Р Е Ш Е Н И Е № 226

гр. Шумен, 02.11.2010 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на деветнадесети октомври две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря Т. К., като разгледа докладваното от съдията докладчик Т. Димитрова в.гр.д. № 601 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по въззивна жалба на ДП ДГС “ Н..... ”, гр. Н....., представлявано от директора инж. Р.И., срещу решение № 197 от 14.07.2010 г. по гр.д. № 394/2010 г. по описа на Районен съд – Н....., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Г.Х.Г., извършено със заповед № 103 и заповед № 104, и двете от 08.04.2010 г., на директора на ДП ДГС “ Н..... “, гр. Н....., работникът е възстановен на предишната му работа като горски надзирател, и ДП ДГС “ Н..... “, гр. Н..... е осъдено да му заплати 3 628.80 лева – обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ и 300.00 лева – деловодни разноски, както и 255.15 лева – такси и разноски по сметка бюджета на съдебната власт.

Жалбоподателят намира решението за неправилно, поради което, моли въззивният съд да го отмени изцяло, и му присъди извършените по делото разноски.

Въззиваемият Г.Х.Г. депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и недоказана, и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на деловодни разноски за втора инстанция.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ – за отмяна уволнението на Г.Х.Г., извършено със заповед № 103 и заповед № 104, и двете от 08.04.2010 г., на директора на ДП ДГС “ Н..... “, гр. Н....., възстановяване на работника на предишната му работа като горски надзирател в ДП ДГС “ Н..... “, гр. Н....., и осъждане на работодателя да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 4 348.80 лева, както и с искове по чл.55, ал.1, предл. ІІІ от ЗЗД – за възстановяване на удържаните от работника, с оглед дисциплинарното му уволнение, суми от 604.80 лева, на основание чл.221, ал.2 от КТ и 120.00 лева, на основание чл.27 от Наредба от 25.04.2003 г. за униформеното облекло на работещите в структурите на ИАГ.

С обжалваното решение, съдът е уважил исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, и частично иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, като не се е произнесъл по останалата част от третия от иск и по исковете с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Поради горното, предмет на разглеждане в настоящото производство са споровете, по които е налице произнасяне, като досежно претенциите, за които липсва такова, извършването на проверка от въззивния съд е недопустимо, а пътят за защита на жалбоподателя е друг.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява и не се спори между страните, че въззиваемият е полагал труд при жалбоподателя по безсрочен трудов договор, за длъжността горски надзирател на ОУ “ Долина “ при І-ви ГСУ на ДГС “ Н.....”. Със заповед № 103/08.04.2010 г. на директора на ДП ДГС “ Н..... “, гр. Н....., на същия е било наложено дисциплинарно наказание за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.3, т.7 и т.10 от КТ, а именно: неизпълнение на възложената работа и неспазване на техническите и технологични правила, неизпълнение законните разпореждания на работодателя, както и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и нормативни актове, или определени при възникване на трудовото правоотношение, както и по чл.190, ал.1, т.4 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя и чл.190, ал.1, т.7 от КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Съгласно мотивите към заповедта, работодателят е констатирал, че през периода 01.04.2009 г. – 14.08.2009 г. работникът е допуснал издаване на превозни билети и извозване на осечена, но неплатена дървесина от трима купувачи, вследствие на което от стопанството са били изнесени, без да е платена цената им 3 пл.м.куб. технологична дървесина за целулоза от цер, на стойност 183.60 лева и 193 пр.м.куб. дърва за огрев, на стойност 5 905.80 лева, възлизащи общо на 6 089.40 лева. Въз основа на цитираната заповед, със заповед № 104/08.04.2010 г., трудовото правоотношение на въззиваемия е било прекратено, считано от 09.04.2010 г., като е разпоредено да му бъдат удържани една брутна работна заплата, в размер на 604.80 лева, на основание чл.221, ал.2 от КТ и 120.00 лева – на основание чл.27 от Наредба от 25.04.2003 г. за униформеното облекло на работещите в структурите на ИАГ. В исковата молба, уволненият възразява, че дисциплинарното наказание му е наложено след изтичане на преклузивния срок по чл.194, ал.1 от КТ. От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, от които И.И., Т.Х.и Ц.И.– за ищеца и И.С. и Д.А.– за ответника и, намиращите се на л. 4 от гр.д. № 394/2010 г. на НпРС, 2 бр. приходни квитанции към приходни касови ордери от 28.12.2009 г., както и от отговорите на вещото лице по допуснатата СИЕ, в съдебно заседание на 11.06.2010 г., се доказва, че преките ръководители на работника, включая зам. директорът на предприятието, са узнали за нередностите, по повод продажбата на дървесина на, визираните в заповед № 103/08.04.2010 г. купувачи, в края на месец декември 2009 г., но не по-късно от 28.12.2009 г., към която дата двама от тях са възстановили дължимите суми. Видно от приложената на л.31 заповед № 908/28.12.2009 г., считано от 29.12.2009 г. до 15.02.2010 г., на Г.Г. е било разрешено ползването на 24 платен годишен отпуск и 8 дни допълнителен отпуск за сметка на 2008 г., въз основа на негова молба вх. № 2961/28.12.2009 г. / л. 32 /.

Позовавайки се на изложеното и разпоредбите на чл.194, ал.1 и ал.3 от КТ, настоящата инстанция не споделя извода на районен съд, че дисциплинарното наказание на въззиваемия е наложено след изтичане на преклузивния срок по чл.194, ал.1, предл. І от КТ, тъй като през времето, през което той е бил в отпуск двумесечният срок не е могъл да тече и не е бил свършил към датата на издаване на атакуваните заповеди. На следващо място, от приложените на л.29 писмени обяснения, се установява, и не се оспорва от работника, че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят му е изискал обяснения във връзка с нарушенията, предмет на дисциплинарното производство, което обосновава отсъствието на основания за прилагане разпоредбата на чл.193, ал.2 от КТ. Предвид горното, и липсата за предпоставки за отмяна на атакуваните заповеди на формално основание, намира, че правният спор относно законността на уволнението следва да бъде разгледан по същество.

От приобщените към доказателствения материал 52 бр. превозни билети, 2 бр. приходни квитанции от 28.12.2009 г., приходен касов ордер № 62/23.04.2010 г., показанията на разпитаните свидетели, заключението на вещото лице по СИЕ, длъжностна характеристика и типова длъжностна характеристика на горския стражар, се установява, и не се отрича от въззиваемия, че, в нарушение на вменените му по длъжностна характеристика задължения: да проверява всички документи за сеч и превозните средства, които извозват дървен материал, като изисква документите към тях, както и да осъществява контрол при преработката и движението на дървен материал, същият е допуснал издаване на превозни билети на три фирми за извозване на дървен материал, който не е бил платен. По данни на работодателя, общата стойност на дървесината възлиза на 6 089.40 лева, но по делото липсват доказателства в потвърждение на твърдението му. От цитираните 2 бр. приходни квитанции и приходен касов ордер се доказва, че част от стойността на извозения неплатен дървен материал, в размер общо на 4 345.10 лева е била възстановена на предприятието от съответните купувачи на 28.12.2009 г., а друга част, в размер на 1 132.30 лева – на 23.04.2010 г., като не са събрани данни да са останали неплатени количества извозена дървесина, по изброените в заповед № 103/08.04.2010 г. превозни билети. С оглед на горното, че, възстановяването на сумите, с които работодателят е бил ощетен, не рефлектира върху квалифицирането на допуснатите от работника нарушения като такива по чл.187, т.3, т.7 и т.10 от КТ, които не са резултатни и, че преди това са му били наложени други дисциплинарни наказания, а именно: “ забележка “, за нарушение по чл.188, т.1, вр. чл.187, т.1 от КТ, по заповед № 102/03.05.2000 г.; “ предупреждение за уволнение “, за нарушение по чл.188, т.2, вр. чл.187, т.10 от КТ, по заповед № 74/08.11.2000 г.; “ забележка “, за нарушение по чл.188, т.1, вр. чл.187, т.3 от КТ, по заповед № 407/29.10.2004 г. и “ забележка “, за нарушения по чл.187, т.3 и т.10 от КТ, по заповед № 116/09.05.2008 г., въззивният съд приема за доказано, че същият е извършил визираните в заповед № 103/08.04.2010 г., както и, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта им, съобразена и с допуснатите от уволнения предишни нарушения на трудовата дисциплина. Безспорно нарушенията, за които е наложено наказанието съставляват злоупотреба с доверието на работодателя по смисъла на чл.109, т.4 от КТ, тъй като работникът многократно неправомерно се е отклонил от вменените му задължения, създавайки обосновани съмнения за своята лоялност, и уронвайки престижа на предприятието пред клиенти, въпреки липсата на данни да го е ощетил имуществено или да е извлякъл облага за себе си. По изложените съображения, намира, че заповедта за налагане дисциплинарно наказание на въззиваемия, както и последващата заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение са законосъобразни и правилни, а предявените от него искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ – неоснователни и недоказани, което налага отхвърлянето им. Предвид обусловения характер на претенциите по чл.55, ал.1 от ЗЗД, същият извод важи и относно тях.

В съответствие с изнесените фактически и правни доводи, съдът заключава, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени и на жалбоподателя бъдат присъдени деловодни разноски за две инстанции, в размер общо на 586.33 лева.

Водим от горното,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, решение № 197 от 14.07.2010 г. по гр.д. № 394/2010 г. по описа на Районен съд – Н....., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Г.Х.Г., извършено със заповед № 103 и заповед № 104, и двете от 08.04.2010 г., на директора на ДП ДГС “ Н..... “, гр. Н....., работникът е възстановен на предишната му работа като горски надзирател в ДП ДГС “ Н..... “, гр. Н....., и работодателят е осъден да му заплати сумите от 3 628.00 лева – дължимо обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ и 300.00 лева – деловодни разноски, както и 255.15 лева – такси и разноски по сметка бюджета на съдебната власт, като, вместо него, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Х.Г., ЕГН **********,***, срещу Държавно предприятие Държавно горско стопанство – Н....., със седалище и адрес на управление: гр. Н....., област Ш., ул. ... № .., представлявано от директора инж. Р.А.И., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за отмяна уволнението на Г.Х.Г., извършено със заповед № 103 и заповед № 104, и двете от 08.04.2010 г., на директора на ДП ДГС “ Н..... “, гр. Н....., възстановяване на работника на предишната му работа като горски надзирател в ДП ДГС “ Н..... “, гр. Н....., и осъждане на работодателя да му заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3 628.80 лева, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Г.Х.Г. да заплати на Държавно предприятие Държавно горско стопанство – Н....., деловодни разноски за първа и втора инстанция в размер на 586.33 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок, считано от 15.04.2010 г.

Препис от същото да се връчи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.