Р Е Ш Е Н И Е№171

гр.Шумен 21.07.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в открито заседание на седми юли две хиляди и единадесета година ,в състав:

Председател: Константин Моллов

Членове:1. Азадухи Карагьозян

2. Ралица Хаджииванова

при секретаря С.М. и като разгледа докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№102 по описа за 2011г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №705 от 2.12.2010г. по гр.д.№3636 по описа за 2009г. на ШРС съдът е допуснал до делба между Р.Й.П. и Т.И.Х. следният недвижим имот –апартамент №5 с идентификатор №83510.661.290.3.5.по кадастралната карта на гр.Шумен с площ от 66.94кв.м. с адрес гр.Шумен ул. в едно с избено помещение №5 ,със застроена площ от 2.86кв.м. ,както и 4 274/100000ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж при квоти ½ ид.част за Р.Й.П. и ½ ид.част за Т.И.Х. ,отхвърлил е предявеният от Р.Й.П. *** срещу И.Х.В. *** иск за делба на горепосоченият апартамент № ,отхвърлил е предявеният от Р.Й.П. *** срещу И.Х.В. *** и Т.И.Х. иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД да се признае за установено ,че договор за дарение ,обективиран в НА№71 по НД №908/09г. на нотариус №024 с район на действие ШРС е нищожен до размер на ½ ид.част ,като противоречащ на закона ,като неоснователен, осъдил е Р.Й.П. да заплати на И.В. и Т.Х. разноски по делото в размер на 50лв.

Решението е обжалвано от ответниците И.Х.В. и Т.И.Х., действащи ,чрез пълномощника си адв.Ст.С. от ШАК само в частта му с която съдът е допуснал до делба процесният недвижим имот между Р.Й.П. и Т.И.Х. , при квоти по 1/2 ид.част за всяка от тях като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено в тази му част и съдът да постанови друго с което да отхвърли искът за делба на ищцата и да им се присъдят разноските по делото.

Въззиваемата страна Р.Й.П. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Д.И. *** оспорва жалбата и моли съдът да я остави без уважение и потвърди решението в обжалваната му част.

Решението е обжалвано от ищцата Р.Й.П. , действаща ,чрез пълномощника си адв.Д.И. *** само в частта му с която съдът е отхвърлил предявеният от Р.Й.П. *** срещу И.Х.В. *** и Т.И.Х. иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД да се признае за установено ,че договор за дарение ,обективиран в НА№71 по НД №908/09г. на нотариус №024 с район на действие ШРС е нищожен до размер на ½ ид.част ,като противоречащ на закона ,като неоснователен , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателката моли решението да бъде отменено в тази му част и съдът да постанови друго с което да уважи искът и по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Срещу тази жалба няма постъпил отговор . В съдебно заседание тази жалба се оспорва като неоснователна и недоказана от И.Х.В. *** и Т.И.Х. ,действащи ,чрез пълномощника си адв.Ст.С. от ШАК.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК . Жалбата на Т.И.Х. е основателна , на Р.Й.П. е неоснователна , а на И.Х.В. е недопустима.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от приложената по делото заповед № РД -25-278 от 15.04.1988г. на Об.НС –Шумен ,въз основа на влязла в сила заповед по чл.98 от ЗТСУ/отм./ №408/3.07.1984г. и на осн.чл.100 от ЗТСУ/отм./ е определено жилище №в гр.Шумен със застроена площ от 64.53кв.м. състоящо се от две стаи ,кухня и сервизни помещения и изба № в обезщетение на И.Х.В. , като това жилище го получава от баща си Х.М. съгласно нотариално заверена молба №4298 от 5.11.1987г. на ШРС, същият следва да заплати за отстъпеното му в обезщетение жилище 13 210лв. и такса за право на строеж 1 706лв. ,общо 14 925лв. Съгласно нотариален акт за собственост на жилище построено с отстъпено право на строеж върху държавна зема от ЖСК И.Х.В. е признат за собственик на апартамент №5 с площ от 66.94кв.м. с адрес гр.Шумен ул. в едно с избено помещение №5 ,със застроена площ от 2.86кв.м. ,както и 4 274/100000ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж . С нотариален акт №71 том VІ дело №908 на 16.11.2009г. в хода на делото ответникът И.В. е дарил този имот на дъщеря си Т.И.Х.. Видно от решение №224 от 8.04.2009г. по гр.д.№2952 по описа за 2008г. на ШРС ,съдът е прекратил гражданският брак ,сключен на 25.09.1983г. между И.Х.В. и Р.Й. В., като дълбоко и непоправимо разстроен ,без произнасяне по вината и е одобрил постигнатото между страните споразумение по чл.99 ал.3 от СК с което страните са уредили имуществените и личните отношения по между си.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Ищцата е предявила иск за делба срещу бившият си съпруг И.В. на придобитото от тях по време на брака им имущество –апартамент №5 при квоти по ½ ид.част за всеки и при условията на евентуалност иск за делба срещу Т.И.Х. . Съдът е отхвърлил искът за делба срещу И.В. и решението му в тази част е влязло в сила. Поради това е разгледан и уважен евентуалният иск за делба срещу Т.Х. ,който е предмет на въззивно обжалване по настоящото дело. Видно от решение №224 от 8.04.2009г. по гр.д.№2952 по описа за 2008г. на ШРС ,съдът е прекратил гражданският брак ,сключен на 25.09.1983г. между И.Х.В. и Р.Й. В., като дълбоко и непоправимо разстроен ,без произнасяне по вината и е одобрил постигнатото между страните споразумение по чл.99 ал.3 от СК с което страните са уредили имуществените отношения по между си в следният смисъл : “Съпрузите декларират ,че през време на брака не са придобивали недвижими имоти и движими вещи ,подлежащи на делба ,семейното жилище ,собственост на съпруга ,ще се ползва от И.Х.В. ,като Р.Й. В. го е напуснала и няма претенции относно ползването му”. Не е спорно между страните ,че семейното им жилище е именно това ,което се намира в гр.Шумен на ул.. Видно от това споразумение е, че напълно ясно е изразена волята на съпрузите относно уреждането на отношенията им конкретно за апартамента ,относно характера на собствеността и за бъдещото ползване. Изразената в същото воля на страните досежно имуществените им отношения ги обвързва. По този начин окончателно са уредени имуществените отношения между съпрузите по отношение на апартамента. Споразумението има договорен характер и съгласно разпоредбата на чл.20а ЗЗД има силата на закон за тези ,които са го сключили и действие на съдебна спогодба, посредством която страните уреждат имуществените си отношение ,вкл. чрез взаимни отстъпки и признаване на права и съответно вещноправен прехвърлителен ефект ,което препядства възможността разрешените с него въпроси да бъдат преразглеждани и пререшавани в друг процес ,като настоящият за делба на процесният имот. Никоя от страните не може да претендира , че отношенията са различни от тези ,които са прогласени в споразумението по чл.99 ал.3 от СК/отм./. Съдът следва да констатира, каква воля е изразена по отношение на придобитото по време на брака имущество и да се съобрази с нея. В този смисъл е и практиката на ВКС –решение №293/16.05.2006г. на ВКС І г.о. по гр.д.№58/2006г. , решение №907/30.11.2006г. по гр.д.№635/2005г. на ВКС ІІг.о. ,решение №756/28.09.2001г. по гр.д.№7/2001г. на ВКС ІІг.о. и постановените по реда на чл.290 от ГПК и имащи характер на задължителна съдебна практика решение №124/22.06.2010г. по гр.д.№792/2009г. на ВКС , ІІг.о. и решение №296/15.06.2010г. по гр.д.№422/2009г. на ВКС , ІІ г.о. Предвид гореизложеното ,съдът няма да разглежда другите възражения направени по делото от ответниците относно правото на собственост върху процесният имот.

Съобразно изразената от страните воля в споразумението им по чл.99 ал.3 от СК /отм./ съдът приема ,че процесният апартамент е изключителна собственост на И.В. и не е съпружеска имуществена общност. Поради това и след дарението на този имот той става еднолична собственост на ответницата Т.Х. . Ето защо и предявеният иск за делба от Р.П. срещу Т.Х. е неоснователен и следва да се отхвърли ,тъй като не се установи твърдяната съсобственост между страните за този имот.

