Р Е Ш Е Н И Е№253

гр. Шумен , 26.11.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и десета година в състав:

Председател: К.Моллов

Членове:1.А.Карагьозян

2.Р.Хаджииванова

при секретаря А.Б. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №597 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №401 от 12.07.2010г. по гр.дело №3187/2009г. Районен съд-гр.Шумен е признал за установено, че М.А.Т. дължи на П.Д.С. сумата от 2500евро, представляваща част от вземането по запис на заповед , издаден на 25.04.2008г. и с падеж 28.02.2009г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.05.2009г. до окончателното й заплащане. Възложил е в тежест на Т. и направените от С. деловодни разноски.

Решението е обжалвано от ответника изцяло. Жалбоподателят намира решението за неправилно и необосновано. Излага, че на никакво основание не дължал сумата по процесния запис на заповед. Не бил имал отношения с ищеца и не бил получил от него сумата 60 000евро. Това се потвърждавало и от обясненията на самия ищец пред първоинстанционния съд. Щом нямало каузална сделка по записа на заповед, то и сумите по него не се дължали. Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго такова, с което искът бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендира и за присъждане на направените деловодни разноски.

Въззиваемата страна моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Съгласно запис на заповед от 25.04.2008г., ответникът М.А.Т. се е задължил, неотменимо и безусловно, да заплати на ищеца П.Д.С. сумата 60000евро в срок до 28.02.2009г.. Съгласно отразяване на гърба на ценната книга, същата е била предявена на издателя за плащане на 28.02.2009г.. Отразено е също, че на 24.03.2009г. Т. е заплатил на С. част от сумата в размер на 3000лв.. Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, депозирано от П.Д.С., ШРС по ч.търг.д.№1794/2009г. е издал заповед №1075 от 22.05.2009г. за изпълнение на парично задължение срещу М.А.Т. за сумата 2500 евро за задължение по запис на заповед от 25.04.2008г. с падеж 28.02.2009г., ведно със законната лихва от 20.05.2009г. до изплащане на вземането, и за сумата 384.50лв.-разноски по делото. За сумите е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д.№2009775040067 на ЧСИ с рег.№775. В хода на изпълнителното производство е извършен опис на движимо имущество на ответника, като съгласно отразеното в протокола, последният не е отрекъл дължимостта на присъдените суми. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал бланково възражение.

Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи: Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и заявения петитум/ищецът претендира установяване по отношение на ответника съществуване дължимостта на присъдената със заповед за изпълнение №1075/22.05.2009г. сума/, съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на запис на заповед за процесната сума с издател ответника и настъпването на падежа по него.

Съдът намира, че в настоящия случай ищцовата страна е провела успешно доказване на сочените обстоятелства. Налице е запис на заповед от 25.04.2008г., с който ответникът неотменимо и безусловно се е задължил да заплати на ищеца сумата 60000евро в срок до 28.02.2009г.. На сочената дата, същият е бил предявен на издателя за плащане. Падежът към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е бил настъпил. Ценната книга е в законноустановената писмена форма и носи задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, включително е подписана от ответника като издател. Подписани са и двете отбелязвания на гърба на записа, като Т. не е оспорил подписите си.

Предвид това, включително съобразявайки и извършеното от ответника частично плащане по ценната книга и направеното извънсъдебно признание за дължимостта на сумата, отразено в протокола за опис на движимо имущество, съдът намира, че последният дължи претендираната сума. Що се касае до депозираното от Т. възражение, че не дължал сумата на никакво основание по процесния запис на заповед, то съдът намира същото за неоснователно.

Записът на заповед е абстрактна, а не каузална сделка, т.е. наличието на основание не е елемент от съдържането й, съответно предпоставка за действителността на същата.

Съгласно теорията и практиката, длъжникът може да отрича дължимостта на сумата по записа на заповед чрез две групи възражения: обективни възражения, които биват абсолютни - основават на самия менителничен ефект/възражения относно формата и задължителните реквизити на ценната книга, за липса на легитимация на приносителя да получи плащане, за просрочие по чл.514 от ГПК, за извършено плащане/ и относителни обективни възражения - касаещи пороци във волята на задълженото лице, както и субективни възражения-основаващи се на вътрешни каузални правоотношения между длъжника и кредитора по записа на заповед и разкриващи връзката между записа на заповед като абстрактна сделка и някакво каузалното правоотношение, послужило като причина за поемане на задължението/ възражение за нищожност или унищожаемост на каузалната сделка, развалянето й и пр./. При субективните възражения, доказването на връзката между абстрактната сделка и друга каузална сделка, съответно недействителността на каузалната, подлежи на доказване именно от ответника, който се позовава на тях. В настоящия случай Т. не изтъква нито едно от сочените групи възражения – нито твърди порок на ценната книга/напротив дори признава, че същата е издадена и подписана от него/, нито твърди наличие на каузална сделка /за обезпечаване вземане по която е издаден записът/, по която каузална сделка вземането му е погасено.

Дори да се приеме, че възражението му е за наличие на нищожна каузална сделка, свързана с процесния запис на заповед, то същото се явява неоснователно По принцип обясненията, дадени от ищеца по делото нямат доказателствена сила. Но дори да се приеме, че имат такава, те не сочат на липса или нищожност на каузална сделка. Законът дава възможност да се изпълни на кредитора чрез друго лице/чл.75 от ЗЗД/ и това обстоятелство не рефлектира върху действителността на сделката.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан. Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №401/12.07.2010г. по гр.дело №3187/2009г. на ШРС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.