Р Е Ш Е Н И Е№263

Гр.Шумен,30.ХІ.2010 г

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на втори ноември 2010 г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове: Теодора Димитрова

Мирослав Маринов

при секретаря Н.И.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№593/2010г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

С решение № 441 от 29.VІІ.2010г. по гр.д. № 724/2010г.Шуменският районен съд уважил частично предявените на основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД обективно съединени искове на А.И.И.,ЕГН ********** против Н.М.А.,ЕГН **********,като осъдил ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 6000 лева,ведно със законната лихва върху главницата от деня на увреждането-20.ІІІ.2004г.,като в останалата част до пълния претендиран размер от 20000 лева искът за главницата е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Недоволна от решението останала ищецата,която го обжалва с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете да бъде уважени изцяло.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Окръжният съд,като обсъди оплакванията по жалбата,становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства ,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство,по реда и в сроковете на ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и 261 от ГПК,поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество,жалбата е частично основателна и доказана поради следното:

Страните по делото не спорят по фактическата обстановка,свързана с основанието на исковите претенции и тя е напълно и правилно изяснена от районния съд в първоинстанционното производство,поради което не се налага възпроизвеждането й в мотивите на настоящото въззивно решение.

Обосновано и законосъобразно,въз основа на правилния анализ на събрания по делото доказателствен материал,районният съд е приел за безспорно установени всички кумулативно дадени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане.Правилно е прието от районния съд,че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от причиненото й от ответника непозволено увреждане-смъртта на сина й,като е посочен вида и характера на тези неимуществени вреди-болки и страдания от невъзвратимата загуба на единствения й син,който е живеел в близост до нея и на чиято подкрепа е разчитала винаги и особено в настоящия момент,когато вече е в напредналата възраст над 76 години.

Имайки предвид установеното ,както и неоспорвания факт,че пострадалият от деянието на ответника син на ищцата е допринесъл за крайния вредоносен резултат-настъпилата смърт,районният съд е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата,причинени от този вредоносен резултат на 6000/шест хиляди/ лева,като е счел,че за останалата претендирана сума до 20000 лева искът за главницата е неоснователен и недоказан.

Окръжният съд намира,че така определеното обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди не съответствува по своя размер на характера и степента на доказаните претърпени от ищцата вреди,както и на възприетите в съдебната практика критерии за справедливо обезщетяване по чл.52 от ЗЗД.Районният съд е изложил в мотивите си,че при определяне на конкретния размер на обезщетението се е ръководил от разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,и че е отчел характера на увреждането,начинът на извършване на деянието,възрастта на пострадалия и ищцата към момента на деянието,както и съпричиняването на вредите.Въпреки тази декларативна мотивировка,съдът не е изложил конкретни фактически и правни съображения,свързани с нейното съдържание,което прави донякъде необосновано решението му в частта за определяне конкретния размер на обезщетението.

Безспорно е по делото,че ответникът е извършил престъпното деяние,довело до смъртта на сина на ищцата,в обстановка на битов скандал,при превишаване пределите на неизбежната отбрана,като е налице съпричиняване от страна на пострадалия.Деянието обаче е извършено при пряк умисъл,с използване на огнестрелно оръжие и патрони калибър 16,с произведен изстрел насочен пряко в пострадалия син на ищцата,без в същото време последният да е бил въоръжен.

Съдът не е отчел в достатъчна степен обстоятелството,че ищцата е на преклонна възраст и загубата на сина й,който живеел до нея,я лишава от подкрепа и грижи,от каквито трайно се нуждае.Не са взети в предвид напълно характера и вида на неимуществените вреди и техния размер.Не е достътъчно да се посочи,че се касае за болки и страдания.В случая става въпрос за емоционален срив,чувство на безпомощност,самота,обреченост и доживотно майчино страдание и мъка по безвъзвратната загуба на единствения й син.

Като основание за намаляване размера на присъденото обезщетение районният съд е посочил съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия син на ищцата. В разглеждания случай намаляването на претендираното обезщетение по причина на съпричиняване на вредоносния резултат би следвало да стане,ако то е от страна на ищцата,а по делото такива данни няма.Това е така,защото в разглеждания случай се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди не на пряко пострадалия от непозволено увреждане и негов съпричинител субект,а за вреди,настъпили за друго лице от същото вредоносно деяние,в случая-ищцата по делото.Обезщетение се дължи за всички неимуществени вреди,претърпени от ищцата и намиращи се в пряка причинна връзка с престъпното деяние на ответника .Техният размер не може да бъде намаляван поради привнасяне на други лица за настъпилия вредоносен резултат,в това число и от пострадалия вследствие процесния инцидент син на ищцата.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе окръжният съд намира,че доказателствата по делото и установените с тях факти и обстоятелства,относими към определяне справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди,в съответствие с установената практика по приложението на чл.52 от ЗЗД,налагат да бъде увеличен размерът на обезщетението за тези вреди,присъден първоначално от районния съд,от 6000 на 12000 лева.В частта,с която е отхвърлено исковата претенция за главницата над 6000 до 12000 лева,първоинстанционното решение се явява необосновано и незаконосъобразно,поради което в тази част то следва да бъде отменено.Вместо това следва да се постанови друго,с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата още 6000 лева обезщетение за причинените й неимуществени вреди,ведно с лихвите върху тази сума от деня на увреждането-20.ІV.2004г.,до окончателното й изплащане.

На жалбоподателя следва да се присъдят направените от него деловодни разноски за въззивната инстанция ,съответни на уважената част от жалбата,възлизащи на сумата148/сто четиридесет и осем/ лева.

В останалата част,в която исковата претенция за главницата е отхвърлена за сумата над 12000/дванадесет хиляди/ лева до пълния претендиран размер от 20000/двадесет хиляди/ лева жалбата е неоснователна и недоказана,а първоинстанционното решение –правилно и законосъобразно,поради което в тази останала част то следва да бъде потвърдено.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 441 от 29.VІІ.2010 г. по гр.д. № 724/2010г.на Шуменския районен съд В ЧАСТТА,в която предявените искове от А.И.И.,ЕГН **********,***, против Н.М.А.,ЕГН ********** ***, с основание на главния иск по чл.45 от ЗЗД -за заплащане обезщетение за причинени й неимуществени вреди,настъпили вследствие смъртта на сина й Н. И. Н.,причинена от ответника на 20.ІІІ.2004г.,а аксесорният иск-с основание по чл.86 ЗЗД-за заплащане законната лихва за забава върху главницата,са отхвърлени съответно за сумата над 6000/шест хиляди / лева до 12000/дванадесет хиляди/ лева главница и за лихвата върху нея,като вместо това постановява:

ОСЪЖДА ответника Н. М.А.,с по-горните данни,да заплати на ищцата А.И.И.,с горните данни,още 6000/шест хиляди/лева-обезщетение на причинените й неимуществени вреди,както са посочени по-горе,ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането-20 март 2004г. ,до окончателното й издължаване.

ОСЪЖДА същия ответник и въззиваема страна във въззивното производство да заплати на ищцата и жалбоподателка по делото направените от последната деловодни разноски за въззивната инстанция, съответни на уважената част от жалбата,възлизащи на 148/сто четиридесет и осем/ лева.

Потвърждава обжалваното първоинстанционно решение в останалата му част,в която иска за главницата е отхвърлен за сумата над 12000/дванадесет хиляди/ лева,както и за лихвите върху същата сума..

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател:

Членове : 1. 2.