Р Е Ш Е Н И Е№250

гр. Шумен , 23.11.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и десета година в състав:

Председател:К.Моллов

Членове:1.А.Карагьозян

2.Р.Хаджииванова

при секретаря Юл.А. като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №563 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №380 от 22.06.2010г. по гр.дело №571/2010г., Районен съд-гр.Шумен е осъдил „Б.”ООД-гр.Шумен да заплати на И.Г.И. сумата от 2967.16лв., представляваща нeизплатено трудово възнаграждение за месеците от април 2008г. до м.юли 2008 и от м.септември 2008г. до м.декември 2009г., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2010г. до окончателното й заплащане и сумата от 401.40лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 01.05.2008г. до 15.02.2010г.. Със същото решение е отхвърлил иска за заплащане на трудови възнаграждения в останалата му част до пълния прдявен размер, както и предявените евентуални възражения за прихващане от „Б.”ООД-гр.Шумен за сумата от 620лв. по договор за заем между страните от 26.01.2010г. и сумите 4067.76лв. и 557.47лв., представляващи недължимо получени командировъчни. Присъдени са и следващи се такси и разноски. С решение от 16.07.2010г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горепосоченото решение, в смисъл, че присъдената сума в размер на 2967.16лв., представлява незаплатено трудово възнаграждение за периодите от м.април 2008г. до юли 2008г. и от м.септември 2008г. до 05.02.2010г..

Решението е обжалвано от ответното дружество в осъдителната част, съответно в частта, с която са отхвърлени евентуалните възражения за прихващане. Излага, че същото било неправилно - постановено при неправилна преценка на доказателствата и при недопустимо разместване на доказателствената тежест. При формиране на изводите си, съдът неправилно се бил позовал само на тази част от заключението на ССЕ, която ползвала ищеца, не и на другата част, потвърждаваща твърденията на жалбоподателя. Не било доказано в процеса и отработването на трудовото възнаграждение от работника, тежестта за което, падала върху последния. Освен това, на И. не само били изплатени, но и надплатени дъжимите му се суми. Жалбоподателят излага също, че съдът неправилно не уважил възражението му за прихващане. От събраните доказателства по делото се установявала дължимостта на претендираните от него суми, а и ищецът не отричал, че е получил сочените суми, а само, че работодателят нямал право на прихващане. Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него постановено друго такова, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло. При приемане, че претендираните суми се дължат, моли да бъдат уважени възраженията му за прихващане.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.315, ал.2 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

На 03.04.2008г. между страните е сключен трудов договор №31, на основание чл.67, ал.1,т.1 вр. с чл.70 от КТ, по силата на който, „Б.”ООД-гр-Шумен, представлявано от управителя З. П. Б.е възложило, а И.Г.И. е приел да заеме длъжността “шофьор на товарен автомобил международни превози”, месторабота-гр.Шумен. Посочено е, че договорът се сключва със срок на изпитване от шест месеца в полза на работодателя., при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 260лв.. Отбелязано е също, че работникът е постъпил на работа на 03.04.2008г.. Видно от отбелязването в трудовата книжка на работника, договорът е бил прекратен на 11.07.2008г.. На 15.09.2008г. между същите страни е бил сключен нов трудов договор, но при идентично с първия съдържание, като е посочено, че работникът се е явил на работа на 15.09.2008г.. Вторият трудов договор е бил прекратен на 05.02.2010г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ.

По делото е представен и договор за паричен заем от 26.01.2010г., по силата на който ищецът е получил от ответното дружество сумата 620лв./с левова равностойност съгласно заключението на ССЕ - 1212.61лв./ със задължение да я върне в срок до 31.03.2010г..

Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, изготвено след запознаване с материалите по делото и документацията, находяща се в счетоводството на ответното дружество, по разплащателни ведомости за заплати, за процесните периоди на ищеца са начислени, но неизплатени /липсва подпис на получател/ трудови възнаграждение за периодите м.април 2008г.-м.юли 2008г. и м.септември 2008г.-м.02.2010г. в размер на 5192.05лв. бруто , или 4067.76лв.-чисто сума, от които по РКО били изплатени 320лв.. За целия период, счетоводно на ищеца били начислени и командировъчни в размер на 15353.27лв., а по счетоводни документи му били изплатени общо 19759.77лв.. В съответствие с разпоредбите на КСО и ЗОДФЛ, при начисляване на трудовото възнаграждение по разплащателни ведомости, на ищеца били начислени и задължителните осигурителни вноски и данъци за сметка на лицето, като начислените осигурителни вноски и данъци били внесени и/или прихванати от страна на ТД на НАП-гр.Шумен при възстановяване на ДДС.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Между страните е бил налице сключен трудов договор от 03.04.2008г. до 11.07.2008г., съответно от 15.09.2008г. до 05.02.2010г., като съгласно отразеното в същите, И. е постъпил на работа на 03.04.2008г., съответно на 15.09.2008г.. Договорите носят подписите на работника и работодателя, съответно никой от тях не е оспорил сочената в същите дати на постъпване, поради което съдът намира, че между страните на сочените дати е възникнало трудово правоотношение. По трудовото правоотношение, работникът е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят – да му осигури условия за изпълнение на работата и му плаща възнаграждение за извършената работа/чл.124 от КТ./ С оглед презумпцията на чл.8, ал.2 от КТ, при установено наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд от работника или служителя се предполага. Предвид това и тежестта да докаже твърдяното неизпълнение на трудовите функции от страна на работника пада върху работодателя/възражение в този смисъл, макар и бегло, последният е депозирал с отговора на исковата молба/. Последният не ангажира надлежни доказателства, че през периода 03.04.2008г. до 11.07.2008г., съответно от 15.09.2008г. до м.декември 2009г., ищецът не е изпълнявал задължението си по трудовото правоотношение. Напротив, както от представените по делото командировъчни заповеди, така и отразяванията във ведомостите за заплати за дължимо на И. трудово възнаграждение, се установява, че последният е изпълнявал възложената му трудова функция. В случая, въпреки че ведмостта за заплати е частен документ, тя се ползва с материална доказателствена сила, доколкото отразява неизгодни за издателя си факти. С вписването във ведомостта работодателят признава, че дължи съответното възнаграждение, заявява го официално и то става установено, ликвидно и изискуемо.

Действитено, от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели/А.М. М.Д./ се установи, че ищецът през определен период есента на 2008г. не е полагал труд поради заболяването си, но за това време същият е получавал обезщетение поради временна нетрудоспособност, а не трудово възнаграждение. Не би могло да се приеме, и че със сочените показания е оборена презумпцията на чл.8, ал.2 от КТ, касателно полагания труд от И. през останалите, сочени до м.декември 2009г. периоди, доколкото същите не са конкретни-не е посочено кога точно ищецът не се е явявал на работа, а и същите противоречат на представените по делото писмени доказателства. Освен това, с оглед естеството на трудовата функция на И., естествено е той да не извършва постоянно курсове. За да достигне до този извод съдът съобрази и обстоятелството, че сам работодателят в отговора на исковата молба заявява, че начислените на ищеца трудови възнаграждения по ведомост са му изплатени. Установи се, че са били начислени и внесени и следващите се осигуровки и данъци, съответно не е била отразена самоотлъчка на лицето.

Предвид изложеното, доколкото И. е изпълнявал възложените му трудови задължения съобразно договореностите му с работодателя, за сочените по-горе периоди му се следва уговорено трудово възнаграждение в размер на 4067.76лв.. С оглед изплащане на част от същото, в размер на 320лв. с РКО, съответно с прихващане на сумата 1212.61лв., дължима от ищеца на ответника по договора за заем от 26.01.2010г. /с която ищецът е съгласен и претендира да бъде извършено прихващане/, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 2535.15лв.. Дружеството не представи надлежни писмени доказателства, че е изплатило трудовото възнаграждение на ищеца в сочения размер. Съгласно разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, като по писмено искане на работника или служителя, възнаграждението му може да се преведе на влог в посочена от него банка.

В настоящия случай, върху изготвената ведомост липсва подпис на ищеца за получени суми. Не се установи и именно претендираното трудово възнаграждение да му е заплатено по банков път, доколкото в представените преводни документи не е посочено, като основание за заплащането им –трудово възнаграждение /заплата/ , а между страните е имало и други плащания /командировъчни, служебни разходи и пр./.

