Р Е Ш Е Н И Е№254

гр. Шумен 26.11.2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и десета година, в състав

Председател: К. Моллов

Членове:1.А. Карагьозян

2.Р. Хаджииванова

при секретаря А. Б., като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в. гр. дело № 592 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 372/08.07.2010 г. по гр. дело № 1655/2009 г., Районен съд гр. Шумен е отхвърлил предявеният от “Т.”ЕООД-гр. Провадия, представлявано от управителя Т. Г. Л.против К.Н.Д. иск с правно основание чл.211 от КТ в размер на 459.70лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдил К.Н.Д. да заплати на “Т.” ЕООД-гр.Провадия сумата от 355.10 лв., представляваща обезщетение за работодателя по реда на чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 07.05.2009 г. до окончателното заплащане на дължимите за главница суми. Присъдил е и следващите се разноски по делото.

Недоволна от решението останала ответницата, която го обжалва в частта, с която е осъдена да заплати на ищцовото дружество обезщетение на основание чл.221, ал.2 от КТ, в размер на 355.10 лева и държавна такса съответна на уважената част от иска. Намира същото в тази част за незаконосъобразно. Излага, че по делото не били събрани доказателства, че работодателят е останал без работник именно за едномесечния срок след прекратяване на договора й. От представената справка не ставало ясно за какъв период тя се отнася. Не бил налице елемент от фактическия състав на отговорността за обезщетение по чл.221, ал.2 и ал.4 КТ. Моли решението на първоинстанционният съд да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което съдът да отхвърли предявеният иск по чл.221, ал.2 КТ. Претендира и присъждане на деловодни разноски за двете инстанции.

В останалата необжалвана част, решението е влязло в сила.

Въззиваемата страна “Т.” ЕООД-гр.Провадия, чрез процесуалния си представител адв. С. И. от ШАК, счита жалбата за неоснователна и необоснована, а решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди решението на районния съд в обжалваната част.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и отговора и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред двете инстанции, приема за установено следното:

Не се спори по делото, а и от представения трудов договор № 5/17.08.2006 г. е видно, че страните по делото са били в трудови правоотношения, като ответницата К.Н.Д. е работила в обекта на ищцовото дружество “Т.” ЕООД гр. Провадия като продавач – консултант в магазин за облекла в гр. Шумен. Съгласно отразеното в договора, същият е бил сключен за неопределено време. Правоотношението е съществувало до 03.02.2009 г., когато със заповед № 3/03.02.2009 г., ответницата е била уволнена дисциплинарно, на основание чл.190 ал.1, т.5 от КТ. Последната е атакувала заповедта, предявявайки претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 от КТ. С решение № 355/29.05.2010 г. по гр.д. № 1066/2009 г. на ШРС, уволнението на К.Н.Д. било признато за незаконно и отменено, като ищцовото дружество било осъдено да заплати на Д. сумата от 1 018,38 лева - обезщетение по чл.225, ал.1 и 2 от КТ за периода 03.02.2009 г. – 25.05.2009 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.03.2009 г. до окончателното плащане. Този акт на първоинстанционният съд е бил обжалван и отменен с решение от 12.11.2009 г. по в. гр. дело № 413/2009 г. ШОС, като въззивната инстанция е отхвърлила изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените на основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ, искове на К.Н.Д. ***. По делото не е допуснато касационно обжалване с определение № 220/05.03.2010 г. по гр.д. № 72/2010 г. на ВКС, поради което решението е влязло в законна сила на 05.03.2010 г.. Ищцовото дружество е представило по делото таблици за отчитане явяването и неявяването на работа през м.февруари, март и април 2009г. за звено 001-магазин в гр.Шумен, както и платежни ведомости за същия период.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието-при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди-при срочно трудово правоотношение. В настоящия случай трудовият договор с Д. е бил безсрочен и за да се ангажира отговорността й е необходимо да се докаже, че същата е била дисциплинарно уволнена. От приложеното гр.д.№1066/2009г. на ШРС безспорно се установи, че ответницата е била дисциплинарно уволнена, като депозираната от нея претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е била отхвърлена с влязъл в сила акт на съда. Предвид това и последната дължи обезщетение на работодателя си в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието по чл.326, ал.2 от КТ-30дни /това е и уговорения в трудовия договор срок/ - 335.10лв.. Неоснователно се явява възражението на жалбоподателката, че не следвало да бъде ангажирана отговорността й, тъй като работодателят не бил доказал наличието на действителни вреди –че след уволнението й не бил постъпил друг работник на същата работа. Наличието на такава база, съответно установяването на такива вреди, законодателят е предвидил при определяне на обезщетението само при прекратяване на срочните трудови договори, не и безсрочните такива, какъвто се явява процесния / в този смисъл решение №281/13.04.2010г. по гр.д.№210/2009г., ІVг.о./

Освен това в настоящия случай ищецът е представил и надлежни доказателства /отчетни форми за явяване, ведомости/, че в период 30-дни след уволнението на ответницата не е имало друг работник на нейното място. Ответната страна не е направила конкретно и обосновано оспорване на същите, а и не е ангажирала доказателства разколебаващи кредитирането им.

Предвид изложеното съдът намира, че заявената претенция с правно основание чл.221, ал.2 от КТ се явява основателна и доказана в пълния предявен размер.

Доколкото изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението в атакуваната му част, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. В тежест на жалбоподателката следва да се възложат направените от въззиваемата страна разноски пред настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №372/08.07.2010г. по гр.д.№1655/2009г. на ШРС в частта, с която К.Н.Д. е осъдена да заплати на “Т.”ЕООД-гр.Провадия, представлявано от управителя Т.Г. Л., сумата от 355,10лв., представляваща обезщетение за работодателя по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 07.05.2009 г. до окончателното и изплащане, както и 50лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА К.Н.Д. да заплати на “Т.”ЕООД-гр.Провадия, представлявано от управителя Т. Г. Л.деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 100лв..

В останалата необжалвана част, решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/