Р Е Ш Е Н И Е №60

№ ............/ гр. Шумен, 18. 05. 2011год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателно отделение

На девети май през две хиляди и единадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател: Нели Батанова

Членове : 1. Димчо Луков

2. София Радославова

Секретар: С.М.

Прокурор: Димитър Арнаудов

като разгледа докладваното от съдия София Радославова

ВНАХД № 227 по описа за 2011г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

С решение № 401 / 24. 03. 2011г. постановено по НАХД № 1967 / 10г. Шуменският районен съд е признал М.С.А. с ЕГН **********, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че в периода 12.05.2010г. до 20.05.2010г. в с.Ч. обл.Шумен преправил /като добавил следния текст: “ІV. Да подава общо заявление за подпомагане за кампания: 2009г., 2010г., 2011г.”/ съдържанието на частен документ – пълномощно от С. М.С. и го употребил пред Общинска служба по земеделие- с.Х., за да докаже, че съществува негово право да подава общо заявление за подпомагане за кампания 2009г., 2010г., 2011г. от името на С. М.С., поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК го ОПРАДВАЛ по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.309 ал.1 от НК.

Срещу така постановеното решение на Шуменския районен съд в предвидения в закона срок и форма е подаден протест от ШРП. В протеста намира, че решението на ШРС е неправилно и необосновано. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение на ШРС и да признае подсъдимия за виновен, като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание “Глоба” по правилата на чл.78а от НК.

В съдебно заседание протеста частично се поддържа от представителя на прокуратурата. Прокурора изразява становище, че са налице елементите на състава на престъпление по чл.309 ал.1 от НК, но намира, че деянието се явява малозначително по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, поради което моли съда да потвърди решението на ШРС.

Против протеста на ШРП в законоустановения срок е депозирано възражение от адв.Д.Р.- защитник на обвиняемото лице М.С.А.. Във възражението защитата намира, че атакуваното решение е законосъобразно. Излагат се доводи за несъставомерност на извършеното деяние. Моли съда да потвърди решението на ШРС.

Обвиняемият А. се явява лично в съдебно заседание и с процесуалният си представител. Оспорват депозирания протест. Намират решението на ШРС за правилно и излагат доводи в тази насока. Молят съда да остави без уважение протеста и да потвърди решението на ШРС.

Въззивната инстанция при проверка на присъдата, обсъди изложените доводи и като провери същата изцяло съгласно изискванията на чл. 313 - 314 от НПК установи наличие на обстоятелства по чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

Синът на обвиняемия М.С.А. – свидетелят С. М.С., бил регистриран като земеделски производител, който обработва земеделски площи и отглеждал животни, поради което имал право на парично подпомагане по схемите и мерките на директните плащания на площ. Тъй като на свидетелят С. М.С. му предстояло пътуване в чужбина, същият упълномощил баща си- обвиняемият М.С.А. да го представлява пред Областна служба по земеделие – гр.Шумен, пред Общинска служба по земеделие – гр.Шумен, пред фонд “Земеделие”, пред Община Х. и пред НАП – гр.Шумен. Пълномощното било нотариално заверено на 01.09.2008г. от кмета на с.Ч..

На 01.05.2010г. в Общинската служба по земеделие – с.Х., обв.А. подал заявление за подпомагане за 2010г. в качеството си на пълномощник на сина си, като приложил и горепосоченото нотариално заверено пълномощно. На 12.05.2010г. заявлението било върнато от ОД “Земеделие”, тъй като в приложеното пълномощно нямало изрична клауза, която да дава право на обвиняемия А. да подава заявление за входяща регистрация за кампания 2010г.

Впоследствие обвиняемият А., използвайки пишещата машина на работното си място в кметството на с.Ч., в присъствието и със съгласието на сина си – свидетелят С. М.С., добавил в пълномощното с нотариална заверка от 01.09.2008г. текст със следното съдържание : “ІV. Да подава общо заявление за подпомагане за кампания: 2009г., 2010г., 2011г.”

В периода от 12.05.2010г. да 20.05.2010г. обвиняемият А. отишъл в Общинската служба по земеделие – с.Х. и подал отново заявление за подпомагане за 2010г. в качеството си на пълномощник на сина си, като приложил и преправеното нотариално заверено пълномощно, които били приети от свидетелката Ю. Е. Д.

Впоследствие, служители от отдел “Противодействие на измамите и вътрешен контрол” към Държавен фонд “Земеделие”, извършили проверка по повод съмнения за опит за измама.

Обвиняемият А. с молба от 23.06.2010г. уведомил Държавен фонд “Земеделие”, Разплащателна агенция гр.Шумен, че се отказва от дадените му пълномощия от свидетеля С., с оглед депозираното заявление за подпомагане за 2010г. Освен това, изрично оттеглил депозираното на 01.05.2010г. заявление за подпомагане от 01.05.2010г., като направил искане да бъде прекратена изцяло административната преписка.

На 29.09.2010г. изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” депозирал сигнал до ВКП, съдържащ твърдение за осъществено престъпление с цел неправомерно усвояване на европейски субсидии. Въз основа на посочения сигнал , който бил изпратен по компетентност на Районна прокуратура гр.Шумен било образувано досъдебно производство №2025/2010г. по описа на РУП на МВР гр.Шумен.

В хода на досъдебното производство обвиняемият предал с протокол за доброволно предаване пълномощно с нотариална заверка от 01.09.2008г.

Гореописаната фактическа обстановка, първоинстанционния съд е приел за установена въз основа на: събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, от обясненията на обвиняемия М.С.А., на свид. С. М.С., както и от събраните писмени доказателства по делото приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Така установената фактическа обстановка се приема изцяло от настоящият съдебен състав.

В мотивите си НПРС е обсъдил кои гласни доказателства кредитира и кои не кредитира и поради какви съображения. Тези изводи на съда напълно се споделят от ШОС.

По отношение на доводите изложени в протеста на ШРП – На първо място се сочи, че са налице обективните и субективните елементи от състава на престъплението по чл.309 ал.1 от НК- обв.А. лично е извършил процесната преправка и е употребил процесното пълномощно, както и че липсват доказателства направената преправка да е станала в присъствието на сина му – свид.С. М.С.. Така изложените доводи са основателни. С действията си обв.А. е извършил преправка на съдържанието на частен документ, като е допълнил в него следния текст: “ІV. Да подава общо заявление за подпомагане за кампания: 2009г., 2010г., 2011г.”. Безспорно по делото е установено, а и самият обвиняем не отрича, че преправката е направена лично от него на служебната механична машина. Преправката е била направена с цел да бъдат подадени документи пред структурите на ДФ “Земеделие” за получаване на субсидии за 2010г. на името на сина му- свид. С. С.. Преправения документ е употребен за целта, за която е направена преправката в него. Деянието е извършено от обвиняемото лице с пряк умисъл. Поради това въззивната инстанция намира, че формално е налице осъществено от дееца деяние по чл.309 ал.1 от НК. По делото липсват събрани доказателства, подкрепящи тезата на обвинението, че свид.С. С. е отсъствал по това време от страната. Липсват събрани писмени доказателства – справки за задгранични пътувания, от които да е видно лицето намирало ли се към момента на преправката на документа в България или е било извън границите. Поради тези съображения съдът приема, че свидетелските показания на С. С. следва да се кредитират изцяло. Независимо, че преправката е станала със съгласието и в присъствието на С. С., според въззивната инстанция е налице осъществено деяние по чл.309 ал.1 от НК.

На второ място в протеста се сочи, че деянието не попада в хипотезата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като с преправката на нотариално заверен документ се целяло да се получат средства от фондовете на Европейския съюз. Въззивната инстанция намира така изложеният довод за неоснователен по следните съображения: Извършена е преправка на частен документ – пълномощно, на който е направена нотариална заверка единствено на подписите. Видно от положения печат на кмета на с.Ч. обл.Шумен е извършено удостоверяване на подписа положен от С. М.С. на 01.09.2008г. С изготвеното пълномощно С. М.С. е упълномощил обвиняемия М.С.А. да го представлява и да подписва от негово име всякакви документи пред: Областна служба по земеделие гр.Х., Областна служба по земеделие с.Х., Фонд “Земеделие” гр.Шумен, Община Х. и Национална агенция по приходите гр.Шумен; да тегли сумите преведи по банковата му сметка като субсидии и други плащания, извършени от “Разплащателната агенция” към фонд “Земеделие” гр.Шумен; да открива и закрива банкови сметки. С направената преправка в документа по отношение на обв. А. не се пораждат нови права и задължения. Преправката е относно подаване на заявление за подпомагане кампания 2009г., 2010г. и 2011г. Видно е от съдържанието на първоначалния текст на пълномощното, че обвиняемото лице има правото да представлява сина си пред областната и общинската служба по земеделие, както и пред фонд “Земеделие” гр.Шумен. Следва да се отчете и обстоятелството, че след като обвиняемият е научил от контролиращите органи при ДФ “Земеделие”, че направената от него преправка представлява противоправно деяние, той сам е изтеглил подадените документи. Средства от фондовете, предоставени от Европейския съюз на българската държава не са получени от свид.С. С.. Изложеното до тук обосновава извода, че деянието осъществено от обвиняемото лице макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл.309 ал.1 от НК, то същото се явява малозначително и неговата обществена опасност в конкретния случай е явно незначителна. В този смисъл е и Постановление №3/1982г. по н.д.№12/81г. на Пленума на ВС. В т.8 от същото постановление ВС е посочил, че “Отговорността ще бъде налице и когато лицето, от чието име е издаден документът, предварително е дало съгласие за съставянето му, защото наказателната отговорност за документна подправка е свързана със забраната да се издава документ от чуждо име. В тези случаи следва да се прецени дали не са налице условията на чл.9 ал.2 от НК.”

Предвид гореизложеното съдът намира, че решението на ШРС е правилно в частта му, в която намира че деянието осъществено от обв.А. не се явява общественоопасно по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 401 / 24. 03. 11 г. постановено по НАХД № 1967 / 10 г. по описа на ШРС.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340 ал. 2 от НПК да се изпрати съобщение на страните за изготвеното решение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.