Р Е Ш Е Н И Е№249

гр.Шумен 22.11.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и десета година ,в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1. Азадухи Карагьозян

2. Ралица Хаджииванова

при секретаря А.Б. като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№494 по описа за 2010г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №338 от 18.06.2010г. по гр.д.№4114 по описа за 2010г. на ШРС ,съдът е отхвърлил предявените от “Агенция по заетостта” гр.София срещу И.А.Р. искове за заплащане на сумата от 114лв. представляваща санкция по т.3.2 за неизпълнение на т.2.2.1 от договор за обучение №314-0104-08-14002/21.03.2008г. ,ведно с неустойка в размер на 5% върху тази сума в размер на 5.70лв. ,мораторна лихва върху горната сума в размер на 5.26лв. за периода от 30.01.2009г. до 18.11.2009г. ,като неоснователни и недоказани.

Решението е обжалвано от ищеца “Агенция по заетостта” гр.София, като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи иска му и да му се заплатят разноските по делото.

Въззиваемата страна е депозирала отговор ,с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : Ищецът твърди ,че по силата на сключен между страните договор №314-0104-08-14002 от 21.03.2008г. ответникът е поел задължението по договора с предмет обучение за ограмотяване на обучаваният в курс за периода от 24.03.2008г. до 13.08.2008г. ,като ищецът изплащал на обучавания стипендия в размер на 3лв. на ден за присъствените дни през предходният месец. На основание този договор на ищеца били изплатени 114лв. под формата на стипендия . Ответникът не посещавал учебните занятия без уважителна причина ,което се установява от приложените по делото писмени доказателства - присъствени форми от обучаващата институция –Трето основно училище “Димитър Благоев” . С писмо обратна разписка на 29.01.2009г. ответникът е бил уведомен ,че е загубил право на обучение и следва да възстанови получените средства за стипендия в общ размер на 119.70лв. ,ведно с неустойка в размер на 5%.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Видно от приложеният по делото договор №314-0104-08-14002 от 21.03.2008г. същият е непълен и липсва стр.2 от него . Поради това не се установява ,че при неизпълнение на договорните задължения по него ответникът съгласно т.3.2 от договора при отсъствие по неуважителни причини повече от 30 учебни часа губи правото на обучение и трябва да възстанови получените средства за стипендия 114лв. ,ведно с неустойка в размер на 5% върху тази сума -5.70лв. Също така не се доказа по делото ,че на ответника действително са били изплатени общо 114лв. под формата на стипендия по договора, тъй като в приложените преводни нареждания от 12.05.2008г. ,10.06.2008г. и от 10.07.2008г. неговото име не фигурира. В тази връзка въззивният съд напълно споделя фактическите и правни констатации на първоинстанционният съд направени в мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.

Предвид гореизложеното , съдът счита предявените искове по чл.79 от ЗЗД за заплащане на сумата от 114лв. и по чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5.70лв. неустойка за неоснователни и недоказани. Предвид неоснователността на иска за претендираната главница в размер на 114лв. се явява неоснователен и акцесорният иск за заплащането на мораторна лихва върху тази сума в размер на 5.26лв. за периода от 30.01.2009г. до 18.11.2009г.

Ето защо решението на ШРС е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Предвид изхода от спора разноски не следва да се присъждат.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №338 от 18.06.2010г. по гр.д.№4114 по описа за 2010г. на ШРС.

Разноски не се присъждат.

Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.