Р Е Ш Е Н И Е№103

гр. Шумен, 04.07.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публичното съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател:К.Моллов

Членове:1.А.Карагьозян

2.Р.Хаджииванова

при секретаря А.Б., като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова В.гр.дело №179 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №233 от 22.12.2010г. по гр.дело №2798/2010г. Районен съд-гр.Шумен е осъдил “Автомагистрали-Черно море”АД-гр.Шумен, представлявано от изпълнителния директор Д. Х. Д., да заплати на Г.В.С. сумата 4500лв., представляваща дължима наемна цена за периода м.август 2008г.-м.декември 2008г., по договор за наем на строителна машина-трактор Т25А с рег.№Р0484ЕТ, двигател с №1391247 и рама №639483, сключен между страните на 01.03.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата 43.29лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 26.02.2009г.-30.03.2009г., включително.

С решение от 09.05.2011г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в горепосоченото решение, в смисъл, че периодът на присъдената мораторна лихва върху главницата в диспозитива следва да се чете 26.02.2010г.-01.04.2010г./датата на депозиране на исковата молба в съда/.

Недоволен от решението останал ответникът “Автомагистрали-Черно море”АД-гр.Шумен, който го обжалва, твърдейки, че същото било неправилно. Съдът не съобразил гласните доказателства, от които било видно, че за периода м.август 2008г.-м.декември 2008г. машината престоявала при наемателя, по вина на наемодателя. Неправилно съдът бил приел и, че без значения за спора било обстоятелството, че машината не била пререгистрирана, тъй като в това състояние тя не би могла да бъде използвана по предназначение. Освен това, съгласно чл.ІV от договора, наем се дължал след отработен месец, аот показанията на свидетелите се установи, машината работела до края на м.юли 2008г.. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което първоначалните искове бъдат отхвърлени. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното: Между Г.В.С., в качеството на наемодател и “Автомагистрали Черно-море”АД-гр.Шумен, в качеството на наемател, на 01.03.2008г. бил сключен договор за наем на строителна машина, по силата на който наемодателят отдал под наем на наемателя трактор Т25А с рег.№Р0484ЕТ, двигател с №1391247 и рама №639483, срещу насрещно задължение на последния да заплаща наемна цена в размер на 900лв. на месец, след издаване на квитанция за наем от страна на наемодателя в края на отработения месец. В раздел ІІІ са уговорени и други задължения на наемателя – да осигури подходящи условия за работа на обекта, за да може машината да работи по предназначението си, да я зарежда с гориво и да извършва необходимия й ремонт и техническо обслужване. В клаузата срок на договора е записано – “при необходимост от страна на наемателя”. Видно от нотариална покана от 19.02.2010г., връчена на представителя на ответника на 26.02.2010г., последният е бил поканен от наемодателя да заплати дължимия наем за периода м.август-декември 2008г., в размер на 4500лв.. Съгласно издаденото удостоверение рег.№1441/08.11.2010г. от ОД на МВР-Шумен, процесният трактор е с регистрационни табели, неотговарящи на БДС и поради това регистрацията му била прекратена служебно.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи: Заявени са претенции с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на дължим наем за периода м.08.2008г.-м.12.2008г. в размер на 4500лв. и с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху дължимия наем за периода от 26.02.2010г.-01.04.2010г. в размер на 43.29лв..

Съобразявайки събраните по делот одоказателства, съдът намира главният иск за заплащане на сумата от 4500лв., представляваща неизплатен наем за процесната машина за периода м.08.2009г.-м.12.2009г., за основателен и доказан в пълния предявен размер. Установи се, че през сочения период страните са били в облигационни отношения, уредени от сключения между тях наемен договор. Установи се също, че ищцовата страна в качеството си на наемодател е изпълнила задължението си по договора и е предоставила на ответната процесния обект- трактор Т25А/ответната страна признава обстоятелството, че й е бил предаден трактора, съответно, че го е ползвала до края на м.юли 2008г./ . Ответната страна, върху която пада тежестта да докаже изгодния за нея факт – изпълнение на задължението си за заплащане изцяло на дължимите за претендирания период наемни вноски, не ангажира доказателства в тази насока. Предвид тази й пасивност и следва да се приеме, че ответната страна не е изпълнила задължението си за престация, поради което главната претенция следва да бъде уважена в размер на 4500лв./ месечна наемна цена в размер на 900лв. за пет месеца/.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не дължал заплащане на претендираната наемна цена, тъй като през сочения период не бил ползвал машината – тракторът бил със стари регистрационни номера, не била извършена нужната пререгистрация в КАТ и наемателят не могъл да го ползва по предназначение. На първо място, видно от т.І. от договора, срокът на същият не е определен период, а е поставен в зависимост от необходимостта на наемателя от ползването на машината. Ответната страна не твърди, че е поискала прекратяване на договора едностранно през процесния период поради неизползване на машината, съответно не са депозирани надлежни доказателства в тази насока. Недоказано се явява и твърдението, че през правнорелевантния период, обектът бил неизползваем /поради неизвършване на необходимата пререгистрация/. На първо място, както бе посочено по-горе, в този случай, за ответника е съществувала възможност надлежно да прекрати договора или да поиска развалянето му ведно с обезщетение при евентуално неизпълнение/каквото не се установи да е сторил/. Установяването на факти, обуславящи основателността на правоизключващо възражение, каквото е соченото от дружеството, следва да бъде извършено чрез пълно и пряко доказване, каквото не е осъществено чрез показанията на свид.Ил.С.-служител на ответника и свид.Ст.С., които не са непосредствени / “Шефовете са го търсели по телефона да дойде да си вземе трактора”/. На второ място, в договора страните не са определили конкретното ползване на вещта, а предвид естеството й: трактор Т25 А, тя може да се използва за различна по вид дейност, включително селскостопанска/оран, окопаване и пр./, неизискваща надлежна регистрация. Не се изисква такава регистрация и ако машината не се движи на собствен ход, а се предвижва до съответните обекти чрез други машини/по какъвто начин се установи, че е ползвана от ответника /свид.Ил.С.//. Освен това от показанията на разпитания свид.Д.Т.незаинетерсован от изхода на делото/, се установи, че тракторът на С. е бил използван от ответника до м.декември 2008г.. Следва да се отбележи също, че още при сключване на договора машината е била със стари регистрационни номера/свид.Ил.С./, което обстоятелство е било известно на наемателя, съответно при тези условия същият е сключил договора за наем.

Искът с правно основание чл.86 от ЗЗД е акцесорен по своя характер и следва съдбата на основната претенция. При направени по-горе изводи за дължимост на наем в размер на 4500лв., съдът намира, че за периода от 26.02.2010г.-01.04.2010г./ датата на завеждане на исковата молба/ се следва обезщетение за забава в размер на 43.29лв..

Предвид изложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционния следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №233 от 22.12.2010г. по гр.дело №2798/2010г. на ШРС, поправено с решение от 09.05.2011г. по гр.д.№2798/2010г. на ШРС.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.