МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 15.11.2010 Г. ПО НОХД № 457/2010 Г. НА ШУМЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

Подсъдимият И.М.Д. е предаден на съд по обвинение в престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и престъпление по чл. 282 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. Производството е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т. 1 от НК, без изслушване на изготвените в досъдебното производство експертизи.

В хода на съдебното следствие се установи следната фактическа обстановка:

По обвинението в престъпление по чл. 201 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.

Подсъдимият Д. е бил управител на Държавна дивечовъдна станция “Преслав” гр. Велики Преслав – понастоящем Държавно ловно стопанство “Преслав”. Управляваният от него субект е държавно предприятие, съгласно чл. 9 ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча. По делото безспорно е установено, че в качеството си на управител на предприятието подсъдимият е извършвал от името на управляваното от него предприятие покупки на хранителни продукти и други стоки от магазин “Метро” гр. Варна, магазин “Пикадили” гр. Варна и “Ивел” ООД гр. Варна. Тези обстоятелства по същество не се оспорват от подсъдимия. За закупените стоки са издадени фактури, които впоследствие са били представени в счетоводството на предприятието и сумите по фактурите са били заплатени изцяло или частично на подсъдимия. Така за периода от 06.03.2004 г. до 25.02.2005 г. са извършени покупки и в счетоводството са били представени от подсъдимия следните фактури: фактура № 1409220807/06.03.2004 г., издадена от Метро Варна, на стойност 210.16 лева, заплатена с РКО № 331 от 08.03.2004 г.; фактура № 14121212130/02.07.2004 г., издадена от Метро Варна, на стойност 36.30 лева, заплатена с РКО № 1110/07.07.2004 г.;; фактура № 1416351782/16.12.2004 г., издадена от Метро Варна на стойност 393.92 лева, платена частично с РКО № 2052 от 23.12.2004 г.; фактура № 1416369923/20.12.2004 г., издадена от Метро Варна на стойност 528.49 лева, изплатена с РКО № 2053 от 23.12.2004 г.; фактура № 1411328853 от 07.01.2005 г., издадена от Метро Варна на стойност 332.94 лева, изплатена частично с РКО № 19 от 10.01.2005 г.; фактура № 1413380529 от 21.02.2005 г. издадена от Метро Варна, на стойност 567.52 лева, изплатена с РКО № 197 от 25.02.2005 г.; фактура № 1412363502 от 17.01.2005 г., издадена от метро Варна на стойност 273.90 лева, изплатена частично с РКО № 175 от 17.02.2005 г.; фактура № 0100036060 от 29.01.2005 г. издадена от “Ивел” ООД Варна на стойност 37.96 лева, изплатена с РКО № 169 от 17.02.2005 г. Към делото не е приложена фактура № 20009198/03.12.2004 г. от “Пикадили Младост” Варна на стойност 498.50 лева, заплатена с РКО № 1912 от 03.12.2004 г., но е приложен разходният касов ордер, фактурата е била осчетоводена, видно от извлечението от с/ка 401, и фактът на закупуване на стоките от магазин “Пикадили” не се оспорва от подсъдимия.

Спорният въпрос от фактическа страна е дали закупените стоки реално са били вложени в предприятието, или са били употребени от подсъдимия за лични нужди. Според обвинението, подсъдимият не е предавал тези продукти в ръководеното от него предприятие, а ги е ползвал за лични нужди.

Съдът намира, че тази теза на обвинението не се доказа по безспорен начин в хода на съдебното следствие. Към делото са приложени копия от издадените при покупката на стоките фактури и разходните касови ордери за заплащането на сумите по фактурите, както и извлечение от с/ка 401 “Доставчици” по сметкоплана на предприятието. Тези доказателства установяват закупуването на стоките от подсъдимия, тяхното заплащане и осчетоводяването им от предприятието. От тях обаче не се установява по безспорен начин, че стоките не са постъпили в предприятието и че са били присвоени от подсъдимия.

