Р Е Ш Е Н И Е№237

гр.Шумен 10.11.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година ,в състав:

Председател: К. Моллов

Членове:1. Азадухи Карагьозян

2. Ралица Хаджииванова

при секретаря Н.И. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№469 по описа за 2010г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №590 от 5.11.2009г. по гр.д.№1291 по описа за 2008г. на ШРС ,съдът е отхвърлил предявеният от С.П.Д. *** срещу Н.Д.М. *** иск с правно основание чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да и предаде владението върху избено помещение №33 със застроена площ от 4.59 кв.м. ,находящо се в ЕК 1 ,построен върху държавна земя ,парцел 1 в кв.147 –А8 по плана на гр.Шумен ,находящо се по сега действащата кадастрална карта на гр.Шумен в сграда №1 ,разположена в поземлен имот с идентификатор №83510.666.65 с административен адрес гр.Шумен ул.Цар Освободител №14 ,като неоснователен и недоказан, осъдил е ищцата да заплати на ответника разноските му по делото в размер на 1 602.54лв

Решението е обжалвано от ищцата С.П.Д. , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи иска му и да му се заплатят разноските по делото.

В представен в срок отговор въззиваемата страна Н.Д.М. , оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и потвърди обжалваното решение и да му се присъдят разноските по делото .

Третото лице помагач К.Д.Н. не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Видно от приложените по делото НА №144, т.ІІІ, д.№1022/1986г. на ШРС, Д. Б. Г. е призната за собственик на недвижим имот – жилище №32, ет.5, в жилищна сграда ЕК 1, построена върху държавна земя, парцел №1, в кв.147А, ул.Е. Марковски №14, с прилежащото му избено помещение №31 със застроена площ от 6,18 кв.м. С НА №141, т.ІІІ, д.№1022/1986г. на ШРС, К. К. Н. и Д.К.Н. са признати за собственици на жилище №28, ет.5, в жилищна сграда ЕК 1, построена върху държавна земя, парцел №1, в кв.147А, ул.Е. Марковски №14, с прилежащото му избено помещение №33 със застроена площ от 4,59 кв.м. С НА №8, т.І, д.№23/1987г. на ШРС, К.К. Н. прехвърля на сина си Д.К.Н., притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от посочения по – горе имот, който по този начин става едноличен собственик на имота. Междувременно на 28.09.1992г. Д. Б. Г. и Д.К.Н. ***, с която молят да им бъде разрешено да преустроят собствените им избени помещения №31 и №33, в шивашко ателие по одобрен архитектурен проект. По така подадената молба е било изготвено конструктивно заключение и архитектурен проект, въз основа на които на молителите е било издадено разрешение за строеж №440/16.11.1992г., за преустройството на избените помещения в ателие за шивашки услуги по одобрен архитектурен проект /одобрен на 09.11.1992г./, върху площ от 15,30 кв.м. Преустройството е било осъществено от молителите, като с НА за собственост върху недвижим имот, придобит чрез доброволна делба на съсобствен имот №4, т.ІV, нот.д.№2798/07.12.1992г., Д. Б. Г. е призната за собственик на горното Ателие за шивашки услуги. С НА №40, т.І, рег.№542, д.№32/30.01.2003г. на нотариус С. С.с рег.№024 на НК, с район на действие – ШРС, Д. Б. Г. и съпругът и Ж. А. Г. продават на ответника собствения си недвижим имот – Апартамент №32, а с НА №39, т.І, рег.№541, д.№31/30.01.2003г. на нотариус С. С. с рег.№024 на НК, с район на действие – ШРС, същите продавачи продават на ответника Ателие за "Шивашки услуги" със застроена площ от 15,30 кв.м., находящо се в приземния етаж на жилищна сграда ЕК – 1 на ул.Цар Освободител №14, при посочени граници, построено в държавен УПИ в урбанизирана територия №1, в кв.147А по плана на гр.Шумен. С НА №167, т.І, рег.№3043, д.№144/09.04.2003г. на нотариус К. М.с рег.№222 на НК, с район на действие – ШРС, К.Д.Н., продава на ищцата Апартамент №28, ет.5, в ЕК1, построен върху държавна земя, парцел 1, в кв.147 – А8 по плана на гр.Шумен, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 58,69 кв.м., ведно с избено помещение №33, със застроена площ от 4,59 кв.м. Продавачът К.Д.Н. се легитимира като собственик на продаденият на ищцата апартамент в качеството си на законен наследник на баща си Д.К.Н. , починал на 14.08.1993г. От представения архитектурен проект за разпределение на жилищата е видно, че и ап.28, и ап.32 притежават допълнително складово помещение /дрешник, черно антре/. От показанията на разпитаните по делото свидетели в първата инстанция на страната на ответника се установява ,че след извършеното преустройство на двете избени помещения в шивашко ателие в края на 1992г. Д. и Ж. са си уредили отношенията със съсобственика на имота Д. Н. и от тогава до момента на продажбата на имота на ответника Н.М. са ползвали самостоятелно ,непрекъснато и необезпокоявано новият обект. Семейство Георгиеви са направили ремонт в помещението със съзнанието , че то е тяхна собственост ,ползвали са го първоначално за магазин за хранителни стоки , а в последствие са го отдали под наем на трети лица. Г. са стопанисвали имота ,събирали са наем за него до момента на продажбата му на ответника. Не е имало лица ,които да предявяват някакви претенции спрямо този имот .

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Ищцата е предявила осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС ,ответникът да се осъди да и предаде владението върху собственият и недвижим имот –представляващ избено помещение №33 със застроена площ от 4.59 кв.м. ,находящо се в ЕК 1 ,построен върху държавна земя ,парцел 1 в кв.147 –А8 по плана на гр.Шумен ,находящо се по сега действащата кадастрална карта на гр.Шумен в сграда №1 ,разположена в поземлен имот с идентификатор №83510.666.65 с административен адрес гр.Шумен ул.Цар Освободител №14.

За основателността на иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищцата да докаже ,че е собственик на процесният недвижим имот ,че той се намира във владение на ответника и че той владее имота без правно основание. В тежест на ищцата по делото бе да докаже наличието на положителните предпоставки ,а ответника, че владее на правно основание. Ищцата е придобила собствеността върху апартамент № 28 ,като в нотариален акт № 167 от 9.04.2003г. е посочено ,че продавачът К.Д.Н. и продава апартамента заедно с избено помещение № 33 от 4.59кв.м. Ответникът твърди ,че към момента на придобиването на апартамента от ищцата през 2003г. посочената в нотариалният акт изба №33 не е съществувала като изба ,тъй като същата още през 1992г. е била преустроена заедно с изба № 31 в едно общо помещение -шивашко ателие ,по желание на тогавашните собственици на тези две изби Д. Б. Г. и Д.К.Н./ чийто законен наследник е праводателят на ищцата/ ,на основание издадено в тяхна полза разрешение за строеж. Ответникът закупил преустроеното помещение с нотариален акт №39 от 30.01.2003г. ,бил собственик на това основание на обекта ,който ползвал на правно основание необезпокоявано от закупуването му до датата на предявяване на исковата молба и поради това искът по чл.108 от ЗС предявен срещу него е неоснователен. На основание разрешение за строеж №440/16.11.1992г., за преустройството на избените помещения в ателие за шивашки услуги по одобрен архитектурен проект /одобрен на 09.11.1992г./, върху площ от 15,30 кв.м. то е било осъществено от молителите Д. Б. Г. и Д.К.н. , като с НА за собственост върху недвижим имот, придобит, чрез доброволна делба на съсобствен имот №4, т.ІV, нот.д.№2798/07.12.1992г., Д. Б. Г. е призната за собственик на горното ателие за шивашки услуги. След осъществяване на строежа по разрешение за строеж №440/16.11.1992г. избено помещение №33 и избено помещение №31 са обединени и по този начин е възникнал напълно нов обект на правото на собственост ,годен да участва в гражданският оборот -ателие за шивашки услуги и тези две избени помещения са престанали да съществуват в качеството им на принадлежност към жилищата им. Този имот е бил и предмет на доброволна делва ,в следствие на което е издаден и констативен нотариален акт на името на Д. Г. ,с който тя е била призната за негов изключителен собственик. Този нотариален акт не е бил оспорен своевременно от ищцата в първото по делото съдебно заседание. Поради това и праводателите на ответника са придобили валидно правото на собственост върху новосъздаденият имот и са имали правото да го продадат в качеството на негови собственици. Следователно и ответникът е придобил собствеността върху трансформираната вещ . Правото на собственост на праводателите на ответника е възникнало със самото реализиране на преустройството , като за да възникне валидно то не е необходимо наличието на Акт обр.16 , както неоснователно твърди жалбоподателката едва в жалбата си. Обединяването на двете избени помещения и възникването в следствие на това обединяване на нов самостоятелен обект –шивашко ателие е резултат от законосъобразно проведено и приключило административно производство по представяне ,одобряване и издаване на съответните строителни книжа . Актът с който е приключило това административно производство е издаденото разрешение за строеж и одобрените архитектурни проекти ,като не се установиха основания водещи до нищожност на това разрешение за строеж. Направеното едва в жалбата на ищцата възражение за липсата на акт обр.16 по никакъв начин не се отразява на самото възникване на новият обект в следствие на извършеното преустройство на двете избени помещения и на правото на собственост върху него. Обектът по издадено разрешение за строеж възниква в момента на изграждането му в груб строеж ,а не в момента след издаването или влизането в сила на административните актове по неговото приемане. Акт обр.16 включва в себе си констатации единствено и само дали строителната документация издадена преди него за обекта е съобразена при изграждането ,за да се позволи ползването на обекта. Независимо от неговата липса ,изграждането на новият обект дори и в груб строеж позволява да се осъществява разпореждане с него. Следователно към момента на закупуване на собственият и апартамент №28 и към момента на депозиране на исковата молба от ищцата процесното избено помещение изобщо не е съществувало като самостоятелно такова в качеството му на принадлежност към апартамент №28 . Поради това и ищцата не е могла да придобие по силата на извършената покупко-продажба собствеността върху това избено помещение, въпреки, че то е посочено в нотариалният акт № 167.

Предвид гореизложеното предявеният от ищцата иск по чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли , тъй като ищцата не доказа при условията на пълно и главно доказване ,че е собственик на процесното избено помещение №33.

Ето защо въззивният съд счита, че решение на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.

Предвид изхода от спора следва жалбоподателят да се осъди да заплати на въззиваемата страна разноските и по делото за въззивната инстанция в размер на 900лв. за адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №590 от 5.11.2009г. по гр.д.№1291 по описа за 2008г. на ШРС .

ОСЪЖДА С.П.Д. с ЕГН ********** *** № ет.ап. да заплати на Н.Д.М. с ЕГН ********** *** Освободител № ет.ап. разноски по делото в размер на 900лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищцовата страна – К.Д.Н. с ЕГН ********** .

Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република България в гр.София в едномесечен срок от съобщаването му, при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.