МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 17.08.2011 Г. ПО НОХД № 828/2010 Г. НА ШОС

Подсъдимият Д.М.Д. е предаден на съд по повдигнато от прокурор в Шуменската окръжна прокуратура обвинение за това, че за периода от 15.09.2008 г. до 20.12.2008 г. при условията на продължавано престъпление на І Горскостопански участък в Държавно горско стопанство Шумен в качеството си на длъжностно лице – старши лесничей, организирал сеч и извозване на дървесина за снабдяване на населението от с. Царев брод, с. Живково, с. Коньовец и кв. Макак с дърва за огрев, в нарушение на служебните си задължения, с цел да набави за себе си облага в размер на 31 101.15 лева, получени от продажба на добитата дървесина, и от деянието са настъпили вредни последици за ДГС Шумен от невнесени тарифни такси в размер на 1667.07 лв – престъпление по чл. 282 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК. В обвинителния акт са конкретизирани следните нарушения, които според обвинението осъществяват състава на престъплението: нарушение на забраната на чл. 39б ал. 4 от Закона за горите (отм.) на служители на ДГС да упражняват частна лесовъдска практика по смисъла на чл. 39 ал. 1 т. 5 от същия закон; нарушение на разпоредбата на чл. 53 ал. 2 от ЗГ (отм.), определящ начините за ползването на дървесина от горите и земите от горския фонд; и нарушение на точка 1 от заповед № 849/18.09.2002 г. на началника на НУГ, с която се забранява на служителите на НУГ, неговите органи и поделения да организират и участват в снабдяването на местното население с дърва за огрев извън изпълнение на задълженията им по ЗГ и нормативните актове по него. В обвинението не е посочено, че от деянието са могли да настъпят немаловажни вредни последици, а вместо това са конкретизирани настъпили вредни последици от невнесени тарифни такси в размер на 1667.07 лева. Горното е прието от съда за несъществено процесуално нарушение.

В хода на съдебното следствие, от събраните по делото доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Д. работел на длъжността старши лесничей в ДГС Шумен по трудово правоотношение от м. април 2007 г. На тази длъжност подсъдимият отговарял за І-ви горскостопански участък (ГСУ), който обхващал горите в района на селата Хитрино, Велино и Коньовец.

През 2008 г. кметовете на селата Царев брод, Живково и Коньовец и кв. Макак – Шумен изготвили списъци на лицата, желаещи да добият дърва за огрев от Държавния горски фонд, които списъци били представени в ДГС Шумен за одобрение от директора. На основание одобрените списъци, за периода от м. октомври до м. декември 2008 г. на името на лицата били издадени позволителни за сеч, а след извършване на сечта - и позволителни за извоз. Дървата за огрев следвало да се добиват от І ГСУ, за който отговарял подс. Д..*** 2008 г. подсъдимият се срещнал с кметовете на селата Царев брод, Живково и Коньовец – свидетелите С.Ж., Б. С., Р.Р., и с главния специалист на кметството в кв. Макак – св. Е.П. и им предложил той да организира доставката на дърва на цена от 38 лева на кубик (ОХ л. 65, 66, 69, 130). След събирането на парите от кметовете на населените места, през м. септември 2008 г. подсъдимият организирал сеч и извозване на дърва за огрев от горскостопанския участък до населените места, съответно в отдели: 6“д”, 7“ж”, 7”л”, 8”ж”, 16”и” и 22”ж”. За извозване на дървесината, подсъдимият наел свидетелите Р.А.А.Ю.Х.М. и В.П.Ц., които разполагали с товарни автомобили. По негово искане, тези свидетели наели други лица за извършване на сечта, трупането и товаренето. В резултат на тази дейност, в с. Царев брод били доставени първоначално 16 курса по 8 куб. метра, за които кметът на селото св. Ж. заплатил по 96 лева на курс, или по 12 лв за куб. метър на извършващия транспорта – св. В.П.Ц. (ОХ л. 66). Сумата била платена от събраните от жителите на селото пари. В края на октомври подс. Д. *** брод за доплащане на дължимата сума за доставените дърва. Пли заплащането на сумата, подсъдимият поискал от св. Ж. да подпишат договор със задна дата за доставка на дърва с друг доставчик, но свидетелят отказал. За жителите на с. Макак били доставени общо 600 куб. м дърва за огрев, за които св. П. заплатила на три пъти общо 22 800 лева. За заплатените суми били съставени РКО, подписани от подсъдимия (ДП том ІІ л. 13-15). За жителите на с. Живково били доставени общо 260 куб. м дърва за огрев, за които св. С. заплатил на подсъдимия веднъж на 12.10.2008 г. сумата от 7600 лева за 200 куб. м дърва, и на 20.10.2008 г. сумата от 2280 лева за оке 60 куб. м дърва. Плащането било удостоверено с подпис на подсъдимия върху списъка на желаещите дърва за огрев. За с. Коньовец били доставени първоначално 100 куб. м дърва, за които св. Р. заплатил на подсъдимия 3800 лева, и впоследствие за доставени 20 куб. м дърва заплатил още 800 лева. Плащането не било удостоверено с документ, а се установява от показанията на този свидетел (ОХ л. 64).

