Р
Е Ш Е
Н И Е № 44
гр.Шумен,10.ІІІ.2011
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд ,в открито съдебно заседание
на петнадесети февруари 2011 година, в
състав:
Окръжен съдия:Лидия Томова
при секретар А.А.,
като разгледа докладваното от окръжния съдия Л.Томова
т.д. № 628/2010г. за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на С.Ц.П.,в качеството й на синдик на „ЕМДИ-ЕС”ЕООД/н./ гр.Шумен,с
обективно съединени искове против „Йомо Стар”ЕООД-гр.Шумен,от които първият иск-с
основание по чл.59 от ЗЗД за попълване масата на несъстоятелността със сумата
144055,17лв/сто четиридесет и четири хиляди петдесет и пет лева и 17
стотинки/,съставляваща извършени плащания по договор за финансов лизинг на
оборудване № 6318/А/ от 5.ІІІ.2007г. сключен между „Интерлийз”ЕАД-София
и „ЕМДИ-ЕС”ЕООД/н./ гр.Шумен
,през периода от 5.ІІІ.2007г. до 19.І.2009г. и другият иск -аксесорен,с
основание по чл.86 ал.І от ЗЗД за сумата 28777,64лв/двадесет и осем хиляди
седемстотин седемдесет и седем лева и 64 стотинки/-законната лихва върху
главницата за периода от 19.І.2009г. до датата на завеждането на иска,както и законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й плащане.
Излага се в
исковата молба,че ищцовото
дружество е обявено в несъстоятелност с решение № 71 от 9.Х.2009г.по т.д. № 124/2009г. на ШОС,с
начална дата на неплатежоспособността 12.VІІІ.2008г.На 5.ІІІ.2007г. същото
дружество сключило договор за финансов лизинг на оборудване №
6318/А/5.ІІІ.2007г.с „Интерлийз”ЕАД-София,по силата
на който след изтичане срока на договора и изплащане на всички лизингови
вноски ищцовото
дружество като лизингополучател следвало да придобие
собствеността върху оборудването.На 19.І.2009г. бил
сключен тристранен договор ,с участието на страните по делото и „Интерлийз”ЕАД,като с протокол от същата дата ищецът предал на ответника дълготрайните активи,предмет на договора за лизинг и включени в баланса
на ищеца.Тези активи, подробно описани в исковата
молба , били на стойност 94182,39 ЕВРО,равни на
184204,74/сто осемдесет и четири хиляди двеста и четири лева и 74 стотинки/,
без ДДС.Изплатени били 23 погасителни вноски с общ
размер 38682,10левро,равни на
75655,61лв,дължимия ДДС в размер на
15382,21 евро/30084,99 лева/ и комисионни в размер на 753,46 евро/1473,64лв/.Общата стойност на
извършените плащания възлизала на 73645,24 евро/сто
четиридесет и четири хиляди петдесет и пет лева и 17 стотинки/,равняващи се
на 144055,17/ сто четиридесет и четири
хиляди и петдесет и пет лева и 17 стотинки/.
Според посочения
тристранен договор ответникът получил оборудването,предмет
на лизинговия договор,като било уговорено,че
последният дължи само комисионна по обслужване на сделката на лизингодателя,без да възстанови платените лизингови вноски на ищцовото дружество.По този начин
сериозно било увредено имуществото на несъстоятелното дружество и била ощетена
масата на неговата несъстоятелност,а ответното
дружество за сметка на това се обогатило неоснователно.
Моли съдът да постанови решение,с
което да осъди ответника да заплати на ищеца исковата сума по главния иск в
размер на 144055,17лв/сто четиридесет и четири хиляди петдесет и пет лева и 17
стотинки/, съставляваща извършени от ищеца плащания по договор за финансов
лизинг на оборудване № 6318/А/ от 5.ІІІ.2007г. сключен между „Интерлийз”ЕАД-София и „ЕМДИ-ЕС”ЕООД/н./
гр.Шумен ,през периода от 5.ІІІ.2007г. до
19.І.2009г,с която сума ответното дружество неоснователно се обогатило,както и 28777,64лв/двадесет и осем хиляди
седемстотин седемдесет и седем лева и 64 стотинки/-законната лихва върху
главницата за периода от 19.І.2009г. до датата на завеждането на иска,както и законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й плащане.
В депозиран по реда и в
срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на
ответника не се оспорва допустимостта на исковите претенции и се признават за
безспорни изложените в исковата молба обстоятелства досежно наличието
на договор за финансов лизинг от 5.ІІІ.2007г.,наличието на Договор от
19.І.2009г. ,който според ответника е договор за заместване в дълг,както и обстоятелствата за извършените плащания по
договора за лизинг от 5.ІІІ.2007г.
Оспорва се от ответника
по същество основанието и размера на исковата претенция по чл.59 от ЗЗД,както и на аксесорните искове
за заплащане на лихви.Според изложеното в писмения отговор,след процесния договор от
19.І.2009г. ответникът бил сключил друг договор с трето лице/не
е упоменато кое е то/,с което била постигната договореност да поеме дълга му по
процесния договор за финансов лизинг.С
тази нова договореност ответникът бил
заместен в дълга по договора от това трето лице и по силата на това ново
споразумение ответникът вече нямал правна възможност нито да придобива имуществото-предмет на лизинговия договор,нито
пък имал задължения за продължаване плащанията по този договор.
Вноските,които ищецът платил на лизингодателя и за които
претендира с иска в настоящото производство,били за
ползуването от него на процесното оборудване,предмет
на лизинговия договор,за времето от получаването на това оборудване до сключването на договора за
заместване в дълг на 19.І.2009г.Поради това ответникът не се бил обогатил
неоснователно за сметка на ищеца.По тези съображения
моли да бъдат отхвърлени исковете като неоснователни.
Шуменският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,с оглед и във връзка с изложените в исковата молба,в писмения отговор по нея и в хода на съдебното
производство фактически и правни доводи на страните,прие
за установено следното:
От фактическа страна:
Няма спор по делото,а и се доказва от представените писмени доказателства,че на 5.ІІІ.2007г. ищцовото
дружество „ЕМДИ-ЕС”ЕООД-гр.Шумен сключило с „Интерлийз”ЕАД-София Договор за финансов лизинг на
оборудване № 6318/А/ от 5.ІІІ.2007г. ,по който ищецът е лизингополучател,а
другата страна по договора-лизингодател./л.9/.По
силата на този договор „Интерлийз”ЕАД-София се
задължава да придобие от трето лице оборудване,описано
в приложения към договора,с цел да бъде предоставено
за ползване на ищеца-лизингополучател съгласно
условията на договора.Оборудването,предмет на
договора ,включва:1.Екструдер за двукомпонентен полиуретан;2.Помпа за промиване
на смесителя и 3.Резачна маса.
В изпълнение на задълженията си,произтичащи от договора за финансов лизинг,
лизингодателят сключил на 14.ІІІ.2007г. Договор за покупко-продажба с
третото лице-„СМТ България ”ООД-гр.Разград,от който
закупил посоченото оборудване/л.71/,след което вещите ,предмет на двата договора,били предадени за ползване от лизингодателя на лизингополучателя,с удостоверения за приемане от
с.дата/л.24 и л.25/,срещу заплащане на месечно възнаграждение.
Общият размер на
договорените плащания за предоставеното оборудване е 216799,61лв. В р.2,т.2.1
на процесния договор за финансов лизинг е предвидено,че лизингополучателят
придобива правото на собственост върху оборудването след изтичане срока на
договора и извършване на последното дължимо плащане съгласно погасителните планове/Приложения Б-1 и Б-2/ както и на всички други
дължими плащания по този договор.Договореният срок на
договора/срокът за погасяване на лизинговите
вноски/ съгласно р.4,т.4.1 и 4.2 от
същия е 60/шестдесет/ месеца,считано от месеца,следващ месеца на подписване на съответното
Удостоверение за приемане. В периода от 5.ІІІ.2007г. до 19.І.2009г. лизингополучателят”ЕМДИ-ЕС”ЕООД/н/заплащал на лизингодателя уговорените месечни вноски,като
общо до 19.ІV2009г.изплатил 144055,17лв.
Безспорно е също за
страните по делото,че на 19.І.2009г. в гр.София е сключен четиристранен договор за поемане на дълг
между лизингодателя”Интерлийз”ЕАД-София,наричан
в договора кредитор,лизингополучателя”ЕМДИ-ЕС,наричан
„уговорител” и „солидарен длъжник на поемателя”,М.Е.Д. ,ЕГН **********,наричан”солидарен
длъжник” и ответника по настоящото дело „Йомо-Стар”ООД-гр.Шумен,наричан”поемател”/л.103/.По
силата на чл.1ал.2 от този договор за заместване в дълг,договорът
за финансов лизинг на оборудване № 6318/а/ от 5.ІІІ.2007г. между „Интерлийз”ЕАД-София и ищцовото дружестгво е прекратен и кредиторът освобождава уговорителя от задълженията му на лизингополучател
по Договора за лизинг,а поемателят
става лизингополучател по лизинговия договор съгласно
чл.1ал.І от Договора за поемане на дълг. На
същата дата-19.І.2009г. между страните по делото е подписан протокол за
предаване и приемане на процесното оборудване./л.30/
В чл.1ал.3 от Договора за
заместване в дълг е предвидено,че „ЕМДИ-ЕС”ЕООД-Шумен и солидарният длъжник М.Е.Д.,той и
управител и представител на същото дружество носят солидарна отговорност с поемателя на дълга „Йомо Стар”ООД-Шумен за изпълнения на задълженията му по договора
за лизинг.
Видно от Решение по т.д. № 124/2009г. на ШОС,постановено
на 23.VІ.2009г. ищцовото дружество е обявено за
неплатежоспособно по молба на кредитор”Булкорп”ООД-гр.Разград,с
начална дата на неплатежоспособността-12.VІІІ.2008г.и е открито
производство по несъстоятелност на дружеството-длъжник./л.47/
Горните обстоятелства,релевантни
за предявените искови претенции,не се оспорват от страните.Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Не се спори от страните по
правната природа на трите посочени по-горе договори,в
т.ч. и на Договора от 5.ІІІ.2007г. като договор за
финансов лизинг по смисъла на чл.342ал.2 от ТЗ.Съдът
също приема,че са налице всички белези на договора за
финансов лизинг.И трите договора са сключени между търговци,което обуславя приложението на Търговския закон и съгласно препращата норма на чл.288 от ТЗ и приложението на
разпоредбите на гражданското законодателство.
Спорът се свежда до два
основни момента:
Първо:относно
някои елементи от правната характеристика, целите и съдържанието на договора за финансов лизинг и
произтичащите от него правоотношения между съдоговорителите като
техни права и задължения;
Второ: Налице ли е
неоснователно обогатяване на ответника по
см. на чл.59 от ЗЗД ,за сметка на неоснователното обедняване на ищеца,свързано с частичното погасяване на лизинговите
вноски от последния и преминаването на правата и задълженията по лизинговия
договор върху ответника след поемането на остатъчния дълг и приемане на оборудването,предмет на договора.
Легалното
определение на договора за финансов лизинг е дадено в чл.342ал.2 от ТЗ,съгласно която разпоредба с договора за финансов лизинг
лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия,определени от лизингополучателя,и
да му я предостави за ползванесрещу възнаграждение.
От горната дефиниция
,както и от установената трайна съдебна
практика по тълкуването й следва,че с договора за
финансов лизинг лизингодателят отпуска кредит на лизингополучателя
в размер на покупната цена на вещите,като осигурява
инвестицията си чрез получаването на лизингови вноски и като гаранция за
вземането си той запазва собствеността върху вещите,но
дава право на лизингополучателя да ги изкупи.В процесния лизингов
договор също е предвидено такова право.
Лизингополучателят
е задължен към лизингодателя за плащането до пълния размер на всички уговорени вноски.Лизингодателят по договора е кредитор на лизингополучателя,а вещта,предмет
на договора , се предоставя на последния за ползване срещу договореното възнаграждение.Т.е.лизингополучателят след сключването на
договора за финансов лизинг не е собственик на лизинговата вещ,а
е кредитно задължен към лизингодателя.Оттук следва,че в патримониума на лизингополучателя не е постъпило имущество,в
ч. процесното оборудване.
Вярно е изложеното
от ищеца,че целта на договора за финансов лизинг е
придобиване на оборудването,предмет на договора,но съдът не приема съображенията му,че лизинговият договор има характеристика на
предварителен договор за покупко-продажба на процесното
оборудване. Завеждането на процесното оборудване в баланса на лизингополучателя
като негов собствен актив в съответствие с разпоредбите на НСФДМСП 17,касаещи
договор за финансов лизинг,както и данъчното
третиране на сделката,в ч.начисляването
на ДДС при сключването на договора и фактическото предоставяне на оборудването,в приложение на чл.6ал.2,т.3 от ЗДДС,са свързани с финансово-счетоводни и данъчни правоотношения. Следва да се има
предвид и обстоятелството,че според правилото на
т.5.3 от стандарта извършените от наемателя/лизингополучателя/
разходи,свързани с подготовката и сключването на
лизинговия договор,като комисионни,такси
и пр.,се отчитат като разходи за дейността на текущия
период,а не като разходи за собствените активи.Съдът намира,че тези финансови и данъчни правоотношения не са предмет на настоящия съдебен търговски
спор и приложението им или неспазването им не касаят облигационноправните
отношения между страните по договор,в това число и
изпълнението му. Заплащането на погасителните вноски от ищеца е станало в
изпълнение на валидно сключения договор
за финансов лизинг,по който ищецът се явява страна-лизингополучател и длъжник към лизингодателя и те са
заплатени от него като дължими съгласно закона и договора. Договорът за
финансов лизинг се доближава по своята природа най-вече до договора за наем и в чл.347ал.2 от ТЗ
изрично се посочва,че за договора за лизинг се
прилагат разпоредбите на договора за наем с някои изрично и изчерпателно
посочени изключения.Заплатените от ищеца
погасителни вноски за времето от сключването до прекратяването на договора за финансов лизинг,респ.до
заместването му в същия договор от
ответника са в изпълнение на
негово договорно задължение срещу правото му на ползване на предоставеното му процесно оборудване през същия период под наем т.е на лизинг,в размер на договореното възнаграждение и
същевременно с тях частично е обслужен предоставен му кредит.Ето
защо ищецът не се е обеднил неоснователно с равностойността на предплатените по
договора за финансов лизинг суми.
Предявеният главен иск за
неоснователно обогатяване е при хипотезата на чл.59ал.І от ЗЗД,при
която неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова,с което се е обогатил,но
само до размера на обедняването,т.е.дължи се връщане
на по-малката сума между обедняването и обогатяването.Останалите хипотези на неоснователното обогатяване по
чл.55ал.І от ЗЗД в процесният случай и при изложените
в исковата молба обстоятелства и петитума й не са приложими,тъй като не са налице твърдения за получено от
ответника нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание.
Както вече беше изложено по-горе,в
процесния случай не е налице доказан юридически факт,свързан с
лишено от основание имуществено разместване. Заплатените от ищеца и претендирани по иска суми са срещу ползване на
предоставените лизингови вещи и за погасяване на отпуснат му от лизингодателя
кредит с оглед възможността за изкупуването им,но
ищецът не е станал собственик нито на цялото,нито на
част от процесното оборудване и от неговия патримониум не е излязло имущество/материални
активи/. Такова имущество на ищеца не е получено неоснователно и от ответника,тъй като не са му прехвърлени активи на ищеца,а само остатъчните му задължения по договора за финансов лизинг,както
и ползуването на процесното оборудване т.е.
последният не се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.Това
е така,защото между страните по делото има перфектен договор за поемане на дълг.Всеки договор се сключва с оглед на определена изгода
за страните и няма основание да се приеме,че
извличането на облага за която и да е от страните,със
съгласието на другата договаряща страна,представлява
неоснователно обогатяване по см. на чл.59 от ЗЗД.Не
се доказа по делото увеличение на
имуществото на ответника за сметка на ищеца и то произтичащо от сключените процесни договори,от които в крайна сметка ищецът черпи претенциите си.
С оглед и във връзка с
всичко изложено по-горе окръжният съд намира,че
предявеният на основание чл.59 от ЗЗД иск е изцяло неоснователен и недоказан,поради което следва да бъде отхвърлен.
При положение,че
главният иск неоснователен и недоказан, следва да се счита за неоснователен и
недоказан и предявения заедно с него аксесорен иск за
заплащане на лихви върху претендираната главница.Ето защо и
двата кумулативно съединени обективно искове следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на
спора следва на ответника да се присъдят
направените по делото разноски,възлизащи общо на
500/петстотин/ лева-заплатено адвокатско възнаграждение,които да бъдат заплатени от ищеца.
Водим от горното,Шуменскишят окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като
неоснователни и недоказани обективно съединените искове ,предявени от”ЕМДИ-ЕС”ЕООД/н/-гр.Шумен, ЕИК
127584783,чрез синдика на същото дружество С.Ц.П.-***, против „ЙОМО СТАР”ЕООД-Шумен,т.адрес с.град,ул.”....
№ ,вх.,ет.,ап.,ЕИК 200207920,с основание на главния иск по чл.59 от ЗЗД и цена
144055,17лв/сто четиридесет и четири хиляди и петдесет и пет лева и 17
стотинки/-представляваща заплатени
лизингови вноски от ищеца по Договор за финансов лизинг на оборудване №
6318 /А/ сключен на 5.ІІІ.2007г. между ищцовото
дружество и „Интерлийз”ЕАД-гр.София ,за периода
5.ІІІ.2007г.-19.І.2009г.и на аксесорния иск-чл.86 от
ЗЗД и цена 28777,64лв/двадесет и осем хиляди седемстотин седемдесет и седем
лева и 64 стотинки/-лихви върху претендираната
главница от 19.І.2009г. до датата на завеждането на иска14.Х.2010г.,както и
претенцията за присъждане на лихви върху главницата след датата на завеждането
на иска и за присъждане на деловодни
разноски.
ОСЪЖДА същия ищец да
заплати на същия ответник направените от последния деловодни разноски за
първата съдебна инстанция в размер на 500/петстотин/ лева-заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се
обжалва пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Окръжен съдия: