Р          Е       Ш        Е        Н       И     Е№241

                                                            гр.Шумен,18.ХІ.2010 г.

                               В                    ИМЕТО                НА                НАРОДА

 

               Шуменският окръжен  съд, в открито съдебно заседание  на деветнадесети октомври    2010г.в  състав:

                                                                          Председател:Лидия Томова

                                                                           Членове:1.Ралица Хаджииванова

                                                                                            2.Теодора Димитрова

                                                                                            

при  секретаря Т.К. ,като разгледа докладваното от председателя В.гр.д.№311/2010г.на ШОС,за да се  произнесе,взе предвид следното:

 

       Производството  по в.гр.д № 311/010г.по описа на  ШОС е образувано по въззивна жалба на  Р.С.П. и Т.С.П.,*** против решение  от 8.ІІІ.2010г.по гр.д. № 2730/07г. на Шуменския районен съд,с което са отхвърлени  като неоснователни и недоказани предявените  от ищците по делото и жалбоподатели във въззивното производство обективно и субективно съединени искове против Г.В.Г.,Д.Н.А.,Н.Б.К. и Ж.И.Х. искове а/по чл.26ал.2,пр.2 от ЗЗД-за прогласяване нищожността на пълномощно рег.№8312 от 10.Х.2001г.,поради липса на съгласие;б/ по чл.26ал.2,предл.2 от ЗЗД-за прогласяване нищожността на нот.акт№ 81,т.2,рег.№ 3164,н.д. №193 от 2002г.обективиращ покупко-продажба на недвижим имот,намиращ се в гр.Шумен,бул.”С. В.№ ,ет.,ап./ по чл.26ал.2,пр.второ от ЗЗД-за прогласяване нищожността на нотариален акт № 63,т.4,рег.№ 7171 по н.д. № 509 от 2002г.,поради липса на съгласие и 4/по чл.108 от ЗС за установяване собствеността на ищците и осъждане ответницата Ж.Х. да им предаде владението на недвижимия имот№227 от 28.ІV.2010г.по гр.д. № 4072/2009г. на Шуменския районен съд,с което са отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани предявените от “Т.Т.”ЕООД-гр.Шумен обективно съединени искове против С. Т. Й.,ЕГН **********,***,с основание ,първия иск-по  чл.203ал.2 от КТ -за сумата 4631,55 лева-причинени от ответника щети  на ищцовото дружество и втория -по чл.86 от ЗЗД-за сумата 404,68лв лева,представляващи мораторни лихви върху сумата от 5867,40 лева.Със същото решение  ищците са осъдени да заплатят определеното възнаграждение за особения представител на ответниците в размер на 200/двеста/ лева.

       Постъпила е и частна жалба от Ж.И. Р.,една от ответниците в първоинстанционното производство,срещу определението  на ШРС,с което е оставено без уважение искането й за допълване на съдебното решение в частта  му за разноските и се иска присъждането на тези разноски. Такова определение не е постановявано и на практика липсва,тъй като  върху молбата на адв.Д.Р. в качеството й на повереник на Ж.И.Х.  от  10.V.2010г.съдът е разпоредил”към дело”,като  е отбелязано,  че “съдът се е произнесъл с решението си за разноските,като преценил,че такива не са поискани и липсват законови основания за допълване или изменение на решението”.Отбелязването е с дата 12.V.2010г.

      Оплакванията по въззивната жалба са за необоснованост на първоинстанционното решение.Иска се да бъде отменено обжалваното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго,с което исковете да бъдат уважени,като на жалбоподателя се присъдят и направените от  него деловодни разноски.

       С възражение от 10.V.2010г. ответницата  в първоинстанционното производство Ж.Х. оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена  без уважение.

      Особеният представител на другата въззиваема страна също оспорва жалбата с писмен отговор от 3.V.2010 г. и моли жалбата да бъде оставена без уважение.

       Окръжният съд,като обсъди оплакванията по въззивната жалба, становището на въззиваемите и  прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,както и заключенията по изслушаните в първата съдебна инстанция две графологически експертизи-единична и тройна,прие за установенжо следното:

        Въззивната  жалба е   подадена от процесуално легитимирано лице-ищец в първоинстанционното производство,по реда и сроковете на ГПК,поради което е  редовна и допустима.

        Разгледана по същество,жалбата се явява неоснователна и недоказана поради следното:

        Фактическата обстановка по делото е изцяло и правилно изяснена от районния съд въз основа на цялостния задълбочен и всестранен анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства,както и на заключенията по графологическите еспертизи.Фактическите изводи на съда кореспондират изцяло на събрания доказателствен материал и поради това са напълно обосновани.Пред въззивната инстганция не се представиха  други доказателства,които да водят до установяване на нова фактическа обстановка,различна от тази,приета от районния съд.Въззивният съд споделя изцяло фактическите изводи на райония съд,поради което не  е необходимо възпроизвеждането на  установените факти и обстоятелства отново в мотивите на настоящото въззивно решение.

        Въз основа на правилно и напълно изяснените фактически взаимоотношения между страните по правния спор, районният съд правилно е приложил и материалния закон.Правните му изводи  за последиците ,които поражда  процесното валидно  пълномощно,подписано от ищците,в т.ч.  за наличие на изразено от ищците съгласие за осъществяване на процесната сделка за покупко-продажба, са законосъобразни. Съобразени с материалния закон са и правните доводи,съображения и изводи на районния съд досежно останалите искове по делото.При положение,че ищците при сключването на процесната сделка са били редовно представлявани от ответника Г.Г.,упълномощен с процесното пълномощно и че е било постигнато съгласие на страните относно основните елементи на сделката,не могат да се правят  изводи за нищожност на сделката на основание чл.26ал.2,пр.второ от ЗЗД-поради липса на съгласие,както правилно се е произнесъл и районният съд.Ето защо напълно законосъобразно районният съд е приел втория иск за неоснователен и недоказан.Мотивите на районния съд за неоснователността на останалите два иска също са съобразени с материалния закон и се споделят от въззивния съд изцяло.

             Не са допуснати от районния съд процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението.

             С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе окръжният съд намира,че обжалваното решение на районния съд е правилно-обосновано и законосъобразно,поради което въззивната жалба против същото е неоснователна и недоказана.Няма основания за отмяна на първоинстанционното решение,поради което то съд следва да бъде оставено в сила,като на въззиваемите Ж.Х. и особения представител по делото се заплатят направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

             Водим от горното,Шуменският окръжен съд

       

 

 

                         Р                   Е                   Ш                   И                :

        

         ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 150 от 8.ІІІ.2010г. по гр.д. № 2730 от 2007г. на Шуменския районен съд.

         ОСЪЖДА Т.  С.П.,ЕГН **********  и Р.С.П.,ЕГН **********,***,да заплатят на Ж.И.Х.,***,направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1218/хиляда двеста и осемнадесет/лева

       Решението  подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на страните..

                                                                          Председател:

                                                                          Членове : 1.                 2.