За да обоснове тезата си за извършено присвояване, обвинението се позовава на заключението от изготвената в ДП съдебно-счетоводна експертиза, приета по реда на чл. 371 т. 1 от НПК. В точка първа на заключението, на зададения от разследващия орган въпрос вещото лице е отговорило, че закупените материални запаси по посочените фактури НЕ СА реално вложени в ДДС “Преслав”. Следва да се отбележи, че този отговор е некоректен, разглеждан в контекста на също некоректно зададен въпрос от разследващия орган на вещото лице. Съдебно-счетоводна експертиза по писмени данни се изготвя от вещото лице въз основа на налични счетоводни документи (първични, вторични и счетоводни регистри) и съответстващите на тези данни записвания по счетоводните сметки. В този смисъл, без инвентаризация (каквато не е била правена и понастоящем е невъзможно да бъде направена) вещото лице не може да даде отговор дали закупените стоки и материали са реално вложени в предприятието или не. Вещото лице може да отговори единствено дали постъпване и/или разходване на закупените с цитираните фактури стоки е отразено в съпътстващи или следващи доставката счетоводни документи - складова/стокова разписка, меню, калкулационна ведомост и дали са направени съответните вписвания по счетоводните сметки на предприятието. Вярно е, че издаденият счетоводен документ е доказателство за извършването на действие по придобиването, предаването и отчитането на съответния актив. Неиздаването на счетоводен документ за постъпване на определен материален актив обаче само по себе си не е доказателство за непредаването на този актив в предприятието. Безспорно, неотчитането на действията по предаването на закупените стоки и тяхното последващо разходване съставлява нарушение на правилата за счетоводно отчитане. То обаче не е безспорно доказателство, от което да се направи единствено възможен извод за липсата на тези стоки, а още по-малко за присвояване на стоките от дееца.

В конкретния случай, са налице доказателства, които не потвърждават, а разколебават такъв извод. От показанията на свидетелите Л. – готвач, и **** – домакин в ловен дом “Муфлоните”, разпитани в хода на съдебното следствие, се установява предаване от подсъдимия на закупени от него стоки в този ловен дом. Според св. ****, подсъдимият лично е доставял хранителни продукти за ловен дом “Муфлоните”, а св. Л. твърди, че той е приемал тези продукти от подсъдимия в ловния дом и е сверявал техните количества с представените от подсъдимия фактури. Независимо че свидетелите са работили под ръководството на подсъдимия през този период, съдът кредитира техните показания за достоверни. И двамата свидетели са с дългогодишен стаж в повереното на подсъдимия предприятие, продължили са да работят и след отстраняването на подсъдимия, което означава, че при даването на показанията свидетелите не са в служебна, материална или лична зависимост от него. По отношение на закупените канцеларски материали, учебници, ученически пособия и бои за рисуване, се установи от показанията на свидетелите С.К. и П.И., че ученическите пособия са били предназначени подаръци на деца за коледни празници (л. 42-43), а боите са били използвани за рисуване на картина (л. 44-45). Не се установява и присвояването от подсъдимия на закупения с фактура № 1409220807 от 06.03.2004. г. курс “Немски основен”.

Косвено доказателство, което разколебава тезата за извършено присвояване, са отбелязванията върху част от фактурите за незаплащане от предприятието на подсъдимия на част от стоките. Според обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите С.К. и Д.С., тези продукти са били закупени от подсъдимия за негова лична употреба, затова не са му били заплатени от предприятието. Ако подсъдимият е имал намерение да присвои всички закупени продукти, той не би обозначил продуктите, закупени за лични нужди, и би искал от счетоводството на предприятието заплащане на пълния размер на сумата по фактурата. Фактът, че такива отбелязвания са били налице, означава, че покупките, извършени от подсъдимия и заплатени му впоследствие от предприятието, са били за нуждите на предприятието, а не за лични нужди.

