Р Е Ш Е Н И Е № 238

гр. Шумен, 12.11.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:

Председател: Р.Хаджииванова

при секретаря С.М., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова гр.дело №392 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

В молбата си до съда ищецът С.А.Б. излага, че на 24.04.1997г., с постановление за предварително задържане, издадено от следовател при ОСС-гр.Разград бил задържан за извършено на 17.04.1996г. в гр.Разград престъпление от общ характер - въоръжен грабеж от неизвестно лице на касиерка на “Добруджанска банка”АД. Последвало задържане за 24 часа, а след това му била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. Бил освободен от ареста чак на 12.05.2000г., след задържане за период по-голям от три години. На 22.05.1998г., с присъда №20 по НОХД№91/1997г. на Разградски окръжен съд, ищецът бил признат за виновен в това, че на 17.04.1996г. в гр.Разград, въоръжен, бил отнел чужди движими вещи в особено големи размери на обща стойност 2 101 594лв., собственост на “Добруджанска банка”АД-клон Р., като употребил за това сила и заплашване, като на основание чл.199, ал.2, т.3 вр. с чл.54 от НК, му било наложено наказание “лишаване от свобода” от 15 години, при строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието. С решения по н.д.№81/1999г. и н.д.№195/2007г. на ВКС, съдебните актове на първоинстанционния и въззивния съд били отменени поради допуснати процесуални нарушения, а делото връщано за разглеждане от Разградски окръжен съд. При последно разглеждане на делото от този съд, с присъда №26/14.12.2007г. по НОХД №278/2007г., Б. бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл.199, ал.2, т.3 и по чл.346, ал.2, б.”а” от НК. По протест на прокурор при РОП срещу оправдателната част на присъдата, пред Варненски апелативен съд било образувано ВНОХД№46/2008г.. С решение №42/17.03.2008г. присъдата на РОС била потвърдена в частта, с която подсъдимият бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.199, ал.2, т.3 от НК и по чл.346, ал.2, б.”а” от НК. Със същото Б. бил признат за виновен в това, че през периода 1995г.-25.04.1997г. в Разград държал огнестрелно оръжие и боеприпаси в голямо количество, за които нямал надлежно разрешение, като на основание чл.339, ал.2 и чл.54 от НК, бил осъден на три години лишаване от свобода при общ режим, като му било зачетено предварителното задържане, начиная от 25.04.1997г. до 12.05.2000г,. от срока за изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода”. С решение №258 от 16.07.2008г.по н.д.№226/2008г., ВКС на РБългария изменил решението на въззивната инстанция, като е намалил наложеното на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” от три на две години. Присъдата била влязла в законна сила на 16.07.2008г.. Ищецът излага също, че дългото наказателно преследване, било свързано с редица негативни последици за него - непрекъснат стрес в продължение на 11г., ограничаване на свободата му при изпълнение на мярката “задържане под стража”, негативни публикации в пресата по повод воденото производство, уронване на доброто му име, разбиване на бизнеса му, душевни терзания за него и близките му, загуба на най-близките и приятели. Тези неудобства, притеснения, негативни преживявания и стрес представлявали неимуществени вреди, които подлежали на обезвреда. Така следствие на неправомерно повдигнатото му обвинение, ищецът претърпял неимуществени вреди, поради което Прокуратурата на Рбългария му дължала обезщетение, като орган, ръководещ предварителното производство по наказателни дела от общ характер. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Разградски окръжен съд и Варненски апелативен съд му дължали обезщетение за неимуществени вреди, които били пряка и непосредствена последица от постановените решения, с които Б. бил признат за виновен, а след това оправдан с влязла в сила присъда.

Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на РБългария да му заплати сумата 200 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 24.04.1997г.-16.07.2008г. следствие незаконосъобразно повдигнато обвинение по НОХД №91/1997г. на РОС, по отношение на което бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД№278/2007г./ за извършените на 17.04.1996г., престъпление по чл.199, ал.2, т.3 от НК и по чл.346, ал.2, б.”а” от НК/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2008г. до окончателното й изплащане /която лихва до завеждане на исковата молба възлизала на 31347.83лв./; да осъди също така Разградски окръжен съд да му заплати сумата 25000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, следствие на това, че с присъда №20 по НОХД№91/1997г. бил признат за виновен в извършване на престъпленията по чл.199, ал.2, т.3 и чл.346, ал.2, б.”а” от НК, а след 10 години оправдан с влязла в сила присъда по НОХД№278/2007г на РОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2008г. до окончателното й изплащане/която лихва до датата на завеждане на исковата молба възлизала на 3918.49лв./; както и да осъди Варненски апелативен съд да му заплати сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди затова, че с решение №215 по ВНОХД/334/2007г. на ВАС бил признат за виновен в извършване на престъпленията по чл.199, ал.2, т.3 и чл.346, ал.2, б.а” от НК , а след това оправдан с влязла в сила присъда по НОХД№278/2007г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.07.2008г. до окончателното й заплащане /която лихва до датата на завеждане на исковата молба възлиза на 3918.49лв./. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

В съдебно заседание е допуснато увеличение размера на предявените срещу съдилищата претенции, от 25000лв. на 150000лв..

Първият ответник оспорва предявеният срещу него иск и по основание и размер. Излага, че не били налице доказателства, прокуратурата да е разпространявала информация за воденото наказателно производство. Твърденият неразумен срок на наказателното производство не бил в пряка причинна връзка с действия или бездействия на прокуратурата. Излага също, че досъдебното производство било приключило в изключително кратък срок, а продължителността на съдебната фаза не зависела от прокуратурата, включително и вида на мярката за неотклонение в тази фаза. Размерът на претенцията бил завишен, като не съответствал на твърдените вреди и на установената съдебна практика по аналогични дела, а и по едно от обвиненията на ищеца била постановена осъдителна присъда и срокът на предварителното задържане бил зачетен.

Разградски окръжен съд и Варненски апелативен съд не вземат становище по исковата молба.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:

