Р Е Ш Е Н И Е№101

гр.Шумен, 05 Май 2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав:

Председател: Л. Томова

Членове:1.Т. Димитрова

2.М. Маринов

при секретаря Н. И., като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №140 по описа за 2011 год. на ШОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №231 от 03.01.2011г. по гр.д.№1113/2010г. Районен съд - гр.Шумен е прекратил производството по отношение на предявения установителен иск за собственост от "Тит - Т.Т." ЕООД гр.Шумен срещу К. Е.И. и Д.Е. И. в частта му за 181/370 ид.ч. от дворно место поради недопустимост, и е отхвърлил предявеният иск в останалата му част - 22/370 ид.ч., като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност в отхвърлителната част, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което претенцията да бъде уважена, а в прекратителната част - обезсилено.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна - Д.Е. И. е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено. Въззиваемата страна К.Е.И., не е депозирала отговор на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран със субективно съединени установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК от "Тит - Т.Т." ЕООД гр.Шумен срещу К. Е.И. и Д.Е. И.. Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно основателността на предявените искове също са правилни и са базирани на установените по делото факти. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

По депозираните в жалбата оплаквания по съществото на спора: На първо место, следва да се изтъкне, че интересът е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, т.е. такава за която съдът следи служебно. По делото не се установява, ответниците, както съдебно, така и извънсъдебно, да са оспорвали правото на собственост на ищеца касателно 181/370 ид.ч. от дворното место. Предявеният от ищеца петитум, с който е обвързан и съдът, е да се признае за установено, че ищеца е собственик на 203/370 ид.ч. от дворното место, поради което и правилно първоинстанционния съд е приел, че за ищеца липсва правен интерес от претенцията му в неоспорената и част, и съответно правилно е прекратил производството в тази му част, като недопустимо. Разпределението на доказателствената тежест се осъществява съобразно чл.154, ал.1 от ГПК, като в процесния случай, ищеца следва при условията на главно и пълно доказване, да установи по безсъмнен начин сочения от него факт на необезпокоявано владение върху 22/370 ид.ч. от имота, годно да го направи собственик. В противен случай влизат в сила неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. От една страна следва да се отбележи, че съобразно правната доктрина – Българско вещно право, академик Любен Василев, университетско издателство, София – 1995г., както и съдебната практика, института на придобивната давност може да се приложи само тогава, когато намерението за своене на държателя е явно, последния е демонстрирал, манифестирал поведение на пълноправен собственик, безсъмнено сочещо, че упражнява собственически правомощия в пълен обем за себе си, което поведение следва да е достигнало до знанието на действителния собственик. Ищеца не е установил, с надлежни доказателствени средства, дали владяната от него част от имота включва и спорните 22/370 ид.ч., не е декларирал, нито пред общински, нито пред държавни административни органи, че притежава повече от удостовереното с титула му за собственост, както и знание на истинския собственик за подобно намерение. Тезата на жалбоподателя, че е придобил по давност 22 кв.м. от дворното место, находящи се под магазина, е несъстоятелна. Собствеността върху процесния магазин е прехвърлена, без право на собственост върху идеални части от дворното место, а ищеца не установява и владение, годно да го направи собственик, върху общо 203 кв.м. от дворното место, което евентуално, при наличие на всички останали предпоставки, би го направило собственик по давност. Нещо повече, и от назначената в първоинстанционното производство експертиза, се установява, че и към настоящия момент, ищеца владее по - малка част, от тази която по принцип му се полага, и му е призната при разпределението на ползването, което е осъществено на база притежаваното от съсобствениците право на собственост върху дворното место, удостоверено в титула им за собственост.

Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да се потвърди.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените в настоящата инстанция разноски в размер на 600 лева.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №231 от 03.01.2011г. по гр.д.№1113/2010г. на Районен съд - гр.Шумен.

ОСЪЖДА "Тит - Т.Т." ЕООД гр.Шумен, с ЕИК 127628831, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Е. И. с ЕГН **********,***, сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща направените по делото разноски, пред въззивната инстанция.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.