С оглед на изложеното, първоинстанционният съд намери, че обвинението в престъпление по чл. 201 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК не е доказано по безспорен начин, поради което призна подсъдимия за невинен и го оправда по това обвинение.

По обвинението в престъпление по чл. 282 ал. 1 от НК. Обвинението е в нарушение на служебните задължения на подсъдимия, изразяващо се в закупуване лично и от други лица по нареждане на подсъдимия на ловни костюми и работно облекло, които не са били посочени към приложението към Наредба № 18 от 25.04.2003 г. за униформеното и работно облекло на работниците в НУГ, неговите структури и специализирани звена и държавните дивечовъдни станции. От фактическа страна безспорно е установено, че са закупени за ДДС “Преслав” гр. В. Преслав 11 ловни костюма, 1 чифт обувки, 2 бр. ризи, 1 бр. фланела и 1 бр. пуловер на обща стойност 6021.60 лева с ДДС. Покупките са били обективирани съответно с фактура № 485 от 11.12.2004 г., издадена от доставчик ****” гр. София, фактура № 9865 от 21.12.2004 г., издадена от доставчик “Сокол – БЛРС” ЕООД гр. София, фактура № 34821 от 21.12.2004 г., издадена от “Берета трейдинг” ООД гр. София и фактура № 506 от 29.03.2005 г., издадена от доставчик ****” гр. София. Плащането по фактурите с изключение на фактура № 485 от 11.12.2004 г., е осъществено по касов път чрез подсъдимия, видно от приложените копия на разходни касови ордери. Тези обстоятелства, установени от доказателствата по делото, не се оспорват от подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка обаче, съдът намира, че деянието на подсъдимия е несъставомерно. Субект на престъплението по чл. 282 от НК може да бъде само длъжностно лице, което има определени правомощия във връзка с управленските функции на орган на властта. Основание за това дава както 2-80-ПП, така и до известна степен граматическото тълкуване на чл. 282 ал. 1 от НК във вр. с чл. 93 т. 1 (в действаща му редакция) от НК. Буква „А” от същата точка визира отделна категория длъжностни лица, изпълняващи „служба в държавно учреждение”. Под държавно учреждение най-общо (без да се претендира за точност на понятието) се разбира публичноправна институция чиито служители по закон имат управленски (властнически) правомощия или изпълняват функции по административно или социално обслужване. Терминът „служба” тук е употребен, за да отграничи тази категория длъжностни лица от втората категория – по чл. 93 т. 1 б. „б” от НК, изпълняващи ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в частноправни субекти. Престъплението по чл. 282 от НК се намира в главата „Престъпления по СЛУЖБА”, т. е. престъпления, извършвани от длъжностни лица по чл. 93 т. 1 б. „а” от НК, защото само тези длъжностни лица са „на служба”. Основание за подобно тълкуване дава и описанието на формите на изпълнителното деяние по чл. 282 ал. 1 от НК. Първите две са съответно нарушение или неизпълнение на СЛУЖЕБНИТЕ задължения. За СЛУЖЕБНИ задължения може да се говори само когато длъжностното лице изпълнява СЛУЖБА, т. е. отново само първата категория длъжностни лица. Следва „превишаване на властта или правата”, което според 2-80-ПП се изразява в извършване на действия извън рамките на компетентността на длъжностно лице. „Компетентност” може да притежава само длъжностно лице с управленски функции, функции по административно обслужване или социални дейности. Длъжностните лица при частноправните субекти не притежават „компетентност” в горния смисъл, а съвкупност от права и задължения, свързани с управлението и представителството на субекта, при който осъществяват ръководна работа или работа по пазене и управление на имущество. От това следва, че само длъжностно лице с определени „публичноправни” функции – държавна или местна администрация, административно обслужване или социални дейности. Длъжностни лица, натоварени със „стопански” функции, не могат да бъдат субекти на престъпление по чл. 282 от НК. Разбира се, ако длъжностно лице в държавно предприятие на основание и по ред, предвиден в закон, осъществява управленски, адмнистративно-обслужващи или социални функции, то може да бъде субект на престъпление по чл. 282 от НК, когато нарушава, не изпълнява служебните си задължения или превишава властта или правата си, свързани с тези дейности. Но действията, свързани със стопанската дейност на този субект, са несъставомерни по чл. 282 от НК.

