Р Е Ш Е Н И Е№257

гр. Шумен, 26.11.2010 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и десета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Ралица Хаджииванова

при секретар А.Б., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 580 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 169 от 01.07.2010 г., постановено по г. д. № 989/2009 г. по описа на Новопазарския районен съд, първоинстанционният правораздавателен орган е отхвърлил иска на А.М.О., ЕГН ********** и А.Ю.О., ЕГН **********,*** против А. Т.Х. и С.Ш.Х. ***, с правно основание чл. 108 от ЗС, за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ празно дворно място от 2 330 кв. м., находящо се в с.Войвода, обл. Шумен, представляващо по плана на селото УПИ ХІV-250 от кв.33, при граници: от три страни улици и УПИ ХІІІ-250. С решението районният съд е отменил, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 94, том ІV, рег.№ 2813, дело № 569 от 26.06.2002 г. на нотариус с рег. № 346 на НК, с който А.М.О., ЕГН ********** е признат за собственик на празно дворно място от 2 440 кв. м., находящо се в с.Войвода, общ. Нови пазар, обл. Шумен, представляващо УПИ Х-250 от кв. 32 по плана на селото и е осъдил ищците да заплатят на ответниците, направените по делото разноски в размер на 375 лв.

Недоволни, от така постановеното съдебно решение А.М.О., и А.Ю.О., го обжалват пред Шуменския окръжен съд. В жалбата им са изложени доводи, че съдебния акт е необоснован и неправилен, противоречащ на действителното правно положение. Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението на НПРС и да се постанови ново решение по същество на спора, с което да се уважи иска по чл. 108 от ЗС и да им се присъдят направени- те от тях деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

Въззиваемите А. Т.Х. и С.Ш.Х., чрез процесуалния си представител ад. Г. К. от ШАК считат, че жалбата е неоснователна и молят съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и отговаря на всички изисквания на чл.260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.

След като обсъди доводите, изложени във въззивната жалба и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

В исковата си молба ищците, твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот, въз основа на изтекла десетгодишна придобивна давност – чл.79, ал.1 от ЗС. През м. август/септември 2008 г., А.О. установил, че имота се обработва от друго лице, като през м. януари 2009 г. окончателно се убедил, че ответниците са завладели дворното място. Подал оплакване в Районна прокуратура гр. Нови пазар и в резултат на проведеното разследване се установило, че ответниците са придобили местото въз основа на сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 189, т.ІV, рег.№ 4611, д.№ 892/2004 г. на нотариус П..А., рег. № 346 на НК, с район на действие НПРС и отказват да го освободят.

А. Т.Х. и С.Ш.Х. правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, в качеството им на добросъвестни владелци, съгл. чл. 79, ал.2 от ЗС. Те са придобили имота с договор, сключен в предвидената от закона форма и са го владели непрекъснато в продължение на пет години, не са знаели, че праводателят им не е собственик на имота, поради което са придобили собствеността, въз основа на изтекла, на 24.07.2009 г., петгодишна придобивна давност – чл.79, ал.2 от ЗС. Твърдят че в периода от началния момент в който са упражнявали владение върху имота – 24.07.2004 г. до 24.07.2009 г. ищците не са предявявали претенции. Исковата молба е заведена на 26.11.2009 г., след изтичане на давностния срок. Ответниците молят предявения срещу тях иск да бъде отхвърлен, а констативния нотариален акт на ищците да бъде отменен на основание чл. 537, ал.2 от ГПК.

От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 94, т.ІV, рег.№ 2813, д.№ 569 от 26.06. 2002 г. на нотариус П.А., рег. № 346 на НК, с район на действие НПРС е видно, че А.М.О. е признат за собственик по давностно владение върху недвижим имот, а именно: празно дворно място от 2 440 кв. м., находящо се в с. Войвода, Шуменска обл., съставляващо по плана на същото село УПИ Х-250 в кв.32, при граници: от три страни улици и УПИ ІХ-250. видно от удостоверение за сключен граждански брак от 24.11.2009 г. А.М.О. и А. Ю. Р.са сключили граждански брак на 18.12.1965 г.

