Р Е Ш Е Н И Е

№ .....135....... 16.11.2010г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд наказателна колегия

На осми ноември две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1.Свилен Станчев

2.Румяна Райкова

Секретар С.М.

Прокурор Д. Арнаудов

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Мариана Георгиева ВНОХД № 698 по описа за 2010г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда № 100 от 13.09.2010г. по НОХД № 462 по описа за 2010г. Новопазарският районен съд признал подсъдимият Д.Г.Д. – ЕГН ********** за виновен в това, че на 14.04.2010г., на 15.04.2010г. и на 06.05.2010г. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив в с.Памукчи, в гр.Нови пазар и гр.Каспичан, област Шумен, отнел чужди движими вещи : парична сума в размер на 647.00 лева от владението на Й.П.В.от с.Памукчи, с ЕГН **********, собственост на същата; парична сума в размер на 120.00 лева от владението на Р.О.М., собственост на Г.И.Х.с ЕГН ********** *** пазар; парична сума в размер на 450.00 лева и мъжки джобен часовник “Молния” на стойност 25.00 лева от владението на Ж.А.Р.с ЕГН ********** *** пазар, собственост на същата; парична сума в размер на 19.00 лева и мобилен телефон “Нокия 1208” на стойност 41.65 лева от владението на Д.Д.И.с ЕГН ********** ***, собственост на същата; мобилен телефон “Samsung SGH-U-600” на стойност 175.20 лева от владението на Д.Д.И.с ЕГН ********** ***, собственост на същия, всичко на стойност 1497.85 лева, без съгласието на посочените по горе лица и с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на “лишаване от свобода” за срок от 3/три/ години.

На основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС постановил наказанието да бъде изтърпяно в заведение от закрит тип при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК приспаднал от така наложеното наказание “лишаване от свобода” времето през което подс.Д. е търпял мярка за неотклонение “Задържане под стража” за периода от 10.05.2010г. до 15.06.2010г. и от 22.07.2010г. до постановяване на присъдата.

На основание чл.59, ал.1, т.2 от НК приспаднал от така определеното наказание “лишаване от свобода” времето през което подс.Д. е търпял мярка за неотклонение “домашен арест” за периода от 15.06.2010г. до 22.07.2010г. като зачел 2 дни “домашен арест” за 1 ден “лишаване от свобода”.

На основание чл.189, ал.3 от НПК осъдил подс.Д. да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен направените по делото разноски в размер на 65.00 лева.

Постановил приложеното към делото веществено доказателство – 1/един/ бр. мъжки джобен часовник “Молния” да бъде върнат на собственичката му Ж.А.Р..

Срещу постановеният съдебен акт е депозирана жалба от подс. Д.. Изразява несъгласие с присъдата в частта относно размера на наказанието.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, жалбата за неоснователна, а наказанието за справедливо по размер. Моли присъдата да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимият, редовно призован се явява лично и със служебният защитник адв.И. И., назначена още от фазата на досъдебното производство. Молят за намаляване на наложеното наказание.

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и извърши служебно цялостна проверка на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, установи следното:

Производството пред първата инстанция било насрочено и разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК районният съд приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се позовал на направените в хода на съкратеното съдебно следствие самопризнания от подс.Д. и на тази плоскост приел за установено от фактическа страна, че : Подсъдимият живеел в с.Стоян Михайловски, обл.Шумен. Живеел на семейни начала и има две деца. Бил многократно осъждан за кражби. Мотивиран от безпаричието и поради неизградени морални задръжки, същият през пролетта на 2010г. неколкократно е извършил посегателства върху чуждо имущество, както следва:

- На 14.04.2010 г. около обяд пеш се придвижил от с. Стоян Михайловски до съседното с. Памукчи. Застанал на улицата в с. Памукчи пред къщата на свидетелката Й.П.В.. Последната неколкократно излизала от жилищната сграда и отивала назад в двора си, за да храни животни и да върши друга домакинска работа, през което време жилищната сграда оставала отключена. Подс. Д. издебнал едно от излизанията и до двора и влязъл в незаключената жилищна сграда. В стаята, където св. В. предимно обитавала подсъдимият намерил дамската й чанта, в която имало портмоне с 21 броя банкноти по 20,00 лв.; 4 броя банкноти по 50,00 лв.; 2 броя банкноти по 10,00 лв.; една банкнота по 5,00 лв. и една банкнота от 2,00 лв., или общо 647,00 лв. Взел тази парична сума и веднага излязъл от къщата. Прибрал се в селото си, а от там се придвижил до гр. Нови пазар, обл. Шумен, където на няколко пъти похарчил откраднатата парична сума, предимно за покупки на хранителни стоки и дрехи.

- На 15.04.2010 г. рано сутринта подсъдимият се придвижил до гр. Нови пазар и около 10 часа отишъл при свидетеля Г.И.Х., комуто Д. вършел разни услуги по двора и преди. Него ден св.Х. му възложил да измете избените помещения на жилищната сграда. Докато подсъдимия вършел възложената му работа, св. Х. излязъл на улицата, за да си почисти караваната си. Подс.Д. издебнал удобния момент, качил се по стълбите на жилищната сграда до третия етаж на къщата, където приятелката на св. Х. – Р.О.си била оставила дамската чанта. В същата тя била оставила сумата от 140,00 лв., която току-що й бил дал св. Х., за да направи домакински покупки. Подсъдимият взел от дамската чанта сумата от 140,00 лв. и слязъл отново в мазите, а след малко си тръгнал под предлог, че е свършил възложената работа. Откраднатите 140,00 лв. Д. похарчил почти веднага за покупки на хранителни стоки.

- На 19.04.2010 г. подс. Д. застанал на улицата пред дома на свидетелката Ж.А.Р.в гр.Нови пазар. Същата забелязала подсъдимият продължително време стои на улицата пред дома й, но тъй като имала домакинска работа, на няколко пъти отивала зад къщата. Около обяд връщайки се в предната част на двора, св.Р.заварила подсъдимият вътре в двора, непосредствено до жилищната й сграда, затваряйки прозореца на една от стаите й. Запитала Д. какво прави, а същият заблуждаващо й отговорил, че е гладен и поискал хляб или пари. Всъщност той, след като продължително наблюдавал поведението на свидетелката, се възползвал от удобен момент, когато свидетелката отишла в задната част на двора си и влязъл в незаключената жилищна сграда. В една от стаите св.Р.в гардероб държала парична сума в размер на 450,00 лв., поставена в стъклен буркан. Подс. Д. въпросната сума, взел я, както и един джобен мъжки часовник “Молния”, като при излизане от жилищната сграда бил заварен от свидетелката Р.. След като дал заблюждаващото обяснение, подс. Д. излязъл на улицата и си тръгнал, а след като се отдалечил достатъчно, преброил паричната сума, която била в размер на 450,00 лв. Паричната сума похарчил, а джобния часовник впоследствие с протокол за доброволно предаване от 04.05.2010 г. предал на органите на РУ „Полиция” – гр. Нови пазар.

- На 06.05.2010 г. подс. Д. с автобус се придвижил до гр. Каспичан., обл. Шумен. Застанал на ул. „” пред дом № . Установил, че обитателите на дома са в двора и вършат работа и решил да влезе в незаключената жилищна сграда. В една от стаите намерил мобилен телефонен апарат, марка “Samsung SGH-U-600”, собственост на св. Д.Д.И.и го взел. В този момент обвиняемия бил заварен в стаята от св.И.Д.– дъщеря на И.. Подс. Д. заблудил Д., че не е дошъл да краде, а бил дошъл да поиска хляб. За по-голяма убедителност подсъдимият предложил на свидетелката да го пребърка, които му думи били удачен психологически подход, защото тя в показанията си обяснява, че в този момент му повярвала, след което повикала баба си – св.Р.Д.Д... Последната започнала да прави сандвич за Д.. в другата стая, но като се върнала, установила, че той си е отишъл, а след това двете свидетелки установили и липсата на мобилния телефон.