Такова отграничение между двете категории длъжностни лица не е било направено при приемане на НК, нито в достатъчна степен с 2-80-ПП, защото при социалистическата стопанска система, съществувала в страната през този период, стопанската дейност се е развивала при условията на пълна или преобладаваща централизация, и в този смисъл практически е била част от дейността на държавното и социално управление. Това обяснява и подвежднето под отговорност по чл. 282 от НК в старата съдебна практика и на длъжностни лица в предприятия, кооперации и банкови институции. Такова отграничение обаче следва да се направи понастоящем, когато обществените отношения са напълно различни, основават се на принципа на свободна стопанска инициатива, независимост от държавата на дейността на стопанските субекти и ограничаване на държавната намеса само до регулативни, обслужващи и фискални функции. Това само по себе си изключва длъжностните лица, обладаващи стопански, а не управленски правомощия, от кръга субекти на престъплението по чл. 282 от НК.

В конкретния случай, подсъдимият Д. е бил управител на държавно предприятие. Последното, макар и с държавно имущество, не е субект на публичното право, а частноправен субект, който извършва стопанска дейност. Деянието се е изразявало в закупуване на ловни костюми, ризи, обувки, фланела и пуловер, като по делото се установява, че тези вещи са били предназначени за организиране на ловен туризъм – безспорно, част от стопанската дейност на предприятието. Действията или бездействията на дееца, свързани със стопанската дейност на предприятието, не са действия или бездействия “по служба” и от тях поначало не може да произтече нарушаване или неизпълнение на служебните задължения или превишаване на властта или правата.

На второ място, със самото деяние не е нарушен нито законът, нито посоченият от обвинението подзаконов нормативен акт - Наредба № 18 от 25.04.2003 г. (отм.). Цитираната наредба регламентира задължението на НУГ, неговите структури и държавните дивечовъдни станции да осигурят на работещите в тези структури и звена изрично посоченото работно облекло, и кореспондиращото на това задължение право на работещите, съгласно чл. 2 от Наредбата, да получат такова облекло. Наредбата не изключва възможността работещите в държавните дивечовъдни станции да бъдат снабдени с допълнително облекло съобразно особеностите на работата им. Както беше отбелязано по-горе, държавното предприятие не е публичноправна организация, а неговият управител не е административен орган а ръководител на правен субект, който развива стопанска дейност и реализира печалба. Последният не действа при обвързана компетентност и има право, съобразно своя статус, да разреши или разпореди извършването на покупки на различни активи, снабдяването с които е в интерес на дейността на предприятието и не е забранено от закона. Действията на подсъдимия в този смисъл не съставляват закононарушение, а още по-малко общественоопасно деяние.

На трето място, от деянието не са произлезли и не са могли да произлязат немаловажни вредни последици. За да е налице съставомерност на деянието по чл. 282 ал. 1 от НК, необходимо е възможността за произлизане на немаловажни вредни последици да е реална, а не хипотетична. В конкретния случай не се спори, че закупеното облекло е реално доставено в предптриятието и е било използвано по предназначение. Поради това, следва да се приеме, че не са настъпили и не са могли да настъпят немаловажни вредни последици.

Поради изложените съображения, Шуменският окръжен съд призна подсъдимия за невинен и го оправда и по обвинението за престъпление по чл. 282 ал. 1 от НК.

Съобразно чл. 190 ал. 1 от НПК, съдът възложи направените по делото разноски за сметка на държавата.

В този смисъл, съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: