Р Е Ш Е Н И Е № 268

гр.Шумен, 05 Декември 2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Т. Димитрова

Членове:1.М. Маринов

2.С. Шипковенска

при секретаря Н. И. като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №665 по описа за 2011 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение от 20.10.2011г. постановено по гр.д.№3284/2011г. на ШРС, съдът е уважил молбата на Г.И.Б. и Е.Е.М. действащ със съгласието на майка си Г.И.Б.,***, за издаване на заповед за защита срещу Е.М.Б. ***. С издадената заповед за защита ответникът е бил задължен да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо молителите, отстранен е от съвместно обитаваното жилище в гр.Ш., ул.... №, вх., ет., ап. за срок от 18 месеца, забранено му е да приближава обитаваното от тях жилище, месторабота, учебното заведение в което учи детето, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, и е наложена глоба на ответника в размер на 200 лева. Недоволен от така постановеното решение останал ответника Е.М.Б., и го обжалва, като твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно, поради което и моли същото да бъде отменено.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемият депозира отговор, в който излага че решението е правилно, и моли решението да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

От приложените по делото – удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак №../23.08.1987г. на Община Каспичан, кметство с.Върбяне, и удостоверения за идентичност на имена, е видно че молителката и ответника са съпрузи, а от удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №0187/11.02.1994г. на Община Шумен се установява че първата молителка - Г.И.Б. и ответника Е.М.Б. са родители на втория молител Е.Е.М.. В представените по делото декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителите декларират, че на 15.09.2011г. ответника е упражнил физическо и психическо насилие над тях - удари с крак, юмруци и др. Влошените отношения между страните, както и упражненото психическо и физическо насилие от ответника, се установяват безспорно от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въпреки опита на ответника да си изгради алиби за процесната вечер, тезата му се опровергава, както от показанията няколко свидетеля, преки и косвени очевидци, така и от представените медицински документи. Ето защо следва да се приеме, че на 15.09.2011г. ответника е упражнил домашно насилие над молителите, изразяващо се в психически и физически тормоз - обиди, удари с крака и юмруци.

Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Налице са материалноправните предпоставки по чл.2 от ЗЗДН, поради което и съдът е следвало да издаде заповед за защита от домашното насилие. При определяне вида на необходимите в случая мерки за защита съобразно чл.5 от закона, съдът е съобразил характера на осъществяваното насилие и настоящите отношения между страните, както и имотното състояние на ответника, налагайки му санкция в минималния размер.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да остави в сила.

На въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 200 лева.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.10.2011г. по гр.д.№3284/2011г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.

ОСЪЖДА Е.М.Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Г.И.Б. с ЕГН ********** и Е.Е.М. с ЕГН **********, действащ със знанието и съгласието на майка си Г.И.Б., сумата от 200 лева /двеста лева/, представляваща направените пред настоящата инстанция деловодни разноски.

На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.