Върху сумата 2535.15лв. се дължи лихва за забава, считано от 01.05.2008г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 401.40лв., съобразно заключението на ССЕ.

Що се касае до претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за м.януари и м.февруари 2010г./до 05.02.2010г./, съдът намира, че същата се явява неоснователна. По делото се установи, че през сочения период ищецът не е полагал труд по трудовото правоотношение с ответното дружество. Отразена е била самоотлъчка на последния, в съответните счетоводни форми, не му е начислено възнаграждение по ведомост, не са внесени и съответни осигуровки и данъци. В този смисъл са и показанията на свидетелите, които в тази си част са последователни и конкретни-свидетелите са категорични, че през януари и февруари 2010г. ищецът не се е явявал на работа, съответно кореспондират с представените по делото писмени доказателства. По принцип, право на работодателя е да наложи дисциплинарна санкция на работника, при наличие на предпоставки за това, като неналагането непременно на такава, не води до извод, че работникът надлежно е изпълнявал задължението си по договора и е полагал труд.

Предвид изложеното, доколкото не се установи ищецът да е престирал труд по договора през периода м.януари-05.02.2010г., то на същия не му се следва съответно трудово възнаграждение за това време.

По отношение на депозираното от ответната страна, при условия на евентуалност, възражение за прихващане със сумите 4067.76лв. и 557.47лв., представляващи недължимо получени командировъчни от ищеца: Императивната разпоредба на чл.272 от КТ изключва възможнността за приспадане от трудовото възнаграждение на работника на дължими от последния суми, освен при изчерпателно посочени в разпоредбата на ал.1, т.1-6 хипотези. Съдът констатира, че в настоящия случай соченото насрещно вземане на работодателя не попада в нито една от тях, поради което и прихващане не може да бъде извършено. На първо място, не бе установено категорично наличието именно на недължимо получени командировъчни от ищеца. Действително, от заключението на на вещото лице по ССЕ е видно, че на ищеца счетоводно са били начислени командировъчни в размер на 15353.27лв., съответно реално са му била изплатена сума 19759.77лв.. Не може да се направи извод обаче, че цялата тази сума представлява командировъчни, доколкото липсва посочване на такова основание за голяма част от изплатените суми/основание командировка е отразено само по отношение на 3912.50лв. и 2000евро/. На второ място, не би могло да се приеме, че изплащането на по-голяма сума като командировъчни, предтавлявала надвзета сума, вследствие на технически грешки. По смисъла на закона техническа грешка е грешка в пресмятането, записването на величината на сумата, подписване в графа на друг работник и прочие, а процесният случай не е такъв. Не е техническа грешката, която се отнася до наличието на правно основание за получаване на съответната сума. Няма данни и надплащани суми да са изплатени авансово.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционния съд в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца трудово възнаграждение в размер над 2535.15лв. до 2967.16лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което в тази част претенцията следва да бъде отхвърлена. Решението следва да бъде коригирано и в частта, касателно дължимите такси и разноски. В останалата, обжалвана част, като правилно и законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение №380 от 22.06.2010г. по гр.дело №571/2010г.на ШРС само в частта, с която „Б.”ООД-гр.Шумен е осъдено да заплати на И.Г.И. сумата над 2535.15лв. до 2967.16лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците от април 2008г. до м.юли 2008 и от м.септември 2008г. до 15.02.2010г. и сумата над 163.90лв. до 240лв. деловодни разноски пред първоинстанционния съд, както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати държавна такса в размер над 151.41лв. до 168.68лв., като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ, предявеният от И.Г.И. ***, представлявано от З. П. Б.иск за заплащане на сумата 432.01лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците от април 2008г. до м.юли 2008 и от м.септември 2008г. до 15.02.2010г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА И.Г.И. да заплати на “Б.”ООД-гр.Шумен деловодни разноски в размер на 145.86лв. пред първоинстанционния съд и в размер на 12.28лв. пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА “Б.”ООД-гр.Шумен да заплати на И.Г.И. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 153.79лв..

Оставя в сила решението в останалата, обжалвана част.

В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок, считано от 23.11.2010г..

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.