Гореизложените обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите Ж., С., Р. и П. – кметове на населените места, които са събирали и предавали на подсъдимия паричните суми за доставка на дърва за огрев. Организирането от подсъдимия Д. на сечта, товаро-разтоварните работи, извозването на дървесината и заплащането на работата се установява от показанията на лицата, извозвали дървесина: свидетелите В.П.Ц. (ОХ л. 71-72), Ю.Х.М. (л. 136-137), Р.А.А. (л. 184), С.Р.Д. (л. 185-186), и от показанията на лицата, участвали в сечта и товаро-разтоварните работи: св. П. С.П. (л. 184-185), Т.Р.Р. (л. 186) и И.М.И. (л. 186-187).

Не се доказва по безспорен начин твърдението на свидетеля Ж., че подсъдимият отнел съставения от този свидетел разходен касов ордер. Освен твърдението на свидетеля, други доказателства за това обстоятелство няма. Издаването на такъв ордер не е било отразено в счетоводството на кметството на с. Царев брод, а други лица, присъствали на издаването на такъв ордер няма.

В хода на досъдебното производство е изготвена лесотехническа експертиза. В отговор на поставени въпроси вещото лице посочва допуснати нарушения при извършените сеч и извозване и при издаването на съответните документи. Съдът не кредитира заключението на вещото лице в тези му части. Преценката на допуснатите нарушения и вината за тях е правен въпрос, а тези нарушения са относими към делото ако и доколкото са част от деянието, което според обвинението съставлява престъпление – единственото нарушение, което обвинението е посочило като част от престъпното деяние, е на заповед № 849 от 18.09.2002 г. Поради това, съдът не кредитира заключението на лесотехническата експертиза в досъдебното производство в частта му по въпроси 1 и 2. Заключението не следва да бъде кредитирано и в частта му относно констатираната сеч в отдел 22ж на Горскостопански участък І и дължимата за този отдел тарифна такса на корен (ТТК). Въпрос по отношение на този отдел не е задаван в досъдебното производство, видно от постановлението за назначаване на експертиза от 12.02.2010 г. (ДП л. 49). Поради това, констатациите на вещото лице в тази част нямат доказателствена стойност.

Безспорно се установява от заключенията на вещите лица, че общият размер на добитата дървесина е над 2200 пространствени куб. метра: според експертизата в ДП количеството е 2205 пр. куб. м, а според повторната експертиза – 2247 пр. куб. метра.

Не се установява по безспорен начин реализирана от подсъдимия печалба, на която се позовава обвинението. В точка 6 от първоначалното заключение, изготвено в ДП, е посочена “предполагаема” печалба от 31 101.15 лева (ДП том І л. 56). Това не е безспорно доказателство в тази насока. Съгласно заключението на повторната експертиза, назначена и изготвена в съдебно заседание от вещото лице Д., печалба не е била реализирана. Съдът намира това заключение за обосновано. Доводите на обвинението срещу приемането на заключението в хода на съдебното следствие и при съдебните прения са неправилни. Вещото лице Д. е направило изчисленията в повторната експертиза въз основа и на доказателствата, събрани в съдебното производство, и след вземане предвид и другите условия за формиране на общия размер разходи за добиване на дървесината. Следва да се отбележи и изчисляването на размер на дължимите тарифни такси на корен, което също формира крайната стойност на дървесината и обуславя разликата в двете заключения: вещото лице по ДП необосновано и без никаква аргументация е приело “усреднена” стойност на тарифната такса от 8.05 лв на куб. метър, а вещото лице Д. в повторната експертиза определя тарифната такса въз основа на вида и количеството добита дървесина по отдели (ОХ л. 174-175). Поради тези съображения, съдът кредитира като обосновано и компетентно заключението на вещото лице по повторната съдебно-лесотехническа експертиза. Доказателства, опровергаващи това заключение, няма, а доводите на обвинението в хода на съдебното следствие и в обвинителната реч, че не е могло да не бъде реализирана печалба, съдът приема за несъстоятелни.

Въз основа на тези доказателства, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че подсъдимият, докато е бил на работа в ДГС Шумен като старши лесничей, е извършвал дейност по организиране на сеч и извозване на дървесина за доставка на дърва за огрев на жителите на селата Царев брод, Живково, Коньовец и кв. Макак. Горното според съда съставлява нарушение на забраната на чл. 39б ал. 4 от Закона за горите (отм.) да извършва частна лесовъдска практика по смисъла на чл. 39 ал. 1 т. 5 от същия закон – организация на добив на дървесина. Не е налице нарушение на чл. 53 ал. 2 от ЗГ (отм.). Цитираната разпоредба изброява начините на ползване на дървесината, а не въвежда конкретна и изрична забрана или задължително предписание, които могат да бъдат нарушени. Съдът намира, че подсъдимият не е нарушил и точка 1 от Заповед № 849 от 18.09.2002 г. на началника на НУГ София (ДП том І л. 65). В нея се съдържа забрана на служителите на НУГ, неговите органи и поделения да организират и участват в снабдяването на местното население с дърва за огрев. Заповедта е вътрешноведомствен акт (а не индивидуален административен акт, каквото е становището на защитата), издаден преди постъпването на подсъдимия на работа и несведена му до знание. Освен това, съдържащата се в тази заповед забрана нормативно е била уредена с изменение на Закона за горите (отм.) в чл. 39б (ДВ бр. 16 от 2003 г.), с което следва да се счита, че тя е преустановила действието си. Поради това съдът приема, че единственото нарушение на подс. Д. от възведените му в обвинението, е нарушението на забраната за извършване на частна лесовъдска практика по добив на дървесина, съобразно чл. 39б ал. 4 от НК.

Независимо от констатираното от съда нарушение на подс. Д., при така установените обстоятелства съдът намира, че деянието не съставлява престъпление.

Не са налице признаците относно субекта на престъплението по чл. 282 от НК. Субект на това престъпление може да бъде само длъжностно лице, което има определени правомощия във връзка с управленските функции на орган на властта. Основание за този извод дава даденото тълкуване в Постановление № 2 от 09.06.1980 г. на Пленума на Върховния съд. Съгласно точка първа от постановлението, общото длъжностно престъпление по служба може да бъде извършено само от длъжностно лице, което е участник в обществени отношения, свързани с дейността на държавните органи и намиращо се в тяхната система (2-80-ПП, Сб. Съдебна практика на ВС по наказателни дела – 1980 г., с. 14). Тази теза се обосновава и с граматическото тълкуване на чл. 282 ал. 1 от НК във вр. с чл. 93 т. 1 (в действаща му редакция) от НК. Буква „А” от същата точка визира отделна категория длъжностни лица, изпълняващи „служба в държавно учреждение”. Под държавно учреждение най-общо (без да се претендира за точност на понятието) се разбира публичноправна институция чиито служители по закон имат управленски (властнически) правомощия или изпълняват функции по административно или социално обслужване. Терминът „служба” тук е употребен, за да отграничи тази категория длъжностни лица от втората категория – по чл. 93 т. 1 б. „б” от НК, изпълняващи ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в частноправни субекти. Престъплението по чл. 282 от НК се намира в главата „Престъпления по СЛУЖБА”, т. е. престъпления, извършвани от длъжностни лица по чл. 93 т. 1 б. „а” от НК, защото само тези длъжностни лица са „на служба”. Основание за подобно тълкуване дава и описанието на формите на изпълнителното деяние по чл. 282 ал. 1 от НК. Първите две са съответно нарушение или неизпълнение на СЛУЖЕБНИТЕ задължения. За СЛУЖЕБНИ задължения може да се говори само когато длъжностното лице изпълнява СЛУЖБА, т. е. отново само първата категория длъжностни лица. Следва „превишаване на властта или правата”, което според цитираното Постановление № 2 на Пленума на ВС се изразява в извършване на действия извън рамките на компетентността на длъжностно лице. „Компетентност” може да притежава само длъжностно лице с управленски функции, функции по административно обслужване или социални дейности. Длъжностните лица при частноправните субекти не притежават „компетентност” в горния смисъл, а съвкупност от права и задължения, свързани с управлението и представителството на субекта, при който осъществяват ръководна работа или работа по пазене и управление на имущество. От това следва, че само длъжностно лице в публичноправен субект, натоварено с определени „публичноправни” функции – държавна или местна администрация, административно обслужване или социални дейности, може да бъде субект на престъпление по чл. 282 от НК. Длъжностни лица в частноправни субекти – каквито са и държавните предприятия по чл. 62 ал. 3 от ТЗ, не могат да бъдат субекти на престъпление по чл. 282 от НК.

Такова отграничение между двете категории длъжностни лица не е било направено при приемане на НК, нито в достатъчна степен с Постановление № 2 от 1980 г. на пленума на ВС. Това е така, защото при социалистическата стопанска система, съществувала в страната в периода на приемане на постановлението, както и в годините непосредствено след 1990 г., стопанската дейност се е развивала при условията на пълна или преобладаваща централизация, и в този смисъл практически е била част от дейността на държавното и социално управление. Това обяснява и подвежднето под отговорност по чл. 282 от НК в старата съдебна практика и на длъжностни лица в предприятия, кооперации и банкови институции. Такова отграничение обаче следва да се направи понастоящем, когато обществените отношения са напълно различни, основават се на принципа на свободна стопанска инициатива, независимост от държавата на дейността на стопанските субекти и ограничаване на държавната намеса само до регулативни, обслужващи и фискални функции. Това само по себе си изключва длъжностните лица, обладаващи стопански, а не управленски правомощия, от кръга субекти на престъплението по чл. 282 от НК (в този смисъл и ВКС – Р. 297-2005-І н.о., Р. 499-2005-ІІ н. о. – Р. И., “Длъжностни престъпления – сборник съдебна практика 1955-2006 г.”, с. 470-471, 473-475, също и ВКС Р. 325 от 04.07.2011 г. по НД № 1697/2011 г. ІІ н. о.).

В конкретния случай, подсъдимият Д. е заемал длъжност “старши лесничей” в Държавно горско стопанство Шумен. Съгласно чл. 24 ал. 1 от отменения Закон за горите (отм. ДВ бр. 19 от 08.03.2011 г.) в редакцията на текста към периода на деянието, държавните горски стопанства са самостоятелни юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон. Като държавно предприятие, ДГС Шумен, макар и с държавно имущество, не е субект на публичното право, а частноправен субект, който извършва стопанска дейност. Подсъдимият не е бил длъжностно лице в публичноправна структура, а в юридическо лице на частното право. В това си длъжностно качество той не може да бъде субект на престъпление по чл. 282 от НК.

