Р Е Ш Е Н И Е№128

гр.Шумен,11.Х.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд ,в открито съдебно заседание на 27.ІХ.2011г. в състав:

Председател:Лидия Томова

Членове : Теодора Димитрова

Мирослав Маринов

при секретар С.М., като разгледа докладваното от окръжния съдия Л.Томова в. т.д. №436/2011г. за да се произнесе,взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба на ДП”Кабиюк”-гр.Шумен,против Решение № 431 от 12.V.2011г. по т.д.№ 249/2011г. на Шуменския районен съд,с което изцяло е уважен предявения на основание чл.86 от ЗЗД иск на „АЛКОР”ЕООД-гр.Стара Загора ,претендираната сума по който представлява обезщетителна лихва за забавено плащане по договори за покупко-продажба на семена от 25.VІІІ.2008г.

Оплакванията по жалбата са за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение по съображения,подробно изложени в жалбата.Моли да бъде отменено обжалваното решение решение и вместо него да бъде постановено друго,с което искът да бъде отхвърлен изцяло,както по съществото на спора ,така и досежно присъдените на ищеца деловодни разноски .

Постъпил е отговор по реда и в срока по чл.367 от ГПК от въззиваемата страна и ищец в първоинстанционното производство „АЛКОР”ЕООД-Стара Загора,с който оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно.

Няма нови доказателствени искания от страните.

Окръжният съд,като прецени всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност,както и заключението по изслушаната в първоинстанционното производство ССЕ,прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице-ответник в първоинстанционното производство,отговаря на изискванията по ГПК,поради което се явява редовна и допустима.

Разгледана по същество,въззивната жалба е неоснователна и недоказана поради следното:

Фактическата действителност по делото е изцяло и подробно изяснена от районния съд,въз основа на правилната преценка на събраните по делото доказателства и на заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза.Впрочем по твърдяните в исковата молба и установени в първоинстанционното производство релевантни факти,свързани с процесните договорните отношения между страните,последните не спорят.Ето защо въззивният съд,като приема фактическите констатации и изводи на районния съд,не смята за необходимо тяхното възпроизвежданеотново в настоящото решение.

Спорът в разглеждания случай се свежда до приложимостта на разпоредбите на чл.81,ал.1 и 2 от ЗЗД.Както в първоинстанционното производство,така и във въззивната си жалба ответникът и жалбоподател лансира доводи в подкрепа на възражението си,че спрямо задлъжнялостта му към ищеца по процесните договори следва да намери приложение разпоредбата на чл.81 ал.І от ЗЗД,тъй като била налице обективна причина за неизпълнение,която невъзможност не може да му се вмени във вина.Като такава причина ответникът посочва,че поради статута му на държавно предприятие,имуществото му не можело да бъде обект на принудително изпълнение,както и че принципалът на ответното предприятие-Министерството на земеделието и храните ,не осигурило своевременно финансиране и заплащане на доставчиците на ответника по сключени договори за доставка,въпреки положените от страна на последния всички необходими усилия за осигуряване на такова финансиране.

Съдът намира,че тези доводи на ответника и жалбоподателя са незаконосъобразни ,поради което правилно районният съд е отказал да ги приеме,въпреки лаконичните му мотиви в тази връзка,които имат повече декларативен характер,тъй като с тях единствено се възпроизвежда разпоредбата на чл.81ал.2 от ЗЗД,която е съдът е приложил в процесния случай.

Не се спори по делото, че ответната страна е юридическо лице със статут на държавно предприятие по чл.62ал.3 от ТЗ и че този статут е уреден в пар.54 от Закона за животновъдството.Безспорно е в тази връзка,че принципал на ответника е Министерство на земеделието и храните.Окръжният съд намира,че тези обстоятелства не освобождават ответника от поетите от него договорни задължения към други съконтрахенти,в т.ч. и по процесните договори за доставка.Тези договорни задължения включват своевременно заплащане на получените стоки на договорения падеж и съответна отговорност по чл.86ал.І от ЗЗД при забава на плащанията.В процесния случай не се спори,че ответникът е изпаднал в забава по процесните два договора за доставка.Размерът на обезщетителната лихва е определен в заключението по ССЕ и съвпада с претендираната искова сума- от 3967,12 лева.Окръжният съд намира за обосновани и законосъобразни съображенията на въззиваемата страна,че ответникът като търговец по см. на ТЗ е равнопоставен участник в търговския оборот , не се намира в привилегировано положение спрямо останалите търговски субекти досежно договорните си отговорности.В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.81ал.2 от ЗЗД,съгласно която обстоятелството,че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнението на задължението,не го освобождава от отговорност.Без значение е фактът,че принципалът/собственикът/ на ответното предприятие не е осигурил тези средства.Нещо повече,приложим е принципът,че страната не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение,респ.това на нейния принципал/собственик/.

Обжалваното осъдително решение не е и в противоречие със посочената във въззивната жалба забрана за принудително изпълнение върху имуществото на ответника,тъй като в гл.46 от ГПК е уреден специален ред за принудително удовлетворяване на кредиторите на държавни учреждения,общини и бюджетно финансирани заведения .Така създаденият ред за принудително изпълнение не изключва възможността за постановяване на осъдителни решения против предприятия от категорията на ответното.

Окръжният съд намира за неоснователно и оплакването на жалбоподателя против първоинстанционното решение в частта за присъдените в полза на ищеца деловодни разноски.Размерът на тези разноски е определен според представените доказателства за тяхното извършване и съгласно нормативните изисквания,в ч. рзпоредбите на чл.7ал.2,т.2 отНаредба № 1 от 9.VІІ.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения и пар.2 от допълнителните разпоредби на с.Наредба. При определен общ минимален размер по чл.7ал.2,т.2 от Наредбата от 378 лева трикратният размер се явява 1134 лева. В случая уваженият от районния съд размер на заплатеното адвокатско възнаграждение е 1100 лева и е по-малък от трикратния минимален размер по пар.2 от ДР.

С оглед и във връзка с всичко изложено дотук окръжният съд намира,че обжалваното решение на районния съд е правилно-обосновано и законосъобразно,поради което въззивната жалба против същото се явява неоснователна и недоказана.Ето защо атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено,като на въззиваемата страна се присъдят и направените от нея деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 1080/хиляда и осемдесет / лева,за плащането на които следва да бъде осъден жалбоподателят.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 431 от 12.V.2011 г. по т.д. № 249/2011г. на Шуменския районен съд.

ОСЪЖДА жалбоподателя ДП”Кабиюк”,ЕИК 127512595,седалище и адрес на управление-гр.Шумен,кв.””№ ,да заплати на „Алкор”ЕООД,ЕИК 833065604,седалище и т.адрес:гр.,ул.”” № ,сумата 1080/хиляда и осемдесет/ лева-направени деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове :1. 2.