Р Е Ш Е Н И Е : № 116

гр. Шумен, 11.05.2011 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на тринадесети април две хиляди и единадесета година, в състав

СЪДИЯТА: Т. Д.

***, като разгледа докладваното от окръжния съдия гр.д. № 627 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, към които са съединени, при условията на евентуалност, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Н.С.Д. твърди, че, с присъда по НОХД № 241/2008 г. по описа на ВПРС, ответникът О.Р.О. е признат за виновен в това, че на 17.02.2006 г., на път ІІІ-7301 км. 18+100, между селата Н.Я. и Я., област Шумен, при управление на лек автомобил “ Фолксваген транспортер “ Т4, ДК № В .... СН, е нарушил правилата за движение по чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2 и чл.43, ал.1, т.1 от ЗДвП, и по непредпазливост му е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл.343а, ал.1, б.”а” от НК, във вр. чл.343, ал.1, б.”б”, вр. чл.342, ал.3, б.”б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, и е оправдан по квалификацията за същото деяние като обикновен случай на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, като, на основание чл.305, ал.5, пр.3 от НПК, вр. чл.78а, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК, е освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба, в размер на 900.00 лева. В резултат от описаното ПТП, са му били причинени съчетана травма на глава, гръден кош, крайници, тежка мозъчна контузия, десностранна централна минипареза, алпалиен синдром, сензорно моторна афазия, контузия на гръдния кош, фрактура на ІІІ и ІV ребро в дясно и контузия на десен бял дроб, вследствие на което получил трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям от един месец, трайно затруднение на речта и сензорна афазия, съставляващи постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, покриващо състава на тежка телесна повреда. След инцидента бил приет в ОАРИЛ и прекарал 44 дни в състояние на тежка кома. След изваждането му от нея, на 03.04.2006 г., били регистрирани травматичен шок и мозъчен оток. Бил преместен във ІІ ХО, откъдето бил изписан на 11.04.2006 г., в крайно увредено общо състояние и тежък неврологичен дефицит. През време на престоя си в болничното заведение, бил на изкуствено дишане и хранене, чрез сонда, поставена в трахеята, със завързани ръце и крака. Тъй като устната му кухина останала непочистена от трева и кръв, се получило срастване между венците и зъбите, което било отстранено с разрез. След излизането му от болница, се наложило да се премести в апартамента на сестра си в гр. Шумен, тъй като условията в къщата му на село не позволявали обслужване и медицински грижи. В първите месеци изпаднал в шок, вследствие на което проявявал агресия към себе си и близките си. Страдал от безсъние и няколко месеца заспивал само след прием на фенобарбитал. В продължение на около 5 месеца поемал вода с биберон, не бил в състояние да преглъща и хранителният му режим включвал само течни храни, вследствие на което намалил теглото си от 100 на 40 кг.. В резултат от избитите зъби, дъвченето му било затруднено и досега. Поради травмите на белия дроб и последвалата бронхопневмония, продължавал да повръща и кашля. Вследствие причинените му травматични увреждания, не можел да комуникира и извършва елементарни координирани движения. Настъпила загуба на памет за изминали събития и загуба на говор и възприятия. От дълбоките рани на долните крайници, шията и предмишницата, му останали трайни белези. Прекарал 2 месеца само в легнало положение, с катетър, 3 месеца с памперс, а следващите 9 месеца – на комбиниран тоалетен стол, дикубитален дюшек и денонощно пълно обгрижване. Първоначалното му раздвижване било извършено в дома му. Преминал и 10-дневен рехабилитационен курс в болнично заведение, от 04.05.2007 г. до 14.05.2007 г. Понастоящем денонощно е зависим от майка си за обличане, хранене и хигиенни нужди. Едната му ръка е парализирана, а десният му крак е по-къс, поради усукване и няма опора. Крайниците му са сковани, не може да се изправя сам, получава световъртеж и губи равновесие, не може да сяда и ляга без помощ. Измиването на тялото му му причинява силни болки. Уврежданията предизвиквали обилно изпотяване, което налагало смяна на дрехите му 6-7 пъти на денонощие. Денят му преминавал в преместване от инвалидната количка на фотьойла и на леглото. Най – елементарното действие, като повдигане на ръката и вземане на някакъв предмет, го изнервяло и докарвало до плач. Вследствие от нараняванията, е настъпила атрофия на очния нерв и зрението му отслабнало, образа бил неясен, двоен и размазан, което го лишавало от възможността да чете и гледа телевизия. След консултация с офталмолог, се оказало, че зрението му не може да се подобри с очила. Били му изписани медикаменти, но от тях нямало ефект. Първият възможен разговор с него от външен човек бил проведен на 26.03.2007 г.. След инцидента живота му коренно се променил. Бил съсипан физически и психически. Повече от година категорично отказвал да напуска жилището си, а в редките случаи, в които успявали да го изведат навън с инвалидна количка, се срамувал от недъгавия си вид и се притеснявал от говорните си дефекти. При проява на съжаление от страничен човек, изпадал в състояние на силен стрес. След катастрофата, приятелката му прекратила връзката им и се дезинтересирала от него. Преди произшествието работел в свинеферма в с. Я. и издържал семейството си. Бил здрав и енергичен човек. Към момента се смятал за ненужен за себе си и обществото, считал, че е в тежест на семейството си, а невъзможността за нормален словесен контакт го дистанцирала от хората и бил лишен от какъвто и да е личен живот. Четири години след инцидента продължавал да изпитва силно главоболие, световъртеж, болки в ставите, изтръпване на крайниците, затруднение в дишането. Всекидневно приемал болкоуспокояващи медикаменти, наред с трикратен прием на лекарства за подобряване на мозъчното кръвообращение и обмяната на веществата, за засилване на паметовата способност, оросяване на крайниците и мускулен тонус. С ЕР на ТЕЛК – Шумен № 2529/24.09.2006 г. бил инвалидизиран с начална дата 17.02.2006 г., с 95 % чужда помощ и противопоказания за всякакъв вид труд. Тъй като прекият причинител на ПТП О.Р.О. имал застраховка Гражданска отговорност към “ Дженерали застраховане “ АД, се обърнал към дружеството с молба за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 000.00 лева, от което застрахователят му признал и изплатил сумата от 50 000.00 лева. Освен обезщетение, счита, че застрахователят му дължи и лихви за забава върху главницата от датата на деликта – 17.02.2006 г. до окончателното й плащане. Позовавайки се на изложеното, заявява, че предявява срещу “ Дженерали застраховане “ АД, гр. С., представлявано от К.С.В. и Д.Н.М., иск за сумата от 150 000.00 лева, над изплатените му 50 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на описаното ПТП, причинено виновно от О.Р.О., на основание застрахователна полица № 039487 за задължителна застраховка Гражданска отговорност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.02.2006 г. до окончателното й плащане, като моли съдът да осъди същият да му ги заплати, ведно с извършените по делото разноски. В случай, че исковете му срещу застрахователя бъдат отхвърлени, при условията на евентуалност, моли същите да бъдат уважени срещу прекия причинител на вредите – ответника О.Р.О..

