Р Е Ш Е Н И Е№255

гр. Шумен, 24.11.2010 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и десета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Ралица Хаджииванова

при секретар А.Б., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 580 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 388 от 12.07.2010 г., постановено по г. д. № 3920 по описа за 2009 г., Шуменския районен съд е прекратил гражданския брак, сключен на 11.10. 2003 г., с Акт № 309/11.10.2003 г. на Община Шумен между В.В.В., ЕГН ********** *** и М.В. В., ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга В. В.В., предоставил е упражняването на родителските права по отношение родените от брака деца В.В.В., ЕГН ********** и Б. В. В., ЕГН ********** на майката М.В. В., като е определил режим за лични отношения на бащата с децата. С решението В.В.В. е осъден да заплаща издръжка в размер на 60 лв. месечно за Виктор и 80 лв. месечно за Б., считано от 01.08.2009 г. до датата на подаването на исковата молба – 05.11.2009 г., както и от тази дата до на- стъпването на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка. Ползването на семейното жилище в гр. Шумен е предоставено на съпругата и е постановено възстановяване на предбрачното фамилно име на жената – В..

Недоволен от така постановеното съдебно решение остава ищеца в първо- инстанционното производство В.В.В., който го обжалва в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и предоставянето на родителските права за родените от брака деца, ведно с произтичащите от това законни последици. Жалбоподателят счита, че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да от- мени решението на районния съд в обжалваната му част и да постанови ново, с което да приеме, че брака е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи и да му предостави упражняването на родителските права относно родени- те от брака деца. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощникът му ад. Св. М. от ШАК.

Въззиваемата М.В.В., чрез процесуалния си представител ад. Н. Д. от ШАК счита, че решението в обжалваната му част е законосъобразно и обосновано и моли да бъде оставено в сила.

Представителя на Дирекция „Социално подпомагане” Община Шумен изра-

зява становище, че и двамата родители имат лични качества и възможности да упражняват родителските права. По отношение вината за разстройството на брака дирекцията няма становище.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, с оглед на което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.

След като разгледа направените в жалбите оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, както и изложените от страните доводи съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на настоящото въззивно производство е решението на ШРС, в част- та му с която се е произнесъл относно вината за разстройство на брака и предоставяне упражняването на родителските права, с произтичащите от това последици. В останалата му част решението на Шуменския районен съд не е обжалвано и е вляз- ло в сила.

В.В.В. и М.В. В. са сключили граждански брак на 11.10.2003 г., за което е съставен Акт за граждански брак № 0309 от 11.10.2003 г. И за двамата бракът е бил първи по ред. От брака си имат родени две деца В.В.В., роден на *** г. и Б. В.В., роден на *** г. Приложените по делото медицински документи установяват наличието на сериозни здравословни проблеми на по-малкото от децата. От показанията на разпитаните пред районният съд свидетели на ищеца С. И. Х.и С. А. М.и на ответната страна: А. И. Б., С. Ж. С.и М. В.В. се установява, че страните са се разделили в средата на 2009 г. По това време ищецът е напуснал окончателно семейното жилище. Преди да се разделят между страните често са възниквали скандали, като според свидетелите на ищеца причина за избухването е било поведението на ответницата и пристрастието й към алкохола, с който злоупотребявала. Според свидетелите на ответницата причина за скандали- те е било поведението на ответника, който не е осигурявал средства за издръжка на семейството.

В хода на процеса, освен показанията на свидетелите Х.и М., не са събрани други доказателства установяващи по безспорен начин, че от- ветницата е злоупотребявала с алкохол. Напротив при извършеното от Д “Социално подпомагане” гр. Шумен проучване, е констатирано, че не се потвърждава въз- можна злоупотреба с алкохол от страна на М. В. и наличие на поведение заплашващо живота и здравето на децата (л.66 от делото) Проверката е започнала по подадена от ищеца, на 25.02.2009 г., молба, в която твърди, че съпругата му, често се напива, пренебрегва задълженията си като родител и това влияе зле на децата им. Не се съдържат данни за системна употреба на алкохол и злоупотреба с него от страна на ответницата и в социалния доклад, изготвен във връзка с бракоразводно- то дело (л.62 -63). С оглед на това съдът не кредитира показанията на двамата свидетели, в частта им относно обстоятелството, че ответницата е злоупотребявала с алкохол. Съдът не кредитира и показанията на С. М. в частта им относно твърдяната от него изневярата на ответницата с извършването на блудствени действия от двамата, тъй като те са изолирани и не се подкрепят от други доказателства по делото. И петимата свидетели посочват, че ищеца е имал извънбрачна връзка с друга жена. Свидетелят С. Х.заявява, че връзката е била след като съпрузите са се разделили и името на жената с която ищецът поддържал връзка е Б.. Според свидетеля С. М. извънбрачната връзка е продължила два-три месеца и към момента е била прекратена. От представените съдебно-медицинско удосто- верение № 417/09 г. от 27.10.2009 г. и Протокол за предупреждение от 12.11.2009 г. безспорно се установява, че ищецът е упражнил физическо насилие над ответница- та. Тези документи потвърждават показанията на свидетелите Б., С. и В. за агресивността на ищеца по отношение на ответницата, за негово грубо отношение и упражняване на физическо насилие спрямо нея. От показанията на свидетелите Х., М., Б. и В. се установява, че по време на съвместния живот между страните, ищеца често е напускал семейното жилище за период от два-три до десет–петнадесет дни. За тези напускания на се- мейното жилище двете групи свидетели посочват различни причини. Тези на ищеца – поведението на ответницата, а на ответната страна – нежеланието на ищеца да решава възникналите пред семейството проблеми. От доказателствата по делото безспорно е установено обстоятелството, че ищецът не е осигурявал издръжка на семейството.

По делото е представено Удостоверение изх. № 333 ат 12.02.2010 г. издаде- но от началника на Детското отделение при “МБАЛ-Шумен” АД гр. Шумен, от което е видно, че на 12.12.2009 г. към 19.00 ч. детето Б. В. В. е прегледано от дежурния лекар, който е установил инфекция на дихателната система и е предложил на майката да остане с детето на лечение в детското от-

деление, но тя е отказала. В отговора на зададен му, по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, въпрос, ищецът е посочил че ответницата се е отказала да постъпи в болницата, след като по телефона се е консултирала с лекаря който лекува детето и той е казал, че не е необходимо да постъпва с детето в болницата, а можело да се проведе домашно лечение.

Събраните в хода на процеса доказателства и преди всичко от социалното проучване отразено в социални доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Шумен се установява, че и двамата родители имат силното желание, финасовата възможност и условия да полагат грижи за децата си в семейна среда. И двамата имат пълната подкрепа и помощ на своите близки и могат да разчитат на тях. Децата имат изградена стабилна емоционална връзка и с двамата си родители и бащата не се е дезинтересирал от тях..

При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни из- води:

Налице е искане съдът да се произнесе относно вината за разстройство на брака - чл.49, ал.3 СК. С оглед установените по делото факти, въззивният съд нами- ра извода на районният съд, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът за правилен. Съгласно чл.17 СК, съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство, общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството, което в конкретния случай не е сторено от ищеца. Съществуването на извънбрачна връзка, напускането на семейното жилище от ищеца, както и неосигуряване от негова страна на издръжката на семейството доказват наличието на противобрачно поведение. Именно това поведение на ищеца е довело до криза в брака, до обезсмисляне на съществуването му, като крайния резултат е неговото дълбоко и непоправимо разстройство. Изло- жените от първата инстанция фактически и правни изводи относно вината за разстройството на брака, настоящия състав на въззивния съд намира за правилни и законосъобразни и ги споделя изцяло. Мотивите на първоинстанционният съд са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона, поради което настоящата инстанция препраща към тях, съгл. чл. 272 от ГПН. Въз основа на тях районният съд обосновано е приел, че вината, за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, е на съпруга В.В.В..

Относно искането съдът да се произнесе за упражняване на родителските права – чл.59, ал.2 от СК. Основното при предоставянето на родителските права са интересите на децата. И двамата родители изразяват силното желание да се грижат за тях. В конкретния случай у децата не е налице наличие на по-голяма привързаност към някой от своите родители. Напротив видно, от доказателствата по делото, те са емоционално привързани и към двамата. И бащата и майката имат възможност да се грижат за тях, при наличието на много добри хигиенно – битови условия. Не са налице драстични различия в материалните условия на живот. И двамата родители могат да разчитат, при отглеждането на децата на своите роднини. И двамата не страдат от заболявания, които да им пречат да полагат необходимите грижи за децата си и притежават необходимите морални качества за възпитанието им. В хода на процеса не са събрани доказателства за морално падение, алкохолизъм, престъпни антиобществени прояви и неморално поведение, както и за влошено социално обкръжение около някой от родителите на децата. В случая не е от значение и полът на децата, тъй като майката наравно с бащата е пригодна да отглежда и възпитава момчета. Следоватлно в конкретния случай решаващо се явява възрастта на децата. По голямото от двете е на шест години, а по-малкото на 19.12.2010 г. ще навърши три години. С оглед ниската възраст, май- ката е по-пригодна от бащата да ги отглежда и възпитава. Отказът на майката да постъпи с по-малкото от децата за лечение в детското отделение на болницата не следва да се възприема като нехайно и несериозно изпълнение от нейна страна на родителските й задължения и права свързани с отглеждането на децата. Отказът е взет след консултация с лекуващия детето лекар, който, в сравнение с дежурния лекар, виждащ детето за първи път, е много по-добре запознат със здравословното му състояние и може да направи много по-точна преценка дали е необходимо по- стъпване в здравно заведение или лечението може да се проведе при домашни условия. Предвид на това следва упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение в частта относно предоставянето на родителските права, като е изложил подробна аргументация и мотиви, които настоящата инстанция споделя и препраща към тях, съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.

С оглед гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му състав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а поради сходство в мотивите и еднаквия краен резултат първоинстанционното решение, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.В.В. следва да заплати на М.В.В. сумата от 500 лв., представляващи направените от нея деловодни разноски във въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 388 от 12.07.2010 г., постановено по г. д. № 3920 от 2009 г., Шуменския районен съд, в обжалваната му част.

В останалата му част решението е влязло в сила като необжалвано

Осъжда В.В.В., ЕГН ********** *** да заплати на М.В.В., ЕГН **** *** сумата от 500 (петсто- тин) лева, представляваща направените от нея деловодни разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едно- месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: Членове: 1.

2.