Решение по Гражданско дело 241/2010г.

Р Е Ш Е Н И Е№234

гр. Шумен, 10.11.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов

ЧЛЕНОВЕ:1. Азадухи Карагьозян

2. Христина К.

при секретаря Н. И. като разгледа докладваното от мл. съдия Христина К. въззивно гражданско дело № 241 по описа на съда за 2010 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от С.М.С., А.М.О., Б.И.И., С.И.Н. и Ц.И.С., против решение № 40/23.02.2010г., постановено по гр. д. № 245/2008г. на НПРС. Решението се обжалва в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователна и недоказана приетата за съвместно разглеждане в делбеното производство претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и е присъдил съдебно – деловодни разноски. Жалбоподателите считат, че решението в атакуваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи по същество в подкрепа на застъпваното становище. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи предявения от ищците иск за обезщетение за получените добиви, в резултат на личното ползване на общата вещ, предмет на делбата. Претендират се съдебно – деловодни разноски за двете инстанции. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата М.М.О. с ЕГН ********** *** – ответник пред първоинстанционния съд – не е депозирала такъв.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, ищците поддържат подадената жалба. Ответникът редовно призован, не се явява да изрази становище.

С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Поради обжалване решението на НПРС само от ищците и само в определени части, делото е висящо пред настоящата инстанция само в частта, с която е отхвърлена приетата за съвместно разглеждане в делбеното производство претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

В останалата част, решението на НПРС е влязло в сила.

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването –допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира жалбата за основателна.

Обстоятелствата по делото са следните:

С влязлото в сила решение, постановено на 03.12.2008 г. по гр. д. № 245/2008 г. на НПРС, между страните С.М.С., А.М.О., Б.И.И., С.И.Н., Ц.И.С. и М.М.О. е допусната делбата на наследствени недвижими имоти - земеделски земи, описани по вид, местонахождение и площ в исковата молба, при квоти от по 1/4 ид. ч. за С.М.С., А.М.О. и М.М.О., и от по 1/12 ид. ч. за Б.И.И., С.И.Н. и Ц.И.С..

В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата са направени искания на основание чл. 346 ГПК от ищците. Същите претендират обезщетение за получени добиви в резултат на ползването от ответника на Нива с площ от 15.010 дка, трета категория, в местността Ш. Е., представляваща имот № 12002, в землището на с. Пристое, обл. Шумен и Нива с площ от 12.303 дка, трета категория, в местността И. Ю., представляваща имот № 17006, в землището на с. Пристое, общ. Шумен за периода стопанската година 2003г. до края на стопанската година 2007г., в размер от по 853.53 лв. за С.М.С., А.М.О. и 853.53 лв. общо за Б.И.И., С.И.Н. и Ц.И.С.. НПРС е открил производство по сметките и е отхвърлил като недоказани и неоснователни исковете с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС.

Така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.

ШОС, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, установи следното:

Производството е във втора фаза по извършване на делбата.

Пред НПРС са заявени обективно съединени искове с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, обезщетение за получени добиви от земеделските земи /ниви/ предмет на делбата, в резултат на ползването им само от ответника М.М.О.. С решението си НПРС е приел, че претенциите са с правно основание чл.31, ал.2 ЗС и са неоснователни.

На първо място за квалификацията на един иск меродавно е не наименованието и цифровото посочване на съответния текст от страна на ищеца, а фактическите обстоятелства, изложени от последния в исковата молба, на които основава претенцията си, и петитума. Последните, видно от изложеното в исковата молба, обосновават извод, че заявените претенции са с правно основание чл.30, ал.3 ЗС. Първостепенният съд, видно от мотивите, изложени в атакувания съдебен акт, е изследвал елементите от фактическия състав на иска по чл.31, ал.2 ЗС. Неправилната квалификация на иска не обосновава извод за недопустимост на решението, а за неговата неправилност. В правомощията на въззивната инстанция е да преквалифицира исковете като такива по чл.30 ,ал.3 ЗС.

Претендираните като главници суми в размер от по 853.53 лв. за С.М.С. и А.М.О. и 853.53 лв. общо за Б.И.И., С.И.Н. и Ц.И.С., представляват стойността на добития материал /селскостопански култури/ от съсобствени с ответника земеделски земи - ниви, изчислени съобразно квотите в съсобствеността.

