Р Е Ш Е Н И Е№248

гр. Шумен, 21.11.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова

2. Христина К.

при секретаря Н. И. като разгледа докладваното от мл. съдия Христина К. въззивно гражданско дело № 463 по описа на съда за 2011 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, чрез прокурор при ШРП срещу Решение № 498 от 04.07.2011 г., постановено по гр.д. № 3381/2010 г. по описа на РС – Шумен. Решението се обжалва в частите, с които съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С.И.Й. с ЕГН: ********** сумата от 8226.82 лв. (осем хиляди двеста двадесет и шест лева и осемдесет и две стотинки), от които 5650 (пет хиляди шестстотин и петдесет) лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по реда на чл.2, ал.1, т.6 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във вр. с чл.52 от ЗЗД, вследствие на неправомерно задържане под стража за период от 3 месеца и 23 дни и 2576.82 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки), представляващи мораторна лихва върху главницата от 02.03.2007 г. до 23.07.2010 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 23.07.2010 г. до окончателното изплащане на дължимите суми за главница и са присъдени разноски. Жалбоподателят счита съдебния акт в атакуваните части за неправилен. Излага съображения за това във въззивната жалба. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани или да намали размера на присъденото обезщетение. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата С.И.Й. с ЕГН: **********, чрез адв. Кр. Д. от ШАК- ищец пред първоинстанционния съд - е депозирала такъв. Счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд в атакуваните части правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Релевира доводи по същество. Претендира съдебно-деловодни разноски. Не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните поддържат заявените становища с въззивната жалба и отговора по нея.

С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването –допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира жалбата за неоснователна.

Обстоятелствата по делото са следните:

Производството пред ШРС е образувано по искова молба от С.И.Й. с ЕГН: **********,***, VІІ група против Прокуратурата на Република България. Ищецът твърди, че поради късното прилагане на чл.25 НК по вина на прокуратурата, едва с определение №373/15.11.2006г., постановено по ЧНД №835/2006г. по описа на ШОС е извършено групиране с наказанията наложени по други наказателни производства. Твърди, че неправомерно по вина на прокуратурата е надлежал повече от определеното му общо наказание “лишаване от свобода” – три месеца и двадесет и три дни и че не са му били приспаднати от наказанието 116 работни дни от предварителното му задържане по НОХД №665/2006 г. по описа на ШОС. За незаконното изпълнение на наложено наказание над определения размер или така нареченото надлежаване с 3м. и 23 дни претендира обезщетение в размер на 20 000 лв. за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически страдания, ведно със законната лихва.

Участващият в делото прокурор поддържа искане за отхвърляне на претенциите като неоснователни и недоказани.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от Определение №373/08.12.2006г., постановено по ЧНД №835/2006г. по описа на ШОС, на въззиваемия, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК му е наложено едно общо наказание „лишаване от свобода” по вече постановени присъди по НОХД №554/2001 г. по описа на РС – Сливница, НОХД №198/2004 г. по описа на ШРС, НОХД №725/2003 г. по описа на ШРС, НОХД №115/2004 г. по описа на ШРС и НОХД №665/2005 г. по описа на ОС – Шумен, а именно: лишаване от свобода за срок от 5 години и 6 месеца. От така определения размер на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което е бил с МНО „Задържане под стража” по НОХД №665/2005 г. по описа на ШОС от 03.06.1997 г. до 19.11.1999 г. и НОХД №725/2003 г. по описа на ШРС от 09.05.2003 г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл.25, ал.2 НК е зачетено изцяло изтърпяното наказания лишаване от свобода по НОХД №115/2004 г. по описа на ШРС. Постановено е отделно изтърпяване на наказанията наложени по НОХД №381/2003 г. по описа на ШРС, по НОХД №827/2001 г. и по НОХД №377/2005 г. по описа на ШРС, като наказанията по НОХД №381/2001 г. по описа на ШРС и НОХД №827/2001 г. по описа на ШРС не следва да се търпят, като изцяло изтърпени. Наказанието е било изтърпяно за периода от 07.01.2005 г. до 02.03.2007 г. в Затвора гр. Плевен, като на основание чл.59 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия по мярка за неотклонение “задържане под стража” в общ размер на 3 г. 10 м. и 28 дни.

На 02.03.2007г. ищецът е освободен от Затвора гр. Плевен, поради изтърпяване на наказанието.

Видно от приетите по делото Удостоверение №17/05/02.03.2007 г. на Началника на Затвора гр. Плевен (л.8 от делото на ШРС), Удостоверение №1860/2010/09.03.2011 г. на ШОС /л.54 от делото на ШРС/, не оспорени от страните и материалите от ЧНД №835/2006 г. и НОХД №665/2005 на ШОС/, към датата на освобождаване - 02.03.2007 г., ищецът е изтърпял фактически: 3 месеца наказание лишаване от свобода по присъда по НОХД 377/2005г. на ШРС и общо наказание от 5г. и 6 месеца лишаване от свобода, като за периода 07.01.2005г. до 02.03.2007г. всичко е изтърпял-6г. 2м. 23д. При определено общо наказание от 5 години и 6 месеца, неоснователното му задържане е 3м. и 23 дни.

