Р Е Ш Е Н И Е№258

гр. Шумен, 22.11.2010 г.

Шуменският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и десета година в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове: Азадухи Карагьозян

Ралица Хаджииванова

при секретар А.Б., като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов в. г. д. № 777 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред- вид следното:

Производство по чл. 196 и сл. от ГПК(отм) във вр. с § 2, ал.2 от ПЗР на ГПК.

С Решение 538 от 04.11.2009 г., постановено по г. д. № 578/2008 г. по описа на Шуменския районен съд, първоинстанционният правораздавателен орган е от- хвърлил предявените от А.А.Ю., ЕГН **********,*** срещу П.П.Г., ЕГН **********,***, Р. М. Х., ЕГН ****** ***, Н.В.Н., ЕГН **********,*** и Ю.А.А., ЕГН **********,*** обективно съединени искове с правно основание чл.51, ал.1 във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7 900.00 лв., от която 6 700.00 лв., представляваща обезщетение за унищожени 67 бр. сливови дър- вета и 1 200.00 лв., представляващи стойността на 40 куб. м. дърва за огрев, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2008 г., до окончателното изплащане на глав- ницата, като неоснователни и е осъдил ищеца да заплаги деловодните разноски на П.П.Г., Н.В.Н. и Р. М. Х..

Недоволен от така постановения съдебен акт остава ищецът, в първоинстан- ционното производство, който го обжалва, считайки, че решението е незаконосъоб- разно и необосновано, като са допуснати съществени нарушения на съдопроизвод- ствените правила. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд гр. Шумен и да постанови решение, с което да уважи претенцията му. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния си представител ад. Н. М. от ШАК, поддържа жалбата си.

Въззиваемите П.П.Г. и Н.В.Н., чрез проце- суалния си представител ад. Н. Д. от ШАК, в писменото си възражение и в съдебно заседание изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Молят съда да постанови решение, с което да потвърди решението на ШРС, като правилно и за- коносъобразно.

Възиваемите Р.М. Х., чрез процесуалния си представител ад. К. Т. и Ю.А.А., в съдебното заседание от 30.03.2010 г., съ- що считат въззивната жалба за неоснователна.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, посочен в чл.197 от ГПК (отм.), отговарят на всички изисквания на чл.198 и посл. от ГПК (отм.) и се явява процесуално допустима.

Шуменският окръжен съд след като обсъди оплакванията изложени в жалба- та, доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Видно от приложеното г. д. № 578/2008 г. по описа на ШРС същото е обра- зувано въз основа на искова молба А.А.Ю. срещу П.П.Г., Р. М. Х., Н.В.Н. и Ю.А.А.. Ищецът твърди, че в качеството си на собственик на наследствени земеделски земи поддържа овощна градина от 15.501 дка. в местността “Оламбур конак” в землище- то на с. Новосел. Всяка година, дърветата давали плод в голямо количество. На 24.01.2008 г. отишъл да провери градината си, тъй като чул, че се секат дървета в овощните градини. Когато отишъл в градината, видял четиримата ответници да ре- жат дърветата, като до градината стоял камиона на ответника Н.Н.. Ищецът не посмял да отиде при тях, защото били четирима и въоръжени. На 28.01.2008 г., след среща с кмета, отишъл и установил, че са отрязани 67 бр. дървета. Междувре- менно ответниците били извозили отсечените дървета и ги продали в с. Средня и в с. Новосел. Продадените дървета били около 40 куб. м. по цена 30.00 лв. на кубик. На 29.01.2008 г. ищецът се срещнал с ответника Н.Н., в кметството, и поискал да му бъдат заплатени по 100.00 лв. за всяко отрязано дърво, а отрязаните и продадени дървета да бъдат закарани в къщата му. Ответниците се били уплаши- ли, че са разкрити и предната вечер били закарали част от отсечените дървета пред къщата на ищеца. Ищецът претендира ответниците да му заплатят обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 7 900.00 лв. и законната лихва върху главниците, считано от датата на непозволеното увреждане – 24.01.2008 г.

Ответниците оспорват исковете, като недоказани, тъй като считат, че не са налице предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 45 от ЗЗД, тъй като не са причинили вредите претендирани от ищеца.

От приложените по делото решение на Поземлената комисия гр. Шумен № 27-2 от 26.01.1999 г., скица за поземлен имот № 8699/18.06.2008 г. и 2 бр. удостове- рения за наследници издадени от кметство с. Новосел се установява, че ищецът е съсобственик на поземлен имот с идентификатор № 52132.138.8 в землището на с. Новосел, обл. Шумен в местността “Оламбур кулак”, с площ 15.501 дка., земедел- ска земя, нива при съседи: № 52132.138.10, № 52132.138.7, № 52132.138.11, № 52132.138.1 и № 52132.138.9. От заключението на вещото лице по назначената от районният съд съдебно агрономическа експертиза е видно, че след оглед на место вещото лице е установило отсечени 122 бр. дървета с различен диаметър и са останали неотсечени 17 бр. дървета. Размерът на нанесената вреда е в размер на 351.00 лв.

Пред първоинстанционния съд са разпитани седем свидетели. Свидетелят А.А. А.заявява, че през зимата не помни точно деня, показал, по молба на ответника - П.П., границата на имота си, бивша сливова градина, за да не отсекат от неговите дървета, докато режат сливи. Свидетелят не знае къде е градината на ищеца, но тя не граничела с неговия имот. Свидетелят не знае също така да са сечени дървета от градината на А.Ю.. Свидетелят Т. Д.М.,***, в показанията си посочва, че ищецът е подал сигнал в кметството против ответниците, които били отрязали сливовите дървета в градина- та му. Били са уведомени органите на МВР. Ищецът му казал, че имал уговорка с ответниците да му върнат дърветата, но свидетелят не е присъствал на този разго- вор. От показанията на свидетелите Г. Б.. А.С. С. И.и И.С. ***008 г. (свидетелите не си спомнят точната дата), късно вечерта ответниците са разтоварвали сливови дър- вета пред къщата на ищеца и са се карали с него. Но никой от тях не е пряк и непосредствен очевидец на това как и от къде ответниците са отсекли дърветата. И тримата заявяват в показанията си че са чули из селото да се говори, че са отсечени дърветата от градината на ищеца.

В показанията си свидетелите П. Ц. П. и С. Й. Ч.заявяват, че ответниците П.Г. и Н.Н. на 24.01.2008 г. са ко- лили прасе в дома на П.Г..

Пред въззивната инстанция са разпитани свидетелите А. Н. А.и К. А. М.. Свидетелят А. А., който живее в с. Средня, заяви, че в края на м. януари 2008 г. ответника Н. Н. *** отсечени сли-вови дървета от с. Новосел, които се продавали по 30.00 лв., кубика. Свидетелката К. М. била в къщата на ищеца и видяла как дошъл камиона с ответниците и разтоварили дървата. Свидетелката не е присъствала на разговора между страните, но научила от хората в селото, че ответниците са отсекли дървета- та на ищеца и ги продали. Следва да се отбележи, че свидетелката скри, от съда, че е сестра на ищеца и това бе установено в следващото съдебно заседание, като А.Ю. призна, че свидетелката е негова сестра (протоколи от съдебните заседания проведени на 30.03.2010 г. и 27.04.2010 г.). С оглед на това съда не кредитира пока- занията й.

От представения, пред въззивния съд, амбулаторен лист № 002002 от 04.12. 2007 г. се установява, че ответникът Ю.А. А. на 26.10.2007 г. е получил фрактура на дясната ръка и не е бил в състояние да упражнява физически труд за четири месеца до 01.02.2008 г.

От заключението на назначената, от въззивния съд, тройна съдебно агроно- мическа експертиза и от разясненията на вещите лица в съдебно заседание е видно, че сливовата градина е създадена през 1956 г. и бракувана през 1989 г. -1990 г. В имота са останали 17 неизсеченни дървета, но не са плододаващи и през последни- те 5–6 години не са извършвани никакви агро-технически мероприятия. Максимал- ната експлоатация на една овощна градина е от 15 до 22 години, а при много добро гледане до 25 години При положение, че тази градина е създадена през 1956 г., няма как да е плододаваща през 2010 г. От градината не могат да се очакват добиви на плод, а само дървен материал. Вещите лица са преброили 139 пъна със среден диаметър 24.02 см., като след направените изчисления се получава дървен мате- риал 18.033 куб. м. , чиято стойност, след съответните изчисления по утвърдена методика, е в размер 457.67 лв. Въз основана това вещите лица считат, че размера на нанесената щета е 457.67 лв.

С оглед на така изложената фактическа обстановка съдът, в настоящия си състав счита, че предявените субективно и обективно комулативно съединени искове с правно основание чл.45 и чл.86, ал.1 от ЗЗД са неоснователни, поради следните съображения:

Претенцията на ищеца по отношение на ответниците се основава на чл. 45 от ЗЗД. Съгласно този текст всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо. Анализа на разпоредбата показва, че за да възникне гражданска отговорност за непозволено увреждане, е нужно да са налице, при условията на комулативност, няколко предпоставки, а именно наличие на причинена вреда, противоправно поведение, причинна връзка между това поведение и вредата и вина в поведението на причинителя на вредата. Липсата дори и на една от така изброе- ните предпоставки води до неоснователност на предявения иск. В случая в хода на процеса не са събрани доказателства, от които да се установи по несъмнен начин наличието на виновно противоправно поведение на ответниците, което е причини- ло вредата на ищеца и може да ангажира отговорността им по чл.45 от ЗЗД. Нито един от разпитаните свидетели не е бил пряк очевидец на това как ответниците отсичат сливовите дървета на ищеца. В показанията си те не възпроизвеждат свои- те преки възприятия, а това което са чули от ищеца или от други жители на селото. Обстоятелството, че трима от свидетелите са видели как ответниците разтоварват пред къщата на ищеца сливови дървета и че са се обяснявали помежду си не дава основание да се приеме, че именно ответниците са отсекли дърветата от овощната градина на ищеца. Предвид на това предявения от А.Ю. срещу ответниците иск с правно основание чл.45 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Неоснователността на главната претенция, води до неоснователност и на ак- цесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД, която също ще следва да бъде отхвърле- на.

С оглед на гореизложеното Шуменският окръжен съд, в настоящия му със- тав, счита, че въззивната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъ- де отхвърлена, а решението на Шуменският районен съд, като правилно и законо- съобразно следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.64, ал.2 ГПК (отм.) и предвид представените доказателства за извършването им (договор за правна защита и съдействие от 15.02.2010 г.– л.41 от делото) на ответника Р. М. Х. ще следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски, във въззивната инстанция,.в размер на 200 лв. С оглед изхода на делото А.А.Ю. ще следва да бъде осъден да за- плати по сметка на Шуменския окръжен съд, сумата от 30 лева, представляваща из- платените на вещите лица К.Й.К. и Б.Д.Я. въз- награждения, съгл. чл.27 от Наредба №1/16.01.2008 г. за вписването, квалифика- цията и възнагражденията на вещите лица, в размер на 15 лв. на всеки един от тях.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 538 от 04.11.2009 г., постановено по г. д. № 578/2008 г. по описа на Шуменския районен съд.

Осъжда А.А.Ю., ЕГН **********,*** да заплати на Р. М. Х., ЕГН ****** ***, сумата от 200.00 (двеста) лева, представляващи направени по делото разноски във въззивната инстанция.

Осъжда А.А.Ю., ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Шуменския окръжен съд сумата от 30.00 (три- десет) лева, представляваща изплатените на вещите лица К.Й.К. и Б.Д.Я. възнаграждения, съгл. чл.27 от Наредба № 1 от 16.01. 2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица,.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: Членове: 1. 2.