Р Е Ш Е Н И Е

№ 127/ гр. Шумен, 04. 11. 2010 год.

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На единадесети октомври през две хиляди и десета година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: С. М.

Прокурор: О. Куздов

като разгледа докладваното от съдия Д. Луков

ВНОХД № 405 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда № 86 / 21. 06. 10 г. постановена по НОХД № 150 / 2010 г. на НПРС подсъдимите Б.Е.К. и В. Е.И. са признати за виновни в това, че на 26 / 27.08. 09 г. в с. Златна нива при условията на повторност и предварителен сговор и с В. Я. В., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот отнели различни движими вещи собственост на “ Агро-Плиска “ ООД гр. Плиска на обща стойност 1 650 .41 лв. и на осн. чл. 195 ал. 1 т. 3, 5 и 7 за подс. К. и на осн. чл. 195 ал. 1 т. 3 и 5 от НК за подс. И. и във вр. с и чл. 54 от НК осъдил К. на 1 г. лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо заведение от закрит тип, подс. И. – на 1 г. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок. Осъдил подсъдимите да заплатят и направените по делото разноски.

Недоволен от присъдата подс. К. е обжалвал същата чрез защитника си. В жалбата намира, че наложеното с присъдата наказание е неправилно определено, тъй като същото е следвало да бъде определено при условията на чл. 55 от НК. Моли присъдата да бъде изменена, като се намали размера на наложеното наказание с приложение на чл. 55 от НК или да се измени присъдата като се приложи закон за по леко наказуемо престъпление – по чл. 197 от НК

Редовно призован от подс. К. се явява лично и със защитник. Двамата поддържат жалбата и искането в нея. Според защитата следва присъдата да бъде изменена.

Редовно призован подс. И. се явява лично. Той не се присъединява към жалбата на К..

Представителят на прокуратурата намира, че жалбата са процесуално допустима, но по същество за неоснователна. Предлага присъдата да се потвърди.

В рамките на своите правомощия във въззивното производство, ШОС установи основанията на чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Подс. К. и И. се познавали, тъй като живеели в с. Златна нива обл. Шумен. Те се познавали и със св. Великов. На 26. 08. 2009 г. тримата били заедно и се черпили. Тогава подс. К. обяснил, че в края на селото имало склад в който имало машини от желязо. Това било склад на “ Агро – Плиска “ ООД гр. Плиска. Предложил на другите двама да отидат в склада и да извършат кражба на железни части, които да продадат за пари. К. обяснил, че имал нужда от пари, тъй като имал заеми които трябвало да погасява.

Тримата заедно отишли до склада. Там К. откачил част от оградната мрежа и влязъл да провери дали има пазач. Малко по късно той извикал И. и В.. Отишли в двора на склада където имало оставени резервни части от различни машини. Започнали да изнасят различни части, като ги оставяли на черен път намиращ се наблизо. След това подс. К. отишъл до сградата на склада, вратата на която била заключена с катинар. Със сила подс. К. изкъртил вратата и тримата влезли вътре. От там тримата отново започнали да вземат резервни части от метал и да ги оставят до другите на черния път.

Като преценили, че са изнесли достатъчно желязо, тримата отишли до домът на подс. К. за да вземат каруца с която да превозят отнетите резервни части. С каруца и кон тримата пренесли отнетите части в двора на близка родственица на К..***.

На 01. 09. 09 г. подс. К. натоварил в същата каруца част от отнетите вещи. Потегли за изкупвателен пункт за вторични суровини в гр. Н. Пазар. Като наближил пункта, подс. К. забелязал полицейски служители и решил да ги заобиколи. Полицаите се усъмнили в действията на К. и извършили проверка на каруцата. Тогава подс. К. направил признание пред св. Г., че превозваните в каруцата метални части са крадени от склада на “ Агро – Плиска “ ООД. Още на същия ден с протокол за доброволно предаване подс. К. предал на органите на МВР всички вещи от каруцата. Въз основа на неговите самопризнания, били открити и иззети и останалите вещи, като всички били върнати на собственика им.

От заключението на експертизата за оценка на отнетите вещи се установява, че те са на обща стойност 1 650. 41 лв.

От приложените по делото свидетелства за съдимост се установява, че към момента на деянието подс. И. не бил осъждан. Подс. К. е осъждан както следва: С определение по НОХД №292 / 02 г. на РС Девня, в законна сила от 23. 01. 03 г. за деяние по чл. 197 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК извършено на 7 / 08. 11. 2001 г. е осъден на 3 м. лишаване от свобода с 1 г. изпитателен срок; С определение по НОХД № 114 / 05 г. на НПРС в законна сила на 24. 03. 05 г. за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3, 5 и 7 от К извършено на 18. 03. 04 г. е осъден на 6 м. лишаване от свобода 3 г. изпитателен срок. С присъда по НОХД № 411 / 07 г. на НПРС в законна сила от 12. 03. 08 г. за деяние по чл. 207 от НК извършено в периода 01. 02. – 03. 02. 2007 г. е осъден на глоба в размер на 300 лв.

При така установената фактическа обстановка, правилни и законосъобразни са изводите на НПРС относно квалификацията на деянието на всеки от двамата подсъдими. Налице са достатъчно доказателства за това, че при отнемане на вещите е налице разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот. Налице са и доказателства и за предварителния сговор между подсъдимите – същите са се уговорили в спокойна обстановка за начина на извършване на деянието. По отношение квалификацията на деянието по чл. 195 ал. 1 т. 7 от НК за подс. К.. От една страна - деянието не представлява маловажен случай. Стойността на отнетото имущество е 1 650. 41 лв. Факта, че отнетото е върнато на собственика му не омаловажава деянието и неговите последици. Още повече, че подс. К. до настоящия момент е осъждан три пъти и то все за умишлени престъпления от общ характер. Налице са и предпоставките на чл. 28 ал. 1 от НК. С определение по НОХД № 114 / 05 г. на НПРС в законна сила на 24. 03. 05 г. за деяние по чл. 195 ал. 1 т. 3, 5 и 7 от НК извършено на 18. 03. 04 г. подс. К. *** от свобода 3 г. изпитателен срок. Това наказание е изтърпяно на 24. 03. 1008 г., а до извършване на настоящото деяние не са изминали предвидените в чл. 30 ал. 1 от НК – 5 години. Ето защо настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд относно квалификацията на деянията на подс. И. и К..

При определяне размера на наказанието на подс. К., районния съд е отчел наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива той е приел, а това се споделя и от настоящия съд, тежкото семейно положение, направеното самопризнание и оказаното съдействие на органите на МВР за разкриване на деянието, както и факта, че всички отнети вещи са върнати на собственика им. Отчетена е и степента на обществената опасност както на деянието, така и на дееца, като тук е отчетен и факта, че досегашните осъждания на К. са все за умишлени престъпления от общ характер срещу собствеността. Ето защо настоящата инстанция приема, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, което налага определяне на наказанието на К. под средния предвиден размер. Макар и изрично районния съд да не е приел наличието на този превес, то той при определяне размера на наказанието е постъпил именно по този начин. Законодателя е предвидил наказание лишаване от свобода от 1г. до 10 г. за престъплението по чл. 195 ал. 1 от НК. Средния размер в случая е 5 г. и 6 м. Ето защо наказанието 1 г. и 6 м. лишаване от свобода е определено към минимално предвидения размер и се явява съобразено в установения превес на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства. Поради изложеното, правилно и законосъобразно е определено по размер наказанието на подс. К..

Въззивната инстанция не споделя доводите на защитата на подс. К..

На първо място – наличието на подписано между прокурора и защитника споразумение за прекратяване на наказателното производство и определеното по размер наказание, не е задължително за съда. Още повече, че това споразумение не е разглеждано от съда. След като няма одобрено споразумение, за съда е налице задължение при определяне на наказанието за определи същото или при условията на чл. 54 от НК или при условията на чл. 55 от НК. Тук районният съд е приел наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Въззивната инстанция намира, че така установените смекчаващи вината обстоятелства не са многобройни от една страна. От друга – за да се определи наказанието при условията на чл. 55 от НК, следва дори и най лекото предвидено наказание да се явява несъразмерно тежко. В случая подс. К. до настоящия момент е осъждан три пъти все за умишлени престъпления от общ характер и то насочени срещу собствеността. Поради това, според въззивната инстанция не е налице и втората предпоставка на чл. 55 от НК за определяне на наказанието под минимално предвидения в случая, размер.

Не са налице и условия за преквалифициране на деянията на К. и И. по чл. 197 т. 3 от НК. От една страна – след като е налице квалификация по чл. 195 ал. 1 т. 7 от НК за К., то не са налице условия за преквалификация на деянието. Въззивната инстанция изложи вече доводи защо приема, че е налице квалификацията по т. 7 на чл. 195 ал. 1 от НК, поради което не следва да ги преповтаря. От друга страна – правилни са и изводите на НПРС, че за да може да се преквалифицира деянието по чл.- 197 от НК следва извършителите доброволно, без външна намеса сами да възстановят отнетите вещи. В случая това не е така. Част от вещите са установени и иззети от полицейските служители.

Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане

Ето защо ще следва присъдата на НПРС да се потвърди като правилна и законосъобразна.

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 86 / 21. 06. 10 г. постановена по НОХД № 150 / 2010 г. по описа на НПРС.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

На осн. чл. 340 ал. 2 от НПК да се изпрати съобщение на страните за изготвеното решение.

Председател: Членове : 1.

2.