МОТИВИ към присъда по НОХД № 854 / 2010
ШОС
1. Подсъдимият Р.Р.М., ЕГН-********** е
предаден на съд по три обвинения: І.
За това, че на 04.06.2010г. срещу
05.06.2010 г. край с. ****, обл.Шуменска, в местността „Казана” се съвкупил
с Г.Р.Н., ЕГН-**********,***, която не е навършила 18 години, като я принудил
към това със сила и заплашване – престъпление по чл. 152, ал.2, т.1 от НК, във вр.с чл. 152, ал.1, т.2 от НК; ІІ.
За това, че на 04.06.2010г. срещу 05.06.2010 г. край с. ****, в местността
„Казана” е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без
съвкупление /анален полов акт/, с Г.Р.Н., чрез употреба на сила и заплашване -
престъпление по чл. 150, ал.1 от НК; ІІІ. За това, че за времето от 23,00 часа на 04.06.2010г. до
01,00 часа на 05.06.2010 г. в с. Развигорово, общ. Хитрино и землището на с. **** отвлякъл другиго – Г.Р.Н.,
ЕГН-**********, ненавършила 18 години – престъпление
по чл. 142, ал.2, т.3 предл. 2-ро, във вр. с чл. 142, ал.1 от НК.
Пострадалата Г.Р.Н. действаща лично и с съгласието на майка си Р.Н. Х, е предявила гражданско правна
претенция в размер на 10 хил. лева неимуществено обезщетение за престъплението
по чл. 152, ал.1, т.2 от НК, в размер на
10 хил. лева за неимуществено
обезщетение за престъплението по чл.
150, ал. 1 от НК и в размер на 10 хил. лева за престъплението по чл. 142,
ал. 2, т.3, предл.2-ро, във вр. с чл.142, ал.1
от НК или в общ размер на 30 хил. лева, ведно със законната лихва считано от
04.06.2010 година до окончателното изплащане и с направените разноски по
делото. Направено е искане освен за конституиране като граждански ищец и за
конституиране като частен обвинител. Г.Р.Н. е лицето непосредствено пострадало
от престъплението, поради което се явява и лице имащо право да претендира
обезщетение. Искът е предявен своевременно, лично от пострадалата и със
съгласието на своята майка Р. Х,, с оглед на обстоятелството, че е навършила 14
години и съгласно изискванията на чл. 74, ал.1 от НПК и чл. 28, ал.2 от ГПК. Поради което и предявените
парични претенции бяха приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес, а лицето конституирано като граждански ищец
и частен обвинител.
Разпитан по време на досъдебното производство обв.
Р.М. е заявил, че разбира обвинението, но не се признава за виновен. При
разпита му като обвиняем М. в своя защита е заявил, че има спомени само до
момента, в който с Г.Н. тръгнали за „Тополите” да търсят цигари, но нямал
спомен за случилото се край с.****. В последващият му разпит като обвиняем М. е
доразвил защитната си теза заявявайки, че половия акт, който е осъществил с
пострадалата Г.Н. е бил доброволен, с нейно съгласие, а ухапванията били в
резултат на това, че при половия акт е проникнал в анусът и, при което тя била
изпитала силни болки, тъй като страдала от хемороиди. Счита, че всичко което се
е случило между него и пострадалата Г.Н. е било доброволно. Позицията на
подсъдимия Р.М. в хода на съдебното производство е, че се признава за виновен
по обвинението. Прави самопризнания па реда на чл. 371, т.2 от НПК – съкратено
съдебно следствие – глава ХХVІІ от НПК. Изявява
изрично становище делото да се разгледа по реда на тази диференцирана процедура
като изрично признава фактите и обстоятелствата от обстоятелствената част на
обвинителния акт. Не желае събирането на други доказателства. В последната си
дума заявява, че няма какво да добави и моли да бъде оправдан. Съдът като
прецени, че направеното самопризнание се подкрепя от доказателствата по делото
с нарочно определение одобри направеното признание и определи същото да се
ползува при постановяване на присъдата.
От събраните по делото доказателства,
направеното самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК, гласните и писмени от
доказателства от досъдебното производство, приетите
експертизи, съдът приема следната фактическа обстановка:
На
04.06.2010г. вечерта в с. Развигорово, обл. Шумен се състояла сватба, на която присъствали много
хора от селото. За сватбата пристигнал и подсъдимия Р.М.,***, но живеел и
работел в с. Мартен, обл.
Русе. В село Развигорово подсъдимия пристигнал с л.а. „Алфа Ромео”, собственост на негов приятел. На
сватбеното тържество заедно с Р.М. били
и св.Г.Р.Н., нейната сестра М. и братовчедът на двете
момичета – св.Л.
И.. Тръгвайки за сватбата, Р.М. дал ключовете на колата на сестра си - св.С.Р.М., тъй като още с пристигането си в селото започнал
да пие бира.
Около полунощ подсъдимия взел ключовете за лекият автомобил, от сестра
си С.М. и закарал „Алфа Ромео”-то на улицата, в близост до домът, където се
провеждало сватбеното тържество. След известно време казал на сестра си С., че
ще отиде да си купи цигари. Малко по късно подсъдимия и Г.Н. излезли от двора
където било тържеството. Няколко минути след това св. С.М. излязла на улицата и
видяла, че колата на брат и я няма на мястото където била спряна.
През това време, подсъдимият М., стигнал до „Алфа-Ромеото”,
с излязлата навън непълнолетна Г.Н.. Изненадващо
за нея и запушил устата с ръка и със сила я качил в автомобила през предната
дясна врата. Едновременно с това и ударил шамар, тъй като непълнолетната не
пожелала да се качи доброволно в него. Вратите на автомобила се заключвали с
привеждането му в движение. След като качил Г.Н. против волята й в лекия
автомобил подсъдимия също се качил в автомобила на шофьорската седалка и
потеглил за разклонението на пътя към комплекс „Тополите”, намиращ се край с. Развигорово. Стигайки до разклонението на пътя, Р.М. ***,
като малко преди с. **** отбил автомобила вдясно, продължавайки шофирането си
по черен коларски път.
Когато стигнали с автомобила в
местността известна на местните жители като „Казана” подсъдимия спрял
автомобила и загасил двигателя. Казал на
непълнолетната Н. да си съблече дрехите, но тя отказала. Подсъдимият М.
започнал да я съблича насила изтегляйки нагоре през раменете и първо роклята, с
която била облечена. Подсъдимият свалил облегалката на своята седалка и
издърпал грубо към себе си св. Н.. Обърнал я по корем на своята седалка.
Разкъсал бикините на пострадалата и ги изхвърлил навън през прозореца на
автомобила. След като непълнолетната останала само по сутиен, М. също съблякъл
своите дрехи и останал чисто гол. Пострадалата се молела да я пусне и да не и
прави нищо, но М. бил категоричен и непреклонен. Ударил я още веднъж за да всее
страх в нея. Оказвайки съпротива на подсъдимия, Г.Н. го ухапала по лявото рамо
и по лявата буза на лицето и го ударила. Независимо от оказаната от нея съпротива М. се съвкупил
с нея, първо в ануса, а след това и във вагината. След като удовлетворил
половото си желание, Р.М. закарал с автомобила Г.Н. *** и я оставил на улицата
пред дома й. Като се прибрала в домът си пострадалата Н. разказала за случилото
се с нея на сестра си - непълнолетната свидетелка М.Р.Н.. Съобщили на свои
близки в селото, при което пред домът им се насъбрали хора от селото. Сред тях
се появил и подсъдимия Р.М., който арогантно заявил на турски език пред всички
присъствуващи: „ Да ебах, аз ебах
Г.!”, допълвайки пак на турски „ Ще еба всички курви
в махалата!”.
Съобщили за случилото се на органите на МВР-гр.Шумен,
с оглед на което и започнало настоящото наказателно производство.
Приетата фактическа обстановка се
доказва от направеното от подсъдимия Р.М. самопризнание по реда на чл. 371, т.2
от НПК. В подкрепа на това са и показанията на разпитаните свидетели – св.
Г.Р.Н., св. Л. Р.И., св. М.Р.Н., св. С.Р.М., св. З. С. А., св. Г.С.И., св.
Х.А.А., св. С, Д, П,. Тези показания са в унисон и от приложените писмени
доказателства: протоколи за оглед на местопроизшествие / л.12-13, 15-16 от
том І/, фотоалбуми / л.10-11, 14 и 17от том І /, протокол за разпит на
обвиняем / л.21-27, 29-30 от том І /, протоколи за разпит на свидетели / л.
87-88, 100-112, 118, от том І /, съдебномедицинска експертиза / л. 120-123 от
том ІІ /, тройна комплексна съдебномедицинска експертиза / л.127-129от том ІІ
/, съдебно психологична експертиза / л.143-145 от том І І/,
комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза / л.153-155 от том ІІ /, комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза / л.163-171, 179-186 от том ІІ /, ДНК експертиза на
веществени доказателства / л.198-202 от том ІІ /, съдебномедицинска експертиза
на веществени доказателства / л. 207-208 от том ІІ /, химическа експертиза / л.
210 от том ІІ /.
От
съдебно медицинската експертиза за оглед на живо лице № 202 / 2010 / л.120 –
123 том ІІ / се установява какви травматични
увреждания има по главата, крайниците и тялото на пострадалата Г.Р.Н.. Установени са следните травматични
увреждания: Леко изразен травматичен оток в
областта на лявата скула на ограничена площ. Едно кръвонасядане
на ограничена площ в лявата задушна област.
Петнисто ивицовидно охлузване и кръвонасядане в лявата
предно странична част на шията. Петнисто кръвонасядане по предната страна на шията, в средната и трета. Едно ивицовидно кръвонасядане в лявата
странична част на гръдния кош. Една кожна
драскотина на гръдния кош странично вдясно. По едно кръвонасядане
по горната страна на дясното рамо и по предната страна на лявото рамо. Кръвонасядане с лек оток по задната страна на дясната мишница,
над десния лакът. Две ивицовидни охлузвания на кожата по вътрешната страна на дясното бедро и над него - в областта на дясната седалищно-бедрена гънка. Едно кръвонасядане по външната страна на лявото
коляно. Установени са и травматични
увреждания в областта на половия орган
и ануса - една прясна дефлорационна щърбина (пълна) на
девствената ципа в 3 часа по
часовниковия циферблат; една прясна дефлорационна щърбина (непълна) на
девствената ципа в 9 часа по часовниковия циферблат; една разкъсноконтузна рана на аналната лигавица в 6 часа по часовниковия
циферблат. Всички установени травматични увреждания се причинени от действието на
твърди тъпи предмети, по механизма на удар, натиск и триене / за охлузванията /.
Установените
травматични увреждания в областта на външните полови органи и ануса са
причинени по механизма на натиск и разтягане на влагалищната и аналната стена. Може
да бъдат получени при полов акт. Всички установени травматични увреждания са
свежи, без признаци на репарация и регенерация, с
давност до едно денонощие. Може да бъдат получени по време и начин съобщени от
пострадалата. Установените травматични увреждания са причинили на пострадалата Н. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
В изготвената тройна комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 109/2010 /
л. 127-129, том.ІІ / вещите лица категорично са заявили, че към момента на
деянието девствената ципа на пострадалата Г.Н. е била със запазена цялост.
Устройството на девствената ципа на пострадалата е такова, че не позволява проникване без
разкъсване. Имайки предвид морфологичните особености на девствената ципа и ненамирането на следи от стари травматични увреждания дават
основание на вещите лица да заключат, че към момента на деянието девствената
ципа на пострадалата Г. е била със запазена цялост.
От съдебно медицинската експертиза за
оглед на живо лице № 203/2010 / л. 137139, том.ІІ / при освидетелствуването на
Р.М. са установени: рана с линейна форма, намираща се в на долния ръб на дясна очница, две кръгловати кръвонасядания с дъговидни охлузвания, както и драскотини
по дясното рамо на дееца. Всички установени травматични увреждания са причинени
от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар, притискане и
триене. Разкъсно контузната рана в областта на дясната очница
и кръвонасяданията по клепачите на окото и подочието са причинени от удар с/върху
твърд тъп предмет. Двете кръгловати кръвонасядания с дъговидни охлузвания в долния им край в
областта на лицето са получени най вероятно от действието на зъби. Двете кожни
драскотини могат да бъдат получени от действието на твърди предмети притежаващи
заострен връх, в т.ч. и от действието на нокти по
механизма на натиск и тангенциално действие спрямо кожната повърхност.
От съдебно психологична
психиатричната експертиза /
л.143 – 145, том. ІІ / е видно, че осв.
Г.Н. освен за лечение на
хормонални проблеми и бъбречно заболяване в анамнестичните
данни не съобщава за
друго. От направеното
психиатрично и психологично изследване е видно, че ранната училищна неуспеваемост
е оформила в последствие непълноценност в интелекта и характера, в смисъла на Нисък вариант на
развитие. В съображение са ограничената познавателна сфера, бедното конкретно - образно
мислене, трудностите в съобразяването на по-сложни ситуации, липсата на нужното за
възрастта развитие на абстрактно - логическо мислене, когнитивните нарушения. Сексуалният статус установява
фрагментарни сексуални познания, като интереса към тях е ограничен от културалната
трактовка на въпроса. Във
връзка с преживяното налице са вътрешно напрежение и повишена тревожност, които не пречат на
функционирането и. В
заключение експертизата приема, че Г.Н. *** е с интелектуално развитие, в границите на Нисък
вариант на развитие. Това ниво на интелекта, както и цялостното психично и характерово структуриране на освидетелстваната,
не съответстват на нужната за възрастта зрелост. Към периода на
соченото по делото деяние, осв.Г.Н. е могла да
възприема и запаметява факти от обективната
действителност. Соченият интелектуален дефицит не е пречка за това,
поради степента на неговата изразеност, както и
поради значимостта
на случилото се за нея на преживелищно ниво. В този смисъл, на този етап възможността за даване на достоверни показания е
също налице. От психичния статус и
преценка на осв. Н. е видно, че проявява добри адаптивни
възможности, с подкрепата която има. Тревожността и лекото напрежение не са пречка да участва в наказателния процес като
свидетел.
От комплексната съдебно психиатрична
и психологична експертиза / л. 163 – 171, том.ІІ / по отношение на пострадалата
Г.Н. се констатира, че отсъстват
данни за някаква патология било като биологичен терен, било като вродени или придобити органични увреди, които
да представляват основание за повдигане на хипотеза за отклонения в развитието и в интелектуалното й
съзряване. Тя е с 
интелектуални възможности в границите на
нормата. Тя не е била обект на някакви специализирани консултации
или третиране относно психичното й
развитие и възможности. Личностово е все още в
период на развитие и структуриране на характера; на този етап се представя като структурирана първосигнално, с
белези на инфантилност и незрялост в емоциално-волевата сфера, наивност и доверчивост, на остовата на меланхолен тип темперамент. Притежава
приемливи базисни умения за справяне в ситуации с ниска и средна сложност от елементарно житейски тип, за
което разчита на подкрепа от семейството.
Има добри умения за общуване, но в поведението си е малко пасивна, затворена, с ограничен приятелски кръг, склонна да
отстъпва и да се съобразява с останалите, Трябва да се отчете, че
непълнолетието, като възрастов преход, по принцип се характеризира със специфични особености на възприятията, оценките,
ценностната йерархия, стратегиите за справяне, наред с базисните психологични
феномени в тази възрастова група,
както и затруднена до липсваща връзка и зависимост между емоционалните преживявания и рационалния самоконтрол.
При пострадалата не са регистрирани патологични
нива на такива прояви, но спецификата на психичните й качества в този възрастов преход е недвусмислена. Пострадалата е в адекватна степен на психосоциална зрялост. Не се маркират инсуфициентни
прояви, подчертан инфантилизъм или
незрялост. В сексуален план се касае
за лице с формирано женско самосъзнание и усвоена адекватна полова роля, отговаряща на пола, без
сексуален опит. Липсват основания да се приеме съществяване
на някакви отклонения в половото развитие. Приема се, че ако пострадалата е била обект на инкриминираното деяние, то то не е било мотивирано от психотични или от сексуални болестни или аномални (девиантни)
мотиви от нейна страна. Поради
всичко това експертите приемат, че осв. е психично
здрава. Притежавала е психична годност да
възприема правилно фактите от действителността, които имат съществено значение по делото, може понастоящем да ги
възпроизвежда, да дава ( ако желае ) достоверни
обяснения за тях и да участва в следствените действия и наказателния процес като свидетел. Психичното и състояние към
момента на деянието се определя като:ОСТРА СТРЕСОВА
РЕАКЦИЯ - преходно разстройство, със значителна тежест, в отговор на силен
стрес. Стресор е внезапността на случилото се, проявената
агресия от страна на подсъдимия, физическото
му превъзходство, психическата манипулация. От съществено значение са и описаните личностови
и възрастови особености, както и бедния
социален опит, обуславящи ограничен кръг от стратегии за справяне. Създалата се
ситуация е възприета от пострадалата
като застрашаваща. Възприятията и интерпретациите и са интензивно емоционално ангажирани по посока
застрашеност и желание за предотвратяване
на неблагоприятно развитие. Водещата емоция през цялото време е страха. След
първоначална фаза на зашеметеност /с известно
стеснение на вниманието, невъзможност
за възприемане на стимули/, са налице паника, отчаяние, пасивна подчиняемост. Това психично състояние, което кореспондира с
юридическото понятие уплаха и
смущение, не е нарушило възможността и да възприема и запаметява факти и обстоятелства към момента на деянието. Експертите заключават, че обясненията на
пострадалата са логични и
последователни, свързани със субективните преживявания на действителността, не съдържат налудно-неадекватни
елементи или развитие, така че не могат
да обсъждат психотична принадлежност на тези актове.
Те са пречупени през възрастовите и личностови особености. Психичното и състояние в
последвалите дни и към настоящия момент
покрива критериите за ТРЕВОЖНО-ДЕПРЕСИВНА
АДАПТАЦИОННА РЕАКЦИЯ. Това е страдание от областта на граничната психиатрия и е в пряка
причинно-следствена връзка с деянието. В прогностичен
план типът и продължителността на реакциите са различни и са с продължителност от няколко месеца до понякога
повече от 1 -2 години, а симптомите по нататък най-често се вписват в картината
на Постравматичното стресово разстройство. За хода, от съществено значение, освен личностовите особености / компенсаторния капацитет, в случая не особено висок/, са от
значение и антикризисните психологични, психиатрични и социални интервенции. При това разстройство базисните психични годности са ненакърнени и тя
би могла да участва в процеса с
известен риск от влошаване при повторно възпроизвеждане на събитията /припомнянето на травмата обуславя обостряне на симптомите/. В този смисъл няма пречки за участието и в наказателния
процес.
От комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза /л.153 –
155, том.ІІ / по отношение на подсъдимия Р.М. е видно, че не фигурира в
регистрите на районната психиатрична служба и не е бил обект на психиатрична
помощ. Фамилно необременен с психични страдания, няма информация за раждане и
ранно детско развитие. Социалното функциониране не се отличава с особености и е
обичайно за възрастта и културалната група - работи,
несемеен, живее с родителите си. Алкохол употребявал несистемно от ученическа
възраст, без предпочитания. След навършване на 18 години спрял да пие, донякъде
и поради религиозни убеждения. Няма симптоми на синдром на алкохолна
зависимост. Липсват болестни отклонения в мисленето и възприятно-представната
сфера, интелектуално-мнестичните функции са интактни и съответстват на възрастта и житейския опит.
Анализът на данните от протоколите за разпит и психиатричното изследване
позволяват състоянието да се прецени като ОБИКНОВЕНО АЛКОХОЛНО ОПИВАНЕ - СРЕДНА
СТЕПЕН. Описаната степен на опиване е протекла само с количествени промени в
психичната дейност. Утежняващи фактори за възникването му са умората след
работния ден и употребата на алкохол на гладно. Същото е протекло със себенадценяване, подтикова улесненост, бързо вземане на решения и пристъпване към
изпълнението им без обсъждане на последствията, засилване на влеченията, импулсивно
агресивно справяне със съпротивата на потърпевшата при занижени самоконтрол и
критичност. Независимо от отчетената степен на опиване цялостното поведение на
подсъдимия М. е подредено, последователно, промените в психичната сфера са само
количествени и са извън психотичния регистър.
Декларираната амнезия в края на опиването не е критерий за наличие на психично
разстройство от някакъв порядък. В заключение по време на деянието той е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
правилно и точно да възприема фактите и обстоятелствата, свързани с него, както
и да ги запаметява и възпроизвежда в обясненията си. При психиатричното
изследване не са регистрирани симптоми на психотично
разстройство или умствена изостаналост, т.е. М. може пълноценно да участва в
наказателния процес като подсъдим и да носи наказателна отговорност. По време
на деянието той е могъл правилно и точно да възприема фактите и
обстоятелствата, свързани с него и да ги запаметява. Липсата на спомен в края
на опиването може да се дължи на интоксикационното
въздействие на алкохола върху мозъчните структури,
но е допустимо и съзнателно представяне на липса на спомен. Отсъствието на
умствена изостаналост, краткотрайно или продължително разстройство
на съзнанието, правят М. годен да възпроизвежда в обясненията си фактите и
обстоятелствата около деянието, да участва пълноценно в наказателния процес
като подсъдим и да носи наказателна отговорност.
От комплексната съдебно психиатрична и психологична
експертиза на подсъдимия Р.М. / л. 179 – 186, том ІІ / се установява следното: Не се
установява патология. Интелектът на осв. е в
границата на ниската интелигентност, което съответства на образованието и социалния опит, с дефицити в уменията
за анализиране и решаване на сложни житейски проблеми и ниско равнище на общата осведоменост и
специализираните системни
знания. Не се откриват
данни за актуална или понесена в миналото психоза. Очертават се обща личностова незрялост, импулсивност, непреценъчност особено по отношение на ефекта на поведението, липса на трайни интегрирани морално-етични и социални норми,
регулиращи поведението, склонност към социално неприемливи, емотивно
поведенчески реакции. Подсъдимият се очертава със
следните личностови особености - интровертен, склонен да трупа
враждебни чувства и агресия, без да може
да ги изрази по модулиран и адаптивен начин, нисък фрустрационен
праг; не е налице зависимост към алкохола. При осв.М. няма нито
интелектуални, нито мисловни или волеви базисни отклонения, които да
предполагат отсъствие на възможност за
разбиране и ръководене на постъпките си към момента на инкриминиране на деянието и към настоящия момент. Видимото за околните алкохолно опиване отговаря на
средната степен на обикновеното алкохолно опиване. При обикновеното алкохолно
опиване, независимо от степента му се
наблюдава снижена критичност, емоционална лабилност, волева улесненост с отпадане на нравствените задръжки и разтормозване на низши инстинкти и влечения, при което е възможно извършването на
противоправни деяния, но психичните годности за разбиране и ръководене на
постъпките са запазени. По правило с нарастване на тежестта на опиването личностовите черти и
тенденции постепенно отзвучават и с това
поведението почва да губи своята индивидуална обагреност,
като е нормално да завърши със сън. Не са налице данни, даващи основания за обсъждане на усложнено или
патологично опиване. В поведението на
осв. липсват данни, насочващи към психопатологична
мотивировка. В заключение не са
намерени клинични аргументи, за да се
обсъждат психологични правни критерии за нарушени психични годности - бил е със запазени годности
да разбира свойството и значението на постъпките
си и да ги ръководи. Относно липсата
на спомен /амнезията/ конкретно за времето преди, по време, и след деянието, при много добър такъв за всичко
останало, най-вероятно е тя да е с многокомпонента генеза - токсична /дължаща се на алкохола/,
психогенно изтласкан спомен
/ситуацията, последвала деянието е травмираща и за него / и не на последно място защитна. Експертизата не приема хипотезата
за амнестично опиване /т.нар. палимпсести/, тъй като демонстрираната амнезия няма неговите
характеристики.
