Р Е Ш Е Н И Е

№ 131/ гр. Шумен, 04. 11. 2010 год.

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На единадесети октомври през две хиляди и десета година

В открито съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: С. М.

Прокурор: О. Куздов

като разгледа докладваното от съдия Д. Луков

ВНОХД № 438 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда от 12. 05. 10 г. постановена по НОХД № 576 / 2010 г. на НПРС подсъдимите А.К.А. и Н.А.А. са признати за виновни в това, че през периода 08. 08. 08 г. до 09. 01. 09 г. в с. Марково при условията на опасен рецидив, предварителен сговор, продължавано престъпление и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот и използване на техническо средство извършили кражба на движими вещи от владението на различни граждани, поради което и на осн. чл. 196 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 26 ал. 1 и чл. 54 от НК ги осъдил 3 г. и 6 м. лишаване от свобода. Признал двамата подсъдими за невиновни и ги оправдал по първоначалното обвинение за кражба на част от вещите и наличието на съучастие на Т.. Признал подс. Т.С.Т. за виновен в това, че през периода 04. 01. 09 г. – 09. 01. 09 г. на неустановена дата в с. Марково с цел да набави имотна облага на Н.А.А. и А.К.А. укрил движими вещи на стойност 362. 1`5 лв. за които знаел, че са придобити от А. и А. чрез престъпление, поради което и на осн. чл. 215 ал. 1 и чл. 54 от НК го осъдил на 1 г. лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за изпитателен срок от 3 г. Осъдил подс. А. и А. да заплатят солидарно на А.Д.В. граждански иск за причинени вреди в размер на 330 лв. Осъдил ги да заплатят и д. т. върху уважения граждански иск в размер на 50 лв. Осъдил тримата подсъдими да заплатят направените по делото разноски в размер на 297 лв.

Недоволен от присъдата подс. А. е обжалвал същата. В жалбата намира, че наложеното с присъдата наказание е явно несправедливо. Моли присъдата да бъде изменена, като се намали размера на наложеното наказание.

Недоволен от присъдата подс. А. е обжалвал същата чрез защитник. В жалбата се сочи допуснато съществено процесуално нарушение в първоинстанционното производство, като не е назначен служебен защитник на подс. А.. Моли присъдата да бъде отменена и делото да се върне на НПРС за ново разглеждане от друг състав на съда.

Редовно призован от подс. А. се явява лично и със служебен защитник. Двамата поддържат жалбата и искането в нея. Според защитата следва подс. А. да бъде оправдан за част от вещите за които е осъден, както и присъдата да бъде отменена и делото да се върне на НПРС за ново разглеждане от друг състав на съда.

Редовно призован подс. А. се явява лично и с упълномощен защитник. Двамата намират, че присъдата следва да бъде отменена и делото да се върне на НПРС за ново разглеждане от друг състав на съда.

Редовно призован подс. Т. не се явява и не изпраща представител.

Представителят на прокуратурата намира, че жалбите са процесуално допустими, но по същество за неоснователни. Предлага присъдата да се потвърди.

В рамките на своите правомощия във въззивното производство, ШОС установи основанията на чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК.

Тримата подсъдими живеели в с. Марково обл. Шумен и се познавали добре. Били в приятелски отношения.

На неустановена дата в периода 08. 08. 08 г. до 13. 08. 08 г. подс. А. влязъл в дома на св. И. Г. от където отнел монофазен електромотор, който свалил с помощта на гаечен ключ от месомелачка. Продал мотора на св. А, Т,, като последния предал мотора на органите на МВР.

На 17 / 18. 08. 08 г. подс. А. влязъл в дома на св. Н. С.в с. Марково. С помощта на гаечен ключ демонтирал електродвигател от циркуляр. По късно продал електромотора на св. Т., който след разкриване на кражбата върнал на собственика отнетата вещ.

През м. септември 2008 г. подс. А. и Н.А.А. се сговорили да извършат кражба на кокошки от дома на И. Д. в с. Марково. Двамата подсъдими отишли до дома на свидетеля, влезли в стопанска постройка през дупка в стената и взели три бр. кокошки, които същата вечер заколили и изяли.

