Р Е Ш Е Н И Е

гр.Шумен,29.ХІ.2010

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на 2.ХІ.2010 г.в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове:1.Теодора Димитрова

2.Мирослав Маринов

при секретаря Н.И.,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№526/2010г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

С решение № 367от 9.VІ.2010г. по гр.д. № 3327 по описа за 2009 година Шуменският районен съд уважил предявения от ищеца С.И.К. *** ревандикационен иск по чл.108 от ЗС,против ответника Ж.Х.Ч. *** Друмево,Шуменска област,като признал за установено,че процесният недвижим имот,описан подробно в решението,е собственост на ищеца и осъдил ответника да предаде владението върху същия имот на ищеца.

Недоволен от решението останал ответникът,който го обжалва с оплаквания за неправилност и необоснованост.Моли да бъде отменено решението на районния съд и вместо него да бъде постановено друго,с което искът да бъде отхвърлен.

По реда и в сроковете на чл.263ал.І от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия и ищец в първоинстанционното производство,в който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Окръжният съд,като обсъди оплакванията по жалбата, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства ,прие за установено следното:

Като решаващ съд по съществото на спора районният съд е преценил внимателно и задълбочено всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност .Въз основа на правилния анализ на релевантните по делото факти и обстоятелства е достигнал до обосновани фактически изводи,които кореспондират напълно на събрания доказателствен материал.Приетата от районния съд фактическа обстановка по делото е изцяло и правилно установена,поради което не се налага възпроизвеждането й отново в настящото въззивно решение.

При напълно и правилно изяснената действителна обстановка по делото и взаимоотношения между страните районният съд правилно е приложил и материалния закон и е направил обоснования и законосъобразен извод,че ищецът е доказал исковата си претенция.Въззивният съд напълно споделя съображенията и доводите на районния съд ,изложени във връзка с претенцията на ответника за настъпила в негова полза кратка петгодишна придобивна давност за процесния имот в качеството му на добросъвестен владелец.Действително,по делото липсват надлежни доказателства за наличие на правно основание за владеенето на процесния имот от ответника като добросъвестен владелец.Твърдението на ответника като праводател по процесната нотариална сделка за процесния имот,че не знаел за извършената с този имот сделка се опровергава от гласните и писмени доказателства,събрани по делото.В нотариален акт № 149,н.д. № 158/2000г. на нотариус № 018 с район на действие ШРС,с който н.а. е изповядана и обективирана процесната покупко-продажба,е посочено,че се представя пълномощно№ 2181/27.ІІІ.2000г.,издадено от нотариус В.В,с район на действие ШРС.Именно с това пълномощно ищецът се е легитимирал пред нотариуса като пълномощник на ответника.След като процесният нотариален акт не е оспорен по надлежния ред,предвиден в ГПК,отразените в него действия следва да се считат за напълно валидни ,като нотариалният акт има обвързваща сила за страните по сделката и произвежда своето прехвърлително действие за процесния имот,предмет на нотариалната сделка.

Ето защо при тези обстоятелства законовата презумпция за добросъвестност на владението е опровергана и липсват елементите на добросъвестното владение-правно основаниие,годно да направи владелеца собственик,като не знае ,че имотът има друг собственик или че е опорочена предписаната от закона форма.В същото време не може да се направи извод и за настъпила в полза на ответника обща придобивна давност по чл.79ал.І от ЗС,тъй като от данните по делото се установява,че десетгодишният придобивен давностен срок не е изтекъл- ответникът се намира във владение на процесния имот от 14.VІ.2000г.-датата на процесната сделка до предявяването на иска 29.ІХ.2009г.,когато владението се прекъсва.

Правилно е приложен материалния закон от районния съд и при формирането на крайните му правни изводи за основателност на предявения ревандикационен иск. Доказано е по делото,че ищецът е собственик на имота по силата на нотариалната сделка с ответника за покупко-продажба ,както и че същият имот се владее от ответника без правно основание.

Във въззивната жалба на ответника не се навеждат фактически и правни доводи,които да водят до различни изводи от тези на районния съд.Обстоятелството,че ответникът повторно през 2006г.ипотекирал процесния имот,след като през 2000 г. го продал на ищеца,по никакъв начин не доказва,че е считал имота за свой собствен и че е добросъвестен владелец.

С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе окръжният съд намира,че не са налице основания за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение.При разглеждане и решаване на делото не са допъснати от районния съд и съществени процесуални нарушения.Ето защо въззивната жалба против първоинстанционното решение е неоснователна и недоказана,поради което то като правилно-обосновано и законосъобразно,следва да бъде потвърдено.

На въззиваемата страна следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лева,които да бъдат заплатени от жалбоподателя.

Водим от горното, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 367 от 9.VІ.2010г. по гр.д. № 3327 по описа на Шуменския районен съд за 2009г.

ОСЪЖДА жалбоподателя Ж.Х.Ч., ЕГН ********** ***,съдебен адрес адв.Г.Т.,***,да заплати на въззиваемата страна С.И.К.,ЕГН **********,***,направените от последния деловодни разноски за въззивната съдебна инстанция в размер на 400/четиристотин/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове : 1. 2.