- Непосредствено след това Д. се предвижил и застанал пред дом № на ул.”” в същия град. Установил, че обитателите на дома вършат работа по двора и решил да влезе в незаключената жилищна сграда. Влязъл в сградата и в една от стаите взел мобилен телефонен апарат, марка „Нокия 1208”, собственост на св. Е.В.П.. До телефона намерил и дамско портмоне, от което взел една банкнота от 10,00 лв., една банкнота от 5,00 лв. и 2 банкноти по 2,00 лв., общо 19,00 лв., които пари също били на св.П., след което веднага излязъл на улицата и се отдалечил. Седнал на пейка в централната част на гр. Каспичан, където бил проверен от служител на РУ „Полиция” – гр. Нови пазар.

Докато служителят изяснявал самоличността на подс. Д., св.П. от дома си набрала номера на току-що откраднатия й телефон, при което този телефон извънял. Св.П. запитала по каква причина собствения й телефон е в чуждо владение, при което в разговора по телефона се намесил и служителят на РУ „Полиция”, който поканил свидетелката в полицейския участък за да й изясни фактическата обстановка, а и за да снеме от същата сведение.

Подс. Д. бил отведен до полицейския участък на МВР в гр. Каспичан, където с протокол за доброволно предаване от 06.05.2010 г. предал откраднатите два мобилни телефонни апарати, а така също и лични вещи и парична сума, описани в същия протокол, които вещи и пари са върнати от разследващия орган на подсъдимия с разписка от 29.06.2010 г.

С разписки от 26.05.2010 г. на свидетелите Д.И.. и Е.П. са върнати мобилните им телефони.

От назначените съдебно-оценителни експертизи – е видно, че стойността на мобилния телефон „Нокия 1208” е в размер на 41,65 лв.; на мобилния телефон „Samsung SGH-U-600” е в размер на 175,20 лв., на мъжки джобен часовник „Молния” е в размер на 25,00 лв.

Така установената от районният съд фактическа обстановка е правилна, поради настоящата инстанция я споделя изцяло. Същата не е оспорена и от страните. Подробната оценка на доказателствените източници, довела до правилни и обосновани правни изводи. На тази плоскост районният съд приел, че подсъдимият от субективна и обективна страна осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК и го признал за виновен.

Изложената в жалбата претенция е единствено по отношение на размера на наложеното наказание. Въззивният съд не намира основания поради които да приеме наложеното от първата инстанция наказание за несправедливо и несъответстващо по размер. При решаването на въпроса за наказанието са отчетени всички обстоятелства имащи значение. Правилно районният съд е приел, че предходните му осъждания са предпоставката за по тежка квалификация на деянието и не следва да се отчитат като отегчаващо вината обстоятелство. Като такова обаче следва да се приеме големият брой на осъжданията. От друга страна обективно като смекчаващо вината обстоятелство е възприето от страна на първоинстанционният съд поведението на подсъдимия във всички фази на воденото срещу него наказателно производство. На тази плоскост са направени и правилни изводи относно обществената опасност на деянията и подс.Д..

Въззивният съд намира наложеното наказание за съответстващо на тежестта на извършеното от подсъдимия деяние. Следва да се отбележи, че то е осъществено при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, в което влизат множество деяния насочени срещу собствеността, чието изпълнително деяние се характеризира с особености, сочещи на извод за трайна нагласа, обиграност и самообладание в престъпното поведение на подс.Д.. Делото е разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК, което обуславя и реда за определяне на наказанието, а именно този уреден в нормата на чл.58а от НК. Наложеното от районният съд наказание “Лишаване от свобода” за срок от 4 години 6 месеца при условията на чл.54 от НК и намалено с 1/3 на 3 години с оглед разпоредбата на чл.58а от НК в достатъчна степен би изпълнило целта си. Настоящата инстанция намира размера на така определеното наказание за справедлив и счита, че в най голяма степен би подействал поправително и възпиращо както спрямо дееца, така и възпитателно върху другите членове на обществото, респективно в най голяма пълнота би постигнало целите предвидени в чл.36 от НК.

Във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка. Не се констатираха нарушения на материалния закон, необоснованост или явна несправедливост на наложеното на подс. Д. наказание, поради което въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена изцяло.

Водим от горното и на основание чл.338, във вр. чл.334, т.6 от НПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 100 от 13.09.2010г. по НОХД № 462 по описа за 2010г. на Новопазарския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните.

Председател: Членове: 1.

2.