От ДНК
експертиза на веществени доказателства / л. 198 – 202 том ІІ / се установява,
че по изследваните мъжки боксерки
(обект № 1) има човешка кръв, която има ДНК профил, който е еднакъв с този на сравнителния материал
от пострадалата Г.Р.Н.. Вероятността да се установи този ДНК
профил, ако клетъчния материал е оставен от някой друг индивид, освен Г.Р.Н., е: 1 на 38 400 000 000 000 000. При изследването на влагалищния секрет
от Г.Н. (обект № 2) по метода диференциален лизис не се определи ДНК профил, което се дължи на липсата и/или наличието на
биологичен материал (сперма) под допустимия (критичен) минимум. Тези
резултати представляват категорично доказателство, че човешката кръв по обект № 1 (мъжки боксерки) произхожда от пострадалата
Г.Р.Н..
ДНК
експертизата на веществени доказателства / л. 207 – 208 том ІІ / не е установила наличие на кръв и сперма по
двете парчета от скъсани червени дамски бикини.
Химическата експертиза № 12 / л. 210,
том.ІІ / следва да установи съществува ли идентичност между представените за
изследване две части /парчета/ от червени дамски бикини описани в Протоколи за
оглед на местопроизшествие от 05.05.2010 г. открити край с. **** и в с. Развигорово. На базата на направеното физическо и
морфологическо изследване се
установява, че представените две части /парчета/ от червени дамски бикини са
сходни помежду си.
От
експертна справка № 4 / л.211, томІІ / е видно, че иззетите следи от пръсти при
оглед на лек автомобил Алфа ромео с рег. № РВ 6146 ХН поради липса на количества и качество
годни за идентификация дактилоскопни признаци е
невъзможна идентификация на лицето, което ги е оставило.
Тук следва да се отбележи, че
признанието на подсъдимия Р.М. се подкрепя от доказателствата по делото, поради
което то е кредитирано в пълен обем. Всъщност така описаната фактическа
обстановка не се оспорва от страните. Защитата на подсъдимия оспорва само формата
на вината и умисъла, които касаят правната
квалификация.
Анализът на установената фактическа обстановка дава основание за
квалифициране деятелността на подсъдимия Р.Р.М. като съставомерна
по следните законови текстове:
І. По отношение на деянието
по чл. 142, ал.2, т.3, предл.
2-ро, във вр. с чл. 142, ал.1 от НК извършено от подсъдимия
Р.М., поради
следните съображения:
От
обективна страна обектът на престъплението е свободата на придвижване на човека
в пространството, която му дава възможност да избира сам къде да пребивава.
Отвличането означава отвеждане на пострадалия против неговата воля на
неизвестно за останалите място. Това става чрез измама на пострадалия, която
препятства формирането му на действителна воля и/или
чрез принуда, която препятства изявата и. Отвличането може да бъде осъществено
с всички възможни форми на принудата и при различни конкретни актове на нейната
реализация: с насилие, побой, заплаха, с помощни средства, с огнестрелни оръжия
или др. Отвличането е завършено с принудителното напускане на пострадалия на
мястото, в което се е намирал. На какво място впоследствие ще бъде откаран и по
какъв начин е без правно значение за съставомерността
на деянието като отвличане. По отношение на субектът на това престъпление не са
поставени някакви допълнителни изисквания. Достатъчно е лицето да е наказателно
отговорно, да разбира свойството и значението на извършваното и да ръководи
постъпките си. /Решение № 207 от 06.11.1996 год. по н.д. № 219/96 ВКС; Решение № 193 от 27.10.2008 на ВтАС по внохд № 179 / 2008;
Решение № 226 от 17.11.2005 на ВтАС по внохд № 232 / 2005/. Съдът намира, че деянието е
доказано. От качването на момичето в колата, до отвеждането му в местността
„Казана” в близост до с.**** през цялото време пострадалата е била лишена от
възможността да се придвижва свободно. Тя е била в невъзможност да манифестира
собствено воля за собствено придвижване, а още по малко да избяга /колата се е
заключвала автоматично чрез привеждането и в движение/. Не може да има спор и
по квалифициращите признаци – непълнолетна и подсъдимия е знаел нейната
възраст. И двамата са от едно село и живея къща срещу къща. Не би могло да се
приеме, че показанията на пострадалата са инспирирани от някакви други подбуди
/ мъст, неприязън, фантастни възприятия, внушения и др /. Показанията на пострадала са логични, последователни,
без липса на украса и това обстоятелство е отчетено от съдебно психиатричните
психологични експертизи. Оказаното от подсъдимия насилие – дърпането и за
ръката, удрянето на шамар, набутването в колата и възрастовата разлика водят до
категоричния извод, че е налице отвличане. В този смисъл и Решение № 234 / 2003
по н.д. 33/03 на І-во н.о. В него ВКС е приел, че всяко принудително отвеждане на
лицето / пострадалия / от мястото където то се намира е точно отвличане по
смисъла на НК. В този смисъл е още по
категорично е Решение № 207 по н.д. № 219 / 96 ВКС. И
там е застъпена тезата, че отвличането представлява принудителна промяна на
сегашното местонахождение при различните житейски хипотези на механичното
осъществяване на тази промяна. И при различни форми на принуда, при различни
конкретни актове на реализация. В
конкретния случай имаме насилие и то спрямо лице, на което действително може да
бъде парализирана волята за собствено придвижване и оказване на съпротива
именно по този начин.
От субективна страна
подсъдимия е съзнавал, че действува против волята на пострадалата. Действувал е
с внезапно възникнал пряк умисъл като е съзнавал обществено опасния характер на
деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици. Отвличането е против волята на лицето.
Престъплението е довършено. Видно от приложените доказателства пострадалата е непълолетна, т.е. лице което не е навършило 18 години. Ето
защо е налице квалифициращия белег по чл. 142, ал.2, т.3, предл.
2-ро от НК.
Поради което съдът приема, че подсъдимия Р.М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 142, ал.2, т.3, предл.
2-ро, във вр. с чл. 142, ал.1 от НК.
ІІ.
По отношение на деянието по чл.
152, ал.2, т.1, във вр.с чл. 152, ал.1, т.2 от НК извършено от
подсъдимия Р.М., поради следните съображения:
От
обективна страна обектът на престъплението е половата неприкосновеност на личността,
с което се накърнява нейния свободен избор на полов партньор. Изпълнителното
деяние е реализирано чрез конкретни действия свързани с удовлетворяването на
половите желания и осъществяване на полов акт против волята на лицето, като е
употребено сила и заплашване. В случая употребата на сила и заплашване е част
от изпълнителното деяние, като насилието несъмнено е насочено към постигане на
целта – съвкуплението. Престъплението е двуактно /принуда и съвкупление/ и е
резултатно. Престъпния резултат се заключава в половия акт между дееца и
пострадалата. Субектът на това престъпление – изнасилване може да бъде само
лице от мъжки пол, защото единствено то е в състояние да осъществи съвкупление
с лице от женски пол. В случая подсъдимият Р.М. е пълнолетно наказателно
отговорно лице, което е разбирало свойството и значението на извършваното и е
можел да ръководи постъпките си – съдебно психиатричната и психологична
експертиза. Пострадалият е винаги и само жена съгласно изричния текст на закона
– в случая Г.Н..
Съдът приема за установено обстоятелството, че подс. Р.М. е осъществил полов акт с пострадалата Г.Н.. Това
обстоятелство е подкрепено, не само от показанията на пострадалата Н., но и от
съдебно медицинската и тройната комплексна съдебно медицинска експертиза. От
съдебно медицинската експертиза за оглед на живо лице № 202 / 2010 / л.120 –
123 том ІІ / се установява какви травматични
увреждания има по главата, крайниците и тялото на пострадалата Г.Р.Н.. Установени са и травматични увреждания в областта
на половия орган и ануса - една прясна дефлорационна
щърбина (пълна) на девствената ципа в 3 часа по часовниковия циферблат; една прясна дефлорационна
щърбина (непълна) на девствената ципа в 9 часа по часовниковия циферблат; една разкъсноконтузна
рана на аналната лигавица в 6 часа по часовниковия циферблат. Всички установени травматични увреждания се причинени от действието на твърди тъпи предмети,
по механизма на удар, натиск и триене / за охлузванията /. Установените травматични увреждания в областта на външните
полови органи и ануса са
причинени по механизма на натиск и разтягане на влагалищната и аналната стена. Може да бъдат получени при
полов акт. Всички
установени травматични увреждания са свежи, без признаци на репарация и регенерация, с давност до едно денонощие.
Може да бъдат получени
по време и начин съобщени от пострадалата. Установените травматични увреждания са причинили на
пострадалата Н. временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. В изготвената тройна комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 109/2010 /
л. 127-129, том.ІІ / вещите лица категорично са заявили, че към момента на
деянието девствената ципа на пострадалата Г.Н. е била със запазена цялост.
Устройството на девствената ципа на пострадалата е такова, че не позволява проникване без
разкъсване. Имайки предвид морфологичните особености на девствената ципа и ненамирането на следи от стари травматични увреждания дават
основание на вещите лица да заключат, че към момента на деянието девствената
ципа на пострадалата Г. е била със запазена цялост.
Действително по обектите предмет на
криминалистическо изследване /експертизата на веществени доказателства/ носени
въпросната вечер от пострадалата и подсъдимия не е установено наличие на
сперматозоиди. Но това е така, тъй като от показанията на пострадалата е видно, че подсъдимия е „свършил” /изпразнил
се/ извън автомобила. Освен това наличието или отсъствието на сперма като
доказателство за реализиран полов акт не следва да се третира самостоятелно, а
само в съотношение с другите събрани доказателства. Налице са и многобройни
свидетелски показания, видно от които след осъществените деяние подсъдимия
публично е заявил на турски език пред всички присъствуващи: „Да ебах, аз ебах Г.!”, допълвайки
пак на турски „Ще еба всички курви в махалата!”- св.
Л.Р.И., св. М.Р.Н. и др.
Съдът
приема, че съвкуплението /половия акт/ е осъществен против волята на Г, Н, в
резултат на оказаното върху нея насилие. В конкретния случай съдът приема, че
употребеното насилие е и в двете му проявни форми –
заплашване и сила. Заплахата се изразява както в обстоятелството, че към нея са
отправени думи застрашаващи живота и целостта и така и в конкретно предприети
действия даващи основание Н. да възприеме, че тези заплахи могат да бъдат и ще
бъдат реализирани – събличането и насила, изхвърлянето на дрехите извън колата,
разкъсването на бикините й, притискането и към седалката, нанесения удар.
Следва да се отбележи, че често заплахата като не е конкретизирана, а е
отправена общо съдържа по голяма заплашителна сила, тъй като лицето по
отношение на което е отправена / тъй като липсва конкретика в нея / не може да прецени
реалния риск и дали може да го приеме /.
Употребената сила се изразява в конкретните физически действия по затискането й
към седалката и нанасянето на удар. Като упражнената принуда не е била
самоцелна, а във функционална връзка с втория акт на изпълнителното деяние, тъй
като е целяла да сломи съпротивата на пострадалата, за да се съвкупи с нея. Следва да се отбележи, че използваната
принуда като интензитет следва да се преценява на фона на останалите
доказателства. Обстоятелството, че пострадалата е непълнолетна /скоро навършила
14 години/, възрастовата разлика помежду им, обстоятелството че е тъмно и
въпреки виковете няма кой да се отзове на помощ, е обусловило и употребата на
принуда с по нисък интензитет, който е бил обаче достатъчен да сломи волята й и
да я подчини на действията на подсъдимия. /
РЕШЕНИЕ № 520 ОТ 19.07.1973 Г. ПО Н. Д. № 414/1973 Г., II
Н. О. НА ВС - НАСИЛИЕТО ПО НАЧАЛО ПРЕДСТАВЛЯВА ФИЗИЧЕСКО ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ
ЛИЧНОСТТА НА ДАДЕНО ЛИЦЕ. ТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ОСЪЩЕСТВЕНО ОБАЧЕ НЕ САМО КОГАТО
ВЪРХУ ПОСТРАДАЛАТА СЕ УПРАЖНЯВАТ ПРЕКИ НАСИЛСТВЕНИ ДЕЙСТВИЯ, НО И КОГАТО Е
ПОСТАВЕНА ПРИ ТАКИВА УСЛОВИЯ И ТАКАВА ОБСТАНОВКА, ЧЕ КАТО НЕ ВИЖДА ДРУГ ИЗХОД,
СЕ СЪГЛАСЯВА НА СЪВКУПЛЕНИЕ ВЪПРЕКИ ВЪТРЕШНОТО СИ НЕСЪГЛАСИЕ /.
За
извършеното над пострадалата насилие говори и обстоятелството за психическото и
състояние както към момента непосредствено след извършването му, така и това в
един по късен момент. Видно от комплексната съдебно психиатрична психологична
експертиза „Психичното
и състояние в последвалите дни и към настоящия момент покрива критериите за
ТРЕВОЖНО-ДЕПРЕСИВНА
АДАПТАЦИОННА РЕАКЦИЯ”. Това е страдание от областта на граничната психиатрия и е в
пряка причинно-следствена връзка с деянието. В прогностичен план типът и продължителността на реакциите
са различни и са с продължителност от
няколко месеца до понякога повече от 1-2 години, а симптомите по нататък
най-често се вписват в картината на Постравматичното
стресово разстройство. За хода, от
съществено значение, освен личностовите особености
/компенсаторния капацитет, в случая
не особено висок/, са от значение и антикризисните психологични, психиатрични и социални интервенции.
Посегателството срещу половата неприкосновеност на личността е едно от най
силните стресогенни фактори след тези срещу
посегателствата върху личността. Това обстоятелство е поставило отпечатък за
дълго време в психическото здраве на пострадалата без сигурни данни за посоката
на неговото развитие.
От субективна страна
подсъдимия е съзнавал, че действува против волята на пострадалата. Действувал е
с внезапно възникнал пряк умисъл като е съзнавал обществено опасния характер на
деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици. Съвкуплението против волята на лицето е
двуактно престъпление / съставно /. Единият акт е осъществяването на насилието
/ заплаха или сила / другата част е осъществяването на самия полов акт. В
конкретния казус съдът приема, че е безспорно установено, че подсъдимия Р.М. е участвал и в двете
изпълнителни форми. Престъплението е довършено, тъй като целения полов акт
въпреки волята на лицето е реализиран. Видно от приложените доказателства
пострадалата е непълолетна, т.е. лице което не е
навършило 18 години. Ето защо е налице квалифициращия белег по чл. 152, ал.2,
т.1 от НК.
Поради което съдът приема,
че подсъдимия Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по по чл. 152, ал.2, т.1, във вр.с
чл. 152, ал.1, т.2 от НК;
ІІІ. По отношение на деянието по чл. по чл. 150, ал.1 от НК извършено от подсъдимия Р.М., поради следните
съображения:
От обективна страна обектът
на престъплението е половата
неприкосновеност на пострадалата, с което се накърнява нейното право на
избор на интимен партньор. Изпълнителното деяние не е пряко насочено към
съвкупление, полово сношение или удовлетворение. Изпълнителното деяние на
блудството е осъществяване на физически контакт с лице, който контакт обаче не
е обективно насочен към съвкупление / вагинален контакт /. Субектът на това
престъпление може да е лице както от мъжки, така и от женски пол – неговият пол
е без значение, като не е нужно той да е различен от пола на пострадалия. В
разглеждания казус субекта е от мъжки пол, наказателно отговорно пълнолетно
лице. Подсъдимият Р.М. е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Пострадалия може да бъде всяко лице навършило
14 година възраст. Понеже е непълнолетно лице неговото съгласие има значение и
изключва престъплението. В случая лицето е от женски пол - пострадалата Г.Н..
Безспорно е и обстоятелството, че към инкриминираната дата, тя е била навършила
14 години, но е непълнолетна. Престъплението е резултатно. Неговия престъпен
резултат обаче се изчерпва само с осъществения физически контакт с постаралата.
В разглеждания казус деянието е довършено с реализирането на този контакт.
Престъплението има и специална цел – дееца да се възбуди или удовлетвори свое
полово желание, нагона си. Понеже става дума за субективен признак достатъчно е
целта да бъде поставена, не е нужно тя да бъде
и постигната – дееца да е успял да възбуди или удовлетвори свое полово
желание. / РЕШЕНИЕ
№ 568 ОТ 18.08.1973 Г. ПО Н. Д. № 540/1973 Г., II Н. О. НА ВС - ПРИ
ИЗНАСИЛВАНЕ СЪДЪТ ТРЯБВА ДА УСТАНОВИ, ЧЕ ЛИПСАТА НА СЪГЛАСИЕ СЕ ДЪЛЖИ НА
ОБСТОЯТЕЛСТВОТО, ЧЕ ЛИЦЕТО Е БИЛО ЛИШЕНО ОТ ВЪЗМОЖНОСТ ЗА САМООТБРАНА ИЛИ
ЗАЩОТО Е ПРИНУДЕНО СЪС СИЛА ИЛИ ЗАПЛАШВАНЕ, ИЛИ ПЪК ЗАЩОТО ДЕЕЦЪТ ГО Е ПРИВЕЛ В
БЕЗПОМОЩНО СЪСТОЯНИЕ. ПРИ ЛИПСАТА НА ТЕЗИ УСЛОВИЯ, АКО ПОСТРАДАЛАТА Е НАВЪРШИЛА
14 ГОДИНИ И НЕ РАЗБИРА СВОЙСТВОТО ИЛИ ЗНАЧЕНИЕТО НА ИЗВЪРШЕНОТО, ДЕЕЦЪТ ЩЕ
ОТГОВАРЯ ЗА СЪВЪКУПЛЕНИЕ ПО ЧЛ. 151, АЛ. 2 НК, А НЕ ЗА ИЗНАСИЛВАНЕ /.
Съдът приема за установено, че подсъдимия Р.М. е извършил съответните блудствени
действия по отношение на пострадалата Г.Н. с цел да възбуди и удовлетвори
половото си желание. И тъй като това деяние е извършено на същата дата, същия
часови интервал, от същият подсъдим и по отношение на същото пострадало лице /
както това по п. ІІ /, като употребил за
това сила и заплашване настоящия състав счита, че не следва да се коментират
отново тези факти и доказателства, тъй като тези две престъпления се намират в
реална съвкупност. Ще следва да се обърне внимание само на съдебно медицинската
експертиза. От тях съда приема, че подсъдимият е реализирал анален контакт с
пострадалата. От съдебно медицинската експертиза за оглед на живо лице № 202 /
2010 / л.120 – 123 том ІІ / се
установява че пострадалата има травматични увреждания в областта на ануса - една разкъсноконтузна рана
на аналната лигавица в 6 часа по часовниковия
циферблат. Всички установени
травматични увреждания се причинени от действието
на твърди тъпи предмети, по механизма на удар, натиск и триене /за охлузванията/. Установените травматични увреждания в областта на външните полови органи и ануса са причинени по механизма на натиск
и разтягане на влагалищната и аналната
стена. Може да бъдат получени при полов акт. Всички установени травматични увреждания са свежи, без признаци на репарация и регенерация, с давност до едно денонощие. Може
да бъдат получени по време и начин
съобщени от пострадалата. Установените
травматични увреждания са причинили на пострадалата Н. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Ето
защо съда приема, че тези увреждания са
в резултат на анален контакт. Бяха изложени доводи
защо се кредитират изцяло показанията на пострадалата и въз основа на тях и
посочените по горе доказателства /коментирани в п. ІІ/ съда приема, че
подсъдимия е осъществил с пострадалата и анален контакт. И тъй като се касае за
престъпления намиращи се в реална съвкупност следва да се повторят и за него фактите
и доказателствата, които съда кредитира или не, както и доводите му защо. С
оглед на процесуална икономия и тъй като не са налице обстоятелства по различни
от тези коментирани в п.ІІ съда счита, че не следва да ги преповтаря. Следва
само да допълни към така изложените по горе мотиви, че по дрехите на подсъдимия
се установява, че по
изследваните мъжки боксерки (обект № 1) има човешка кръв / от ДНК
експертиза на веществени доказателства / л. 198 – 202 том ІІ /, която има ДНК профил, който е еднакъв с този на
сравнителния материал от пострадалата Г.Р.Н.. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал е
оставен от някой друг
индивид, освен Г.Р.Н., е: 1 на 38 400 000 000 000 000. Тези резултати представляват
категорично доказателство, че човешката кръв по обект № 1 (мъжки боксерки) произхожда от пострадалата Г.Р.Н..
Налице е квалифициращия белег по чл.
150, ал.1 от НК – чрез употреба на сила
и заплашване. Това обстоятелство съда приема за доказано по аналогични мотиви
като изложените по п. ІІ коментирани по
горе.
От
субективна страна деянието е извършено с внезапно възникнал пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал
настъпването на обществено опасните последици
Поради което съдът приема, че
подсъдимия Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 150, ал.1 от НК.
По
доводите на защитата: Съдът не
намира доводите на защитата за състоятелни. На първо място защита излага доводи
свързани със съществени процесуални нарушения във фазата на досъдебното
производство. При внимателния прочит на материалите в досъдебното
производство съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения.
Органът на досъдебното производство не е длъжен да
изпълнява всички процесуални искания / някои граничещи и до прищявки
/ на страните. Съдът намира, че в досъдебното
производство са събрани необходимите доказателства по делото. Именно и заради
това най вероятно е и променената позиция на подсъдимия и изявеното от него
изрично желание за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебното
следствие. Направеното от подсъдимия признание на фактите и обстоятелствата от
обвинителния акт се подкрепя напълно от събраните по делото доказателства. По
отношение показанията на пострадалата – защо съдът ги кредитира и защо не счита че са манипулирани, бяла
изложени аргументи по горе, в подкрепа на които са и комплексните съдебно
психиатрични и психологични експертизи. Изготвените експертизи в различните й
части се подкрепят и от показанията на разпитаните в досъдебното
производство свидетели, както и от поведението на самата пострадала по време и
непосредствено след извършване на деянието.
Не се споделя и довода на защитата, че
немогат да се разграничат действията на упражнено
насилия над пострадалата при трите престъпления – отвличане, изнасилване и
блудство. И с това е нарушено правото на защита. В обстоятелствена част на
обвинителния акт е посочено оказаното насилие и заплаха върху пострадалата за
всяко от деянията. Същите бяха коментирани и от
настоящия състав в мотивите към всяко от престъпленията. Следва само да се
допълни, че съдът, счита че към насилието / упражнено за реализиране на
отвличането / са се наслагвали и допълнително мотивирали пострадалата / да
върши неща против волята си / впоследствие и допълнително оказаното й насилие.
Така че в случая може да се говори за първоначално оказано насилие, към което с
течение на времето са е наслагвало с оказаното допълнително такова.
По отношение на двете комплексни
съдебно психиатрични психологични експертизи /две по отношение на подсъдимия и
две по отношение на пострадалата /: И по отношение на първоначално назначените
и по отношение на допълнителните съдът счита, че са компетентни и обосновани.
