Р Е Ш Е Н И Е

№ 133/ гр. Шумен, 02. 11. 2010 год.

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На двадесет и пети октомври през две хиляди и десета година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: С. М.

***

като разгледа докладваното от съдия Д. Луков

ВНОХД № 667 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 357 / 26. 08. 10 г. постановена по НОХД № 262 / 2010 г. на ВПРС подсъдимите Й.А.Х. и Н.Й.Й. са признати за виновни в това, че през периода 28. 08. 09 г. - 31. 01. 2010 г. в землището на с. Златар при условията на продължавано престъпление, сам и в съучастие за подс. Х. и в съучастие за подс. Й. чрез използване на техническо средство отнели, а подс. Х. сам извършил и опит да отнеме чужди движими вещи на стойност 715. 40 лв. за Х. и 613. 20 лв. за Й. от владението на “ Напоителни системи “ ЕАД София с намерение противозаконно да ги присвоят, като отнетото имущество не било под постоянен надзор, като деянието и за двамата е извършено при условията на повторност, като същото не представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл. 195 ал. 1 т. 2, 4 и 7 във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК осъдил подс. Х. *** от свобода, а подс. Й. *** от свобода. Признал подсъдимите за виновни и в това, че по същото време и място при условията на продължавано престъпление в съучастие като съизвършители противозаконно повредили чужди движими вещи собственост на “ Напоителни системи “ ЕАД София на стойност 1 891. 20 лв., поради което и на осн. чл. 216 ал. 1 във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “ б “ от НК ги осъдил на пробация със следните побационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 г. и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 г. На осн. чл. 23 ал. 1 от НК определил общо наказание на подс. Х. *** от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип и 5 м. лишаване от свобода на подс. Й. при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. На осн. чл. 68 ал. 1 от НК привел в изпълнение наказанието 6 м. лишаване от свобода на подс. Х. по НОХД № 152 / 08 г. на ВПРС, като зачел и изтърпяната част от така определеното общо наказание. Осъдил двамата подсъдими да заплатят сумата от 1 891. 20 лв. на “ Напоителни системи “ ЕАД София за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, като отхвърлил гражданския иск до пълния му предявен размер. Осъдил двамата подсъдими да заплатят по 20 лв. разноски по делото и солидарно 50 лв. д. т. върху уважения граждански иск. На осн. чл. 53 ал.1 б. “ а “ от НК отнел в полза на държавата 2 бр. лопати. На осн. чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК върнал на “ Напоителни системи “ ЕАД София 4 бр. чугунени тръби, 7 бр. чували със счупени чугунени и стоманени елементи, 6 бр. стоманени тръби, 2 бр. гумени уплътнения.

Недоволен от присъдата подс. Й. е обжалвал същата. В жалбата намира, че наложеното с присъдата наказание е неправилно определено и иска да бъде намален размера на това наказание.

Редовно призован от подс. Й. се явява лично и със защитник. Двамата поддържат жалбата и искането си.

Редовно призован подс. Х. се явява лично и със служебен защитник. Същия се присъединява към жалбата на Й.. Намира присъдата по отношение на него за правилна и законосъобразна, но моли да бъде намален размера на наказанието лишаване от свобода.

Представителят на прокуратурата намира, че жалбата са процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Предлага присъдата да се потвърди.

В рамките на своите правомощия във въззивното производство, ШОС установи следното:

През 2009 г. през землището на с. Златар преминавал напоителен водопровод собственост на “ Напоителни системи “ ЕАД София за напояване на земеделските земи. Водопровода се състоял от етернитови тръби и стоманени и чугунени елементи. Когато на 28. 08. 09 г. приключил поливния сезон, водопровода бил в изправност. На 31. 01. 2010 г. по сигнал за извършвана кражба, на място в землището на с. Златар полицейски служители от РПУ В. Преслав заловили подс. Х. в момент в който той копаел земята, при опит да извади стоманена тръба от водопровода. По същото време били установени още дупки в земята, като на дъното на тези дупки имало счупени части от етернитови тръби и липсвали крепежни елементи. Същия ден, както и на следващия било установено, че липсвали част от стоманените тръби, а също и части от стоманени и чугунени елементи от водопровода. В хода на досъдебното производство било установено, че в периода след приключване на поливния сезон – 28. 08. 09 г. до 31. 01. 2010 г. подс. Х. и подс. Й. са отнели части от водопровода, намиращи се в изкопаните дупки в земята установени на 31. 01. 2010 г. от полицейските служители. Двамата подсъдими без предварителна уговорка отивали в землището, където минавал водопровода, изкопавали дупки до него, чупели етернитовите тръби и вземали метални елементи, за да ги продадат като вторични суровини. След отнемане на тези части, двамата подсъдими продавали същите в изкупвателен пункт за вторични суровини на св. С.. Последната разпознала двамата подсъдими при проведеното разпознаване като лица които са продавали части от водопровода.

От заключенията на извършените на досъдебното производство експертизи се установява, че стойността на отнетите части от водопровода е 613. 20 лв., а стойността само на частите от водопровода които подс. Х. се опитал да отнеме на 31. 01. 2010 г. била 102. 20 лв. Стойността на вредите причинени на “ Напоителни системи “ ЕАД София, чрез повреждане на водопровода от деянието на двамата подсъдими била 1 891. 20 лв.

Съдебното следствие пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК, като подсъдимите е направили признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласили да не се събират доказателства за тях.

От свидетелствата за съдимост на двамата подсъдими се установява, че подс. Х. е осъждан с определение по НОХД № 277 / 03 г. на ВПРС в законна сила от 13. 11. 03 г. за деяние по чл.195 ал. 1 от НК извършено на 07. 03. 03 г. на 3 м. лишаване от свобода изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от 3 г. и с определение по |НОХД № 152 / 08 г. на ВПРС в законна сила от 25. 07. 08 г. за деяние по чл. 195 ал. 1 от НК извършено на 13 / 14. 03. 08 г. на 6 м. лишаване от свобода чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 г. Подс. Й. е осъждан както следва: С присъда по НОХД № 32 / 92 г. на ВПРС за престъпление по чл. 256 ал. 1 от НК на 3 г. лишаване от свобода с 5 г. изпитателен срок. Подсъдимия е реабилитиран на 28. 07. 97 г.; С присъда по НОХД № 82 / 96 г. на ВПРС за деяние по чл. 197 от НК е осъден на глоба в размер на 1 000 лв.; С определение по НОХД № 96 / 05 г. на ВПРС в законна сила от 30. 05. 05 г. за деяние по чл. 195 ал. 1 от НК извършено на 13. 02. 05 г. е осъден на 10 м. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок.

При така приетата за установена фактическа обстановка, правилни и законосъобразни са изводите на районния съд относно квалификацията на деянията на двамата подсъдими. Настоящата инстанция напълно споделя тези изводи. Налице са достатъчно доказателства по делото от които да се направи извод какво са това, че е използвано техническо средство при осъществяване на деянията, така и е налице съучастие между двамата подсъдими. Налице е за всеки от тях и повторност по смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК.

При определяне на наказанията на двамата подсъдими, ВПРС е определил същите при спазване условията на чл. 373 ал. 2 и чл. 58а / редакцията му до 07. 04. 2010 г./ от НК. Ето защо е определил наказанията при условията на чл. 55 от НК, за деянието по чл. 195 от НК – при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, а за деянието по чл. 216 от НК – при условията на чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “ б “ от НК. При определяне размера на наказанията, районният съд е обсъдил както степента на обществената опасност на деянията, така и обществената опасност на всеки от подсъдимите. Преценил е и тежестта на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Въззивната инстанция напълно споделя тези изводи на районния съд, тъй като те са съобразени както с разпоредбите на чл. 373 ал. 2 от НПК, така и с разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията му в сила към момента на извършване на деянията.

Въззивната инстанция не приема доводите както на защитника на подс. Й., че следва да се измени присъдата като се намали размера на наложеното наказание. От една страна – представените във въззивното производство писмени доказателства от защитата на подс. Й. не променят извода за наличието на утежнено семейно положение, каквото е преценено от районния съд. От друга страна – обстоятелството, че синът на подсъдимия е студент, също не може да повлияе на извода за законосъобразност на определени размер на наказанията, още повече, че видно от представената служебна бележка от ШУ “ Епископ К. Преславски “ гр. Шумен е обстоятелството, че синът на подсъдимия е студент но в задочна форма на обучение. Т. е. същия има възможност да работи, за да издържа себе си, а и близките си.

По отношение наказанието на подс. Х.. При правилно установена фактическа обстановка, както и степен на обществена опасност на дееца и деянието, както и наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, въззивната инстанция намира, че размера на наложеното на този подсъдим наказание лишаване от свобода е правилен, законосъобразен и справедлив. Още повече, че в настоящото производство не се ангажират никакви други доказателства, налагащи промяна на горния извод и които да мотивират съда да приеме, че така наложеното наказание е несъразмерно тежко. Ето защо присъдата в частта и относно наказанието на подс. Х. следва да се потвърди.

С присъдата си първоинстанционният съд е постановил връщане на част от веществените доказателства на “ Напоителни системи “ ЕАД София. Като основание съда неправилно е посочил чл. 306 ал. 1 т. 4 от НПК. Сочената разпоредба дава възможност на съда да се произнесе по веществените доказателства с отделно от присъдата определение и то само когато съда е пропуснал да върне веществените доказателства с присъдата си. Независимо от погрешното посочване на основанието, правилно ВПРС е върнал тези веществени доказателства на “ Напоителни системи “ ЕАД София, тъй като по делото безспорно е установено, че те са собственост на дружеството и са предмет на престъплението.

Също с присъдата си районният съд е осъдил двамата подсъдими да заплатят солидарно 50 лв. д. т. върху уважения граждански иск. Държавната такса върху уважения граждански иск е 4 %, съобразно разпоредбата на чл. 2 от ТАРИФА за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. В случая при присъден граждански иск от 1 891. 20 лв., 4 % държавна такса се явява в размер на 75. 65 лв. Поради това ще следва присъдата да се измени в частта и относно присъдения размер на държавната такса върху уважения граждански иск, като същата се измени от 50 лв. на 75. 65 лв.

Не са допуснати на досъдебното и първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, водещи до отмяната на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, поради което въззивната инстанция приема, че присъдата ще следва да се потвърди в останалите и части.

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯВА присъда № 357 / 26. 08. 10 г. постановена по НОХД № 262 / 2010 г. по описа на ВПРС в частта и относно размера на присъдената държавна такса от 50 лв. на 75. 65 лв.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите и части.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

На осн. чл. 340 ал. 2 от НПК да се изпрати съобщение на страните за изготвеното решение.

Председател: Членове : 1.

2.