Приложена е и справка за съдимост, издадена от ШРС, от която се установява, че ищецът е осъждан няколко пъти.

При така установеното съдът намира следното:

ШОС въз основа на събраните писмени доказателства приема за установено, че ищецът е надлежал с 3м. и 23 дни наложено наказание над определения размер.

При това положение, с допуснатото изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” по отношение на въззиваемия над определения с присъдата му размер, безспорно е осъществен фактическия състав на чл. 2, т. 6 ЗОДОВ, визиращ отговорността на Държавата за вреди причинени на граждани от дейността на правозащитните органи. Прокуратурата не е осъществила необходимия надзор за законност по чл. 4, вр. чл. 3 ЗИН при изпълнение на конкретното наказание.

Предявените искове са доказани по основание и отчасти по размер по следните съображения:

Продължителността на така нареченото надлежаване от 3м. и 23 д. е установена в официални и неоспорени от страните документи. За да се определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които ги обуславят: продължителността на изпълнението на наказанието лишаване от свобода над определения срок или размер; режимът на изтърпяване на наказанието и типа на затворническото заведение; тежестта на преживяванията и конкретните им проявления при ищеца; други обстоятелства, които в случая са неговата отрицателна характеристика.

Доказателства са събрани само за срока на надлежаването - 3м. 23д, режима-строг, типа на заведението-затвор и характеристични данни, които са от значение при преценката за отражението на факта пораждащ отговорността върху неговата психоемоционална сфера. Ищецът е преживял ограничаване на личната му свобода и неприкосновеност, правото му на свободно придвижване. Доказателства за тежестта на негативните преживявания и конкретните им прояви при ищеца не са представени.

Затова въпроса е дали това е достатъчно да се определи обезщетение за неимуществени вреди. Според съда достатъчно е да е установен факта пораждащ отговорността на държавата в лицето на нейните правозащитни органи, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, но в обичайно приетия от практиката справедлив размер. Това е така, защото неимуществените вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху психоемоционалната сфера на индивида. Или налице ли е определения от закона факт той винаги по някакъв начин въздейства неблагоприятно върху лицето. Това въздействие и емоциите въз основа на него трябва да бъдат обезщетени по справедливост. Когато се претендира нещо повече от обичайното, специфично за конкретната личност то трябва да бъде доказано.

По горните съображения съдът намира, че обезщетението следва да бъде определено в минимални размери, съобразно утвърдената съдебна практика.

Поради всичко гореизложено съдът намира, че сумата от 5650 лв. ще бъде достатъчна и справедлива да обезщети ищеца за понесените от него неимуществени вреди от незаконно задържане, претенцията над този размер и до размера на сумата 20 000 лева се преценя за неоснователна, недоказана и се отхвърля.

Така решението на първоинстанционния съд в тази обжалвана част се явява правилно и следва да се потвърди.

Доказан по основание се явява и акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД и следва да се присъди законна лихва от датата на освобождаването му от затвора така както е поискано до 23.07.2010 г./ датата на исковата молба/ - 2576.82 лв., както и лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното й заплащане.

Обжалваното решение и в тази част се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед направеното искане, подкрепено с писмени доказателства, следва да бъдат присъдени разноски в полза на въззиваемия в размер на 500.00лв. - адвокатски хонорар.

Така мотивиран, ШОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 498 от 04.07.2011 г., постановено по гр.д. № 3381/2010 г. по описа на РС – Шумен в частите, с които съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на С.И.Й. с ЕГН: ********** сумата от 8226.82 лв. (осем хиляди двеста двадесет и шест лева и осемдесет и две стотинки), от които 5650 (пет хиляди шестстотин и петдесет) лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по реда на чл.2, ал.1, т.6 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди във вр. с чл.52 ЗЗД, вследствие на неправомерно задържане под стража за период от 3 месеца и 23 дни и 2576.82 лв. (две хиляди петстотин седемдесет и шест лева и осемдесет и две стотинки), представляващи мораторна лихва върху главницата от 02.03.2007 г. до 23.07.2010 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска - 23.07.2010 г. до окончателното изплащане на дължимите суми за главница и са присъдени разноски.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.И.Й., ЕГН: ********** сумата от 500.00 лв. (петстотин лева), представляващи направените разноски пред настоящата инстанция - адвокатско възнаграждение.

В необжалваната част решението на Шуменския районен съд е влязло в сила.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.