С постановление за предварително задържане от 24.04.1997г. на следовател при ОСС-гр.Разград, на сочената дата, ищецът по делото бил задържан за 24ч., считано от 19.30ч. на 24.04.1997г., а с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 25.04.1997г., бил привлечен като обвиняем за това, че на 17.04.1996г. в гр.Разград, въоръжен с огнестрелно оръжие, отнел чужди движими вещи в особено големи размери : 1558425/нед./лв., 4120немски марки и 3850щ.долара от владението на В.Д.Т. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване-престъпление по чл.199, ал.1, т.3 от НК, както и за това, че през периода 1995г.-25.04.1997г. държал огнестрелно оръжие автомат “Калашников” 7.62мм и боеприпаси в голямо количество, а именно: 1878бр. патрони за автомат “Калашников” кал. 7.62мм, 515бр. патрони за картечница кал.7.62мм, 55бр. патрони за карабина 4манлихер”, една тропилова шашка-жълта, 3бр. запалителни шнура и 3 капсул-детонатора, 6 бр. запалки за гранати и 8 нападателни гранати-престъпление по чл.339, ал.2 от НК, като му е взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. Съгласно обвинителен акт по сл.д.№ 73/96 г. на ОСС гр. Разград, окръжен прокурор при Разградска окръжна прокуратура, е повдигнал на С.А.Б. обвинение за това: 1/ че на 23/24.02.1995 г. в гр. Попово чрез употреба на специални технически средства е отнел чужда движима вещ на стойност 600 000 /нед./лева, в особено големи размери, която не била под постоянен надзор – л.а ВАЗ 2105 с ДК № Т4474Г от владението на собственика й К.И.Р. без негово съгласие с намерение противозаконна да я присвои, при което кражбата представлявала особено тежък случай – престъпление по чл.196а вр. с чл.195, ал.1 т.2 и т.4 от НК; 2/ че през нощта на 13/14.01.1996 г. в гр. Разград чрез употреба на специално техническо средство е отнел два мотопеда “Пежо” на обща стойност 30 000 /нед./лв., в особено големи размери от владението на собственика им П.Д.Д., без негово съгласие ,с намерение да ги присвои при което кражбата представлява особено тежък случай – престъпление по чл.196а, във връзка с чл.195а, т.4 от НК.; 3/че на 09.03.1996 г. в гр. Разград, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е отнел чуждо движимо имущество в големи размери : 10 бр. спортни седла и 10 бр. юздички на стойност 2 561 720 /нед. /лева от владението на собственика им – Конезавод Хан Аспарух гр. Р., с намерение противозаконно да ги присвои, при което кражбата представлява особено тежък случай, престъпление по чл.196а, във връзка с чл.195, ал.1 т.3 НК; 4/ за това че през нощна на 29/30.05.1996 г. в с. Гецово е отнел общо движими вещи на стойност 111 862 /нед./ лева от владението на собственика им Н.Д.Г. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 от НК; 5/ че за времето от 24.04.1996 до 24.04.1996 г. в гр. Разград с употреба на специално технически средства е откраднал 22670.4К/ч електроенергия на стойност 359 856,19 лева, собственост на Електроснабдяване ЕООД гр. Разград, - престъпление по чл.195, ал.1 т.4 от НК,6/ че от 1995 г. до 25.04.1997 г. в гр. Разград е дължал огнестрелно оръжие автомат Калашников калибър 7.62 мм и боеприпаси в голямо количество: 1878 бр. патрони за автомат Калашников калибър 7.62; 515 бр. патрони за картечница кал. 7.62мм, 55 бр. патрони за карабина “Манлихер”, 1 тротилова шашка, 3бр. консул детонатора, 6 бр. запалки за гранати и 8 бр. гранати, за които не е имал надлежно разрешение – престъпление по чл.339, ал.2 от НК; 7/че на 17.04.1996 г. в гр. Разград въоръжен е отнел чужди движими вещи в особено големи размери на обща стойност 2 147 594 /нед./ лева, от които 1 558 425 български лева, 3 850 щатски долара, 4 120 немски марки, собственост на Добруджанска бака АД клон Разград; 1 боен пистолет /АП/ на стойност 57 500 лева собственост на РДВР гр. Разград и 1 газов пистолет Перфекта на стойност 4 556 лева, собственост на ЕТ ... гр. Р., от владението на В.Д.Т., И.С.К.и В.К.М., с намерение противозаконна да присвои тези чужди вещи като употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл.199, ал.2 т.3 от НК; 8/че по същото време и място противозаконно е отнел чуждо МПС – л.а. РЗ 5253 от владението на В.К.М., с намерение да го ползва без негово съгласие, като след ползуването му го е изоставил – престъпление по чл.346, ал.2 буква “а” от НК. Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД № 91/1997 г. по описа на Разградски окръжен съд. С присъда № 20/22.05.1998 г. съдът е признал Б. за невиновен и го оправдал по първото, второто, третото, четвъртото и петото от горепосочените обвинения, като го е признал за виновен за това по п.6 – за извършеното на 17.04.1996 г. въоръжено отнемане на чужди движими вещи в особено големи размери, за което го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 15 години при строг първоначален режим на изтърпяване на наложеното наказание. Признал го е също за виновен в това, че е отнел чуждо МПС л.а. РЗ 5253 от владението на В.К.М. и го е осъдил на „лишаване от свобода” за срок от 1 г. при общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието. Признал го е и за виновен, че до 25.04.1997 г. в гр. Разград е държал огнестрелно оръжие автомат „Калашников” калибър 7.62 мм и боеприпаси в голямо количество: 1878 бр. патрони за автомат Калашников калибър 7.62; 515 бр. патрони за картечница кал. 7.62 мм, 55 бр. патрони за карабина “Манлихер”, 1 тротилова шашка, 3 бр. консул детонатора, за които не е имал надлежно разрешение, поради което, на основание чл.339, ал.2 във връзка с чл.54 му е наложила наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 г. при общ първоначален режим на изтърпяване на наказанието. Същевременно е признал Б. за невиновен и го е оправдал по първоначалното му обвинение по чл.339, ал.2 от НК за държане на 6 бр. запалки за гранати и 8 бр. гранати, както и по първоначалното му обвинени по чл.199, ал.2т.3 от НК за разликата от стойността на отнетия пистолет АП – 46 000 /нед/. лв.. На основание чл.23 от НК, на подсъдимият е било наложено едно общо наказание в размер на 15 г. „лишаване от свобода”, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, като е зачетено предварителното му задържане, считано от 25.04.1997 г.. С решение от 18.1211998г. по ВНОХД № 116/1998 г. , Варненски апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 20/22.05.1998 г.. Този акта на въззивният съд е бил обжалван и с решение № 165/17.06.1999 г. по н.д. № 81/1999 г. на ВКС отменен, съответно делото е върнато за разглеждане на Разградски окръжен съд от стадия на предварителното производство. С протоколно определение от 08.05.2000г. по ЧНД№143/2000г., РОС е изменил взетата против Б. *** марка за неотклонение, от “задържане под стража” в “парична гаранция”. На основание чл.240 НПК, на 06.07.2005 г., прокурор при РОП е внесъл нов обвинителен акт против Б.. Същият е обвинен в това: 1/ че на 17.04.1996 г. в гр. Разград въоръжен е отнел чужди движими вещи в особено големи размери на обща стойност 2 147 594 /нед./ лева, от които 1 558 425 нед. български лева, 3 850 щатски долара, 4 120 немски марки, собственост на Добруджанска бака АД клон Р.; 1бр. боен пистолет „АП”, на стойност 57 500 лева собственост на РДВР гр. Разград и 1 газов пистолет „Перфекта”, на стойност 4 556 лева, собственост на ЕТ”...”- гр. Разград, от владението на В.Д.Т., И.С.К.и В.К.М., с намерение противозаконна да присвои тези чужди вещи, като употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл.199, ал.2 т.3 от НК; 2/че по същото време и място противозаконно е отнел чуждо МПС – л.а. № РЗ 5253 от владението на В.К.М., с намерение да го ползва без негово съгласие, като след ползуването му го е изоставил – престъпление по чл.346, ал.2 буква “а” от НК; 3/ че от 1995 г. до 25.04.1997 г. в гр. Р. е дължал огнестрелно оръжие автомат „Калашников”, калибър 7.62 мм и боеприпаси в голямо количество: 1878 бр. патрони за автомат Калашников калибър 7.62; 515 бр. патрони за картечница кал. 7.62мм, 55 бр. патрони за карабина “Манлихер”, 1 тротилова шашка, 3бр. консул детонатора, за които не е имал надлежно разрешение, престъпление по чл. 339, ал.2 от НК. Видно от присъда № 17 от 16.06.2006 г. по НОХД № 333/2005 г., РОС е признал Б. за виновен и по трите му повдигнати обвинения, като по първото от тях го е осъдил на „лишаване от свобода” за срок от 15 г., при първоначален режим “ строг”, по второто – на „лишаване от свобода” за срок от 1 г. при първоначален режим на изтърпяване на наказанието “общ”, а по третото – на „лишаване от свобода” за срок от 3 г., при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието. На основание чл.23 НК, му е наложил за трите престъпления общо наказание в размер на 15 г. лишаване от свобода, при първоначален режим “строг”. Зачел е предварителното задържане на ищеца, считано от 25.04.1997 г. до 12.05.2000 г.. С решение № 215 от 05.01.2007 г. по ВНОХД № 334/2006 г. Варненски АС е потвърдил присъдата на ОС -гр Разград. С решение № 604/29.08.2007г. по к.д.№ 195/2007г., ВКС на РБългария е отменил изцяло акта на въззивната инстанция и присъда № 17/16.06.2006 г. на Разградски ОС, като делото е върнато за ново разглеждане на Разградски ОС, от стадия на разпоредителното заседание. С присъда № 26/14.12.2007 г. по НОХД № 278/2007г., Разградски ОС е признал подсъдимият С.Б. за невиновен и го е оправдал по първото и второто повдигнато обвинение, но го е признал за виновен по третото, като го е осъдил на лишаване от свобода за срок от 3 г. при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Зачел е предварителното задържане на ищеца, считано от 25.04.1997 г. до 12.05.2000 г.. С решение № 42/17.03.2008 г. по н.д. № 46/2008 г., въззивният съд е потвърдил присъдата на Разградски ОС. С решение № 258/16.07.2008 г. по н.д. № 226/2008 г., ВКС на РБ е изменил решение № 42/17.03.2008 г., като само е намалил наложеното на Б. наказание за престъплението по чл.339 ал.2 от НК, определяйки го на 2 г. лишаване от свобода. В останалата част оставил в сила въззивното решение. Съгласно удостоверение изх.№506/2008г., издадено от РОП, С.Б. е бил с мярка за неотклонение по НОХД№278/2007г. по описа на ОС-гр.Разград, за времето от 25.04.1997г.-12.05.2000г.. Видно от приложеното към следствено дело №37/1996г., копие от бюлетин, с решение №46/14.03.1996г. на РРС, ищецът е бил признат за виновен в това, че на 25.10.1994г. в гр.Разград придобил чужди движими вещи, за които предполагал, че са придобити от другиго чрез престъпление – престъпление по чл.215, ал.1 вр. с чл.195, ал.3 от НК и освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК, като му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000лв..

Така установената по-горе фактическа обстановка, налага следните изводи:

По отношение на претенцията, предявена срещу Прокуратурата на РБългария: Ищецът претендира от Разградска окръжна прокуратура сумата 200 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода 24.04.1997г.-16.07.2008г. следствие незаконосъобразно повдигнато обвинение по НОХД №91/1997г. на РОС за престъпления по чл.199, ал.2, т.3 и чл.346, ал.2, б.”а”от НК , по отношение на което бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД№278/2007г..

Разпордбата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ дава възможност да бъде ангажирана отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от правозащитните органи/дознание, следствие, прокуратура, съд/ вследствие на незаконно обвинение – ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, а нормата на чл.4 от ЗОДОВ сочи обема на отговорност на държавата -обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, т.е., отговорността на държавата е обективна.

В настоящия случай безспорно се установи, че на ищецът Б. е било повдигнато обвинение за това, че на 17.04.1996 г. в гр. Разград въоръжен е отнел чужди движими вещи в особено големи размери на обща стойност 2 147 594 /нед./ лева, от които 1 558 425 български лева, 3 850 щатски долара, 4 120 немски марки, собственост на Добруджанска бака АД клон Р.; 1 боен пистолет /АП/ на стойност 57 500 лева собственост на РДВР гр. Разград и 1 газов пистолет Перфекта на стойност 4 556 лева, собственост на ЕТ ... гр. Разград, от владението на В.Д.Т., И.С.К.и В.К.М., с намерение противозаконна да присвои тези чужди вещи като употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл.199, ал.2 т.3 от НК, съответно че на същата дата и място, противозаконно е отнел чуждо МПС – л.а. № РЗ 5253 от владението на В.К.М., с намерение да го ползва без негово съгласие, като след ползуването му го е изоставил – престъпление по чл.346, ал.2 буква “а”. Безспорно е установено и че с присъда №26/14.12.2007г. по НОХД№278/2007г. на РОС, влязла в законна сила на 16.07.2008г., същият е бил оправдан и признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение. Предвид това и доколкото е налице една от четирите самостоятелни хипотези, при които обвинението в извършване на престъпление се счита незаконно, то следва да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБългария. В случая без значение е обстоятелството какви доказателства са били събрани в хода на предварителното разследване или съдебното следствие, съответно какви действия са били предприети. Налице ли е оправдателен съдебен акт, законът приема, че повдигнатото обвинение е било незаконно. Безспорно е също, че в резултата на това незаконно действие, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от него.

Размерът на обезщетение, което следва да се присъди се определя по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като следва да се извърши преценка на конкретно съществуващи обстоятелства - тежест на обвинението, срокът на изтърпяване на мярката, продължителността на наказателното преследване и негативните последици за ищеца/последният твърди наличие на такива, а именно: непрекъснат стрес в продължение на 11г., ограничаване на свободата му при изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража”, публикации в пресата по повод воденото наказателно производство, душевни страдания за него и неговите близки, загуба на най-близките от семейството му и приятелите му, на бизнеса му/.