Съдът намира, че те не се намират в противоречие, а че са напълно еднозначни и
взаимно допълващи се. Изводите на първоначално назначените експертизи се
дублират от допълнителните като даже са развити в по голям обем. Това явно се
споделя и от защитата, която прави искане разноските по допълнителната
експертиза да не се възлагат на подсъдимия. Доводът по отношение на разноските
не се споделя. Защита в досъдебното производство е
направила редица искания, включително и по отношение на първоначално
назначените съдебно психиатрични психологични експертизи. И когато те са били
уважени и не са довели до по различен резултат сега се оспорва тяхното
извършване, респк. тяхното заплащане.
Съдът счита, че се касае за две отделни
престъпления – блудство и изнасилване и че същите не се поглъщат. Основание за
това му дават обстоятелството, че се касае за различни действия макар и
осъществени от едно и също лице през непродължителен период от време. В този
смисъл и константната практика: РЕШЕНИЕ № 93 ОТ 15.06.1992 Г. ПО Н. Д. № 97/1992 Г., ВК НА
ВС „ИЗНАСИЛВАНЕТО И БЛУДСТВОТО ЧРЕЗ ПРИНУДА СЕ НАКАЗВАТ САМОСТОЯТЕЛНО САМО АКО
СА ИЗВЪРШЕНИ С ОТДЕЛНИ ДЕЙСТВИЯ. КОГАТО ТЕЗИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ СА ОСЪЩЕСТВЕНИ С ЕДНИ
И СЪЩИ ДЕЙСТВИЯ, ОТГОВОРНОСТТА Е САМО ЗА ПО-ТЕЖКО НАКАЗУЕМОТО ОТ ТЯХ.”; РЕШЕНИЕ
№ 360 ОТ 11.06.1998 Г. ПО Н. Д. № 197/1998 Г., II Н.О на ВКС – „КОГАТО ДЕЕЦЪТ
ОСЪЩЕСТВИ ИЗНАСИЛВАНЕТО И СЛЕД ТОВА С ДРУГИ ДЕЙСТВИЯ ИЗВЪРШИ И БЛУДСТВО СА
НАЛИЦЕ ДВАТА ПРЕСТЪПНИ СЪСТАВА, ПО-ТЕЖКИЯТ ОТ КОИТО НЕ ПОГЛЪЩА ПО-ЛЕКИЯ. ЗА
СЪИЗВЪРШИТЕЛСТВО В ИЗНАСИЛВАНЕТО Е НЕОБХОДИМО ДЕЕЦЪТ ДА УЧАСТВУВА ПОНЕ В ЕДНО
ОТ ДВУАКТНОТО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЯНИЕ - ПРИНУДАТА ИЛИ СЪВЪКУПЛЕНИЕТО.”; РЕШЕНИЕ №
510 ОТ 22.10.1997 Г. ПО Н. Д. № 407/1997 Г., II Н. О. НА ВКС – „КОГАТО ЕДИН И СЪЩ
ОБЕКТ НА ПРАВНА ЗАЩИТА Е ЗАСЕГНАТ ОТ ЕДИН И СЪЩ НАКАЗАТЕЛНО ОТГОВОРЕН СУБЕКТ
ЧРЕЗ РАЗЛИЧНИ СЪСТАВОМЕРНИ ДЕЯНИЯ, ВСЯКО ОТ ТЯХ СЕ НАКАЗВА САМОСТОЯТЕЛНО И
МЕЖДУ ТЯХ НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПОГЛЪЩАНЕ. СЪЩЕСТВЕНОТО РАЗЛИЧИЕ В ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО
ДЕЯНИЕ ПРИ БЛУДСТВОТО И ПРИ ИЗНАСИЛВАНЕТО ИЗКЛЮЧВА ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПОГЛЪЩАНЕ НА
ПО-ЛЕКО НАКАЗУЕМОТО ОТ ПО-ТЕЖКОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ.”.
Ето
защо съдът приема, че подсъдимия Р.Р.М. е осъществил от обектива и субективна
страна съставите на посочените престъпления. Причините за извършване на
престъпленията от М. се свеждат до деформацията в съзнанието на подсъдимия,
изразяваща се в незачитане на човешките ценности, незачитане волята на
пострадалата за свободно придвижване, незачитане половата неприкосновеност на
личността и нейния свободен избор на интимен партньор, съчетано със стремежа му
за бързо задоволяване на желанията си.
По
индивидуализацията на наказанията:
По
отношение на подсъдимия Р.М. и за
трите престъпления съдът отчете едни и същи смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Те са следните: Като отегчаващи отговорността
обстоятелства отчете особено високата степен на обществена опасност на деянията
/ касае се за деяния против личността и половата неприкосновеност /. Възрастта
на пострадалата не беше допълнително отчитана, тъй като тя се явява
квалифициращ елемент от престъплението по чл.152, ал.2, т.1, във вр.с чл. 152, ал.1, т.2 от НК, по чл. 150, ал.1 от НК и по
чл. 142, ал.2, т.3, предл. 2-ро, във вр. с чл. 142, ал.1
от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства отчете семейното и
материално положение на подсъдимия. Взе предвид и обстоятелството, че същият не
е осъждан и няма наложени наказания по реда на чл. 78 – а от НК. Отчете и факта, че същият няма / поне
регистрирани / други противообществени прояви. Това обуславя и ниската степен
на обществена опасност на дееца. Събраха се доказателства и за доброто име, с
което същият се ползува в селото. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
отчете високата степен на обществена опасност на деянията. След престъпленията против
личността, тези срещу половата неприкосновеност и здравето на личността са най
тежите и сериозно наказуеми. Поради което и за трите престъпления наложи
наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средата
на предвидените в закона наказания при условията на чл. 54 от НК. В същото
време съдът счита, че не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, нито че което и да е от тях, има качеството на изключително,
което да обуславя приложението на чл. 55 от НК. Освен това намира, че с
приложението на предвидените в закона наказания под средата ще се постигнат
целите както на личната, така и на генералната превенция и техния размер не се
явява такъв, че да се окаже несъразмерно тежък с извършеното.
И по
отношение на трите престъпления съдът приложи разпоредбата на чл. 58-а, ал.1от
НК. Съгласно същата в редакцията на извършване на престъпленията / няма
последващи промени / ДВ, бр. 27 от
За престъплението по чл. 142, ал.2, т.3
предл. 2-ро, във вр. с чл.
142, ал.1 от НК съдът прецени, че следва да се наложи наказание в размер на 9 –
девет години лишаване от свобода / предвиденото наказание е от седем до
петнадесет години лишаване от свобода – ДВ бр. 26/2010 от 06.04.2010, в сила от
28.05.2010 година /. Ето защо и при условията на чл. 58-а от НК го осъди на 6 – шест години лишаване
от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, което
да изтърпи в затвор от закрит тип.
За
престъплението по чл. 152, ал.2, т.1
от НК, във вр.с чл. 152, ал.1, т.2 от НК му наложи
наказание в размер на 6 – шест години лишаване от свобода. /предвиденото
наказание е лишаване от свобода от три до десет години – ДВ бр. 92/2002 – няма
промяна в редакцията, както към извършване на престъплението, така и към
постановяване на присъдата /. Ето защо и при условията на чл. 58-а от НК го осъди на 4 – четири години лишаване
от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, което
следва да се търпи в затвор от закрит тип.
За
престъплението по чл. 150, ал.1 от НК наложи наказание в размер на 4 – четири
години лишаване от свобода / предвиденото наказание е от две до осем години
лишаване от свобода – ДВ бр. 26/2010 от 06.04.2010, в сила от 28.05.2010 година
/. Тъй като четири години не е кратно на три, съдът преобразува четирите години
в месеци, намали ги с 1/3 и ги преизчисли в години и месеци /. Ето защо и при
условията на чл. 58-а от НК го осъди на 2 две години и 8 осем
месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието, в затвор от закрит тип.
