Р Е Ш Е Н И Е

№ 134 / гр. Шумен, 02. 11. 2010 год.

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: С. М.

***

като разгледа докладваното от съдия Д. Луков

ВНОХД № 694 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 389 / 26. 08. 10 г. постановена по НОХД № 382 / 2010 г. на ВПРС подсъдимия И.И.И. е признат за виновен в това, че на 02. 06. 10 г. в гр. Смядово отнел чужди движими вещи на стойност 436 лв. от владението на Д, К, С, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,, като вещите не били под постоянен надзор и деянието е извършено при условията на опасен рецидив поради което и на осн. чл.196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 2 и чл. 54 от НК го осъдил на 3 г. лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип, като на осн. чл. 59 от НК приспаднал предварителното задържане по мярката за неотклонение “ Задържане под стража. На осн. чл. 25 ал. 1 от НК определил общо наказание с наказанието по НОХД № 229 / 10 г. по описа на ВПРС до размера на по тежкото, а именно 3 г. лишаване от свобода. Осъдил подс. И. да заплати и направените по делото разноски.

Недоволен от присъдата подс. И. е обжалвал същата. В жалбата намира, че наложеното с присъдата наказание е неправилно определено и иска да бъде намален размера на това наказание.

Редовно призован от подс. И. се явява лично. Поддържа искането си.

Представителят на прокуратурата намира, че жалбата са процесуално допустима, но по същество за основателна. Предлага присъдата да се измени като се намали размера на наказанието с 6 м.

В рамките на своите правомощия във въззивното производство, ШОС установи основанията на чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

През 2010 г. пострадалият С. притежавал магаре и каруца. На 02. 06. 2010 г. той оставил магарето и каруцата навън пред дома си в гр. Смядово. В каруцата имало инструменти и други вещи. По същото време подс. И. минал покрай дома на пострадалия и видял каруцата и магарето на пострадалия. Решил да ги отнеме. Развързал магарето, качил се в каруцата и потеглил. Движейки се из улиците на гр. Смядово подсъдимия предлагал на различни хора да им продаде магарето и каруцата. Не успял и поради това тръгнал за с. Ивански. По пътя срещнал св. И. и Х. и на тях продал каруцата и магарето. По късно вещите били върнати на пострадалия С.

От заключението на извършената експертиза се установява, че стойността на отнетите вещи е 436 лв.

От свидетелството за съдимост на подсъдимия се установява, че същия е осъждан до настоящия момент 4 пъти, като последното му осъждане е по присъда по НОХД № 229 / 10 г. в законна сила на 07. 07. 2010 г. Преди това подсъдимия е осъден с присъда по НОХД № 1 / 05 г. на ШОС, влязла в законна сила на 13. 02. 06 г. на наказание 5 г. лишаване от свобода. Това наказание е изтърпяно на 30. 04. 2008 г.

Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимия е направил признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях.

При горната фактическа обстановка, правилни и законосъобразни са изводите на районния съд относно квалификацията на деянието. Същото е осъществено при условията на опасен рецидив, тъй като от изтърпяването на наказанието 5 г. лишаване от свобода по НОХД № 1 / 05 г. на ШОС – 30. 04. 2008 г., до осъществяване на деянието не са изминали 5 г. Правилни са и изводите за квалифициране на деянието по чл. 195 ал. 1 т. 2 от НК – в случая магарето, каруцата и инструментите са оставени от пострадалия пред домът му и за известно време те не са били под постоянния му надзор – времето през което той е бил в домът си и не е наблюдавал въпросните вещи.

При определяне на наказанието на подс. И., ВПРС е определил същото при спазване условията на чл. 373 ал. 2 и чл. 58а от НК. За това деяние, законодателя е предвидил наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години. В тези граници следва да се определи наказанието, но през призмата на степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и наличието или липсата на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Първоинстанционния съд не е обсъдил изрично в мотивите си горните обстоятелства. С оглед предходните осъждания на подс. И. е въззивната инстанция приема, че той е с висока степен на обществена опасност. Още повече, че в рамките на две години от изтърпяване на предходно наказание лишаване от свобода, той върши две умишлени престъпления от общ характер. Деянието не следва да се приема, че е с висока степен на обществена опасност, тъй като от една страна – стойността на отнетото имущество е в рамките на две минимални работни заплати. От друга – отнетите вещи са възстановени на пострадалия, т. е. не са налице трайни обществено опасни последици за пострадалия. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се приеме самопризнанието на подсъдимия направено на досъдебното производство и съдействието което е оказал за разкриване на обективната истина и възстановяване на отнетото имущество. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се приеме лошите характеристични данни изводими от предходните осъждания – извън това което квалифицира деянието като извършено при условията на опасен рецидив. При това, според въззивната инстанция не са налице нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителни, за да се определи наказанието при условията на чл. 55 от НК. Въпреки, че първоинстанционния съд не е обсъдил горните обстоятелства имащи значение при определяне размера на наказанието, то той е достигнал до правилния извод, че не са налице условията на чл. 55 от НК и за това е определил наказанието при условията на чл. 54 от НК. Определил е като най справедливо наказание, което ще постигне целите визирани в чл. 36 от НК – 4 г. и 6 м. лишаване от свобода. След това съобразно задълженията си визирани в чл. 373 ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а от НК е приел, че са налице условията на чл. 58а ал. 1 от НК и е намалил размера на наказанието с една трета. Ето защо е наложил наказание 3 г. лишаване от свобода. Въззивната инстанция напълно споделя тези изводи на районния съд, тъй като те са съобразени както с разпоредбите на чл. 373 ал. 2 от НПК, така и с разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК.

Въззивната инстанция не приема доводите както на представителя на ШОП, така и на подсъдимия, че следва да се измени присъдата като се намали размера на наложеното наказание. От една страна – предходните осъждания на И. не са осъществили по отношение на него превъзпитаващо въздействие – след изтърпяване на наказание лишаване от свобода, той продължава да върши престъпления от общ характер и то свързани със собствеността. От друга страна – не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, за да се приеме, че следва да се определи наказанието при условията на чл. 55 от НК като по благоприятно за дееца от наказание определено при условията на чл. 58а ал. 1 от НК. От трета страна – не е налице превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства. При това положение, първоинстанционния съд е определил наказание много под средния предвиден в закона размер. Средния размер в случая е 9 г. лишаване от свобода, а наказанието 4 г. и 6 м. е много под този размер. Т. е. определеното наказание в случая би могло да се обсъжда като необосновано ниско. Но не е налице протест от прокурора, за да може да се обсъжда въпросът за увеличаване размера на наложеното наказание. Ето защо наказанието наложено на подс. И. – 3 г. лишаване от свобода е правилно, законосъобразно и справедливо.

Не са допуснати на досъдебното и първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, поради което въззивната инстанция приема, че присъдата ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 389 / 26. 08. 10 г. постановена по НОХД № 382 / 2010 г. по описа на ВПРС.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

На осн. чл. 340 ал. 2 от НПК да се изпрати съобщение на страните за изготвеното решение.

Председател: Членове : 1.

2.