Р Е Ш Е Н И Е № 96

гр. Ш., 17.06.2011 г.

Ш.ски окръжен съд, в публичното заседание на деветнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. Димитрова

при секретаря С. М., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова търг.д. № 122 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове по чл.124, ал.1 от ТЗ, съединени с искове по чл.29 от ЗТР.

Делото е образувано по искова молба на Г.И.С. ***, представлявано от управителя Г.И.С.,***, представлявано от Д.Т.Д..

В исковата си молба ищците твърдят, че на извънредно общо събрание, състояло се на 21.03.2008 г., са били изключени като съдружници в ответното дружество. Впоследствие, при успешно проведен иск по чл.74 от ТЗ, решението на ОС е било отменено. Междувременно, при справка в АВ, установили, че на 25.11.2008 г. в ТР е било извършено вписване на решения на едноличния собственик на “ *** “ ЕООД / в ликвидация / от 24.11.2008 г., за продължаване дейността на дружеството, на основание чл.274, ал.1 от ТЗ и за назначаване на управител. Считат, че визираните решения са незаконосъобразни, поради което молят съдът да ги отмени, като сочат, че правният им интерес им се обуславя от обстоятелството, че спорът за изключването им като съдружници е още висящ и е открита възможността за възстановяване на членствените им права. По същество, навеждат доводи, че към датата на вземане на атакуваните решения ликвидацията на “ *** “ ЕООД е била приключила и дружеството е било заличено от ТР с решение от 03.07.2007 г. по ф.д. № 287/2006 г. на ШОС. По молба на трето лице, с решение от 21.08.2007 г. по ф.д. № 287/2006 г., ШОС е постановил продължаване на ликвидацията, на основание чл.273, ал.2 от ТЗ, определил е 6-месечен срок за приключването й и е назначил ликвидатор. Съгласно чл.273, ал.2 от ТЗ, възобновяването на ликвидацията цели единствено да се извършат необходимите действия по разпределение на новооткритото имущество, с оглед на което правата на ликвидатора са точно определени. На практика, възобновеното по реда на чл.273, ал.2 от ТЗ дружество няма действащи органи на управление, а само ликвидатор. С оглед на това, не може да се говори за законосъобразност на проведеното ОС, а още по-малко за валидност на взетите от него решения. Разпоредбата на чл.274, ал.1 от ТЗ се прилага само по отношение на прекратено, но незаличено дружество, като законодателят изрично е посочил до кой момент може да се вземе решение за продължаване на дейността му, а именно – преди да започне разпределението на имуществото му, от което следва, че в случая визираната правна норма е неприложима. Само по себе си не разпределянето на имущество не е предпоставка за възобновяване на заличеното ООД. Позовавайки се на изложеното, ищците предявяват два кумулативно съединени иска с правно основание чл.74 от ТЗ – за отмяна решенията на едноличния собственик на капитала на ответното дружество от 24.11.2008 г., за прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността му и за назначаване на управител, алтернативно съединени с искове по чл.124, ал.1 от ГПК – за прогласяване нищожност на двете решения, като към първите два иска присъединяват, при условията на евентуалност, искове по чл.29 от ЗТР – за прогласяване вписването на несъществуващи обстоятелства в ТР, или алтернативно – за прогласяване нищожност на вписванията, извършени на основание визираните две решения.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в който оспорва предявените искове като недопустими, недоказани и неоснователни. Възраженията му са, че ищците не са активно легитимирани да предявяват искове по чл.74 от ТЗ, тъй като към деня на вземане на обжалваните решения не са имали качеството съдружници в дружеството. На следващо място, исковата молба е заведена след изтичане на преклузивния срок по чл.74, ал.2 от ТЗ. Исковете по чл.29 от ЗТР са недопустими, поради отсъствие на акт на съда, който би могъл да бъде атакуван, както и поради липса на правен интерес. Освен това, “ *** “ ООД не е пасивно легитимирано като страна по тях. По същество – ищците не представят доказателства, че са провели успешно иск за отмяна на решението за изключването им като съдружници. На следващо място, доводите им, че заличеното дружество не е подлежало на възобновяване, и за неприложимост разпоредбата на чл.274 от ТЗ са изцяло необосновани.

В допълнителната си искова молба, ищците заявяват, че оттеглят исковете си за отмяна решенията на едноличния собственик, и молят исковете за прогласяване на нищожността им да се считат кумулативно съединени с двата иска за прогласяване за несъществуващи на вписани обстоятелства, или алтернативно – с исковете за прогласяване нищожност на вписванията. Като основания за нищожност на решенията сочат, че са взети от едноличния собственик на капитала на дружеството извън пределите на неговата компетентност. Досежно възраженията на ответника, заявяват, че тези за липса на правен интерес са изцяло необосновани, тъй като спорът за попълване имуществото на “ *** “ ООД с акциите от капитала на “ Тед – Ш. “ АД и спорът за определяне ликвидационните дялове на съдружниците са все още висящи, с оглед на което, в случай, че решението за изключването им като съдружници бъде отменено, за тях ще е налице интерес и правна възможност да получат дял от новооткритото и неразпределено имущество. На следващо място, оспорват като неоснователни и възраженията за липса на пасивна легитимация на дружеството – ответник.

В отговор на допълнителната искова молба, ответникът възразява, че за ищците не съществува право на ликвидационен дял, тъй като, при предявяване на иска, в патримониума на дружеството е липсвало каквото и да е имущество, а иск относно бъдещи, евентуални права е недопустим. Наред с това, правният интерес на ищците не се накърнява от факта на възобновяване дейността на дружеството, тъй като, при отмяна на изключването им като съдружници, те ще бъдат възстановени в едно действащо дружество, с обем от права, съответен на дела им от капитала му. Трето, ищците биха имали право на ликвидационен дял само при изпълнение на задълженията им по чл.124 и чл.126, ал.1 от ТЗ. Що се отнася до възраженията им за нищожност на решенията на ОС, счита, че основанията за нищожност на решенията на ОС са изрично посочени в ТЗ и е недопустимо относно тях да се прилагат основанията за нищожност на сделките по ЗЗД, респ. – съдът да изследва тяхната законосъобразност. Във връзка с изложените от ищците правни доводи за наличие на активна легитимация, моли съдът, на основание чл.373, ал.2 от ГПК, да се произнесе с решението си съществува ли членствено правоотношение със “ *** “ ООД, респ. – право на ликвидационен дял от имуществото му за тях двамата, след като не са изпълнили задълженията си по чл.124 от ТЗ и чл.126, ал.1 от ТЗ да довнесат дължимите от тях дялови вноски, и настъпили ли са след невнасянето на вноските предвидените в нормата на чл.126, ал.2 от ТЗ последици – двамата да загубят правото върху внесените от тях вноски, съответно членствените си права, респ. правото на ликвидационен дял.

С определение № 158/18.06.2009 г. съдът е прекратил производството по делото досежно първоначално предявените искове по чл.74 от ТЗ, поради оттеглянето им. С определение № 129/19.03.2010 г. е оставил без разглеждане исковете по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.29 от ЗТР, като недопустими, и е прекратил производството по делото. Определението е потвърдено с определение № 259/28.05.2010 г. по ч.т.д. № 228/2010 г. по описа на ВАпС. С определение № 256/08.03.2011 г. по ч.т.д. № 759/2010 г. на ВКС, посочените две определения са отменени и делото е върнато на ШОС за разглеждане по същество.

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – за прогласяване нищожност на две решения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество – за прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността му и за назначаване на управител, към които са кумулативно съединени искове по чл.29 от ЗТР – за прогласяване вписване на несъществуващи обстоятелства в ТР във връзка с посочените две решения, евентуално съединени с искове по чл.29 от ЗТР – за прогласяване нищожност на вписванията, извършени на основание двете решения.

Исковете са допустими, подсъдни на ШОС като първа инстанция и подлежащи на разглеждане по реда на глава ХХХІІ от ГПК.

По искането на ответника, на основание чл.373, ал.2 от ГПК, съдът да се произнесе с решението си съществува ли членствено правоотношение със “ *** “ ООД, респ. – право на ликвидационен дял от имуществото му за двамата ищци, след като не са изпълнили задълженията си по чл.124 от ТЗ и чл.126, ал.1 от ТЗ да довнесат дължимите от тях дялови вноски, и настъпили ли са след невнасянето на вноските предвидените в нормата на чл.126, ал.2 от ТЗ последици – двамата да загубят правото върху внесените от тях вноски, съответно членствените си права, респ. правото на ликвидационен дял, ШОС се е произнесъл с протоколно определение от 19.05.2011 г., като го е оставил без уважение.

По същество на исковите претенции – От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се доказва, че ищците са бивши съдружници в “ *** “ ООД, гр. Ш.. С решение № 3553/08.12.2004 г. по ф.д. № 46/2004 г. по описа на СОС е открито производство по ликвидация на дружеството. С решение от 03.07.2007 г. по ф.д. № 287/2006 г. по описа на ШОС е вписано заличаването му. С решение от 21.08.2007 г. по същото дело, производството по ликвидация е възобновено, като е определен 6-месечен срок за извършването й и е назначен нов ликвидатор. На 21.03.2008 г. е проведено ОС на дружеството, на което са взети решения за изключване като съдружници на двамата ищци, съответно на основание чл.126, ал.1 и ал.3, т.1, 2 и 3 от ТЗ – Г.И.С. и на основание чл.126, ал.1 и ал.3, т. 1 и 2 от ТЗ – “ Вита РВ “ ЕООД, за поемане дяловете на изключените съдружници от Я.К.Г. и за преобразуване на дружеството в ЕООД. Решенията са обжалвани, по реда на чл.74, ал.1 от ТЗ и отменени с решение № 60 от 29.10.2008 г. по гр.д. № 239/2008 г. по описа на ШОС, което е обезсилено, като недопустимо, на основание чл.273, ал.3 от ГПК, с решение № 28/13.02.2009 г. по в.гр.д. № 519/2008 г. на ВАпС, потвърдено с решение на ВКС № 2/17.02.2010 г. по т.д. № 401/2009 г.. На 24.11.2008 г. едноличният собственик на капитала на дружеството е взел решения за прекратяване на ликвидацията и продължаване на дейността му, на основание чл.274, ал.1 от ТЗ, както и за избор на нов управител. Решенията са вписани в ТР на 25.11.2008 г., с №№ 20081125140703 и 20081125141329.

Позовавайки се на изнесените по-горе факти, съдът намира, че атакуваните решения на едноличния собственик на капитала са взети от несъществуващ правен субект, тъй като, със заличаването на “ *** “ ООД / в ликвидация / в ТР, дружеството е престанало да съществува в правния мир и не е могло да бъде възстановено като правен субект по реда на чл.274 от ТЗ. Възобновяване на дейността му по този текст е могло да се извърши преди заличаването му в ТР, но не и след това. Със заличаването на търговеца в ТР са се прекратили и същинските членствени правоотношения, с което съдружниците са били лишени от възможността да вземат решения във връзка с приемане, изключване на съдружници, прехвърляне и преразпределение на дялове, прекратяване на ликвидацията и продължаване дейността на дружеството. С ТР № 1/06.12.2002 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК, което е задължително за съдилищата, се приема, че решенията на ОС на търговските дружества не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете му по ЗЗД, което изключва приложението на този закон относно тяхната недействителност. За решенията на ОС на ТД са приложими специфични критерии, въведени от ТЗ. Решенията на ОС, които противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на закона не са нищожни. Те са незаконосъобразни, т.е. отменяеми, като пътят на защита срещу тях е уреден в чл.74 от ТЗ. ТЗ квалифицира като нищожни единствено решенията по чл.75, ал.2, вр. ал.1 от ТЗ и като недействителни решенията по чл.197, ал.3, предл. ІІ и чл.216 от ТЗ. Нищожно е и липсващото, невзето решение на ОС, което е отразено като съществуващо в протокола на ОС, както и решението, което е извън пределите на неговата и на другите органи на ТД компетентност, определена от закона и учредителния акт. Съгласно чл.147 от ТЗ, при ЕООД въпросите от компетентността на ОС на ООД се решават от едноличния собственик на капитала на дружеството, за което се съставя протокол в съответната за решенията на ОС форма. Съобразно изложеното, и, че решенията на едноличния собственик на капитала на “ *** “ ЕООД от 24.11.2008 г. са взети от него без да е имал качеството управителен орган на съществуващо търговско дружество, поради осъщественото преди това заличаване на юридическото лице в ТР, т.е. – от некомпетентен орган на несъществуващ правен субект, заключава, че те следва да се квалифицират като нищожни, по аналогия с възприетото в цитираното ТР, че са нищожни решенията на ОС, взети извън пределите на неговата и на другите органи на дружеството компетентност, определена от закона и учредителния акт. Ето защо, приема, че предявените установителни искове са основателни и доказани и следва да се уважат.

С оглед нищожността на решенията на едноличния собственик на капитала и изложените в т. ІІІ от ТР № 1/06.12.2002 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК мотиви, като основателни и доказани, следва да се уважат и исковете за прогласяване вписването на несъществуващи обстоятелства в ТР във връзка с тях.

Предвид уважаването на исковете по чл.29 от ЗТР за прогласяване вписването на несъществуващи обстоятелства в ТР, не се дължи произнасяне по алтернативно предявените искове – за прогласяване нищожност на вписванията, извършени въз основа на двете решения.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищците деловодни разноски в размер на 203.20 лева – платени държавни такси.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТ на решения на едноличния собственик на “ *** “ ЕООД, гр. Ш. от 24.11.2008 г. за прекратяване на ликвидацията и продължаване дейността на дружеството и за назначаване на управител.

ПРИЕМА за установено, по отношение на Г.И.С.,*** и “ *** “ ЕООД, гр. Ш., че извършените на 25.11.2008 г. вписвания в ТР, № 20081125140703 и № 20081125141329 касаят вписване на несъществуващи обстоятелства, а именно: прекратяване на ликвидацията и продължаване дейността на дружеството – първото и избор на нов управител – второто.

ОСЪЖДА “ *** “ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. ... № .., ЕИК ..., представлявано от Д.Т.Д., ЕГН **********, да заплати на Г.И.С., ЕГН **********,*** и “ Вита – РВ “ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. ... № .., ЕИК ..., представлявано от Г.И.С., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 203.20 лева – платени държавни такси.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на ТР при АВ за заличаване на вписвания №№ 20081125140703 и 20081125141329 по партидата на “ *** “ ЕООД, гр. Ш., на основание чл.30 от ЗТР.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: