Решение по Гражданско дело 100/2011г.

Р Е Ш Е Н И Е№100

гр. Шумен, 11.04.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публично съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Азадухи Карагьозян

2. Христина Колева

при секретаря С. М. като разгледа докладваното от мл. съдия Христина Колева въззивно гражданско дело № 100 по описа на съда за 2011 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от В.Ж.А. с ЕГН: **********,***, чрез процесуалния представител адв. Г. К. от ШАК против решение № 321/09.12.2010г., постановено по гр. д № 851/2009г. на НПРС. Решението се обжалва в частите, с които са уважени исковете по чл. 108 ЗС и чл. 59, ал.1 ЗЗД и е отхвърлен искът с правно основание чл.74, ал.2 във вр. с чл.72 ЗС за сумата от 6 659 лв.. Жалбоподателят счита атакуваното решение в обжалваните части за неправилно и необосновано. Излагат се подробни доводи по същество в подкрепа на застъпваното становище. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови ново, с което да отхвърли предявените от ищците обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59, ал.1 ЗЗД, като неоснователни и недоказани или ако атакуваният акт бъде потвърден по отношение на искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.59, ал.1 ЗЗД, да се отмени в частта по насрещния иск с правно основание чл.74, ал.2, във вр. с чл.72 ЗС, като се осъдят ответниците по него да заплатят сумата за направените подобрения в размер на 6 659.00лв., ведно със законната лихва, считано от 28.12.2009г./датата на депозиране на насрещния иск/. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата - ищци пред първоинстанционния съд – П.Г.Б. с ЕГН: **********,*** и Ц.Г.П. с ЕГН: **********,***, чрез процесуалния си представител адв. Ц. К. от ШАК са депозирали такъв, с който оспорват изцяло жалбата. В него се твърди, че решението на първоинстанционния съд е правилно. Релевирани са доводи по същество. От въззивния съд се иска да отхвърли жалбата, като постанови решение, с което да потвърди обжалваното такова на РС-Н.п.. В отговора на насрещната страна по жалбата няма искане за събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява, в писмена молба чрез процесуален представител поддържа заявеното становище с въззивната жалба.

В съдебно заседание въззиваемите, чрез процесуален представител оспорват въззивната жалба и поддържат депозирания отговора по нея. Претендират съдебно деловодни разноски.

С оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването –допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира жалбата за неоснователна.

Обстоятелствата по делото са следните:

В исковата си молба ищците П.Г.Б. и Ц.Г.П. твърдят, че са наследници по закон /брат и сестра/ на М. Г.П.,***, починала на 16.02.2007 год.. След смъртта й, въз основа на наследствено правоприемство, ищците са придобили при равни квоти собствеността върху имота й, находящ се в гр.Н.п., ул. „Ц. С.” №54, ет.2, ап.5, с площ от 106.09 кв.м., състоящ се от хол, всекидневна, спалня, детска спалня, кухня-бокс, баня, тоалетна, пералня и коридор, както и гараж с площ от 21.28 кв.м. в същата сграда и изба с площ 14.50 кв.м., както и таванска стая с площ от 30.54 кв.м. Твърди се, че ответникът е във фактическа власт на имота без основание и отказва да предаде владението му на ищците. В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане за осъждане на ответника да предаде на ищците владението върху описания имот. Претендират също обезщетение за ползването на имота в размер на месечен наем, за периода от 18.03.2009 г. до датата на депозиране на иска, като молят, ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 800.00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на иска, до окончателното плащане на главницата.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат иска.

Ответникът оспорва исковете. Реализира защитата си като възразява, че е собственик на ½ от имота въз основа на изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност, с начало на владението от 1985 година. Ответникът твърди, че от 1964 година е заживял с наследодателката на ищците на съпружески начала, като това съжителство е продължило до нейната смърт – 16.02.2007г.. В производството пред НПРС на основание чл.211 ГПК ответникът по предявените искове е предявил при условията на евентуалност насрещен иск срещу първоначалните ищци за сумата 1000.00лв., претендирана като извършени в имота подобрения през периода 1992 г. – 1995 г., като иска да бъде постановено и право на задържане в негова полза. В хода на процеса пред НПРС на основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на насрещния иск и същият се счита предявен за сумата 8270.00 лв..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

От акт за смърт № 30/16.02.2007г. на община Н.п. се установява, че М. Г.П. е починала на 16.02.2007г.

От удостоверение за наследници №13/06.11.2009 г., изд. от Община – гр. Н.п. се установява, че ищците П.Г.Б. и Ц.Г.П. са наследници по закон /брат и сестра/ на М. Г.П..

От нотариално заверен договор за доброволна делба с дата 06.06.1975 г. /л.77 от делото на НПРС/ се установява, че М. Г.П. е била собственик на къща, състояща се от две стаи и салон и пристроена към нея малка кухня, с 1/2 идеална част от застроено и незастроено дворно място, цялото от 494 кв.м., находящо се в гр. Н.п., съставляващо по плана на града парцел V-1253 от квартал 109, при граници на парцела: от две страни улици, Ц.Г.П. и наследници на К. М..

От заповед РД-25-84/08.02.1985 г. на Председателя на ИК на ОНС – гр. Шумен, е видно, че посоченият по-горе имот на М. П. е отчужден в полза на държавата за кооперативно жилищно строителство и същата е обезщетена с тристайно жилище.

Видно е от протокол от 05.02.1986 г., че е учредена ЖСК “В. Левски”.

Със заповед №69/28.03.1986 г. на Председателя на ОНС – гр. Н.п. е отстъпено право на строеж на ЖСК “В. *** върху държавен парцел ІV от квартал 128, предвиден по плана на гр. Н.п. за кооперативно строителство, като парцела е образуван от отчуждени парцели, единият от които този на М. П..

Строежът на кооперацията е започнал през 1986г., като с протокол №5/05.08.19986 г. е извършено разпределение на апартаментите, избите и гаражите в новостроящата се сграда на ЖСК. За М. Г.П. е определен апартамент №5, на втори жилищен етаж, с площ от 106, 09 кв.м., изба №1 с площ от 14, 50 кв.м. и гараж №1 с площ от 21, 28 кв.м., а общата стойност, която е следвало да бъде заплатена за него е 27 449 лв./заповед №РД-25-905/20.09.1986 г./.

По делото е назначена и съответно изготвено заключение по съдебно-счетоводна експертиза/л.276-279 от делото на НПРС/, от което се установява, че общо внесените в брой суми в ЖСК “В. Левски” от М. П. са в размер на 3 034.59 лв., а сумата от 658. 94 лв. е внесени от ответника, както след месец 12.1986г. не са се внасяли пари в брой, а всички суми са събирани чрез вноски в сметката на кооперацията, като по данни на Банка ДСК документи за сметката на същата за периода 1986-1994г. не се съхраняват.

От приетия и неоспорен НА №133, том І, дело №477/1993 г. на НПРС се установява, че М. П. е придобила собствеността върху жилище, построено върху държавна земя по стопански начин от ЖСК, а именно: 1. Апартамент №5, находящ се в югоизточната част на жилищна сграда в гр. Н.п., обл. Шуменска на ул. “Ц. С.”, №54, който апартамент е на втори жилищен етаж, със застроена площ от 106. 09 кв.м., състоящ се от хол, всекидневна, спалня, детска спалня, кухня-бокс, баня, тоалетна, пералня и коридор, при граници: от север – общо стълбище и апартамент №4 на Д. Ст. Д., от изток – улица, от юг – дворно място, от запад – дворно място, от горе – трети етаж, от долу – първи етаж. 2. Изба №1 с площ от 14. 50 кв.м., при граници: от север – изба №2 на В. С. С., от изток – общ коридор, от юг – дворно място, от запад – дворно място, от долу – земя и от горе – гаражи. 3. Гараж №1 с площ от 21. 28 кв.м., при граници: от север – гараж на №2 на В. С. С., от изток – гараж №10 на Г. С. П., от юг и запад – дворно място, от долу – изби и от горе – първи етаж. 4. Таванска стая №8 с площ от 30.54 кв.м., при граници: от север – таванска стая №7 на В. С. С., от изток- улица, от юг – дворно място, от запад – общ коридор, от долу – четвърти етаж и от горе – таван с покрив, заедно с 0.11532 идеални части от общите части на сградата и 0.01956 идеални части от правото на строеж върху държавно дворно място, за което е отреден УПИ ІV от квартал 128 по плана на града, при граници на парцела: от север ул. “Г. И.”, от изток – ул. “Ц. С.”, от запад – М.К., Г. Н. и Н. Ц. и от юг- Х. Х. и Б.В.. Съгласно одобрената кадастралната карта на гр. Н.п. имотът представлява: Самостоятелен обект с предназначение жилище, апартамент, с площ от 106.09 кв.м., с идентификатор 52009.505.381.2.5, находящ се в сграда с идентификатор 52009.505.381.2., разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.505.381, който самостоятелен обект е при граници: на същия етаж -52009.505.381.2.4, под обекта - 52009.505.381.2.3, 52009.505.381.2.2 и над обекта - 52009.505.381.2.7, ведно с принадлежащите към апартамента изба №1 с площ от 14.50 кв.м и Таванска стая №8 с площ от 30.54 кв.м, както и самостоятелен обект, с предназначение гараж с площ от 21.28 кв.м., с идентификатор 52009.505.381.2.17, находящ се в сграда с идентификатор 52009.505.381.2., разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.505.381, който самостоятелен обект е при граници: на същия етаж -52009.505.381.2.11, под обекта – няма и над обекта - 52009.505.381.2.2.

Страните не спорят относно твърдяното от ищците обстоятелството, че фактическа власт върху процесния имот се осъществява от ответника.

От изявленията на ответника В.Ж.А., кредитирани от съда като признания на неизгодни за него факти, съдът приема за установено, че същият е живял на семейни начала с наследодателката на двамата ищци от 1964 г., като е живял с нея и в процесния имот.

От показанията на свидетелите също се установява, че от 1993 г., когато е било завършено жилището, ответникът е живял в него съвместно с М. П. до смъртта й през 2007г., като продължава да живее там и към настоящият момент.

По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което сочи че месечният наем за процесния имот възлиза на 100.00 лева, като за периода от 18.03.2009г./датата на връчване на нотариалната покана/ до 28.10.2009г./датата на завеждане на иска/ размерът на претенцията по чл. 59 ЗЗД е 733.00лв.

Представена е като доказателство по делото нотариална покана рег. № 2052, том 1, акт 176, издаден от нотариус П. А. с район на действие района на НПРС до ответника В.Ж.А. от ищците П.Г.Б. и Ц.Г.П., с която същият е поканен на 18.03.2009 г. да освободи процесния имот и да предаде ключовете за него. От съставения констативен протокол от 18.03.2009г., рег. № 2694, том 2, акт 38 се установява, че ответникът не е сторил това.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

За да бъде уважен предявения реивандикационен иск е необходимо да се установи кумулативната наличност на три материалноправни предпоставки: 1/ че ищците са собственици на имота, чието реивандикиране се претендира, на заявеното основание; 2/ че имотът се намира във владение или държане на ответника, и 3/ че ответникът владее или държи имота без основание. В тежест на ищците е да установят първите две условия, а в тежест на ответника – че упражняват фактическа власт върху имота на основание, което да е противопоставимо на ищците.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че ищците са установили правата си за процесния имот на заявеното в молбата основание - наследствено правоприемство.

Установено е по делото, че ищците са наследници по закон на М. Г.П.. Установено е също, че наследодателката на ищците е придобила собствеността върху спорния имот. От горното се налага извода, че със смъртта й на 16.02.2007 год., въз основа на осъществено наследствено правоприемство двамата ищци се легитимират като собственици на процесния имот с права 1/2 ид.ч. за всеки един от тях.

Възражението на ответника, че е придобил ½ от процесния имот по давност с начало на владението от 1985 година до предявяване на иска, което изключва правата на ищците, съдът намира за неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съдържанието на понятието владение е установено в закона – упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да добие статут на владелец, ответникът трябва да докаже кумулативното наличие и на двата елемента от състава на чл. 68 ЗС – корпус и анимус. Следва да се отчете, че не всяка фактическа власт, респ. не всяко служене с вещта, представлява владение. Ето защо от значение е да се установи начинът, по който лицето, което претендира да е владелец, е получило фактическа власт върху вещта. В случая е установено по делото, че ответникът е бил допуснат да живее в имота от собственика му – наследодателката на ищците М. Г.П., като е заживял на семейни начала с нея. Ответникът възприемал имота като семеен, именно защото в същия имот е живял на семейни начала с наследодателя на ищците, като семейно жилище. Обстоятелството, че ответникът е живял заедно със собственика в имота и с неговото съгласие, без значение за какъв период от време, не му придава качеството нито на владелец, нито на държател. Това са търпими действия, които се извършвани със съгласието на владелеца/собственика. При търпимите действия не е налице изобщо владение, тъй като липсват и двата му признака, както обективния, така и субективния. За да е налице обективния признак на владението е необходимо при упражняване на фактическата власт владелецът да държи вещта по изключителен начин, т. е., да извършва действия върху нея и да изключва действията на други лица, а ако вещта се е намирала преди това в чуждо владение /в чужда фактическа власт/, новият владелец трябва да установи своя фактическа власт и да отстрани фактическата власт на предишния владелец. Ако предишния владелец продължава да извършва макар и откъслечни действия, не е налице установена от новия владелец фактическа власт. А в случая е установено, че собственика М. П. е живял в имота си до своята смърт през 2007 год., поради което съдът приема, че до този момент не е осъществявано владение от страна на ответника върху процесния имот. А периода от смъртта на М. П. до предявяване на иска не е достатъчен за да се придобие имота по давност.

Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Ищците са собственици на имота въз основа на наследствено правоприемство от наследодателя си М. Г.П., а ответникът е във фактическа власт на процесния имот, на основание, което е непротивопоставимо на ищците.

Относно иска по чл.59 ЗЗД

Решението на НПРС е влязло в сила в частта, в която предявения от П.Г.Б. и Ц.Г.П. срещу въззивника иск с правно основание чл.59 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, за разликата от 733.00лв. до 800.00лв. Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е решението на НПРС в частта, в която искът по чл.59 ЗЗД е уважен за сумата 733.00лв., представляваща обезщетение за ползване на процесния имот, за периода от 18.03.2009г. до 28.10.2009г.

За да уважи иска на посоченото основание, НПРС е изложил съображения ,че ищците като собственици са били лишени от ползването на собствения си имот и от възможността да получават свързания с това пазарен наем, че упражнявайки фактическа власт върху имотите без правно основание, ответникът се е обогатил, като за процесния период не е заплащал суми за ползването на имота. Тези правни доводи на НПРС са законосъобразни и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

Установено е по безспорен начин, че ищците са собственици на имота, че за процесния период преди завеждане на иска, този имот е ползван от ответника /въззивник/, като същевременно ищците са лишени от възможността да ползват собствения си имот. Има категорични данни това ползване на имота за процесния период да е било без съгласието на въззиваемите като собственици. Налице са предпоставките за уважаване на иска по чл.59 ЗЗД, тъй като държането на имота без правно основание води до обогатяване, което следва да бъде репарирано. Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и като компетентно съдът възприема изцяло, обезщетението за ползване на имота на база средно месечния пазарен наем за периода 18.03.2009г. до 28.10.2009г. е в размер на 733.00лв. До този размер искът по чл.59 ЗЗД като основателен и доказан следва да бъде уважен, ведно със законната лихва. В тази част НПРС е стигнал до същите правни изводи, поради което обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Относно претенцията на въззивника по чл.74 ал.2 ЗС

Въззивната инстанция изцяло споделя становището на НПРС, че въззивникът няма качеството на владелец. В съответствие със закона и трайната съдебна практика, първоинстанционният съд е направил разграничение между владението и държането, позовавайки се на легалните дефиниции, дадени в чл.68 ЗС. Общото между владението и държането е упражняването на фактическа власт върху вещта, но при владението субективното намерение е да се държи вещта като своя, а при държането такова намерение да се свои липсва. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, се стига до единственият извод, че ищецът по насрещния иск - сега въззивник се е настанил в процесния имот със знанието и съгласието на собственика М. П., че същият не е разполагал с никакво правно основание /прехвърлителна сделка, съдебно решение, административен акт/, дори такова с дефект във формата или съдържанието, на базата на което да ползва имота. Преценявайки гласните доказателства съдът приема, че същият по никакъв начин не е манифестирал намерение да свои имота по отношение на собственика М. П., т.е. не е осъществявал действия, които да обективират промененото намерение на ползвателя да придобие имота. Окръжният съд изцяло споделя съображенията на НПРС, че не е налице субективния елемент на владението – намерението да се държи вещта като своя, поради което въззивникът няма качеството на владелец.

Съгласно дадените разяснения в ТР №85/02.12.1968г на ОСГК на ВС държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него, не може да се ползува от разпоредбите на чл. 71 и 72 ЗС. Неговите отношения със собственика за добивите, получени от имота, и извършените подобрения се уреждат в съответствие с договора между тях, а при липса на договор - съобразно правилото на чл. 93 ЗС за добивите и правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване - за подобренията. Въззивникът няма право на задържане. Такова право съгласно чл.72 ал.3 и чл.74 ал.2 ЗС имат само владелците.

След като е стигнал до същите правни изводи, НПРС е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.

При този изход от делото разноски на въззивника не се присъждат.

