Р Е Ш Е Н И Е

№ 126/ гр. Шумен, 03. 11. 2010год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На единадесети октомври през две хиляди и десета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. София Радославова 2. Христина Колева

Секретар: С. М.

Прокурор: К.Киряков

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНОХД № 491 по описа за 2010г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С решение № 381/ 14.07.2010г. по наказателно дело №251/10г. Върховният касационен съд по реда на чл.419 и сл. от НПК е възобновил производството по ВНОХД № 103/2008г. по описа на Шуменски окръжен съд и е отменил постановеното по него решение от 16.05.2008г., само по отношение на осъдения О.И.Х., като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на съдебното заседание.

Въззивното производство е образувано по жалба на адв.В.К. от ШАК – защитник на подсъдимите И, М, М,, Х. М. Е. и О.И.Х. срещу присъда № 436 от 14.07.2006г. по НОХД № 73/2004г. по описа на ВПРС.

С обжалваната присъда ВПРС е признал подсъдимия И, М, М, за виновен в това, че на 27.07.2003г. край с.Менгишево , обл.Шумен, в съучастие като съизвършител с Х. М. Е. и О.И.Х.,***, се съвъкупил с Г.Б.П. ***, като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от три лица, поради което и на основание чл.152 ал.3 т.1 във вр. с чл.152 ал.1 т.2 от НК и чл.54 от НК, го осъдил на “Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Признал подсъдимия Х. М. Е. за виновен в това, че на 27.07.2003г. край с.Менгишево, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител с И, М, М, и О.И.Х.,***, се съвъкупил с Г.Б.П. ***, като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от три лица, поради което и на основание чл.152 ал.3 т.1 във вр. с чл.152 ал.1 т.2 от НК и чл.54 от НК, го осъдил на “Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

Признал подсъдимия О.И.Х. за виновен в това, че на 27.07.2003г. край с.Менгишево, обл.Шумен, в съучастие като съизвършител с И, М, М, и Х. М. Е., и двамата от с.Станянци обл.Шумен, се съвъкупил с Г.Б.П. ***, като я принудил към това със сила и заплашване и деянието е извършено от три лица, поради което и на основание чл.152 ал.3 т.1 във вр. с чл.152 ал.1 т.2 от НК и чл.54 от НК, го осъдил на “Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.59 ал.1 от НК е приспаднал от определеното наказание “Лишаване от свобода” времето, през което спрямо подсъдимите

О.И.Х., И, М, М, и Х. М. Е. е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража” по настоящото дело.

Осъдил подсъдимите О.И.Х., И, М, М, и Х. М. Е. да заплатят солидарно сумата 3000,00 /три хиляди/ лева като уважен граждански иск, предявен от Г.Б.П., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди със законната лихва, считано от 27.07.2003г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил подсъдимите О.И.Х., И, М, М, и Х. М. Е. да заплатят по 40,00лв. – частта на всеки от тях от държавната такса върху уважения размер на гражданския иск общо в размер на 120,00лв.

Осъдил всеки от подсъдимите О.И.Х., И, М, М, и Х. М. Е. да заплати сума в размер на 232,34лв. представляващи направени разноски по делото, както и 3,00 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на държавата такси и разноски.

С обжалваната присъда ВПРС се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства.

Срещу така постановената присъда на Великопреславския районен съд в предвидения в закона срок и форма е подадена въззивна жалба от адв.В.К. от ШАК в качеството му на защитник на подсъдимите. В жалбата и в мотивите към нея се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за оправдаване на тримата подсъдими.

С решение от 16.05.2008г. по ВНОХД № 103/08г. на ШОС е потвърдена обжалваната присъда на ВПРС.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция подсъдимият О.Х. и защитникът адв.Д.М. от САК поддържат жалбата. Молят съда да намали размера на наложеното наказание, като се излагат доводи за тежко семейно и финансово състояние.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че атакуваната присъда е правилна, обоснована и справедлива досежно размера на наказанието. Моли съда да я потвърди.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Подсъдимите О.И.Х., И, М, М, и Х. М. Е. живеели в с.Станянци, обл.Шумен и били в приятелски отношения помежду си. На 27.07.2003г. тримата посетили сватбено тържество в с.Врани кон, обл.Търговище, след което, около обяд се завърнали в родното си населено място. Тримата закупили една каса с бутилки, пълни с бира и седнали пред магазин в с.Станянци, като започнали да се черпят. Около 17,30 часа М., Е. и Х. били в пияно състояние, тъй като дотогава непрекъснато употребявали алкохол. В хода на разговора помежду им, подс.Х. казал на останалите, че в с.Менгишево живеела жена, която предлагала сексуални услуги срещу заплащане. Повлияни от алкохола, тримата решили да открият тази жена, за да осъществят полови актове с нея. За целта подс.Х. привел в движение и управлявал мотоциклет марка “ИЖ”, собственост на подс. М., а последният и подс.Е. се возили на седалката на превозното средство. Преминавайки по път гр.Върбица – с.Менгишево, в непосредствена близост до селото, тримата забелязали вдясно от платното за движение, в стърнище пострадалата Г.П., която пасяла кози. Независимо, че не им било известно как изглежда жената, която търсят, подсъдимите решили, че това е именно П.. Поради това подс.Х. предприел действия за спиране на мотоциклета, но под влиянието на употребения алкохол не успял, в резултат на което тримата паднали от същия. При падането и тримата получили наранявания, като подс. Х. – най-сериозни. Веднага след това подс. М.се приближил до П., като я заплашил, че ще й вземат козите. Тъй като се изплашила за поверените й животни, пострадалата замахнала да го удари с носената от нея дървена пръчка, но М. успял да я издърпа от ръцете й и с нея й нанесъл няколко удара в областта на главата. П. побягнала, но била настигната от тримата подсъдими, всеки от които й нанесъл още няколко удара. След това М. я бутнал на земята, успял да скъса връвта на носените от П. шалвари, легнал върху нея и започнал да осъществява полов акт, след като вкарвал пениса си във влагалището й. Независимо, че пострадалата викала “Помощ, недей!”, М. продължил с действията си около 5-10 минути. В края на същите на мястото дошли подсъдимите Е. и Х., които дотогава се намирали край пътното платно. След като М. станал от земята, подс.Е. съблякъл панталоните и слиповете си и също легнал върху жената, като започнал да осъществява полов акт, вкарвайки пениса си във влагалището й. Същият еякулирал извън тялото на П. – върху земята. По време на осъществяването на половия акт, пострадалата се опитала отново да вика за помощ, но подсъдимият й запушил устата с ръката си. Веднага след като Е. се отдръпнал, към пострадалата се приближил подс.Х., който дотогава се намирал на разстояние от около 4-5 метра, заедно с подс.М.. Подс.Х. легнал върху жената и без да съблича дрехите си, извадил половия си член и го вкарал във влагалището на П.. След като преустановил половите си действия, същият станал и тримата подсъдими отново се качили на мотоциклета с намерение да се приберат в с.Станянци. След като изминали неколкостотин метра, горивото на превозното средство свършило, поради което тримата се прибрали пеша в селото си. Веднага след като подсъдимите тръгнали, пострадалата П. станала от земята и се насочила към мястото, където св.Х. също посяла животни. Още с пристигането си, П. я попитала защо не я чула при виковете й за помощ и й разказала, че била изнасилена от трима мъже. Х. видяла, че пострадалата е много уплашена, държала си шалварите с ръка, а дрехите й били изцапани и по гърба й имало кръв. Св. Х. отвела пострадалата при свид.К., която също видяла че П. се страхува, видяла и външния й вид. Последната разказала на К. за случилото се. Свид.К. сигнализирала за това на органите на МВР.

Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на събраните доказателства – обясненията на подсъдимите М., Е. и Х., дадени по време на досъдебното производство и включени към доказателствата по делото по реда на чл.279 ал.1 т.3 от НПК, показанията на свидетелите Г.П., Е. Х., Л. К. и М. А., приетите от съда заключения на съдебно- медицински и психиатрични експертизи, от събрания веществен доказателствен материал, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие.

Така установената фактическа обстановка се приема изцяло от настоящият съдебен състав.

Въззивната инстанция намира, че правилно след анализа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, първоинстанционния съд е стигнал до извода, че извършеното от подс. О.Х. следва да се квалифицира като деяние по чл.152 ал.3 т.1 във вр. с чл.152 ал.1 т.2 от НК. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените в тази насока доводи в мотивите на ВПРС .

По отношение доводите изложени от защитника на подсъдимия О.Х.:

Излагат се доводи за влошено финансово положение на семейството на подсъдимия Х. – невъзможността на съпругата му да издържа сама двете им деца. ШОС намира, че изложените доводи са неоснователни по следните съображения: по делото липсват доказателства, от които да е видно какво е здравословното състояние на съпругата на подсъдимия, което би се явило пречка същата да работи и да се грижи за децата си. Липсват доказателства и за влошеното финансово състояние на семейството – ниски доходи или липсата на такива. Няма данни и за възрастта на децата, както и дали някое от тях се нуждае от по-специални грижи или лечение.

Като е обсъдил събраните по делото доказателства, първоинстанционния съд правилно е преценил всяко едно от тях, а и в тяхната съвкупност. Поради това настоящата инстанция приема за обосновани и законосъобразни изводите на районния съд както по отношение установената фактическа обстановка, така и по отношение квалификацията на деянието. Изложил е мотиви за обществената опасност на деянието. Обсъдил е и всички доказателства имащи значение за определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия О.Х.. Обсъдил е наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства – добри характеристични данни и социалния му статус. Обсъдил е наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства- предишни осъждания на подс.Х., както и обстоятелството, че пострадалата жена е страдаща от психично заболяване. Видно от заключението на съдебно- психиатричната експертиза, назначена на досъдебното производство и приета в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд /стр.111-113 от след. дело/, пострадалата Г.П. страда от “ЛЕКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ - ДЕБИЛНОСТ ТЕЖКА СТЕПЕН, граничеща с имбецилност. Психичното й състояние по време на деянието може да се определи като: Остра стресова реакция. По време на освидетелстването й са били налице симптомите на: Невротична декомпенсация, като неадаптивен механизъм за справяне със стреса, на основата на преморбида. Възможно е за в бъдеще тези промени да претърпят развитие и да доведат до психично разстройство в тесен смисъл на думата”.

Наложеното от първоинстанционният съд наказание “Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ години на подс. Х., ШОС приема за справедливо. Въззивната инстанция намира, че не са налице основания за намаляване размера на наложеното наказание.

В хода на досъдебното производство и на съдебното производство пред първоинстанционния съд не са допуснати нарушения на процесуалните правила, с които да са накърнени процесуалните права на подсъдимия.

Предвид гореизложеното, въззивната инстанция приема, че присъдата на ВПРС по отношение на подс.О.Х. е правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди. Останалата част на присъдата е влязла в законна сила и не подлежи на въззивна проверка.

В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са направени разноски в размер на 15,00лв., платени като възнаграждение на преводача Н.М.А.. Подсъдимият Х. следва да бъде осъден да заплати тези разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 436 / 14.07.2006г. постановена по НОХД № 73 / 2004г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав по отношение на О.И.Х..

Осъжда О.И.Х. да заплати в полза на държавата направените през въззивната инстанция деловодни разноски в размер на 15,00 /петнадесет/ лева.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение, че решението е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.