Тъй както собственикът придобива плодовете от вещта си (чл. 92 ЗС), така и съсобственикът има право да придобие естествените и граждански плодове от общата вещ. Но тъй като наред с него има и други съсобственици, нито един от всички тях няма право да получи целия добив от общия имот. Целият добив е притежание на всички съсобственици. Затова, ако даден съсобственик събере целия добив от общия имот, той е длъжен да предаде на останалите съсобственици припадащите им се части. Размерът на тия части се определя според съотношението на дяловете на съсобствениците в общия имот. По силата на чл. 30, ал. 3 ЗС: "всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си". Тук понятието "ползи на общата вещ" е по-широко от понятието "използване на общата вещ", употребено в чл. 31 ЗС, с оглед на отношенията по непосредственото служене с имота. Понятието ползи на общата вещ по чл. 30 ЗС включва не само прякото служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава. При естествени плодове, каквато е настоящата хипотеза, са налице нови телесни движими вещи, отделени от общия имот. Всички те стават предмет на нова съсобственост, по силата на чл. 92, във вр. с чл. 30, ал. 2 ЗС. Събирането или получаването на естествени плодове от общата вещ представлява самостоятелен, макар и производен източник на възникване на съсобственост. Без значение е дали само един или всички съсобственици на общата плодоносна вещ са извършили обработването й и самото отделяне на естествените плодове. Времето, за което всеки съсобственик има право да иска дял от плодовете, обхваща целия период от възникването на съсобствеността. Не е необходимо съсобственикът да отправя предварително писмено искане (тук не намира приложение чл. 31, ал. 2 ЗС). Вземането на съсобственика представлява граждански плод от правото на собственост - по аргумент и от чл. 93 ЗС, когато единият съсобственик получава добивите от вещта (естествени или граждански), несъразмерно с дела си, той дължи обезщетение на другия съсобственик и без писмено поискване. Тук е без значение дали съсобственикът е продал добитите плодове или същите са били консумирани от него.

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Предпоставките, които тази правна норма въвежда, за да бъде уважен иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, са следните: да съществува съсобственост върху процесната вещ, да са установени правата на съсобствениците, единият от съсобствениците да ползва изцяло ползите от вещта, като по този начин да лишава останалия съсобственик от ползването на ползите от вещта, съответстваща на правата му.

В настоящия случай по делото, безспорно се установява, че ищците и ответникът са съсобственици на процесните Нива с площ от 15.010 дка, трета категория, в местността Ш. Е., представляваща имот № 12002, в землището на с. Пристое, обл. Шумен и Нива с площ от 12.303 дка, трета категория, в местността И. Ю., представляваща имот № 17006, в землището на с. Пристое, общ. Шумен. Безспорно е и това, че правата им са съответно 1/4 ид. ч. за С.М.С., 1/4 ид. ч. за А.М.О. и 1/4 ид. ч. за М.М.О., и 1/12 ид. ч. за Б.И.И., 1/12 ид. ч. за С.И.Н. и 1/12 ид. ч. за Ц.И.С.. Това се установява и от влязлото в сила решение по допускане на делбата. Ищците твърдят, че тези ниви са засявани с различни селскостопански култури, като пшеница, царевица, ечемик и др., и претендират добив от тези култури, респ. тяхната стойност. В тази връзка правилно и законосъобразно районният съдия е приел, че в тежест на ищците е да докажат засаждани ли са тези ниви с пшеница, царевица, ечемик в претендирания период, има ли добив, какво е количеството му, респ. колко от този добив им се полага според частта им, както и че този добив е получаван от ответника.

По делото са разпитани свидетели. Същите установяват, че процесните ниви са ползвани само от ответника М.М.О., както и че са засявани с различни селскостопански култури. По делото е допусната и изслушана съдебна - агротехническа експертиза. Вещото лице е дало заключение, че през исковия период – стопанска година 2003г. до стопанска година 2007г. нивите са били засявани с царевица, пшеница, ечемик, слънчоглед и тикви за семе. Като общият реализиран добив от двете ниви възлиза на 15 887 кг. и пазарната цена е в размер на 4 990.56лв. Заключението не е оспорено от страните. Съдът изцяло кредитира заключението на експертизата като компетентно и безпристрастно дадено.

От гореизложеното следва, че в полза на ищците като съсобственици на процесните ниви, от които са добити царевица, пшеница, ечемик, слънчоглед и тикви за семе, са възникнали вземания за заплащане на обезщетения срещу ответника като съсобственик, който е получил добивите от вещта. Тези вземания представляват част от стойността на действително получените добиви, съответстваща на наследствения им дял – от по 1/4 ид. ч. за С.М.С. и А.М.О. и от по 1/12 ид. ч. за Б.И.И., С.И.Н. и Ц.И.С.. Същите са в размер на 1247.64 лв. - 1/4 ид. ч. от сумата 4 990.56лв. като обща стойност на добитите селскостопански култури съответно за С.М.С. и за А.М.О. и 1247.64лв. общо за Б.И.И., С.И.Н. и Ц.И.С., съответстващи на техния дял от наследстото от по 1/12 ид.ч. за всеки от тримата или 1/4 общо за тях. Съдът възприема тази стойност въз основа на заключението на експертизата.

В процесния случай по делото ищците, на които принадлежи доказателствената тежест в процеса, са ангажирали годни и категорични доказателства в подкрепа на твърденията си по иска. Липсват доказателства ответника да е предал в натура или заплатил на ищците приспадащата им се част от получената продукция от имотите за исковия период от време.

Обезщетението е дължимо без предварителна покана за заплащането му - т.е. дължимо е от момента на получаването на ползите от единия съсобственик. С оглед изложеното претенцията по чл.30 ал.3 се явява изцяло основателна и доказана по своето основание и до размер от по 1247.64 лв. за С.М.С. и за А.М.О. и 1247.64лв. общо за Б.И.И., С.И.Н. и Ц.И.С.. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес обаче искът по чл.30, ал.3 ЗС следва да се уважи до заявения от ищците размер от по 853.53 лв. за С.М.С. и А.М.О. и 853.53 лв. общо за Б.И.И., С.И.Н. и Ц.И.С., тъй като не е проведено надлежно изменение на иска чрез неговото увеличение.

Предвид изложеното, решението в обжалваната част се явява неправилно и ШОС го отменя като постановява ново в гореописания смисъл.

Решението следва да бъде коригирано и касателно присъдената държавна такса по иска с правно основание чл.30, ал.3 ЗС, и в частта за разноските.

С оглед изхода на делото и исканията на страните за разноски, на въззивниците се дължат разноски в размер на 51.32лв. – заплатената от тях държавна такса за въззивното обжалване, както и 245.00лв. – заплатените от тях депозити за вещо лице по назначената в първа инстанция съдебна - агротехническа експертиза. Въззиваемият следва да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет и дължимата за първа инстанция държавна такса в размер на 102.46лв. /сто и два лева и 0.46ст./ по иска с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС.

Водим от горното ШОС,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА решение № 40/23.02.2010г., постановено по гр. д. № 245/2008г. на НПРС, в частта, с която е отхвърлена приетата за съвместно разглеждане в делбеното производство претенция по сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, както и в частта, с която С.М.С., А.М.О., Б.И.И., С.И.Н. и Ц.И.С. са осъдени да заплатят държавна такса в размер на 102.46 лв./сто и два лева и 0.46ст./, вместо което ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА М.М.О. с ЕГН ********** *** да заплати на С.М.С. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 30, ал.3 ЗС сумата 853.53 лв. /осемстотин петдесет и три лева и 0.53ст./, представляваща обезщетение за дължим добив за собствените й 1/4 ид.части от Нива с площ от 15.010 дка, трета категория, в местността Ш. Е., представляваща имот № 12002, в землището на с. Пристое, обл. Шумен и Нива с площ от 12.303 дка, трета категория, в местността И. Ю., представляваща имот № 17006, в землището на с. Пристое, общ. Шумен за периода стопанската година 2003г. до края на стопанската година 2007г..

ОСЪЖДА М.М.О. с ЕГН ********** *** да заплати на А.М.О. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 30, ал.3 ЗС сумата 853.53 лв. /осемстотин петдесет и три лева и 0.53ст./, представляваща обезщетение за дължим добив за собствените му 1/4 ид.части от Нива с площ от 15.010 дка, трета категория, в местността Ш. Е., представляваща имот № 12002, в землището на с. Пристое, обл. Шумен и Нива с площ от 12.303 дка, трета категория, в местността И. Ю., представляваща имот № 17006, в землището на с. Пристое, общ. Шумен за периода стопанската година 2003г. до края на стопанската година 2007г..

ОСЪЖДА М.М.О. с ЕГН ********** *** да заплати на Б.И.И. с ЕГН ********** ***, С.И.Н. с ЕГН ********** *** и Ц.И.С. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 30, ал.3 ЗС сумата 853.53 лв. /осемстотин петдесет и три лева и 0.53ст./, представляваща обезщетение за дължим добив за собствените им по 1/12 ид.части за всеки от тях или общо 1/4 ид.части от Нива с площ от 15.010 дка, трета категория, в местността Ш. Е., представляваща имот № 12002, в землището на с. Пристое, обл. Шумен и Нива с площ от 12.303 дка, трета категория, в местността И. Ю., представляваща имот № 17006, в землището на с. Пристое, общ. Шумен за периода стопанската година 2003г. до края на стопанската година 2007г..

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА М.М.О. с ЕГН ********** *** да заплати на С.М.С. с ЕГН **********, А.М.О. с ЕГН **********, Б.И.И. с ЕГН **********, С.И.Н. с ЕГН ********** и Ц.И.С. с ЕГН ********** разноски в размер на 51.32лв./петдесет и един лева и 0.32ст./ – заплатената от тях държавна такса за въззивното обжалване, както и 245.00лв./двеста четиридесет и пет лева/ – заплатените от тях депозити за вещо лице по назначената в първа инстанция съдебна - агротехническа експертиза.

ОСЪЖДА М.М.О. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет дължимата за първа инстанция държавна такса в размер на 102.46лв. /сто и два лева и 0.46ст./ по иска с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му, при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.