Предвид отправеното искане и представените доказателства, в полза на двамата въззиваеми следва да се присъдят разноски за въззивната инстанция в размер на 800.00лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решение № 321/09.12.2010г., постановено по гр. д № 851/2009г. на НПРС в частите, с които е признато за установено спрямо В.Ж.А. с ЕГН **********,***, че П.Г.Б. с ЕГН **********,*** и Ц.Г. Б. с ЕГН **********,***, са собственици по наследство на следния недвижим имот, а именно: 1. Апартамент №5, находящ се в югоизточната част на жилищна сграда в гр. Н.п., обл. Шуменска на ул. “Ц. С.”, №54, който апартамент е на втори жилищен етаж, със застроена площ от 106. 09 кв.м., състоящ се от хол, всекидневна, спалня, детска спалня, кухня-бокс, баня, тоалетна, пералня и коридор, при граници: от север – общо стълбище и апартамент №4 на Д. Ст. Д., от изток – улица, от юг – дворно място, от запад – дворно място, от горе – трети етаж, от долу – първи етаж. 2. Изба №1 с площ от 14.50 кв.м., при граници: от север – изба №2 на В. С. С., от изток – общ коридор, от юг – дворно място, от запад – дворно място, от долу – земя и от горе – гаражи. 3. Гараж №1 с площ от 21.28 кв.м., при граници: от север – гараж на №2 на В. С. С., от изток – гараж №10 на Г. С. П., от юг и запад – дворно място, от долу – изби и от горе – първи етаж. 4. Таванска стая №8 с площ от 30.54 кв.м., при граници: от север – таванска стая №7 на В. С. С., от изток- улица, от юг – дворно място, от запад – общ коридор, от долу – четвърти етаж и от горе – таван с покрив, Заедно с 0, 11532 идеални части от общите части на сградата и 0, 01956 идеални части от правото на строеж върху държавно дворно място, за което е отреден УПИ ІV от квартал 128 по плана на града, при граници на парцела: от север ул. “Г. И.”, от изток – ул. “Ц. С.”, от запад – М.К., Г. Н. и Н. Ц. и от юг- Х. Х. и Б.В.. Този имот, съобразно кадастралната карта на гр. Н.п. представлява: Самостоятелен обект с предназначение жилище, апартамент, с площ от 106.09 кв.м., състоящ се от хол, всекидневна, спалня, детска спалня, кухня-бокс, баня, тоалетна, пералня и коридор, с идентификатор 52009.505.381.2.5, находящ се в сграда с идентификатор 52009.505.381.2., разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.505.381, който самостоятелен обект е при граници: на същия етаж -52009.505.381.2.4, под обекта - 52009.505.381.2.3, 52009.505.381.2.2 и над обекта - 52009.505.381.2.7, ведно с принадлежащите към апартамента Изба №1 с площ от 14.50 кв.м., при граници: от север – изба №2 на В. С. С., от изток – общ коридор, от юг – дворно място, от запад – дворно място, от долу – земя и от горе – гаражи и Таванска стая №8 с площ от 30.54 кв.м., при граници: от север – таванска стая №7 на В. С. С., от изток- улица, от юг – дворно място, от запад – общ коридор, от долу – четвърти етаж и от горе – таван с покрив, както и самостоятелен обект, с предназначение гараж с площ от 21.28 кв.м., с идентификатор 52009.505.381.2.17, находящ се в сграда с идентификатор 52009.505.381.2., разположена в поземлен имот с идентификатор 52009.505.381, който самостоятелен обект е при граници: на същия етаж -52009.505.381.2.11, под обекта – няма и над обекта - 52009.505.381.2.2, осъден е В.Ж.А. с ЕГН ********** да предаде на П.Г.Б. с ЕГН ********** и Ц.Г. Б. с ЕГН ********** владението на горепосочения недвижим имот, осъден е В.Ж.А. с ЕГН ********** да заплати на П.Г.Б. с ЕГН ********** и Ц.Г. Б. с ЕГН ********** сумата от 733 лв. /седемстотин тридесет и три лева/, представляваща неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2010 г. до окончателното плащане, отхвърлен е предявеният иск с правно основание чл.74, ал.2 във вр. с чл.72 ЗС за сумата от 6 659 лв. от В.Ж.А. с ЕГН ********** против П.Г.Б. с ЕГН ********** и Ц.Г. Б. с ЕГН **********, като неоснователен и недоказан и е осъден В.Ж.А. с ЕГН ********** да заплати на П.Г.Б. с ЕГН ********** и Ц.Г. Б. с ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на 953.60 лв. /деветстотин и петдесет и три лева и шестдесет стотинки/.

В останалата част решението на НПРС е влязло в сила.

ОСЪЖДА В.Ж.А. с ЕГН **********,*** да заплати на П.Г.Б. с ЕГН **********,*** и Ц.Г. Б. с ЕГН **********,*** сумата от 800.00 лв. /осемстотин лева/, съдебно-деловодни разноски за водене на делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 и следващите ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.