В настоящия случай, от привличането на Б., на 25.04.1997г., като обвиняем за извършените на 17.04.1996г. престъпления, до влизане в сила на оправдателна присъда по отношение на тези обвинения, на 16.07.2008г., са изминали 11г. и 2м.. Т.е., касае се за дълъг период от време, през който последният безспорно е търпял непрекъснат душевен дискомфорт, свързан с непрекъснатата несигурност от изхода на производството, с това, че е обвинен в деяние, което не е извършил. Повдигнатите му обвинения са били за тежко умишлено престъпление по смисъла на закона.Неоснователно се явява възражението на първия ответник, че твърденият дълъг срок на наказателното производство не бил в пряка причинна връзка с действия или бездействия на прокуратурата, тъй като досъдебното производство било приключило в изключително кратък срок, а продължителността на съдебната фаза не зависела от прокуратурата. Прокурорът във фазата на предварителното разследване е носител на правомощия, свързани с движението на наказателното производство, включително по отношние на неговото прекратяване, внасяне на обвинителния акт в съда и вида на взетата мярка за неотклонение. Съответно негова е и преценката да поддържа или не и едно обвинение и в съдебната фаза. В настоящия случай представителят на обвинението не само е поддържал повдигнатото срещу Б. обвинение, но е и протестирал присъдата на първоинстанционния съд в оправдателната й част. Съдът не споделя и твърдението, че досъдебното производство било приключило в изключително кратък срок, доколкото от връщане на делото от касационната инстанция с решение № 165/17.06.1999 г., до внасяне новия обвинителен акт, са изминали цели шест години.

Установи се също, че Б. е търпял марка за неотклонение „задържане под стража” за периода 25.04.1997г.-12.05.2000г.. По принцип, незаконното задържане под стража, включително като мярка за неотклонение, когато е отменено поради липса на основание, е предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, като разпоредбата обхваща хипотезите, при които отмянта на мярката е постановена в рамките на досъдебното производство, независимо от развитието му. В настоящия случай обаче, не се твърди наличие на сочената хипотеза, а че Б. е бил оправдан, поради което основанието за отговорност на държавата за задържането му е това по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, като обезщетението за неимуществени вреди се определя общо / за незаконно повдигнатото обвинение и незаконното задържане под стража/ в този смисъл т.13 от ТР№3/2004г. на ОСГК./

По делото се установи обаче, че тази мярка е била взета по отношение на ищеца, не само с оглед горепосоченото обвинение по чл.199, ал.2, т.3 от НК, а и с оглед обвинението за извършено престъпление по чл.339, ал.2 от НК, което също е тежко умишлено такова. В извършването на последното Б. е бил признат за виновен и му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 2г., като съответно му е било зачетено времето, през което е търпял най-тежката мярка за неотклонение, считано от 25.04.1997г. до 12.05.2000г.. Предвид това и незаконно се явява не изцяло задържането на ищеца, а само това над втората година и то следва да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението. Следва да бъде съобразено ограничението за този период на основните му човешки права, съпътстващи задържането и свързаните с това негативни емоции /последните не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер/. Следва да се отбележи също, че размерът на наложеното на Б. наказание „лишаване от свобода” с присъда №26/14.12.2007г. на РОС, за престъплението по чл.339, ал.2 от НК, е бил намален от касационната инстанция, и с то приложение на чл.55 от НК, единствено и само поради дългия период на наказателното преследване.

От показанията на разпитаните свид.д.Х., А.М. и Ст.С. са установени негативни в емоционално отношение последици за Б., от повдигнатото му обвинение и задържането му – бил отслабнал с около 20кг., бил нервен, избухлив, подтиснат, с него се общувало по-трудно. Не бе представена медицинска документация обаче, досежно наличието на каквото и да е болестно състояние на ищеца или досежно необходимостта от вземане на медикаменти, което обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне интензитета на страданията му. Както от показанията на свидетелите, така и от представените копия от местни вестници се установи, че за повдигнатото му обвинение е имало публикации в пресата и то станало достояние на обществото в региона. Вярно е , че няма данни представителите на проукратурата официално да са разпространявали информация за воденото наказателно производство, но самият факт на водене на наказателно производство е станал причина на поява на подобни публикации и доколкото същото не е завършило с осъдителна присъда, са налице предпостваки за ангажиране отговорността на прокуратурата.

Свидетелите заявиха също, че ищецът, преди започване на наказателното преследване срещу него, развивал успешен бизнес свързан с отглеждането на пъдпъдъци, съответно автооказион, който бизнес след задържането му замрял и ищецът не могъл да развие отново след излизането си от затвора. В настоящия случай обаче, Б. не е претендирал репариране на имуществени вреди-под формата било на претърпени загуби – средствата , които бил вложил, или съответно на пропуснати ползи- евентуална негова печалба през процесния период.

По делото не се доказа и наличието на причинна връзка, между повдигнатото обвинение на Б. за извършените на 17.04.1996г. престъпления и настъпилото прекъсване на отношенията с приятелите и семейството. Не се доказа, че именно повдигането на соченото обвинение и разгласяване на това деяние, а не това за престъплението по чл.339, ал.2 от НК, съответно признаването му за виновен по последното, е станало причина за отдръпването на близки и познати. Не бе установено и че ищецът е бил в добри отношения със семейството си преди 25.04.1997г. и именно повдигнатото обвинение за престъплението, извършено на 17.04.1996г., е станало причина за обтягане на семейните отношения. Напротив, установи с, че още преди задържането му, Б. е имал връзка със свид.Д.Х..

Не бе установено и че именно поради повдигнатото обвинение Б. не може да си намери работа. Самите свидетели на ищеца заявиха, че причина за това бил факта на осъждането му, който е налице /с влязла в сила присъда №26/14.12.2007г. по НОХД№278/2007г. Б. е бил признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 339, ал.2 от НК, което също е тежко умишлено престъпление/, т.е . не е следствие на повдигнатото му обвинение за извършеното на 17.04.1996г..

Съобразявайки гореизложеното, включително и т.11 от ТР№3/2004г. на ОСГК, съдът намира, че за възмездяване на претърпените от Б. неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.199, ал.2, т.3 и чл.346, ал.2, б.”а” от НК, следва да бъде заплатено обезщетение в размер на 20 000лв.. В останалата част, до пълния предявен размер, претенцията с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

По отношение на претенциите, предявени срещу Разградски окръжен съд и Варненски апелативен съд: Ищецът твърди, че сочените ответници, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ му дължат обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от постановените от съдилищата решения, с които бил признат за виновен в извършване на престъпленията по чл.199, ал.2, т.3 и чл.346, ал.2, б.”а” от НК, а след това оправдан, с влязла в сила присъда по НОХД№278/2007г. на РОС. Съдът намира така депозираните претенции за неоснователни по следните съображения: Отговорността за вреди от осъждане на наказание по НК, когато лицето бъде оправдано, по смисъл на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, възниква само при наличие на влязла в законна сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на извънредните способи за отмяна е признато за невиновно и оправдано. Това е и единственият случай, в който съдът отговаря самостоятелно за вреди по посочения текст. Когато осъдителна присъда е отменена и лицето оправдано по реда на инстанционния контрол, както и в разглежданата хипотеза, съдът не може да носи отговорност по този ред/ в този смисъл решение №316/20.04.2010г. по гр.д.№503/2009г., ІІІг.о./. В този случай съдът може да отоговаря солидарно с други правозащитни органи по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, каквито претенции в случая срещу съдилищата не са били предявени.

Предвид това и заявените срещу Разградски окръжен съд и Варненски окръжен съд претенции с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, следва да бъдат отхвърлени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария, седалище: гр.С., бул.”...”№... да заплати на С.А.Б. с ЕГН********** ***, съдебен адре: гр.С., ул.”...”№.., ет...., офис №5, чрез адв.С.А. при САК, на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, сумата 20000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в извършване на 17.04.1996г. на престъпление по чл.199, ал.2, т.3 и по чл.346, ал.2, б.”а” от НК, за което впоследствие е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.07.2008г. до окончателното й изплащане.

ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалат част до пълния предявен размер от 200 000лв..

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.Б. срещу Разградски окръжен съд, адрес:гр.Р., пл.”...”№.., иск за сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от осъждане на наказание за извършване на престъпление по чл.199, ал.2, т.3 и по чл.346, ал.2, б.”а” от НК и последващо оправдаване, претендирана на основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.Б. срещу Варненски апелативен съд, адрес:гр.В., пл.”...”№.. иск за сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от осъждане на наказание за извършване на престъпление по чл.199, ал.2, т.3 и по чл.346, ал.2, б.”а” от НК и последващо оправдаване, претендирана на основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, като неоснователен и недоказан.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: