Р Е Ш Е Н И Е№236

гр. Шумен, 10.11.2010 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Ралица Хаджииванова

при секретар Н. И., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 474 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 141 от 09.06.2010 г., постановено по г. д. № 297/2009 г. по описа на Новопазарския районен съд, първоинстанционният правораздавателен орган е уважил предявения от Б.А.А., ЕГН ********** *** ревандикационен иск и е осъдил О.М.Х., ЕГН **********, З.В.Х., ЕГН **********, Ш.О.М., ЕГН **********, Ш.О.М., ЕГН ********** и Д. А.М., ЕГН **********, всички с постоянен адрес *** да му предадат владението върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 2 333 кв. м., находящо се в с. Климент, общ. Каолиново, обл. Шумен, ул. “Рила”, № *, който представлява ПИ с идентификатор 37232.501.480, с построените в него сайвант с идентификатор 37232.501.480.1, със застроена площ от 16 кв. м., къща с идентификатор 37232.501.480.2, със застроена площ от 83 кв. м. и лятна кухня със застроена площ от 29 кв., с идентификатор 37232.501.480.3, при граници и съседи на ПИ: 37232.501.484, 37232.501.479, 37232.501.461, 37232.501.482 и 37232. 501.481; осъдил е Б.А.А. да заплати на ответниците по ревандикационния иск направените в гореописания имот подобрения, изразяващи се в излят бетон в две от съществуващите стаи, с площ от 32 кв. м. на стойност 300.00 лв., като е признал правото им на задържане на имота до заплащане на това подобрение и е отхвърлил предявения от ответниците насрещен иск за заплащане на направените подобрения в имота за разликата до пълния размер от 3 200.00 лв. и е присъдил деловодни разноски, по съразмерност.

Недоволни от така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявения насрещен иск за разликата над уважения размер от 300.00 лв. до сумата от 1 232.16 лв., остават въззивниците Ш.О.М. и Ш.О.М., които го обжалват пред Шуменския окръжен съд. В жалбата им са изложени доводи, че решението в обжалваната част, е неправилно и необосновано, постановено в разрез със събраните по делото доказателства. Молят съда да постанови решение, с което да отмени решението на НПРС в обжалваната му част и да се постанови ново по същество на спора, с което да уважи претенцията им за заплащане на направените от тях подобрения в процесния имот, а именно: ремонт на съществуваща селскостопанска сграда (навес) с подмяна на 280 бр. тухли, 30 бр. мертеци, 4 800 бр. керемиди.; текущ ремонт на покрива, с подмяна на счупени цигли; прокарване на водопроводна тръба; боядисване на предна фасада и прокарване на трифазен ток. В съдебно заседание процесуалния представител на Ш.О.М. и Ш.О.М. – ад. Н. И. от ШАК подържа въззивната жалба.

Въззиваемият Б.А.А., в своевременно депозирания отговор, по чл. 263 от ГПК, и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ад. Р. К., изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и отговаря на всички изисквания на чл. 260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

Предмет на настоящото въззивно производство е решението на НПРС, в частта му, с която е отхвърлил предявения от О.М.Х., З.В.Х., Ш.О.М., Ш.О.М. и Д. А.М. против Б.А.А. насрещен иск за заплащане на направените в процесния недвижим имот подобрения, а именно: ремонт на съществуваща селскостопанска сграда (навес) с подмяна на 280 бр. тухли, 30 бр. мертеци, 4 800 бр. керемиди.; текущ ремонт на покрива, с подмяна на счупени цигли; прокарване на водопроводна тръба; боядисване на предна фасада и прокарване на трифазен ток. В останалата му част решението на Новопазарския районен съд не е обжалвано и е влязло в сила.

След служебна проверка съдът констатира валидността на решението и неговата допустимост в обжалваната му част и преминава към разглеждане на спора по същество.

След като обсъди доводите, изложени във въззивната жалба и прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът приема за уста- новено следното:

Ищците по насрещния иск, твърдят, че в периода от 1990 г. до предявяване- то му са направили в процесния имот подобрения изразяващи се в ремонт на съществуваща селскостопанска сграда (навес) с подмяна на 280 бр. тухли, 30 бр. мертеци и 4 800 бр. керемиди, в периода 1997/1998 г., на стойност 800.00 лв.; текущ ремонт на покрива, с подмяна на счупените цигли, в периода от 1994 г. до 2000 г., на стойност 80.00 лв.; прокарване на водопроводна тръба с дължина 5 метра в мазата през 1992 г. на стойност 20.00 лв.; боядисване на предната фасада – 50 кв. м. през 2000 г. на стойност 93.00 лв. и прокарване на трифазен ток през 1994 г. на стойност 250.00 лв.

Б.А.А. възразява, че твърденията на ищците за направени от тях подобрения не отговарят на действителното положение, посочените от ищците подобрения не са направени, постройките съществували от 1963 г.

От изготвеното заключение, по назначената от районния съд съдебно техническа експертиза, е видно, че в процесния имот са извършени СМР, чиято стойност е както следва: ремонта на съществуващия полумасивен навес е в размер на 880.00 лв., текущия ремонт на покрива е на стойност 69.16 лв., прокарване на водопровод - 24.00 лв., боядисване на предната фасада - 93.00 лв. и прокарването на трифазен ток – 276.00 лв. в съдебно заседание (протокол от 04.05.2010 г.) вещото лице уточнява, че посочените от него суми са стойността на извършените подобрения.

По делото ищците са представели фактури за закупуване от тях на строител- ни материали и позволителни за извоз на строителна дървесина. Но от тези документи не може да се направи категоричния извод, че тези материали са вложени за направата на подобренията в процесния имот. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели безспорно се установява обстоятелството, че ищците са строили своя къща в с. Климент и са били допуснати да обитават процесния имот до построяването й.

По делото е приложена молба на ищците до Електроснабдяване – Шумен от 16.09.1994 г., с което са поискали разрешение за прокарване на трифазно и монофазно захранване в процесния имот.

Пред първоинстанционният съд са разпитани шестима свидетели. В своите показания свидетелите А. Ю.О., Т. А.Х. и Б. М. Ю., заявяват, че не знаят за извършване на подобренията обект на въззивното производство. В своите показания свидетелят Т. Х., който живее в съседен на процесния имот, в отговор на пряк въпрос отговаря, че по къщата нищо не е правено, и не е прокарвана водопроводна тръба. Свидетелят Е. Ю. М., заявява, че често е ходил в процесния имот по работа и винаги е заварвал ищците да правят нещо – по навеса, да изливат бетон и да поддържат къщата. Свидетелят Б. К.М., също заявява, че ищците са подържали имота. В тази насока са и показанията на свидетеля К. Ш., но никой от тримата свидетели не заявява, че именно ищците са напправили конкретно твърдените от тях подобрения по ремонт на селскостопанската постройка и покрива, измазването на къщата и прокарването на водопроводна тръба. И шестимата свидетели заявяват, че бащата на Б.А.А. – И.К.всяка година, през лятото, заедно със съпругата си са се връщали от Р. Турция и са живели в процесния имот по два – три месеца.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав счита, че предявения иск, с правно основание чл. 72 от ЗС е процесуално допустим, разгледан по същество същия е частично основателен, поради следните съображения:

Подобренията в имота са нововъведения, които изменят имота, но не са били необходими за запазването и съхраняването му. Те са налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на неговата стойност. В този смисъл е т.6 от постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на ВС. В конкретния случай по своята същност ремонта на съществуващата селскостопанска сграда (навес) и текущия ремонт на покрива на къщата не са подобрения, по смисъла на чл. 72, ал.1 от ЗС, а необходими разноски. Тъй като вложените за извършва- нето материали, средства и труд са имали за цел да поддържат имота в добро състояние и да го запазят. Без ремонта осъществен на селскостопанската постройка и покрива на жилището, състоянието на тези сгради е щяло да се влоши или биха погинали. Следователно с извършването им се предотвратява загубата на собственика им, но те обективно не водят до увеличаване стойността на процесния имот. Необходими са и разноските, отнасящи се до измазването на фасадата на жилище- то, предвид липсата на доказателства, че къщата не е била измазана от външна страна и ищците са направили първоначалното й външно измазване. Но в хода на процеса за тях, както и за прокарването на водопровода не са събрани категорични доказателства че са направени от ищците. Още повече, че ежегодно бившия собственик И.К. е живял в имота през лятото, до прехвърлянето му през 2007 г. на Б.А.. С оглед на това претенциите за заплащането на сумите в общ размер на 98 в ремонт на съществуваща селскостопанска сграда (навес) с подмяна на 280 бр. тухли, 30 бр. мертеци и 4 800 бр. керемиди, в периода 1997/1998 г., на стойност 800.00 лв.; текущ ремонт на покрива, с подмяна на счупените цигли, в периода от 1994 г. до 2000 г., на стойност 80.00 лв.; прокарване на водопроводна тръба с дължина 5 метра в мазата през 1992 г. на стойност 20.00 лв.; боядисване на предната фасада – 50 кв. м. през 2000 г. на стойност 93.00 лв. 2.16 лв., отнасящи се до ремонтите и боядисването на фасадата са неоснователни и в тази част искът следва да бъде отхвърлен. Следва да се отхвърли и претенцията за извършеното подобрение, изразяващо се в прокарване на водопровод, предвид липсата на доказателства, че то е осъществено от ищците във времето когато са обитавали имота.