Съображенията относно субекта на престъплението по чл. 282 от НК обуславят извод за несъставомерност на деянието и от обективна страна. Безспорно с действията си по организиране добив и транспортиране на дървесина и доставка на дърва за огрев на населението подсъдимият е нарушил забраната на чл. 39б ал. 4 от Закона за горите (отм.) за упражняване на частна лесовъдска практика. Но тези действия на дееца в неговото длъжностно качество – старши лесничей в държавно предприятие ДГС Шумен, могат да съставляват дисциплинарни и/или административни нарушения. Те не са действия или бездействия “по служба”, в смисъла на понятието “служба”, вложен в глава VІІІ раздел ІІ на НК и дефинитивната норма на чл. 93 т. 1 б. “а” от НК. От тях поначало не може да произтече нарушаване или неизпълнение на служебните задължения или превишаване на властта или правата в смисъла, вложен в нормата на чл. 282 ал. 1 от НК.

Не са събрани никакви доказателства за съставомерността на деянието от субективна страна. Не е доказано наличие на противоправна цел у подсъдимия за набавяне за себе си или другиго облага. Според обвинението конкретната цел на подсъдимия е набавяне за себе си на имотна облага. Обвинението се позовава на изготвената в досъдебното производство лесотехническа експертиза, в която в отговор на въпрос № 6 се дава заключение, че “от показанията на свидетелите може да се предположи следната печалба: ...”. Независимо, че реализираната печалба не е съставомерен признак на престъплението по чл. 282 ал. 1 от НК, Съдът обсъди доказаността на това твърдение, доколкото обвинението се позовава на него, за да обоснове тезата за престъпната цел на подсъдимия – набавянето на облага. Само по себе си подобно “предположение” не доказва нито реализираната печалба, нито противоправната цел за реализирането на такава. Това предположение се опроверга и от повторната експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие. Доводите на обвинението, че при липса на печалба подсъдимият не би извършвал тази дейност (протокол с. з. от 17.08.2011 г. стр. 18-19) не обосновават в достатъчно степен безспорен извод за наличието на престъпна цел у подсъдимия.

Не е доказана възможността за настъпване на немаловажни вредни последици от деянието. Не се спори по делото и се установява от показанията на всички свидетели, че дърва за огрев са били надлежно доставени. Самите констатирани от обвинението вредни последици се изразяват в частично невнесени тарифни такси на корен в размер на 1667.07 лева. Тук следва да се отбележи, че настъпилите от деянието вредни последици не са част от състава на престъплението по чл. 282 ал. 1 от НК и включването им в диспозитива на обвинителния акт е непрецизно. Независимо от това съдът намира, че не е установена причинна връзка между деянието на подсъдимия и констатираните невнесени тарифни такси на корен. Вещото лице в лесотехническата експертиза, изготвена на досъдебното производство, констатира, че част от разликата между следващите се и внесени тарифни такси на корен в размер на 675.08 лева се дължи на неправилно изчисляване на таксите. Тези грешки нито са допуснати от подсъдимия, нито са свързани с неговата дейност по доставка на дърва, нито са нейна последица. Не следва да се кредитира заключението на вещото лице по отношение дължимата тарифна такса на корен за сечта в отдел 22ж, тъй като такава задача по отношение на този отдел не е била поставяна в постановлението за назначаване на експертиза.

Поради изложените съображения, Шуменският окръжен съд намери, че деянието на подс. Д. не съставлява престъпление по чл. 282 ал. 1 от НК. Не се установи по делото извършване на друго престъпление от подсъдимия. Съдът прие за недоказано твърдението на свидетеля С.Ж., че подс. Д. е взел със себе си съставен от Ж. разходен касов ордер. Поради това, не са налице доказателства за извършено от подсъдимия документно престъпление. Липсата на доказателства за реализирана печалба от подсъдимия обуславят извод за несъставомерност на деянието и като престъпление по чл. 226 ал. 1 от НК – задължителен признак от обективната страна на това престъпление е получаването от дееца на значителен неправомерен доход в резултат на частната стопанска дейност, а такъв доход по делото не е установен.

С оглед на това, съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по повдигнатото обвинение.

Съобразно чл. 190 ал. 1 от НПК, съдът възложи направените по делото разноски за сметка на държавата.

В този смисъл, съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: