Р Е Ш Е Н И Е

№ 28 21.03.2011г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският окръжен съд, наказателна колегия

На двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове: 1. Свилен Станчев

2. Румяна Райкова

Секретар С.М.

Прокурор Кирил Киряков

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ВЧНД № 101 по описа за 2011г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 318 и сл. от НПК.

С определение № 12/14.01.2011г. постановено по ЧНД №784/2010г. на Новопазарския районен съд на А.Е.М. е определено едно общо наказание измежду наказанията наложени му по НОХД №405/2009г. по описа на НПРС ВЗС на 02.03.2010г., по НОХД №612/2009г. на НПРС ВЗС на 29.05.2010г. и по НОХД №388/2009г. на НПРС ВЗС на 27.11.2010г. в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца при първоначален строг режим, което следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл.25 ал.2 от НК от така определеното общо наказание приспаднал времето, през което същият е търпял наказание “лишаване от свобода”, считано от 08.10.2010г.. На основание чл.70 ал.7 от НК, постановил осъденият да изтърпи отделно от така определеното общо наказание остатъка от отложеното с изпитателен срок наказание по НОХД 75/1994г. на ШОС, лишаване от свобода за срок от две години девет медеца и дванадесет дни при първоначален строг режим, което да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип.

Срещу така постановеното определение на Новопазарския районен съд в предвидения в закона срок и форма осъдения М. подал въззивна жалба. С жалбата сочи, че неправилно не е приспаднато от постановено отделно изтърпяване на наказание “Лишаване от свобода” на основание чл.70 от НК и изтърпяната пробация по чл.70 ал.6 от НК и счита, че това е несправедливо. Обжалва определението само в тази му част.

Представителят на прокуратурата намира жалбата за допустима, но по същество за неоснователна. Намира, че определението е правилно и законосъобразно. Дава становище да се потвърди определението.

Жалбоподателят в съдебно заседание, редовно призован не се явява, като от затвора е изпратено писмо, от което е видно, че той е пожелал да се яви на дело насрочено по същото време и час в гр.София.

Жалбата е подадена в срок, поради което е процесуално допустима.

Като се запозна с материалите по делото, ШОС намира жалбата на М. за неоснователна.

А.Е.М. е осъждан общо пет пъти до настоящия момент: С предложение НПРП е направила искане до съда за определяне на общо наказание за осъжданията на лицето по НОХД № 405/2009г., по НОХД №612/2009г. и по НОХД №388/2009г. на НПРС, които са влезли в законна сила, като предложил да бъде приведен в изпълнение и неизтърпения остатък в размер на 2 години, 9 месеца и 12 дни от наказанието лишаване от свобода по НОХД №75/1994г. на ШОС, без да приспада постановената и търпяна в изпитателния срок по чл.70 ал.6 от НК пробация. НПРС установил следното по отношение на осъжданията му: За извършено от М. престъпление през периода 21.11.86г. до края на месец май 1988г., за престъпления по чл.195 ал.2 вр. ал.1 т.3 и 4 вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл.252 ал.1 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.26 ал.1 от НК, с присъда по НОХД №96/1988г. на НПРС ВЗС на 02.02.1998г., на осъдения е наложено на основание чл.23 от НК общо наказание 5 години лишаване от свобода при общ режим и 2 години задължително заселване в гр.Нови пазар. С присъда по НОХД №75/1994г. на ШОС ВЗС на 01.07.1996г. за престъпление извършено на 18.10.1992г. на основание чл.116 т.5, 6 и 11 предл.1 от НК, за престъпление по чл.253 ал.1 т.2 от НК извършено на 02.09.1992г., за престъпление по чл.216 ал.3 от НК извършено на 04.03.1992г., на 16.05.1992г., за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК извършено на 04.03.1992г., 03.04.1992г., на 16.05.1992г. и на 05.10.1992г. в гр.Нови пазар, му е наложено общо наказание от 18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода при усилено строг режим. С определение от 23.10.2007г. по ЧНД по ЧНД №511/2007г. на Плевенския окръжен съд, ВЗС на 31.10.2007г. осъдения М. е освободен условно предсрочно от затвора на 23.10.2007г. с остатък от УПО – 2/две/ години, 9/девет/ месеца и 12 /дванадесет/ дни, при изпитателен срок от 2 години, 9 месеца и 12 дни. Наложени му били пробационни мерки – задължителна регистрация по местоживеене за срок от 2 години, 9 месеца и 12 дни и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години, 9 девет месеца и 12 дни. Изпитателният срок, при който бил условно предсрочно освободен М. изтичал на 12.08.2010г.