На 21.07.2004 г. А. Т.Х. е закупил от О. Н.Х.- ев и С. Х. Х.недвижим имот, находящ се в с. Войвода, общ. Н. пазар, обл. Шумен, представляващ празно дворно място с площ от 2 330 кв. м., за което е отреден УПИ ХІV-250 в кв.33 по плана на селото, при граници: от три страни улици и УПИ ХІІІ-250. Сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвиживм имот № 189, т.ІV, рег.№ 4611, д.№ 892/2004 г. на нотариус П..А., рег. № 346 на НК, с район на действие НПРС. При сключва- нето на договора праводателите са се легитимирали като собственици на имота с нотгариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение № 173, т.VІІ, рег.№ 5374, д.№ 1009 от 07.11.2002 г. на нотариус П.. А.. Не се спори по делото, че ответниците са съпрузи и имота е придобит по вре- ме на брака им, поради което същият представлява съпружеска имуществена общност. Не се спори между страните, че към момента на предявяване на иска имота се владее от ответниците. Видно от служебна бележка с дата 07.10.2009 г., издадена от Дирекция “ТСУ” при Община Нови пазар и заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-техническа експертиза се установява, че УПИ Х-250 в кв.32, описан в НА от 26.06.2002 г. е идентичен с УПИ ХІV-250 в кв.33, описан в НА от 21.07.2004 г. От заключението на СТЕ и дадените в съдебно заседание допълнителни разяснения на вещото лице се установява, че по стария план на с. Войвода от 1927 г. процесния имот е фигурирал като парцел 10 в кв. 32. Впоследствие имота, през 1962 г. е изключен от регулационния план на селото. Със Заповед № 273/22.11.1999 г. на Община Нови пазар изключените през 1962 г. земи, отново са включени в регулационния план и със Заповед № 72/27.03.2000 г. на Община Нови пазар е обособен УПИ получаващ номер ХІV-250 в кв. 33 по плана на селото.

Пред районният съд са разпитани четирима свидетели: от страна на ищците – А. Х. А., М.Р. И.и от страна на ответниците С.Д.П.и Д. И. Н.. Свидетелят А.А.заявява, че в периода от 2000 г. до 2008 г. ищецът го взимал през лятото да работи на местото – отрязал черешата, правил ограда към 2000 г. местото от три страни било оградено с улици, а от четвъртата страна язовир. Не е чул някой да спори за местото. М.И.също бил вземан от ищеца да почиства на местото от храсти, издънки на череши. Не е махал череша, която останала на местото. Ходил в продължение на четири-пет години, за последно 2007-2008 г. Ищецът идвал да ги взема и да ги води на местото. Свидетелят участвал при правенето на ограда, но не си спомня точно кога, според него някъде 2003-2004 г. И двамата свидетели не са живели в с. Войвода, първият от тях уточнява, че е от гр. Нови пазар. От показанията на свидетелите С.П.и Д. Н.(вторият от тях притежава имот, съседен на процесния) и двамата живеещи в с. Войвода, заявяват, че процесното место е било обработвано в продължение на много години от бабата и дядото, а впоследствие и от родителите на А. Т.Х., който след смъртта на баща си започнал да работи имота, а впоследствие го закупил от свой братовчед. А.М.О. никога не е обработвал това място. Свидетелят Д. Н. конкретно посочва, че от 1991 г., всяко лято е изкарвал в селото, а от две години живее постоянно там и през цялото време в имота не е стъпвал друг човек, освен А. Х., който го е обработвал заедно с членовете на семейството си.

От приложеното към делото дознание № 347/2009 г. по описа на РПУ гр. Нови пазар е видно, че А.О. на 08.06.2009 г. е подал жалба до Районна прокуратура гр. Н. пазар (вх. № 514) срещу А.Х. за извършени от него самоуправни действия изразяващи се в завладяване на процесния имот. Въз основа на жалбата е образувано досъдебно наказателно производство, което е прекратено с Постановление на НПРП от 28.09.2009 г.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав счита, че предявения иск, с правно основание чл. 108 от ЗС е процесуално допустим. Разгледан по същество същия е неоснователен поради следните съображения:

За бъде уважен искът за предаване собствеността и владението на един не- движим имот, с правно основание чл. 108 от ЗС, е необходимо да бъдат налице по- сочените в разпоредбата предпоставки, а именно: че ищецът е собственик на процесния имот и че ответникът се намира във владение или държане на същия, без да има основание за това. В конкретния случай ответниците са направили възражение срещу активната материалноправна легитимация на ищците, като твърдят че те са придобили собствеността върху спорния имот по давност – чл.79, ал.2 от ЗС. За да е налице придобиване на собствеността върху имота по кратката придобивна давност, следва да се осъществи хипотезата, посочена в разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗС. Фактическият състав включва трайно установяване на владението върху имота (т.е. фактическото господство върху имота с намерение да се свои), владе- нието да се осъществява на правно основание, годно да направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена. и това владение да продължи спокойно и необезпокоявано 5 години, като се манифестира такова поведение, което да не оставя никакво съмнение, че лицето упражнява фактическата власт за себе си.

Ответниците са придобили владението върху имота въз основа на договор за покупко-продажба от 21.07.2004 г., сключен в изискуемата от закона форма (чл.18 от ЗЗД). В хода на процеса не са събрани доказателства, че към момента на сключването на сделката преобретателите са знаели, че праводателите им не са собственици на имота. На 21.07.2004 г продавачите са предали на ответниците владението върху имота (чл. ІІІ от договора) и от този момент последните са установили фактическата си власт върху него с намерението да го своят. В продължение на пет го- дини, считано от 21.07.2004 г. до 21.07.2009 г., ответниците са осъществявали спокойно и непрекъснато владение върху процесния имот. Това се потвърждава от двамата свидетели С.П.и Д. Н., чийто показания, съдът кредитира, предвид обстоятелствата, че те са жители на с. Войвода, постоянно живеят там, познават имота и имат преки впечатления от това кой го обработва. Съдът не кредитира показанията на свидетелите А. Х. А. и М. Р. И., тъй като се отнасят за кратки, епизодични посещения, които не са достатъчни за да оборят тезата за осъществявано от ответниците непрекъснато владеене на имота. Те са изолирани и не се подкрепят от други доказателства, които да потвърдят верността им. Владението е осъществявано спокойно, тъй като то не е установено от ответниците чрез насилие и в горепосочения период не е отнето, в резултат на външна намеса, вследствие на която е наложена фактическата власт на трето лице. Не са налице и доказателства, че ответниците са загубили владението в продължение на повече от шест месеца. Претенциите, съответно подаването на жалба от ищеца А.О. до НПРП на 08.06.2009 г. не прекъсват съществува- щото владение, нито променят неговия начален момент. За да има подобна после- дица, оспорващите действия следва да са заявени чрез иск – чл. 116, б.”б” от ЗЗД във вр. с чл.84 от ЗС. Анализа на разпоредбата показва, че действието на засегнато- то лице следва да се предприеме пред съответния съдебен орган, на който е подведомствено разглеждането на даден иск и разрешаването на възникналия гражданскоправен спор, предмет на иска. В конкретния случай ищците са предявили иска си пред надлежния съдебен орган на 26.11.2009 г., т.е. след изтичане на визираната в чл.79, ал.2 от ЗС петгодишна придобивна давност на 21.07.2009 г. С изтичането на давностния срок ответниците са станали собственици на процесния имот.

Следователно не са налице комулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска, по чл.108 от ЗС. Ищците не са активно материалноправно легитимирани да предявят ревандикация, тъй като не са собственици на вещта, а ответниците владеят вещта на основание придобиване правото на собственост върху нея по давност. С оглед на това предявения от А.М.О., и А.Ю.О. иск, с правно основание чл. 108 от ЗС, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

В предвид гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му със- тав, счита, че въззивната жалба на А.М.О., и А.Ю. Осма- нова се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а решението на Новопазарският районен съд да бъде потвърдено. Изложените от първата ин- станция фактически и правни изводи, настоящия състав на въззивния съд намира за правилни и законосъобразни и ги споделя изцяло. Мотивите на първоинстанционният съд са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона.

На основание чл.78, ал. 1 от ГПК А.М.О., и А.Ю.О. следва да заплатят на А. Т.Х. и С.Ш.Х. сумата от 150 лв., представляващи направените от тях деловодни разноски във въз- зивната инстанция.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 169 от 01.07.2010 г., постановено по г. д. № 989 от 2009 г. по описа на Новопазарския районен съд.

Осъжда А.М.О., ЕГН ********** и А.Ю. О., ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на А. Т.Х. и С.Ш. Ха- сан и двамата с адрес ***, сумата от 150.00 (сто и петдесет лева), представляваща направените от тях деловодни разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Ре- публика България, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1.

2.