Ищцата е предявила и инцидентен установителен иск по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД срещу И.В. и Т.Х. с искане съдът да признае за установено ,че договор за дарение ,обективиран в НА№71 по НД №908/09г. на нотариус №024 с район на действие ШРС е нищожен до размер на ½ ид.част ,като противоречащ на закона. Предвид установеното по-горе ,че имотът е собственост на И.В. не се касае за дарение на чужд имот до ½ ид.част от него. Но даже и да се касае за дарение на чужд имот ,то според преобладаващата съдебна практика отчуждаването на имот , който не е собственост на дарителя или на продавача не е основание за нищожност на договора по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД ,поради противоречие със закона. Поради това и искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

Съдът счита ,че депозираната жалба с която се обжалва решението на ШРС в частта му с която съдът е допуснал до делба процесният имот между Р.Й.П. и Т.И.Х. при квоти по ½ ид.част по отношение на жалбоподателя И.Х. е недопустима ,тъй като решението в тази му част не го касае , тъй като не е постановено спрямо него , а само спрямо посочените Р.Й.П. и Т.И.Х. и не го обвързва. Поради това за него не е налице правен интерес от обжалване на решението в тази му част и жалбата му следва да се остави без разглеждане и производството по В.гр.д.№102 по описа за 2011г. на ШОС в тази му част да се прекрати като недопустимо.

Ето защо решението на първоинстанционният съд следва да се отмени като неправилно в частта му с която съдът е допуснал до делба имота между Р.Й.П. и Т.И.Х. и да се потвърди в частта му с която съдът е отхвърлил искът по чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД като правилно и законосъобразно. В останалата му част решението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Съобразно изхода от спора следва ищцата Р.Й. да заплати на ответника И.В. разноски по делото за първата инстанция в размер на 400лв. и за въззивната инстанция да заплати на Т.Х. разноски по делото за държавна такса в размер на 28лв.

Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №705 от 2.12.2010г. по гр.д.№3636 по описа за 2009г. на ШРС, в частта му с която съдът е допуснал до делба между Р.Й.П. и Т.И.Х. следният недвижим имот –апартамент №5 с идентификатор №83510.661.290.3.5. по кадастралната карта на гр.Шумен с площ от 66.94кв.м. с адрес гр.Шумен ул. в едно с избено помещение №5 ,със застроена площ от 2.86кв.м. ,както и 4 274/100000ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж при квоти ½ ид.част за Р.Й.П. и ½ ид.част за Т.И.Х. ,като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Й.П. с ЕГН ********** срещу Т.И.Х. с ЕГН ********** иск за делба на следният недвижим имот –апартамент №5 с идентификатор №83510.661.290.3.5.по кадастралната карта на гр.Шумен с площ от 66.94кв.м. с адрес гр.Шумен ул. в едно с избено помещение №5 ,със застроена площ от 2.86кв.м. ,както и 4 274/100000ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж при квоти ½ ид.част за Р.Й.П. и ½ ид.част за Т.И.Х.,като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решение №705 от 2.12.2010г. по гр.д.№3636 по описа за 2009г. на ШРС, в частта му с която съдът е отхвърлил предявеният от Р.Й.П. *** срещу И.Х.В. *** и Т.И.Х. иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД да се признае за установено ,че договор за дарение ,обективиран в НА№71 по НД №908/09г. на нотариус №024 с район на действие ШРС е нищожен до размер на ½ ид.част ,като противоречащ на закона ,като неоснователен.

Решението в останалата му част е влязло в сила.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Х.В. с ЕГН ********** срещу решение №705 от 2.12.2010г. по гр.д.№3636 по описа за 2009г. на ШРС, в частта му с която съдът е допуснал до делба между Р.Й.П. и Т.И.Х. следният недвижим имот –апартамент №5 с идентификатор №83510.661.290.3.5.по кадастралната карта на гр.Шумен с площ от 66.94кв.м. с адрес гр.Шумен ул. в едно с избено помещение №5 ,със застроена площ от 2.86кв.м. ,както и 4 274/100000ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж при квоти ½ ид.част за Р.Й.П. и ½ ид.част за Т.И.Х. и прекратява производството по В.гр.д.№102 по описа за 2011г. на ШРС в тази му част ,като недопустимо.

ОСЪЖДА Р.Й.П. да заплати на И.Х.В. разноски по делото за първата инстанция в размер на 400лв. и на Т.И.Х. разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 28лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република България в едномесечен срок ,от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.