От събраните в хода на процеса доказателства, безспорно се установява, че ищците са прокарали в процесния имот трифазен ток. Направените във връзка с това разходи не са от категорията на необходимите разноски, предвид обстоятелството, че това нововъведение, не е свързано със запазването на имота, но обективно увеличава неговата стойност със сумата от 276.00 лв., според заключението на вещото лице. С оглед на това претенцията на ищците, за заплащане на подобрение- то в размер на 250.00 лв., като основателна и доказана следва да бъде уважена в искания размер, като им се признае правото на задържане на имота до заплащането на тази сума..

Стигайки до тези фактически и правни изводи настоящата инстанция намира, че въззивната жалба на Ш.О.М. и Ш.О.М. е частично основателна, а решението на НПРС следва да бъде частично отменено, а в останалата му обжалвана част потвърдено, в съответствие с горните съображения.

Предвид разпоредбата на чл. 781 ал.1 от ГПК и направеното искане за разноски на Ш.О.М. и Ш.О.М. следва да се заплати сумата от 6.61 лв., по съразмерност на уважената част от претенцията.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя Решение № 141 от 09.06.2010 г., постановено по г. д. № 297/2009 г. по описа на Новопазарския районен съд, в частта му, с която е отхвърлил предявения насрещен иск от О.М.Х., ЕГН **********, З.В.Х., ЕГН **********, Ш.О.М., ЕГН **********, Ш.О.М., ЕГН ********** и Д. А.М., ЕГН **********, всички с постоянен адрес *** против Б.А.А., ЕГН ********** *** да им заплати направеното в недвижимия имот, представляващ дворно място с площ от 2 333 кв. м., находящо се в с. Климент, общ. Каолиново, обл. Шумен, ул. “Рила”, № , който представлява ПИ с идентификатор 37232.501.480, с построените в него сайвант с идентификатор 37232.501.480.1, със застроена площ от 16 кв. м., къща с идентификатор 37232.501.480.2, със застроена площ от 83 кв. м. и лятна кухня със застроена площ от 29 кв., с идентификатор 37232.501.480.3, при граници и съседи на ПИ: 37232.501.484, 37232.501.479, 37232.501.461, 37232.501.482 и 37232. 501.481, подобрение, изразяващо се в прокарване на трифазен ток на стойност 276.00 (двеста седемдесет и шест) лева, като вместо това постановява:

Осъжда Б.А.А., ЕГН ********** *** да заплати на О.М.Х., ЕГН **********, З.В.Х., ЕГН **********, Ш.О.М., ЕГН **********, Ш.О.М., ЕГН ********** и Д. А.М., ЕГН **********, всички с постоянен адрес *** направеното в гореописаният недвижим имот подобрение, изразяващо се в прокарване на трифазен ток на стойност 250.00 (двеста и петдесет) лева и признава правото им на задържане на гореописаният недвижим имот до заплащане на това подобрение.

Потвърждава Решение № 141 от 09.06.2010 г., постановено по г. д. № 297/2009 г. по описа на Новопазарския районен съд, в обжалваната му част, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения насрещен иск от О.М.Х., ЕГН **********, З.В.Х., ЕГН **********, Ш.О.М., ЕГН **********, Ш.О.М., ЕГН ********** и Д. А.М., ЕГН **********, всички с постоянен адрес *** против Б.А.А., ЕГН ********** *** да им заплати направените в гореописаният недвижим имот подобрения изразяващи се в ремонт на съществуваща селскостопанска сграда (навес) с подмяна на 280 бр. тухли, 30 бр. мертеци и 4 800 бр. керемиди, в периода 1997/1998 г., текущ ремонт на покрива, с подмяна на счупените цигли, в периода от 1994 г. до 2000 г., прокарване на водопроводна тръ- ба с дължина 5 метра в мазата през 1992 г. и боядисване на предната фасада – 50 кв. м. през 2000 г. на обща стойност 982.16 (деветстотин осемдесет и два лева и шест- надесет стотинки) лева.

Осъжда Б.А.А., ЕГН ********** *** да заплати на Ш.О.М., ЕГН ********** и Ш.О.М., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1.

2.