Р Е Ш Е Н И Е : №118

гр. Шумен, 25.11.2010 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на втори ноември две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря Н. И., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.т.д. № 340 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба на ЗК “ Уника “ АД, гр. София, представлявано от юрисконсулт Н. Д., срещу решение № Т 55/16.03.2010 г. по т.д. № 3419/2009 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което дружеството е осъдено да заплати на “ В. – И. ***, представлявано от управителя И. К. Ц., сумата от 18 584.00 лева, на основание чл.208, ал.3 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 06.10.2009 г. до окончателното й плащане; сумата от 2 405.58 лева – лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, за периода 26.10.2008 г. – 06.10.2009 г. и сумата от 2 535.58 лева – деловодни разноски.

Жалбоподателят намира решението за незаконосъобразно и неправилно, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, по силата на което да отхвърли предявените искове и му присъди направените по делото разноски, включая юрисконсултско възнаграждение. Възраженията му са, че на застрахования не се дължи изплащане на застрахователно обезщетение, по причини, които не конкретизира, както и, че присъденото от първоинстанционния съд не съответства на действителната стойност на застрахованото имущество към датата на събитието, след приспадане на запазените части от него.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият “ В. – И. *** депозира отговор по жалбата, в който я оспорва като неоснователна и недоказана и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на деловодни разноски за втора инстанция.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, е частично основателна, поради следното:

При извършена проверка, съдът намери, че обжалваното решение е действително и допустимо.

Досежно правилността му, от намиращите се по делото договор за продажба на МПС от 16.09.2008 г., с нотариална заверка на подписите, свидетелство за регистрация на МПС, застрахователна полица № 08015110722 от 20.02.2008 г. и добавък № 2 към нея се установява, и не се оспорва от жалбоподателя, че за собствения на въззиваемия лек автомобил Нисан примера, рег. № Н 23 97 АХ / предишен рег. № ЕН 46 94 АМ / е бил сключен валиден договор за застраховка Каско, покритие по клауза “ А “ – “ Застраховка срещу всички рискове “, за застрахована сума 22 000.00 лева, със срок на действие 24.02.2008 г. – 23.02.2009 г.. От протокол за ПТП № 1035040/ 08.10.2008 г., актове за установяване на административно нарушение №№ 5750Р/08.10.2008 г. и 5754Р/08.10.2008 г. и наказателно постановление № 5750/08 от 27.10.2008 г. се доказва, че на 08.10.2008 г. въпросният автомобил, управляван от И. М. И. ***, е претърпял ПТП с лек автомобил Мерцедес, рег. № С 52 22 ХК, управляван от Н. Ц. Д.. Според констатациите, вписани в двата акта за установяване на административно нарушение, всеки от водачите на участвалите в инцидента превозни средства е допуснал нарушение на правилата за движение. По силата на цитираното наказателно постановление, за виновен за произшествието е бил признат единствено водача на лек автомобил Мерцедес, за което му е било наложено наказание глоба. В хода на съдебното дирене не са събрани доказателства и не се навеждат доводи от жалбоподателя за наличие на вина и у водача на лек автомобил Нисан примера. Освен това, от писмо рег. № 159/19.01.2010 г. на ПП при ОД на МВР – Шумен се установява, че дадената от последния проба за съдържание на алкохол в кръвта е била отрицателна. Видно от опис за оценка на щети, застрахованият е уведомил своевременно застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, в резултат на което на 10.10.2008 г. е бил извършен първоначален опис на щетите и образувана щета № 08110151352. Съгласно експертно становище от 14.10.2009 г. е било предложено на застрахованото лице да се изплати обезщетение в размер на 5 106.25 лева, представляващо коригирана сума за нови части с коефициент на овехтяване 0.7 и сума за труд, боя и материали, намалено с дължима вноска по застрахователна премия в размер на 360.00 лева. С нареждания за плащане № 1/20.10.2009 г. и № 2/20.10.2009 г. на управителя на ЗК “ Уника “ АД, гр. Велико Търново, съставени след датата на завеждане на исковата молба, е било одобрено за изплащане на застрахования обезщетение в размер на 5 466.25 лева, след прихващане на дължима премия в размер на 360.00 лева, или 5 106.25 лева. Страните не спорят относно вида и обема на причинените на превозното средство щети, подробно изброени в протокол за опис от 10.10.2008 г.. Видно от писмо от 24.06.2009 г. и фактура за извършена пощенска пратка, застрахованият е поканил застрахователя да му изплати дължимото застрахователно обезщетение, като липсват данни към датата на приключване на съдебното дирене то да му е било издължено. Жалбоподателят не ангажира доказателства за наличие основанията визирани в чл.211 от КЗ, чл.6 от Общите условия за застраховка Каско на МПС и чл.4 и чл.6 от Клауза “ А” към договора, обосноваващи правото му на отказ да изплати застрахователно обезщетение на въззиваемия, респ. за начина, по който е била извършена оценката на щетите, както и, че застрахованият е имал непогасени застрахователни вноски, с които би могло да се извърши прихващане по чл.15 от Общите условия.

В съответствие с изнесените факти, настоящата инстанция приема за безспорно установено, че между страните е бил налице валиден договор за застраховка Каско, че през време на срока на действието му е настъпило застрахователно събитие, покрито от застраховката, че застрахованият е уведомил своевременно застрахователя за инцидента и го е поканил да му изплати застрахователно обезщетение за причинените от него щети, както и, че застрахователят е взел решение за изплащане на такова в размер на 5 106.25 лева. Поради горното, заключава, че са налице изискуемите от закона предпоставки за възникване правото на иск на застрахования срещу застрахователя по чл.208, ал.3 от КЗ.

По отношение размера на дължимото застрахователно обезщетение, видно от застрахователния договор и приложенията към него, процесното превозно средство е било застраховано за всички рискове за сумата от 22 000.00 лева. От заключението на вещото лице по допуснатата във второинстанционното производство САТЕ се установява, че, вследствие на ПТП, на лекия автомобил са били причинени леки деформации на десен заден калник, средни остатъчни деформации на таван купе и джанта на задно ляво колело, и тежки остатъчни деформации на лява предна врата, стъкло на предна лява врата, повдигащ механизъм на стъкло, лява средна колона, лява задна врата, ляв заден калник, ляв праг, рамки на предна и задна леви врати, въздушна възглавница на предна лява седалка, лява въздушна възглавница, кора на заден ляв калник, заден мост, ляв заден амортисьор, десен заден амортисьор и ауспух – задно гърне, като повредите по лявата част могат да се определят като тотални. За пълно възстановяване на щетите се налага подмяна купето на автомобила, която не е възможно да се осъществи, поради липса на опция за доставка на ново от производителя. Според изчисленията на експерта, сумарната стойност на ремонта за отстраняване на повредите на база пазарно проучване към момента на изготвяне на САТЕ, включая части, материали и труд, без подмяна на купе, се равнява на 18 714.00 лева, без ДДС, сумарната му стойност, изчислена на база пазарни цени към датата на увреждането – на 17 102.00 лева, без ДДС, а минималната му стойност относно сумарната цена – на 17 247.00 лева, без ДДС към датата на експертизата и на 15 760.00 лева, без ДДС към датата на настъпване на застрахователното събитие. Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ, изслушана в първоинстанционното производство, стойността на щетите, изчислена на база пазарни цени на вносител към датата на ПТП, възлиза на 18 584.00 лева с ДДС.

В чл.203 от КЗ е посочено, че застрахователната сума не може да надвишава действителната или възстановителна стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на имуществото. В чл.208, ал.3 от КЗ е регламентирано изрично, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор. Съгласно чл.32, чл.33, чл.36, чл.37, чл.39, чл.40, чл.41 и чл.42 от действащите между страните Общи условия, застрахованият може да предяви претенция за обезщетение за пълна загуба или частична щета на застрахованото моторно превозно средство. Пълна загуба е налице, когато, в резултат от застрахователното събитие, са увредени, до степен на негодност, купето / шасито, рамата / и двигателя, или разходите за отстраняване на щетите, оценени по реда на чл.39 – чл.42, ще надхвърлят 80 % от застрахованата сума. При пълна загуба на превозното средство, застрахователят може да избере да плати обезщетение за пълна загуба или да го замени. Ако избере да плати обезщетение, размерът му е равен на действителната стойност на МПС към деня на настъпване на застрахователното събитие, като, по взаимно съгласие, може да се приспадне стойността на останките. Ако застрахователят избере да замени превозното средство, може да стори това само с друго от същата марка, модел и в техническо състояние не по-лошо от това на застрахованото към деня на настъпване на застрахователното събитие, като, със съгласие на застрахования, замяната може да бъде направена и с друго моторно превозно средство. При частична щета, застрахователят може по свой избор да плати за отстраняване на щетите, или да плати обезщетение на застрахования по оценка на вещо лице на застрахователя, при условие, че е постигнато предварително писмено съгласие със застрахования за плащане по оценка на вещо лице на застрахователя. Ако застрахователят избере да плати за отстраняване на вредите, той посочва на застрахования предприятие, в което може да извърши отстраняването на щетите и/или което може да достави необходимите за ремонта резервни части, в който случай плаща на предприятието за поправяне на щетите. С предварителното писмено съгласие на застрахователя, отстраняването на щетите може да бъде извършено и от застрахования чрез доставка на части и/или извършване на ремонт в предприятие, избрано от застрахования. Ако застрахователят избере да плати обезщетение на застрахования по оценка на вещо лице на застрахователя, оценката на щетите се извършва по средни пазарни цени за части, материали и труд за отстраняването им към деня на настъпване на застрахователното събитие. В застрахователния договор между страните липсва клауза и не е представен документ за дадено писмено съгласие от застрахования за определяне размера на застрахователното обезщетение по оценка на вещо лице на застрахователя. Наред с това, в рамките на съдебното производство, имащо за предмет иск по чл.208, ал.3 от КЗ, съдът не е обвързан от извършената от застрахователя оценка на щетите. Според практиката на ВКС, уеднаквена с решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г., І т.о., ТК, размерът на застрахователното обезщетение по посочения текст се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната, вследствие на застрахователното събитие, вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на повреденото имущество, определено по пазарната му стойност към момента на увреждането, без коефициент на овехтяване.

Изложеното в исковата молба и поканата на застрахования до застрахователя, както и липсата на доказателства, че е изпълнил задълженията си по чл.49 от Общите условия, налагат извод, че ищецът претендира обезщетение за частична щета. Предвид това и отсъствието на данни за дадено от него писмено съгласие по чл.37 от Общите условия, следва, че относно определяне на обезщетението важат общите правила на чл.208, ал.3 и чл.203 от КЗ, съобразно които и заключението на вещото лице по САТЕ, размерът му се равнява на 17 102.00 лева без ДДС или на 20 522.40 лева с ДДС, при стойност на застрахования автомобил към датата на увреждането, възприета от застрахователя, в размер на 19 800.00 лева. Що се касае до оценката на щетите дадена от вещото лице по САТЕ изслушана в първоинстанционното производство, съдът счита, че не следва да се кредитира, по причина, че не се базира на сравнителен анализ, за разлика от визираната по-горе и неоспорена от страните.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, отсъствието на доказателства застрахователят да е погасил задължението си към застрахования, и, че с обжалваното решение е присъдено обезщетение в по-нисък размер от дължимия с включен в него ДДС, намира, че в частта, с която главният иск е уважен за сумата от 18 584.00 лева, обжалваното решение се явява законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди.

Досежно акцесорния иск за присъждане на лихви за забава върху застрахователното обезщетение, съгласно чл.51 от Общите условия, плащането на дължимото застрахователно обезщетение се извършва в срок до 15 дни от получаване на всички необходими доказателства, като в чл.34 са изброени документите, които застрахованият следва да представи на застрахователя при предявяване на претенцията си за плащане. В чл.208, ал.1 от КЗ е посочено изрично, че, при настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва за тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.206, ал.1 или ал.2 и чл.207, ал.3 от КЗ, т.е. да уведоми застрахователя за застрахователното събитие в установения срок, да допусне същият да извърши оглед на увреденото имущество и да представи поисканите от него документи, пряко свързани с установяване на събитието и размера на вредите. От писмо от 24.06.2009 г. се установява, че на посочената дата въззиваемият е поканил жалбоподателя да му изплати обезщетение по застрахователната полица. Застрахованият обаче не ангажира доказателства кога е представил визираните в Общите условия документи, от който момент започва да тече срокът за плащане на застрахователното обезщетение. Липсват данни такива да са били приложени и към поканата му за изпълнение. На следващо място, не се доказва, че те са били предоставени на застрахователя при първоначалното му уведомяване за настъпване на застрахователното събитие, както необосновано е приел в мотивите си районен съд. Предвид изложеното, тежестта на ищеца да докаже, че вземането му за лихви за забава е изискуемо и ликвидно и възраженията на ответника, че не е изпълнил задължението си по чл.34 от Общите условия, респ. по чл.207, ал.3, предл. ІІ от КЗ за представяне на АУАН, НП и талон за кръвна проба, приема, че акцесорната претенция се явява неоснователна и недоказана и следва да се остави без уважение, а решението на първоинстанционния съд, с което е уважена – да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което искът да се отхвърли и въззиваемият бъде осъден да заплати на жалбоподателя съразмерна част от извършените в първа инстанция деловодни разноски.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемият дължи на жалбоподателя деловодни разноски за втора инстанция, съобразно уважената част от жалбата, в размер на 65.55 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят дължи на въззиваемия деловодни разноски за втора инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата, в размер на 1 406.19 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № Т 55/16.03.2010 г. по т.д. № 3419/2009 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която ЗК “ Уника “ АД, гр. София е осъдено да заплати на “ В. – И. ***8 584.00 лева, на основание чл.208, ал.3 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от 06.10.2009 г. до окончателното й плащане.

ОТМЕНЯ решение № Т 55/16.03.2010 г. по т.д. № 3419/2009 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която ЗК “ Уника “ АД, гр. София е осъдено да заплати на “ В. – И. ***, сумата от 2 405.58 лева – лихва за забава по чл.86 от ЗЗД върху главницата от 18 584.00 лева, дължима за периода 26.10.2008 г. – 06.10.2009 г., както и сумата от 2 535.58 лева – деловодни разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ В. – И. ***, срещу ЗК “ Уника “ АД, гр. София иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 2 405.58 лева – лихва за забава върху главницата от 18 584.00 лева, дължима за периода 26.10.2008 г. – 06.10.2009 г..

ОСЪЖДА ЗК “ Уника “ АД, гр. София да заплати на “ В. – И. *** деловодни разноски за първа инстанция, съобразно уважената част от исковете, в размер на 2 246.79 лева.

ОСЪЖДА “ В. – И. *** да за плати на ЗК “ Уника “ АД, гр. София деловодни разноски за първа инстанция, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 70.18 лева.

ОСЪЖДА “ В. – И. *** да за плати на ЗК “ Уника “ АД, гр. София деловодни разноски за втора инстанция, съобразно уважената част от жалбата, в размер на 65.55 лева.

ОСЪЖДА ЗК “ Уника “ АД, гр. София да заплати на “ В. – И. *** деловодни разноски за втора инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата, в размер на 1 406.19 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.