Р Е Ш Е Н И Е№264

гр. Шумен, 30.11.2010 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря Н. И., като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Димитрова в.гр.д. № 664 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба на СОУ “ Панайот Волов “, гр. Шумен, представлявано от директора Е.Р., чрез пълномощника адв. Е. Х. от ШАК, срещу решение № 193/30.06.2010 г. по гр.д. № 4606/2010 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което е признато за незаконно уволнението на М.П.Х. и е отменена заповед № 85/11.11.2009 г. на директора на училището; служителката е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност – учител по физика, и работодателят е осъден да й заплати сумата от 3 913.92 лева – обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 12.11.2009 г. – 12.05.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.12.2009 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 600.00 лева – деловодни разноски.

Жалбоподателят намира обжалваното решение за незаконосъобразно и неправилно, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, с което да отхвърли предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, и му присъди извършените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата М.П.Х. депозира отговор, в който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на деловодни разноски за втора инстанция.

В съдебно заседание на 16.11.2010 г. въззиваемата прави частичен отказ от иска си по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ, за сумата от 1 276.55 лева – получено трудово възнаграждение за периода 01.02.2010 г. – 12.05.2010 г., по трудово правоотношение с друг работодател – СОУ “ Васил Левски “, гр. Шумен, с оглед на което, и на основание чл.233 от ГПК, съдът е прекратил производството по делото досежно него.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна, поради следното:

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че със заповед № 41/03.11.2009 г. на директора на СОУ “ Панайот Волов “, гр. Шумен, издадена на основание влязло в законна сила решение по гр.д. № 1914/2008 г. по описа на ШРС и чл.345 от КТ, въззиваемата М.П.Х. е била възстановена на длъжността учител по физика, при запазване на договореностите по допълнително споразумение № 8/18.01.2008 г.. С последваща заповед № 85/11.11.2009 г. трудовото й правоотношение е било прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращение на щата, съгласно утвърдено длъжностно щатно разписание от 15.09.2009 г., считано от 11.11.2009 г., като е било разпоредено да й бъдат изплатени обезщетения по чл.220, ал.1, чл.224, ал.1, и чл.222, ал.1 от КТ.

От визираното в заповедта за уволнение щатно разписание, утвърдено от директора на учебното заведение и съгласувано с РИО, както и от поименно щатно разписание за учебната 2009/2010 г. се удостоверява, че, считано от 15.09.2009 г. съществувалата преди това една бройка за учител по физика е съкратена, като, вместо това е открита нова, несъществувала дотогава – учител по физика и информационни технологии. Същевременно, бройките за учител по информатика са увеличени от две на три. След възстановяване въззиваемата на работа, жалбоподателят е извършил подбор между нея и заемащата длъжността учител по физика и информационни технологии, вследствие на който е приел да прекрати трудовото си правоотношение с първата. В образец № 1 към щатното разписание са отразени общо 3 188 часа за модул информатика и информационни технологии, които ще се преподават от 4 учители, при 648 часа ЗНПР за учебния предмет, и 759 часа за модул физика и астрономия, които ще се продават от 0 учители, при 648 часа ЗНПР. От заповед № 47/10.11.2009 г. за определяне на комисия по чл.329, ал.1 от КТ, протокол от заседание на Комисия по извършване на подбор от 11.11.2009 г., карти за подбор, 7 бр. писма и 3 бр. становища, се установява, че, работодателят е извършил подбор между възстановената на длъжността учител по физика и заемащата длъжността учител по физика и информационни технологии, съобразявайки се с установените в закона критерии, след съгласуването им с представителите на синдикалните организации в училището и при спазване изискването по чл.333, ал.1, т.3 от КТ.

Позовавайки се на изложеното, както и на, уеднаквената с решение № 416/12.07.2010 г. по гр.д. № 531/2009 г., ІV г.о., практика на ВКС, настоящата инстанция приема за доказано, че към момента на възстановяване на въззиваемата на работа, по реда на чл.345 от КТ, заеманата от нея длъжност е била реално съкратена, с утвърдено по съответния ред щатно разписание от 15.09.2009 г., като новооткритата длъжност учител по физика и информационни технологии не е била идентична с предишната учител по физика, както и, че работодателят е извършил законосъобразно и правилно, в съответствие с изискването по чл.329, ал.1 от КТ, подбор между нея и заемащата длъжността учител по физика и информационни технологии.

Що се отнася до възраженията на служителката, че не е била извършена промяна на щатното разписание през времето от възстановяването й на предишната длъжност до уволнението, че, в нарушение на закона, работодателят не e приложил разпоредбата на чл.328, ал.1, т.8 от КТ и не е извършил промяна в числеността на персонала по чл.12, ал.4, респ. промени в разпределението на преподавателската работа по чл.10, ал.3, т.3 от Наредба № 3/18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне числеността на персонала в системата на народната просвета, намира, че са изцяло необосновани поради следното: Промяната в щатното разписание е била извършена след уволнението на служителката, което впоследствие е било отменено като незаконно, и преди възстановяването й на работа, който факт правилно е бил съобразен от работодателя. В изпълнение на съдебното решение, с което е бил уважен искът на уволнената по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, същият е бил длъжен да я възстанови на работа, но не и да й осигури реално изпълнение на трудовите функции за длъжността, на която е била възстановена, при наличие на влязло в сила щатно разписание, с което същата е била съкратена. При тази хипотеза, и в съответствие с предоставените му от закона правомощия да определя числеността на персонала, директорът на училището не е бил длъжен да извършва промени по чл.10, ал.3, т.3, респ. чл.12, ал.4 от Наредба № 3/18.02.2008 г. за нормите за преподавателска работа и реда за определяне на числеността на персонала в системата на народната просвета, след като това би било в нарушение с изискването за оптимизиране числения състав на преподавателите, съобразно учебния план и утвърдения бюджет на училището, нито да прилага нормата на чл.328, ал.1, т.8 от КТ, след като длъжността, на която въззиваемата е била възстановена не е била заета от друго лице към момента на връщането й на работа, а съкратена. От друга страна, с оглед обективно извършеното съкращение на щата, работодателят законосъобразно е провел подбор между заемащите сходни длъжности учител по физика и учител по физика и информационни технологии, при спазване изискванията по чл.333 от КТ, с което не е допуснал нарушение правото на въззиваемата да заеме длъжността по новото щатно разписание, при доказани по-добри резултати при подбора.

Независимо от изложеното, доколкото ищцата в първоинстанционното производство оспорва, че оценките на Комисията по подбора съответстват на действителните качества на участвалите в него служители, а работодателят не ангажира доказателства, че отразените в протокола обстоятелства по критерия “ качество и начин на изпълнение на трудовите задължения “ отговарят на обективната действителност, за което носи доказателствената тежест, съобразно правилото, че дължи да проведе пълно и главно доказване за законността на извършеното уволнение, и, в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в цитираното по-горе решение и решение № 187/15.03.2010 г. по гр.д. № 3912/2008 г., въззивният съд приема за недоказано, че осъщественият подбор, при който въззиваемата е класирана на второ място е законосъобразен и правилен, което обосновава уважаване на възражението й за незаконност на уволнението, поради нарушение на чл.329, ал.1 от КТ и отмяната му, пресп. – уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и на акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, с оглед липсата на данни за срочност на трудовото правоотношение. Поради горното, заключава, че в частта, с която двата иска са уважени, решението на районен съд се явява законосъобразно и правилно по същество, и следва да се потвърди.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, от приложеното по делото извлечение от трудова книжка и извършена констатация по нея, се установява, че в 6-месечния срок по чл.225, ал.1 от КТ, считано от датата на незаконното й уволнение – 12.11.2009 г., служителката е полагала труд при друг работодател през времето от 01.02.2010 г. до 12.05.2010 г., за което е получила брутно трудово възнаграждение в размер общо на 1 297.59 лева. От заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производството ССЕ се изяснява, че размерът на брутното трудово възнаграждение, което би реализирала при ответника за периода 12.11.2009 г. – 12.05.2010 г. се равнява на 3 912.92 лева, от което следва, че дължимото й се обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ възлиза на 2 615.33 лева / 3 912.92 – 1 297.59 /. Предвид горното и уважаването на иска по чл.344, ал.1 от КТ, приема, че искът се явява основателен е доказан за сумата от 2 615.33 лева, до която атакуваното решение се явява правилно и следва да се потвърди. За разликата от 2 637.00 лева до присъдените 3 912.92 лева е налице валиден отказ от иска, което предпоставя, за яснота, обезсилване на решението за сумата от 1 267.55 лева. Досежно разликата от 2 615.33 лева до 2 637.00 лева не е направен отказ, поради което относно нея решението на районен съд следва да се отмени като неправилно, и, вместо него се постанови друго, с което искът за сумата от 21.67 лева да бъде отхвърлен.

Съобразно извършения в хода на процеса частичен отказ от иска и на основание чл.78, ал.1 и ал.4 от ГПК, обжалваното решение следва да се отмени и в частта за разноските, като се постанови друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 533.33 лева, а ищцата на ответника, съобразно частта от исковете, които се явяват неоснователни – деловодни разноски в размер на 5.72 лева.

По същите причини, решението подлежи на отмяна и в частта за присъдените в тежест на жалбоподателя държавна такса за сумата над 154.61 лева, за разликата до 216.56 лева, както и възнаграждение на вещо лице за сумата над 53.33 лева, за разликата до 80.00 лева.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемата дължи на жалбоподателя деловодни разноски за втора инстанция, съобразно уважената част от жалбата, в размер на 52.76 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, жалбоподателят дължи на въззиваемата деловодни разноски за втора инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата, в размер на 533.33 лева – адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 193/30.06.2010 г. по гр.д. № 4606/2010 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която е признато за незаконно уволнението на М.П.Х. и е отменена заповед № 85/11.11.2009 г. на директора на СОУ “ Панайот Волов “, гр. Шумен; служителката е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност – учител по физика, и работодателят е осъден да й заплати сумата от 2 615.33 лева – обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 12.11.2009 г. – 12.05.2010 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.12.2009 г. до окончателното й плащане.

ОБЕЗСИЛВА решение № 193/30.06.2010 г. по гр.д. № 4606/2010 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която СОУ “ Панайот Волов “, гр. Шумен е осъдено да заплати на М.П.Х. обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 12.11.2009 г. – 12.05.2010 г. в размер над 2 637.00 лева, до 3 913.92 лева, или за сумата от 1 267.55 лева, поради отказ от иска.

ОТМЕНЯ решение № 193/30.06.2010 г. по гр.д. № 4606/2010 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта, с която СОУ “ Панайот Волов “, гр. Шумен е осъдено да заплати на М.П.Х. обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 12.11.2009 г. – 12.05.2010 г. за разликата над 2 615.33 лева, до 2 637.00 лева, като, вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.П.Х., срещу СОУ “ Панайот Волов “, гр. Шумен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ за разликата над 2 615.33 лева, до 2 637.00 лева, като неоснователен и недоказан.

ОТМЕНЯ решение № 193/30.06.2010 г. по гр.д. № 4606/2010 г. по описа на Районен съд – Шумен, в частта за разноските, като, вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА СОУ “ Панайот Волов “, гр. Шумен да заплати на М.П.Х. деловодни разноски за първа инстанция в размер на 533.33 лева.

ОСЪЖДА М.П.Х. да заплати на СОУ “ Панайот Волов “, гр. Шумен деловодни разноски за първа инстанция в размер на 5.72 лева.

ОСЪЖДА СОУ “ Панайот Волов “, гр. Шумен да заплати по сметка бюджета на съдебната власт, съобразно уважената част от исковете, 154.61 лева – държавна такса и 53.33 лева – възнаграждение на вещо лице.

ОСЪЖДА М.П.Х. да заплати на СОУ “ Панайот Волов “, гр. Шумен деловодни разноски за втора инстанция в размер на 52.76 лева.

ОСЪЖДА СОУ “ Панайот Волов “, гр. Шумен да заплати на М.П.Х. деловодни разноски за втора инстанция в размер на 533.33 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок, считано от 30.11.2010 г.

Препис от същото да се връчи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.