За престъпление извършено от М. на 12.06.2009г. по НОХД №405/2009г. на НПРС, ВЗС на 02.03.2010г. на основание чл.196 ал.1 т.2 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца. На основание чл.70 ал.7 от НК съдът е привел в изпълнение отложеното УПО в размер на 2 години 9 месеца и 12 дни. На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК съдът приспаднал изцяло наложеното на М. наказание пробация.

С присъда по НОХД №612/2009г. на НПРС, ВЗС на 29.05.2010г. М. бил осъден за престъпление извършено на 18.06.2008г. по чл.196 ал.1 т.2 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от 3/три/ години при строг режим в затворническо заведение от закрит тип.

С определение по ЧНД №375/2010г. на НПРС, ВЗС на 08.07.2010г., на М. е определено едно общо наказание от тези по НОХД №405/2009г. на НПРС и по НОХД №612/2009г. по описа на НПРС от 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК, съдът е увеличил така определеното общо наказание с 1 /една/ година и му е определил едно общо наказание, което осъдения да изтърпи, а именно – лишаване от свобода за срок от 5 години и 6 месеца в затворническо заведение от закрит тип при първоначален строг режим. На основание чл.70 ал.7 от НК съдът постановил осъдения да изтърпи отделно от така определеното общо наказание остатъка от отложеното наказание по НОХД № 75/1994г. на ШОС, като на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК, съдът е приспаднал изцяло изтърпяното наказание пробация в срока на УПО, като приел, че три дни пробация се зачитат за 1 ден лишаване от свобода.

С присъда по НОХД №388/2010г. по описа на НПРС, ВЗС на 27.11.2010г. осъдения А.М. е осъден за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК извършено на 20.05.2009г. на две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип.

Така установеното от фактическа страна досежно съдебното минало на М. е правилно и се споделя от ШОС. ШОС съобрази, че по всички осъждания на дееца е налице усложнена форма на множество престъпления. НПРС правилно е включил последните три влезли в законна сила осъждания в една група на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК и е приспаднал на основание чл.25 ал.2 от НК от определеното общо наказание изтърпяната част от наказанията лишаване от свобода по посочените присъди. Престъпленията по тях са извършени преди да има влязла в законна сила присъда, за което и да било от трите и поради това за тях следва да бъде определено едно общо наказание. Правилно съдът е определил режима на изтърпяване на наказанието – строг и заведението в което следва да се изтърпи – затворническо общежитие от закрит тип.

По отношение на искането във въззивната жалба за приспадане на изтърпяната пробация от приведеното в изпълнение УПО, ШОС намира същото за неоснователно, тъй като с определението си НПРС е привел в изпълнение на основание чл.70 ал.7 от НК УПО, което е форма на освобождаване от наложено наказание “лишаване от свобода” /чл.70 ал.1 от НК/ за определения изпитателен срок, в което съдът може да постанови да се изтърпява една от пробационните мерки по чл.42а ал.2 т.1-4 от НК. Заложените в тази законова разпоредба пробационни мерки не се явяват наказание пробация по смисъла на наказателния закон, а мерки за осъществяване на надзор по време на изпитателния срок, свързани до голяма степен и с проследяване на правилната ресоциализация на лицето. Точно в подобна връзка разпоредбата на чл.70 ал.7 изр.1 алт. Посл. От НК указва постановяване на изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното с присъда наказание при условно предсрочно освобождаване, ако условно предсрочно освободеният не изпълнява постановената пробация. В случаи като посочения неизпълнението на пробационните мерки, определени по реда на чл.70 ал.6 от НК водят единствено до активиране на процедура по чл.306 ал.1 т.3 НПК вр. чл.70 ал.7 от НК и не се дължи, нито замяна, нито зачитане на изтърпяната пробационна мярка. По тази причина ШОС споделя изцяло решението на НПРС, което намира за правилно и законосъобразно.

Искането на жалбоподателя в жалбата му е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Първоинстанционният съд с определението си законосъобразно е определил група и е приспаднал изтърпяното до постановяване на определението наказание на жалбоподателя М. в определената група. Друго приспадане в тази група не е възможно. Предвид изложеното въззивният съд приема, че определението на НПРС, в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и ще следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът:

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12/14.01.2011г. постановено по ЧНД №784/2010г. на Новопазарския районен съд.

Решението е окончателно.

На основание чл.340 ал.2 предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото решение, като на жалбоподателя се изпрати препис.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.