Тъй
като всяко от посочените три деяния са извършени преди да има за което и да е
от тях ВЗС присъда, на основание чл. 23, ал.1 от НК съдът определи общо
наказание на подс. Р.М.Р. в размер на най - тежко
определеното, а именно 6 – шест години лишаване от свобода, като
съгласно разпоредбите на ЗИНЗС следва да изтърпи при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, което следва да изтърпи
в затвор от закрит тип. Наложеният размер на наказанието не позволяват
коментар относно приложното поле на чл. 66 от НК.
На
основание чл. 59, т.1 от НК съдът зачете времето, през което подсъдимия Р.Р.М.
е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража” считано от 06.06.2010
година, като един ден задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.
По
отношение на гражданския иск:
Пострадалата Г.Р.Н.
лично и с съгласието на майка
си Р.Н. Х, е предявила гражданско правна
претенция в размер на 10 хил. лева неимуществено обезщетение за престъплението
по чл. 152, ал.1, т.2 от НК, в размер на 10 хил. лева за неимуществено обезщетение за престъплението
по чл. 150, ал. 1 от НК и в размер на 10 хил. лева за престъплението по чл.
142, ал. 2, т.3, предл.2-ро, във вр. с чл.142, ал.1 от НК или в общ размер на 30 хил. лева,
ведно със законната лихва считано от 04.06.2010 година до окончателното
изплащане и направените разноски по делото. Г.Р.Н. е лицето непосредствено
пострадало от престъплението, поради което се явява и лице имащо право да
претендира обезщетение. Искът е предявен своевременно, лично от пострадалата и
със съгласието на своята майка Р. Х,, с оглед на обстоятелството, че е
навършила 14 години и съгласно изискванията на чл. 74, ал.1 от НПК и чл. 28, ал.2 от ГПК. Поради което и
предявените парични претенции бяха приети за
съвместно разглеждане в наказателния процес, а лицето конституирано като
граждански ищец и частен обвинител.
По доказаността:
За извършеното над пострадалата насилие
говори обстоятелството за психическото и състояние, както към момента
непосредствено след извършването му, така и това в един по късен момент. В тази
насока са показанията на разпитаните свидетели.
Същите се подкрепят и от съдебно психиатричната експертиза установяващи,
че в резултат на извършеното върху нея полово посегателства същата е изпаднала
в психично състояние в последвалите дни и към момента на
освидетелстване на
ТРЕВОЖНО-ДЕПРЕСИВНА
АДАПТАЦИОННА РЕАКЦИЯ. Това е страдание от областта на граничната психиатрия и е в пряка
причинно-следствена връзка с деянието. В прогностичен план
типът и продължителността на реакциите са с различна продължителност - от няколко месеца до
повече от 1-2 години, а симптомите по нататък най-често се вписват в
картината на Постравматичното стресово разстройство.
За хода, от съществено значение, освен
личностовите особености /компенсаторния капацитет, в случая не особено висок/, са от
значение и антикризисните психологични, психиатрични и социални интервенции. Определено посегателството срещу половата неприкосновеност на личността е
едно от най - силните стресогенни фактори след тези
срещу посегателствата върху личността. Това обстоятелство е поставило отпечатък
за дълго време в психическото здраве на пострадалата без сигурни данни за
посоката на неговото развитие. Начина на изчисляване на неимуществените вреди
препраща към Постановление № 2 от 1968 година на Пленума на ВС, съответно
раздел за неимуществени вреди. Това Постановление е в сила и днес. В раздел ІІІ
ВС е указал, че всички елементи, имащи значение за определяне на тези
обезщетения следва да се кредитират.
Съдът като прецени понесените от пострадалата физически и психически травми,
времето за тяхното отзвучаване, нейната възраст и с оглед и принципа за справедливост
намира, че исковете на пострадалата са доказани
в общ размер на 20 000 – двадесет
хиляди лева, от които 10 000 лева
обезщетение за вредите от престъплението по чл. 152, ал.2, т.1 от НК, във вр.с чл. 152, ал.1, т.2 от НК и по 5 000 лева за престъпленията по чл. 150, ал.1 от НК и чл. 142, ал.2, т.3 предл.
2-ро, във вр. с чл. 142, ал.1 от НК, както и законната лихва върху тях,
считано от 04.06.2010 година и разноски по делото в размер на 500 –
петстотин лева. В останалите им части до
предявените размери съдът отхвърли
гражданския иск като недоказан.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът
постанови подсъдимия Р.Р.М. *** направените разноски по досъдебното
производство в размер на 2638,25 лева /
две хиляди шестстотин тридесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, в полза
на държавата по бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в
размер на 135 лева / сто тридесет и пет лева /, държавна такса върху уважените
граждански искове в размер на 800 лева / осемстотин лева /, както и сумата от 5
- пет лева за издаването на изпълнителен лист.
На
основание чл.111, ал.1 от НПК съдът постанови веществените доказателства по
делото да бъдат пазени до влизане в сила на присъдата, след което както следва:
два броя тубфера – влагалищен секрет от Г.Р.Н.; един
брой тубфер анален секрет от Г.Р.Н.; нокти от дясна
ръка от Г.Р.Н., предадени на 05.06.2010г. с протокол за вземане на образци за
сравнително изследване; нокти от лява ръка от Г.Р.Н., предадени на 05.06.2010г.
с протокол за вземане на образци за сравнително изследване; дълги косми от
главата на Г.Р.Н. предадени на 05.06.2010г. с протокол за вземане на образци за
сравнително изследване; слюнка от устната кухина на Г.Р.Н. взета на тубфер на 05.06.2010г. с проткоол
за вземане на образци за сравнително изследване; слюнка от усната
кухина от лицето Р.Р.М., взета на тупфер на
05.06.2010г. с протокол за вземане на образци за сравнително изследване; нокти
от дясна ръка от лицето Р.Р.М.,
предадени на 05.06.2010г. с протокол за доброволно вземане на образци за
сравнително изследване; нокти от лявата ръка от лицето Р.Р.М., взети на
05.06.2010г. с протокол за вземане на образци за сравнително изследване; сноп
от дълги черни косми, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от
05.06.2010г. при оглед на л.а. „Алфа Ромео” с рег. № РВ 6146 ХН; два дълги черни косъма, иззети с
протокол за оглед на местопроизшествие от 05.06.2010г. при оглед на л.а. „Алфа Ромео” с рег. № РВ
6146 ХН; дълъг черен косъм иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от
05.06.2010г. при оглед на л.а. „Алфа Ромео” с рег. № РВ 6146 ХН; част /парче/ от червени дамски бикини
иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 05.06.2010г. от местността
„Казана” край с. ****; част /парче /от червени дамски бикини иззети с протокол за оглед на местопроишествие от 05.06.2010г. от ул. „Хан аспарух” № 1 в с. Развгорово.;
Два броя бели книжни салфетки иззети с протокол за оглед на местопроизшествие
от 05.06.2010т. от л.а. „Алфа Ромео” с рег. № РВ 6146 ХН следва да бъдат унищожени. Един брой мъжки боксерки сиви на цвят с
оранжеви ивици на ластика и надпис на предната част на ластика „Sport” с фигура на череп и кръстосани кости по предната
част на лявото бедро, предадени с протокол за доброволно предаване от лице от
05.06.2010г. от Р.Р.М.; бяла тениска, зацапана с червено кафяви петна с надпис
върху етикета „CABIN” иззета с протокол за оглед
на местопроизшествие от 05.06.2010г. от л.а. „Алфа
Ромео” с рег. № РВ 646 ХН; сиво бели дънки с
текстилен колан и емблема отзад на кръста с надпис „Redman jeans”
иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 05.06.2010г. от л.а. „Алфа Ромео” с рег. № РВ
6146 ХН следва да се върнат на Р.Р.М.. Един
брой черна рокля с презрамки с дантела в долния си край, предадена на
05.06.2010г. от Г.Н. следва да се върнат
на Г.Р.Н..
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
Председател :