Р Е Ш Е Н И Е № 230

гр. Шумен, 05.11.2010 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на дванадесети октомври две хиляди и десета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Христина К.

при секретар Н. И., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 455 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл. 258 и посл. от ГПК.

С Решение № 319 от 15.06.2010 г., постановено по г. д. № 4058/2009 г. по описа на Шуменския районен съд, първоинстанционния правораздавателен орган е отхвърлил предявените от С.Х.Х. с ЕГН ********** и Д.Д. П. с ЕГН ********** *** срещу П.Д. П. с ЕГН ********** ***. ...”, № .., иск за заплащане на сумата от 1 047.31 лв., с която ответникът се е обогатил от ползването им на собствения им недвижим имот за периода от 27.02.2009 г. до 28.08.2009 г., както и иска за заплащане на законна лихва за забава от деня на депозиране на исковата молба до окончателното заплащане на главницата и направените деловодни разноски, като неоснователни и недоказани. С решението ищците са осъдени за заплатят на П.Д. П. направените деловодни разноски.

Недоволни от така постановения съдебен акт С.Х.Х. и Д.Д. П. го обжалват, считайки че решението е необоснова- но, постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и в противоречие на материалния закон. С оглед на това молят въззивния съд да поста- нови решение, с което да отмени решението на ШРС и да го върне за разглеждане от друг състав или да постанови друго по същество на спора, с което искът да бъде уважен, съобразно заключението на вещото лице, както и да им бъдат присъдени направените от тях деловодни разноски в двете инстанции.

Въззиваемата страна - П.Д. П., в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител ад. Г. В., изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на ШРС.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл. 259, ал.1 от ГПК и отговаря на всички изисквания на чл. 260 и посл. от ГПК и като такава се явява процесуално допустима.

След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение и преминава към разглеждане на спора по същество.

Шуменският окръжен съд след като обсъди оплакванията изложени в жалба- та, доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Видно от приложеното г. д. № 4058/2009 г. по описа на ШРС същото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от С.Х.Х. и Д.Д. П.. Ищците твърдят, че, видно от приложения към исковата молба нотариален акт, са собственици на двуетажна къща в с. Д., като втория етаж е служил за семейно жилище, по смисъла на СК, на сина им и ответницата, чийто брак е бил прекратен на 07.12.2007 г. С протоколно определение от 08.11.2007 г. по г.д. № 308/2007 г. втория етаж на къщата е бил предоставен по привременни мерки за ползване от ответницата. На това основание и издаден изпълнителен лист ответницата е била въведена във владение на 27.02.2008 г., и то е продължило до 28.08.2009 г., когато етажът им е бил върнат. За този период, ответницата ползвайки собственото им жилище неоснователно се е обогатила за тях- на сметка, а те неоснователно са обеднели, тъй като са били лишени от възможно- стта да ползват втория жилищен етаж и да извличат облаги от него. С оглед на това ищците претендират, след като се приспадне ползваната от детето площ, П.Д. П. да им заплати обезщетение в размер на 1 200 лв. за периода от 27.02.2009 г. до 28.08.2009 г. В съдебното заседание от 20.05.2010 г. ищците са направили намаление на иска в частта над 1047.31 лв. до 1 200 лв. и делото е прекратено в тази му част.

От приложения по делото писмени доказателства се установява, че ищците са собственици на жилище с разгъната застроена площ от 193 кв. м., построено в дворно място с площ от 700 кв. м., съставляващо УПИ VІ-358, в кв. 38, по плана на с. Д., Община Ш., обл. Ш., ул. “...”, № ... Ответницата е била омъжена за сина на ищците и двамата са ползвали втория етаж на къщата, който е бил тяхното “семейно жилище”, по смисъла на СК. По време на бракоразводния процес – г.д. № 308/2007 г. по описа на ШРС, с определение от 08.11.2007 г., по исканите привременни мерки – чл. 261 от ГПК (отм.), е предоставил за временно ползване семейното жилище в с. Д., ул. “...”, № *, ет.* на П. Д.П.. Въз основа на това определение ЧСИ А. Т. е извършил, по изп.д. № 204/2008 г. по описа на ЧСИ, на 27.02.2009 г. въвод и е предал на ответницата владението на етажа. На 28.08.2009 г. същия съдебен изпълнител, въз основа на решение от 10.07.2009 г. на ЩОС по в.ч.г.д. № 337/2009 г. е предал владението върху етажа на ищеца С.Х.Х.. Въводът е бил отменен от ШОС, предвид обстоятелството, че към 27.02.2009 г., решението по бракоразводното дело е било влязло в сила и привременните мерки прекратяват действието си. (л.108 – л.109 от из.д. № 204/2008 г. на ЧСИ А. Т.).

С Решение № 938 от 07.12.2007 г. на ШРС по г.д. № 308/2007 г., с което е финализиран бракоразводния процес между ответницата и сина на ищците, съдът е предоставил ползването на семейното жилище на П.Д.Х..

От разпитаните пред районния съд свидетели – ЧСИ А.А. Т., Ж.А. К. (майка на ответницата) и А.Д.П.(брат на ответницата), чийто показания не са оспорени от страните, се установява, че ответницата не е ползвала жилището в периода от 27.02.2009 г. до 28.08.2009 г., поради обстоятелството, че същото е било в лошо хигиенно-битово състояние.

От заключението по ССЕ е видно, че размерът на месечния наем за втория етаж от къщата на ищците, в процесния период, след приспадане на необходимата жилищна площ за непълнолетното дете, е в размер на 92.41 лв.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав счита, че предявения иск е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. За да приеме тази правна квалификация, съдът, в настоящия си състав, е съобразил изложените от ищците, в исковата им молба фактически основания и обстоятелства, въз основа, на които обосновават претенцията си. В този смисъл Решение № 75 от 15.VIII.1988 г. по гр. д. № 26/88 г., ОСГК на ВС. Видно от посочените в исковата молба обстоятелства ищците твърдят, че в периода от 27.02.2009 г. до 28.08.2009 г. ответницата ползвайки собственото им жилище, неоснователно се е обогатила за тяхна сметка, а те неоснователно са обеднели, тъй като са били лишени от възможността да ползват втория жилищен етаж и да извличат облаги от него, поради което им дължи обезщетение в размер на обедняването. Видно от петитума на исковата молба ищците претендират заплащане на обезщетение в размер на 1 200 лв.. Обстоятелството, че размерът на претендираната от ищците сума за определяне размера на задължението по чл. 59, ал.1 от ЗЗД съвпада с размера на пазарния наем, не е основание да се приеме друга правна квалификация на исковата претенция, предвид обстоятелството, че правилата за изискуемост, изпадане в забава и давностните срокове за погасяване на задължението при договора за наем и неоснователното обогатяване са различни. Искът е процесуално допустим, но разгледан по същество е неоснователен, поради следните съображе- ния:

Определението по чл. 261 от ГПК (отм.), с което са определени привременните мерки, включително и предоставяне ползването на семейното жилище имат действие до постановяване на окончателното решение. С приключването на брачния процес те отпадат. Но в конкретния случай с решението от 07.12.2007 г, слагащо край на този процес между ответницата и сина на ищците, ползването на семейното жилище отново е предоставено на П.Д.Х.. Това решение е влязло в сила, преди 27.02.2009 г. С решението по чл. 107, ал.4 от СК (отм.) между П.Д.Х., на която са предоставени родителските права и ползването на семейното жилище и собствениците на имота са възникнали наемни отношения по силата на съдебното решение. Т.е. ответницата не ползва имотът без основание в процесния период, а ищците могат да претендират само заплащането на наем, по чл.228 от ЗЗД, като предявят съответния иск за това. В конкретния случай ищците са предявили иск за неоснователно обогатяване, съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД. Посоченият законов текст е субсидиарен (чл. 59, ал. 2 ЗЗД) и запълва празнотите в законодателството, които не са покрити от специални текстове. Той може да се упражни, само при положение, че обеднелият не разполага с друг иск за защита на правата си, а настоящият случай не е от тази категория.

Направеният от районния съд, въз основа на установената фактическа обстановка, извод за неоснователност на предявения от ищците иск е правилен. За да го отхвърли първоинстанционният съд е приел, че не е налице фактическия състав на чл. 59, ал.1 от ЗЗД. Изложените от първата инстанция фактически и правни изводи, настоящия състав на въззивния съд намира за правилни и законосъобразни и ги споделя изцяло. Мотивите на ШРС са подробни, обосновани и се основават на събраните по делото доказателства. Те напълно съответстват на буквата и духа на закона. Въз основа на тях районният съд обосновано е приел, че не е налице неоснователно обогатяване на ответницата за сметка на ищците.

С оглед на гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 272 от ГПК, Шуменският окръжен съд, в настоящия си състав, считайки за правилно обжалваното решение и споделяйки напълно мотивите му, намира, че то следва да бъде потвърдено, като препраща към неговите мотиви, а въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид липсата на доказателства за направените по делото разноски във въззивната инстанция от П.Д.Х., такива на следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава Решение № 319 от 15.06.2010 г., постановено по г. д. № 4058 от 2009 г. по описа на Шуменския районен съд.

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едно- месечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове: 1.

2.