В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд наказателно отделение в публичното заседание на четвърти октомври две хиляди и десета година в състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Румяна Райкова

при участието на секретар Т. К. и прокурор Д. Арнаудов, като разгледа докладваното от съдията Свилен Станчев ВНОХ дело № 574 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Г.Х. като защитник на подсъдимия Т.Н.Е., срещу присъда № 984 от 23.07.2010 г. по НОХД № 913/2010 г. на Шуменския районен съд. С обжалваната присъда районният съд е признал подсъдимия Е. за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, 4 и 7 във вр. с чл. 26 от НК и го осъдил на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Оплакванията в жалбата са само за постановеното от районния съд ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Според защитата, е било възможно приложението на чл. 66 от НК, поради настъпила реабилитация за предишните осъждания, декларираната от подсъдимия критичност към деянието и ниската стойност на предмета на престъплението.

Становището на прокурора е за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Производството пред първата инстанция е било проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт. Признанието на подсъдимия е подкрепено от доказателствата по досъдебното производство, поради което правилно фактите, изложени в обвинението, са приети от районния съд като безспорно доказани. Правилен е и материалноправният извод на районния съд, че с установеното по делото деяние подсъдимият е извършил кражба на меден казан, 2 бр. медни котели и 1 бр. медна харания на обща стойност 370 лева, собствени на Х.М.М., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, използване на технически средства и при условията на повторност в немаловажни случаи.

По време на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Подсъдимият е разбрал в какво е обвинен, запознат е бил с правата си по чл. 55 от НПК, които е упражнил лично и чрез назначения му служебен защитник. Законосъобразно са били приложени правилата на съкратеното съдебчно следствие по чл. 371 т. 2 от НПК. С горното са спазени процесуалноправните изисквания за постановяване на законосъобразна присъда.

Наложеното на подсъдимия наказание е съобразено с разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, приложима съобразно действащата редакция на чл. 58а от НК към датата на извършване на деянието. В съответствие с тези норми, е определено наказание от шест месеца лишаване от свобода, под минималния размер по чл. 195 ал. 1 от НК.

Неоснователно е оплакването на защитата за незаконосъобразност на постановеното ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Неправилно защитникът се позовава на настъпила според него реабилитация по право за две от осъжданията, за да обоснове приложението на чл. 66 от НК. Реабилитация по право действително е настъпила на осн. чл. 86 ал. 1 т. 1 от НК за първите две осъждания: с присъда от 22.06.2001 г. по НОХД № 1185/2000 г. на ШРС, в сила на 23.07.2001 г., и с присъда от 05.11.2002 г. по НОХД № 858/2001 г. на ШРС в сила на 05.12.2002 г., с която са кумулирани наказанията по двете присъди. В тази част мотивите на районния съд са неправилни. Лицето е било осъдено условно и в изпитателния срок - от 05.12.2002 г. до 05.12.2005 г., не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание – за извършеното на 05.11.2005 г. престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК на подсъдимия е било наложено наказание пробация, което не е пречка за реабилитацията по право на осн. чл. 86 ал. 1 т. 1 от НК за предходните две осъждания. Разпоредбата на чл. 88а ал. 4 от НК, на която се позовава районният съд, създава критерий за настъпване на т. нар. абсолютна реабилитация при повече от едно осъждания и не е относима към настъпването на реабилитация по право на основанията, посочени в чл. 86 от НК. Независимо от това, правилен като краен резултат е изводът на районния съд, че следва подсъдимият да изтърпи наложеното му наказание ефективно. Реабилитацията заличава факта на осъждането и последиците от него, но не и факта на извършените от подсъдимия престъпления, част от които са дали основание за квалифициране на деянието – предмет на делото, като извършено при повторност по смисъла на чл. 28 от НК. За последното осъждане с присъда № 1593 от 15.11.2006 г. по НЧХД № 397/2006 г. на ШРС, в сила от 29.01.2007 г., реабилитация не е настъпила. Независимо, че с тази присъда на подсъдимия е било наложено наказание пробация, това престъпление (трето поред за подсъдимия) обуславя извод за високата степен на обществена опасност на дееца. При тези обстоятелства, въззивният съд в рамките на своята компетентност по чл. 66 ал. 1 от НК прецени, че отлагане на изпълнението на наказанието няма да доведе до поправяне на подсъдимия, който не се е поправил при предходни отлагания на наказанията за две предишни престъпления и налагането на наказание, по-леко от лишаване от свобода за третото престъпление. За неговото превъзпитание и поправяне е наложително подсъдимият ефективно да изтърпи наложеното му наказание шест месеца лишаване от свобода с присъдата на районния съд.

С оглед на изложеното, не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваната присъда, поради което и на осн. чл. 338 от НПК Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 984 от 23.07.2010 г. по НОХД № 913/2010 г. на Шуменския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.