Р Е Ш Е Н И Е№14

гр. Шумен, 14.01.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Азадухи Карагьозян

2. Христина Колева

при секретаря А. А. като разгледа докладваното от мл. съдия Христина Колева въззивно гражданско дело № 685 по описа на съда за 2010 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № Т 00172/30.12.2009г., постановено по гр.д. № 771/2009 г. по описа на РС-Шумен е подадена въззивна жалба от “Банка Пиреос България” АД, ЕИК:831633691, седалище и адрес на управление: гр. София , бул.”Витоша” № 3, представлявано от А. А. К.– Главен изпълнителен директор и Е. А. А. – Зам. Главен изпълнителен директор, чрез адв. Д.С. от ШАК. Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт и се излагат подробни съображения за това. Моли се, да бъде постановено решение, с което да се отмени атакуваният съдебен акт и да се уважи предявеният иск. Претендират съдебно – деловодни разноски.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещните страни по жалбата - ответници пред първоинстанционния съд – Д.М.И., ЕГН:**********, И.Ф.И., ЕГН:**********, М.Д.М., ЕГН:********** ***, чрез процесуалния си представител адв. Е.Х. от ШАК са депозирали такъв, с който оспорват изцяло жалбата. В него се твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно, тъй като съдът е обсъдил всички релевантни доказателства по делото. Релевирани са доводи по същество. От въззивния съд се иска да отхвърли жалбата, като постанови решение, с което да потвърди обжалваното такова на РС-Шумен. Претендират съдебно - деловодни разноски.

Ответникът И.К.С., ЕГН:********* *** не е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал.1 ГПК.

Пред настоящата инстанция, страните поддържат заявените от тях становища във въззивната жалба и отговора по нея.

С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването –допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира жалбата за неоснователна.

Обстоятелствата по делото са следните:

Пред ШРС е предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Ищeцът „Банка Пиреос България” АД, ЕИК:831633691 със седалище и адрес на управление в гр. София твърди в исковата си молба, че на 31.10.2003г., в полза на банката бил издаден запис на заповед за сумата 225 000 лева, като издател по този запис е дружество „777” ООД, гр. Шумен, с управител първият ответник – Д.М.И.. Твърди се, че задължението по посочения запис на заповед е авалирал лично управителя И.. В последствие дружеството е обявено от ШОС в несъстоятелност. НПРС е издал в полза на банката изпълнителен лист срещу първия ответник, въз основа на авалирания от него запис на заповед, образувано е и изпълнително дело. Твърди още, че въпреки предприетите действия по събиране на вземането на 12.03.2004г. първите двама ответници Д.М.И. и И.Ф.И., които са съпрузи, сключили договор за покупко-продажба с ответника М.Д.М. - трето лице по смисъла на чл.135 ЗЗД, за което бил съставен нотариален акт №25, том II, дело №216/2004г. на Нотариус с рег. № 222 на НК, с район на действие ШРС. Счита, че така сключеният договор уврежда интересите му на кредитор, тъй като с него ответникът прехвърля свое имущество без да е погасил задълженията си по записа на заповед. С това разпоредително действие  ответникът Д.М.И. съзнателно намалява имуществото си и уврежда интересите на кредитора си. За увреждане на интересите на банката знаело и третото лице - ответникът М.Д.М., който бил техен син и същият попада сред лицата по чл.135, ал.2 ЗЗД, и знанието му се предполага до доказване на противното. Моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен спрямо банката - кредитор, сключеният с нотариален акт № 25 ,том II, дело №216/2004г.на Нотариус с рег. № 222 на НК, с район на действие ШРС договор, по силата на който Д.М.И. и И.Ф.И. прехвърлят на М.Д.М. срещу издръжка и гледане недвижим имот: апартамент №, вход , етаж , бл., находящ се в гр. Шумен, ул.”” №, комплекс , със застроена площ от 70.44 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение №14, с полезна площ от 5.36 кв.м., както и 1,41900% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото от 77.19 кв.м. Ангажира доказателства. Претендират се направените по делото разноски.

С молба от 19.06.2009г. ищецът е уточнил, че понастоящем имотът, предмет на атакуваната сделка, е собственост на друго лице - И.К.С., като сделката е извършена на 08.04.2009г., след завеждане на иска, но преди вписване на исковата молба. В същата молба е направено и искане за неговото конституиране като ответник, като в хода на процеса съдът конституира като ответник И.К.С..

В срока по чл.131 ГПК ответниците вземат становище, че предявеният иск е неоснователен. Считат, че дори и да се приеме, че ищецът има качеството на кредитор на ответника Д.М.И. по посочения запис на заповед, не са налице данни, че същият е искал да увреди банката. Ответникът И.К.С. твърди, че при придобиването на имота е действал добросъвестно, без да предполага, че с това се увреждат интересите на банката – ищец и евентуалната недействителност на сделката не засяга правата му, придобити от възмездна сделка преди вписването на исковата молба за обявяване на недействителността на сделката.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представения Запис на заповед от 31.10.2003г., първият ответник Д.М.И., като авалист се е задължил на предявяване да заплати в срок до 05.12.2004г. на „Евробанк” АД, рег. по ф.д. № 24013/1993г. по описа на СГС сумата 225 000 лева. За посочената сума НПРС е издал в полза на банката и изпълнителен лист срещу Д.М.И..

С договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №25, том II, дело № 216/2004г. на Нотариус с рег. № 222 на НК, с район на действие ШРС, първите двама ответници Д.М.И. и И.Ф.И. са прехвърлили срещу издръжка и гледане на третия ответник М.Д.М., следния свой собствен недвижим имот, придобит в режим на СИО: апартамент №, вход , етаж , бл., находящ се в гр. Шумен , ул.”” №45, комплекс, със застроена площ от 70.44 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение №14, с полезна площ от 5.36 кв.м., както и 1,41900% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото от 77.19 кв.м..

По делото не е спорно, че първите двама ответници Д.М.И. и И.Ф.И. са съпрузи. Не е спорно, и че третото лице М.Д.М. е син на прехвърлителите.

От нотариален акт №90, том II, рег. № 3721, дело №230/2009г. на Нотариус рег. № 024 на НК, с район на действие ШРС се установява, че приобретателят М.Д.М. е прехвърлил посочения по-горе имот на четвъртия ответник И.К.С.. Разпоредителната сделка е възмездна, а именно покупко-продажба, като същата е извършена на 08.04.2009г. и нотариалният акт за това е вписан в Служба вписвания на същата дата.

Видно от отбелязването на исковата молба, същата е вписана в Служба вписвания, гр. Шумен на 27.04.2009г.

При така описаната фактическа обстановка съдът приема, че в конкретния казус е сезиран с Павлов иск по смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД. Посочената разпоредба предвижда възможност за кредитора, чиито интереси са увредени от действията на длъжника, да иска обявяването на тези действия за относително недействителни, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. С иска по чл.135 ЗЗД могат да бъдат атакувани всякакви правни действия, включително правни сделки(договори - възмездни и безвъзмездни, едностранни правни сделки), какъвто е процесният случай.

Преценявайки основателността на иска следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Поставят се три условия за предявяване на отменителния иск, а именно: ищецът да има качестовто на кредитор, да има увреждане на кредитора, длъжникът да е знаел за увреждането при продажбата на имота на третото лице и последното да е знаело също за увреждането на кредитора, тъй като се касае за възмездна сделка.

ШОС намира, че ищецът е активно легитимирано лице, тъй като от данните по делото се установява, че има качеството на кредитор по отношение на първия ответник Д.М.И..

От правна страна ШРС е приел, че „Банка Пиреос България” АД, ЕИК:831633691, ищец по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД не е установило качеството си на кредитор по отношение на ответниците. Счел е, че поемателят по Записа на заповед - „Евробанк” АД, в резултат на който възниква задължението на първия ответник и банката – ищец не са едно и също ЮЛ, тъй като няма обявен акт от който да се направи извод относно идентичност на двете банкови институции.

ШОС намира този извод за неправилен. От представеното пред настоящата инстанция Удостоверение за актуално състояние, издадено от СГС по ф. д. № 24013/1993г. с дата 18.02.2008г., както и от направената служебно справка в търговския регистър по посочения от ищеца ЕИК, се установява вписана промяна на наименованието на банката от „Евробанк” АД на “Пиреос Евробанк” АД и от “Пиреос Евробанк” АД на “Банка Пиреос България” АД. Вписването е извършено въз основа на съдебно решение № 43 от 02.11.2005г. и № 47 от 25.04.2006г. Ищецът се явява надлежна страна и е активно легитимирана по провеждане на Павловия иск.

От възприетата фактическа обстановка съдът приема, че в настоящото производство се установи по безспорен начин правото на парично вземане на банката ищец спрямо първия ответник, възникнало от представения Запис на заповед от 31.10.2003г., при което Д.М.И., като авалист се е задължил на предявяване да заплати в срок до 05.12.2004г. на „Евробанк” АД сумата 225 000 лева. На основание влязло в сила определение по ч. гр. д. № 263/2004 г. по описа на НПРС е издаден и изпълнителен лист в полза на банката за същата сума срещу първия ответник. Това обуславя качеството на кредитор на банката-ищец. Законодателят поставя като основно изискване наличие на вземане, а не изискуемо вземане. С подписването на запис на заповед кредиторът има вече вземане спрямо длъжника. Без значение е кога това вземане става изискуемо. Първата предпоставка - наличие на вземане, е налице.

Безспорното в случая е, че длъжникът, след като вече е знаел за своето задължение по записа на заповед, е извършил разпоредителна сделка с имот на 12.03.2004г., като по този начин, първият ответник е намалил имуществото си, с което банката би могла да се удовлетвори, което обективно води до увреждане на кредитора. Последното, като елемент от фактическия състав на иска, е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Затова, тежестта на доказване на факта, че няма увреждане, е на ответника по делото-длъжник Д.М.И.. Несъмнено последният е знаел, че с извършване на разпоредителната сделка ще увреди интересите на своя кредитор, като намали имуществото си, което служи за удовлетволяване на кредиторското вземане.

Доколкото не е спорно, а и се установява по делото, че купувач по атакуваната сделка е син на първия ответник, то следва да намери приложение разпоредбата на чл.135, ал.2 ЗЗД. Тя предполага недобросъвестността на третото лице, придобило права по сделката, когато същото е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Следва да се отбележи, че въпреки направеното оспорване, първият ответник не е оборил цитираната законова презумпция за знание. От данните по делото се установява, че към момента на сключване на сделката същият е знаел за финансовите затруднения на длъжника по записа на заповед.

Макар по отношение на съпругата на ответника Д.М.И. банката-ищец да няма качеството на кредитор, съдът намира следното: Прехвърленият имот е със статут на съпружеска имуществена общност. Съпружеската имуществена общност върху движими вещи и недвижими имоти по своя характер представлява обща бездялова собственост, при която нейните притежатели нямат определени квоти в общността, както е при обикновената съсобственост. Поради бездяловия характер на съпружеската имуществена общност при прехвърляне правото на собственост върху имот в режим на съпружеска общност не е възможно да се определи размер на правата в идеални части от общото право на собственост. Когато се уважава иск с правно основание чл. 135 ЗЗД с обект на увреждащата кредитора сделка имот в съпружеска имуществена общност за недействителна се обявява цялата сделка. Ако се стигне до принудително изпълнение по отношение на имот в съпружеска имуществена общност, съдебният изпълнител съобразява това обстоятелство и насочва изпълнението само върху 1/2 идеална част от имота. Ако се обяви за недействителен договорът за прехвърляне на имота само в частта, с която двамата съпрузи са прехвърлили на сина си 1/2 идеална част от имота, тази идеална част е в режим на съпружеска имуществена общност. В такъв случай съгласно уредбата на ГПК, кредиторът би могъл да насочи изпълнението само върху 1/4 идеална част от имота - разрешение, което не отговаря на целта на иска по чл. 135 ЗЗД - да се обезпечи удовлетворяването на кредитора чрез притежаваната от длъжника част от имуществото.

Следователно от анализа на данните по делото се установи по един категоричен начин наличието на предпоставките на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД.

Установи се обаче, че исковата молба е вписана на 27.04.2009г., но дни преди вписването на исковата молба – на 08.04.2009г., приобретателят на правото на собственост по процесната сделка – М.Д.М. е продал имота на трето лице – И.К.С.. Сделката е изповядана с нотариален акт №90, том II, рег. № 3721, дело №230/2009г. на Нотариус рег. № 024 на НК, с район на действие ШРС /л. 53 от делото на ШРС/.

Съобразно разпоредбата на чл. 135 ЗЗД, ал. 1, изр. трето ЗЗД, недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба за обявяване на недействителността. В случая е налице точно хипотезата на непротивопоставимост. Добросъвестността у последващия приобетател на имота се предполага и по делото не е установено отсъствието й. По делото не са представен доказателства, които да подкрепят твърдението на ищеца за недобросъвестност на четвъртия ответник И.К.С. при сключване на атакуваната сделка.

Прехвърлянето на имота на трети за спора лица с последваща разпоредителна сделка обезсмисля основната цел на иска по чл. 135 ЗЗД – имотът да се върне в патримониума на длъжника, за да служи за обезпечение на неговите кредитори. След като имотът е препродаден, дори всички елементи от фактическия състав да са установени, то имотът не би се върнал в патримониума на прехвърлителя. Това налага извода за неоснователност на иска.

По тези съображения, съдът намира исковите претенции на ищеца за неоснователни и следва да ги отхвърли.

Въпреки, че не споделя правните изводи на ШРС за липса на активна процесуална легитимация, крайните изводи за неоснователност на иска съвпадат с изводите на настоящата инстанция, поради което съдът ще потвърди обжалваното решението, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото, на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна е поискала да й се присъдят разноски, но не е представила доказателства за извършени такива пред настоящата инстанция, поради което не следва да й се присъждат.

Мотивиран от изложеното, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № Т 00172/30.12.2009 г., постановено по гр.д. № 771/2009 г. по описа на РС-Шумен.

При наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.