През м. октомври 08 г. на неустановена дата двамата подсъдими се уговорили да извършат кражба от дома на св. В. М. от с. Марково на радиокасетофон за автомобил. Предварително подс. А. знаел къде точно в дома на М. се намира касетофона. Двамата отишли до дома на М., като А. влязъл в къщата и взел касетофона, и го дал на А..

За времето 10. – 11. 10. 08 г. двамата подсъдими отишли до дома на св. М. Д.в с. Марково. Счупили катинар на входната врата и влезли. От там те взели различни вещи, замразена риба, орехи, домашно вино и домашна ракия. Металните предмети те продали на св. Т., а хранителните продукти консумирали. При разкриване на кражбата металните вещи били иззети от Т.и върнати на собственика.

Няколко дни по късно подс. А. сам влязъл отново в дома на Д.. От там той взел цифров фотоапарат “ Канон 550 “ модел ПС1230 с памет карта и 2 бр. акумулаторни батерии. Фотоапарата продал на М. А., който от своя страна го продал на Г.Н.. След разкриване на кражбата Н. предал на органите на МВР фотоапарата, а те го върнали на собственика му.

Отново през м. октомври на неустановена дата подс. А. и А. отишли в дома на св. Д. Ж., който бил необитаем. От двора на къщата подсъдимите взели 29 бр. арматурни железа с дължина 1 м., които продали на св. Т.. По късно след разкриване на кражбата железата били върнати на собственика им.

На 28 / 28. 10. 08 г двамата подсъдими се уговорили да отидат в дома на св. А.В.. Влезли в двора като развили оградна мрежа. От стопанска постройка двамата подсъдими взели две овце които по късно продали на П. А. и С. А.. Последните заклали овцете.

В периода 04. 01. 09 г. до 10. 01. 09 г. на неустановена дата двамата подсъдими се уговорили да отидат в дома на св. В. Т.Г. и да извършат кражба. Като отишли до дома на свидетеля, те разбили заключената входна врата на къщата. От къщата взели цветен телевизор “ В. Търново “, 1 бр. радиокасетофон, малък ъглошлайф, малък телевизор за лек автомобил, други вещи, както и хранителни продукти. Около 22 ч. вечерта двамата подсъдими излезли от дома на Г. с отнетите вещи. Като минавали покрай училището, те видели подс. Т.С.Т.. Извикали го и го помолили да им помогне да пренесат вещите. Т. разбрал, че това са крадени вещи, но се съгласил да помогне на А. и А. при пренасянето им. След разкриване на кражбата вещите били иззети и върнати на собственика, без хранителните продукти, които били консумирани.

От заключенията на експертизите за оценка на вещите се установява, че общата стойност на отнетите вещи от А. е 1 492. 60 лв., стойността на вещите отнети от А. е 1 501. 14 лв., а стойността на вещите които Т. е укрил е 362. 15 лв.

От приложените свидетелства за съдимост се установява, че подс. А. е осъждан както следва: 1. С присъда по НОХД № 410 / 02 г. на НПРС в законна сила на 18. 11. 03 г. за деяние по чл. 195 от НК извършено през периода 12. 02. – 25. 05. 03 г. на 8 м. лишаване от свобода с 3 г. изпитателен срок; 2. С присъда по НОХД № 678 / 03 г. на НПРС в законна сила на 18. 02. 04 г. за деяние по чл. 195 от НК извършено в периода 01. 05. – 11. 06. 03 г. е осъден на 2 г. лишаване от свобода. На осн. чл. 25 от НК е определено общо наказание с това по НОХД № 410 / 02 г. на НПРС в размер на 2 г. лишаване от свобода с 5 г. изпитателен срок; С определение по НОХД № 248 / 04 г. на НПРС в законна сила на 29. 04. 04 г. за четири деяния по чл. 195 от НК и на осн. чл. 23 от НК е определено общо наказание 1 г. и 6 м. лишаване от свобода при първоначален общ режим. С определение № 210 / 02. 06. 06 г. на НПРС е определено общо наказание с наказанията по НОХД № 410 / 02 г., НОХД № 678 / 03 г. и НОХД № 409 / 04 г. на НПРС в размер на 2 г. лишаване от свобода, като на осн. чл. 24 от НК това общо наказание е увеличено с 5 м. Наказанието е изтърпяно на 25. 10. 06 г.; С присъда по НОХД № 595 / 08 г. на НПРС в законна сила на 07. 05. 09 г. за деяние по чл. 216 от НК извършено в периода – края на 2007 г. до началото на м. септември 2008 г. е осъден на 3 м. лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип. Наказанието е изтърпяно на 20. 08. 09 г.

Подс. А. е осъждан 11 пъти все за умишлени престъпления от общ характер по чл. 195 и 216 от НК. Д присъда по НОХД № 84 / 03 г. на НПРС в законна сила на 16. 06. 03 г. за деяние по чл. 196 от НК е осъден на 3 г. лишаване от свобода С определение от 10. 09. 03 г. е определено общо наказание с наказанието по НОХД № 513 / 02 г. на НПРС в размер на 3 г. лишаване от свобода. Същото е изтърпяно на 07. 11. 05 г. С определение по НОХД № 41 / 07 г. за деяние по чл. 196 от НК извършено на 08. 10. 06 г. е осъден на 6 м. лишаване от свобода, при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 16. 08. 07 г.

Подс. Т. не е осъждан.

При горната фактическа обстановка, правилни са изводите на районния съд както относно квалификацията на деянията на тримата подсъдими, така и относно липсата на доказателства по обвинението за част от вещите и за които подс. А. и А. са оправдани. Законосъобразно е и оправдаването на тези подсъдими по обвинението за предварителен сговор с подс. Т.. Поради това настоящата инстанция ги споделя напълно. Налице са всички условия за квалифициране на деянията на А. и А. като извършени при предварителен сговор, както и при условията на опасен рецидив. Налице са и достатъчно доказателства за квалификацията и по чл. 195 ал. 1 т. 3 и 4 от НК. От друга страна, правилно и законосъобразно е квалифицирано деянието на подс. Т. по чл. 216 ал. 1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанията на тримата подсъдими са обсъдени както степента на обществена опасност на всеки от подсъдимите, така и на осъществените деяния. Преценени са и наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Ето защо правилно и законосъобразно е определен вида и размера на наказанието на всеки от тримата подсъдими.

На досъдебното производство на подс. А. е назначен служебен защитник, тъй като същия е неграмотен. Другите подсъдими – А. и Т. не са упълномощавали защитник и не са поискали назначаване на служебен такъв. От материалите от досъдебното производство, въззивната инстанция намира, че не са налице противоречиви интереси на тримата подсъдими, което да налага задължителна защита на подс. А. и Т.. При даване ход на първоинстанционното производство подс. А. и Т. не са си упълномощавали защитник, както и не са поискали да им бъде назначена служебна защита. Дали са съгласие за даване ход на делото, въпреки, че подс. А. е бил със служебен защитник. Съда е дал ход на съдебното следствие и същото е продължило в две съдебни заседание, при което са събрани всички гласни доказателства. При това никой от подсъдимите – А. и Т. не са искали служебен защитник и не са упълномощавали договорен защитник. Във второто съд. заседание, делото е отложено поради искане на подс. Т. при допуснато изменение на обвинението по реда на чл. 287 ал. 1 от НК за подготовка по новото обвинение. В съд. заседание на 24. 03. 10 г. подс. А. не се е явил поради заболяване., а в съд. заседание на 26. 04. 10 г. не се е явил подс. Т. поради заболяване. При това първоинстанционния съд е намерил, че за своевременното приключване на делото следва да бъде поискано от ШАК определяне на служебни защитници на А. и Т. с оглед евентуално продължаване на делото по реда на чл. 269 от НПК срещу Т. и А.. За служебен защитник е определен адв. К.. В съд. заседание на 12. 05. 10 г. по делото тримата подсъдими са се явили. Съда е дал възможност на подс. Т. и А. да заявят дали желаят да им бъде назначен служебен защитник. Подс. А. е заявил, че желае да му бъде назначен служебен защитник, тъй като работел, но нямал средства да си упълномощи защитник. Подс. Т. само е заявил, че желае служебен защитник. Първоинстанционния съд е обсъдил тези искания на подсъдимите. Приел е от една страна, че тримата подсъдими нямат противоречиви интереси. От друга е приел, че не е установено подсъдимите да нямат средства за да си упълномощят защитник, а и интересите на правосъдието не налагат назначаване на служебен защитник на двамата подсъдими. Поради това е освободил определения от ШАК адв. К.. Тогава подс. А. и Т. са дали съгласие за даване ход на делото. Т. е. били са съгласни делото да продължи без да им бъде назначаван служебен защитник или да им бъде дадена възможност да си наемат такъв. В това заседание съдебното следствие е приключило и съда е обявил присъдата си.

При тази фактология, въззивната инстанция не приема доводите на защитника на подс. А., че както на А., така и на Т. е нарушено правото им на защита, след като съда е отказал да им назначи служебен защитник. Действително – съдебната практика е категорична, че е налице съществено процесуално нарушение, когато е нарушено правото на защита на подсъдим – в случая с неназначаване на служебен защитник на Т. и А.. Но по конкретното дело, на първо място тези двама подсъдими не са си упълномощили защитник нито на досъдебното производство, нито на проведените две съдебни заседания в които са събрани гласните доказателства по делото. Налице е съгласие от тяхна страна да се дава ход на делото в първата инстанция при двете заседания без да са депозирали искания за назначаване на служебен защитник. Т. е. и двамата подсъдими са били съгласни делото да се гледа без те да имат защитник. Едва в съд. заседание на 12. 05. 10 г. те са поискали да им бъде назначен служебен защитник. Първоинстанционния съд е обсъдил и изложил мотиви защо не приема, че в случая е налице задължителна защита на А. и Т.. Въззивната инстанция напълно споделя тези мотиви. За това заседание е поискано определяне на защитник с оглед назначаването му като служебен такъв, но при условие, че някой от подсъдимите отново не се яви и делото да се гледа в негово отсъствие. След като А. и Т. са се явили, съда е обсъдил дали са налице условията на чл.94 ал. 1 т. 5 и 9 от НПК. На първо място е установил, че интересите на тримата подсъдими не са противоречиви. На второ място – приел е, че не е доказано двамата подсъдими А. и Т. да нямат средства да си упълномощят защитник. На трето – приел е, че интересите на правосъдието не налагат назначаване на служебен защитник. Правилни са тези изводи на районния съд, още повече, че подс. А. и Т. са били съгласни делото да се гледа без те да имат защитници в първите две заседания при които са събрани всички гласни доказателства. Едва в последното заседание е налице искане от тях, но тук следва да се отбележи, че съда е поискал определяне на защитник, който евентуално да бъде назначен за служебен такъв, но само ако някой от подс. А. или Т. не се яви. Следователно, районният съд не е приемал, че е налице задължителна защита за А. и Т. при другите хипотези на чл. 94 ал. 1 от НПК. Ето защо въззивната инстанция приема, че не е налице нарушаване правото на защита на подс. А. и Т. след като не им е назначен служебен защитник от районния съд.

Поради това въззивната инстанция установи, че на първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да водят до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

По отношение размера на наложените наказания на обжалвалите присъдата подс. А. и А., съда изложи по горе мотиви защо приема, че наказанията за правилни и законосъобразни, поради което не следва да ги повтаря. Ето защо въззивната инстанция намира присъдата на НПРС за правилна и законосъобразна и като такава ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА присъда от 12. 05. 10 г. постановена по НОХД № 576 / 2010 г. по описа на НПРС.

Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

На осн. чл. 340 ал. 2 от НПК да се изпрати съобщение на страните за изготвеното решение.

Председател: Членове : 1.

2.