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът “ Дженерали застраховане “ АД депозира отговор, в който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани, и моли за оставянето им без уважение, като възраженията му са, че признатата от ищеца сума от 50 000.00 лева му е била изплатена въз основа на спогодба от 20.02.2009 г., поради което, в съответствие с чл.365 от ЗЗД, не може да търси други плащания за същите вреди. Освен това, претендираният от него размер на обезщетението не съответства на действително претърпените вреди и установената от съдилищата практика за остойностяването им по критерия справедливост. На следващо място, застрахователят не е деликвент и не дължи лихви за забава върху обезщетението считано от датата на увреждането, а от датата на поканата, т.е. – от завеждане на исковата молба. Алтернативно, прави възражение за погасяване правото на иск на ищеца за лихви за забава от датата на инцидента, поради изтичане на предвидената в закона 3-годишна давност.

Вторият ответник заема становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни, като възраженията му са, че не е допринесъл с действията си за всички твърдени от ищеца травматични увреждания, и, че размерът на претенциите му е прекалено завишен.

По същество на исковите претенции, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното: С влязла в сила присъда по НОХД № 241/2008 г. по описа на ВПРС, ответникът О.Р.О. е бил признат за виновен в това, че на 17.02.2006 г., на път ІІІ-7301 км. 18+100, между селата Н.Я. и Я., област Шумен, при управление на лек автомобил “ Фолксваген транспортер “ Т4, ДК № В .... СН, е нарушил правилата за движение по чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.2 и чл.43, ал.1, т.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил на ищеца тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл.343а, ал.1, б.”а” от НК, във вр. чл.343, ал.1, б.”б”, вр. чл.342, ал.3, б.”б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, като, на основание чл.304 от НПК, е оправдан по квалификацията на същото деяние като обикновен случай на престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” от НК, и, на основание чл.305, ал.5, пр.3 от НПК, вр. чл.78а, ал.1, вр. чл.2, ал.2 от НК – освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба, в размер на 900.00 лева. На основание чл.300 от ГПК, присъдата е задължителна за гражданския съд досежно факта на извършване на визираното в нея деяние, неговата противоправност и вината на ответника.

От приобщените по делото документи, заключенията на вещите лица по допуснатата комплексна СМЕ и разпита на свидетелите Т.М.Г., В.С.Д. / сестра на ищеца / и В.И.Д. / майка на ищеца /, се докозва, че, в резултат от ПТП, на последния са били причинени съчетана травма на глава, гръден кош, крайници, тежка мозъчна контузия, десностранна централна минипареза, алпалиен синдром, сензорно моторна афазия, контузия на гръдния кош, фрактура на ІІІ и ІV ребро в дясно и контузия на десен бял дроб, вследствие на което е получил трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям от един месец, трайно затруднение на речта и сензорна афазия, съставляващи постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Непосредствено след инцидента, бил приет в ОАРИЛ, където прекарал 44 дни в състояние на тежка кома. След изваждането му от нея, били регистрирани травматичен шок и мозъчен оток. Бил преместен във ІІ ХО, откъдето бил изписан на 11.04.2006 г., в крайно увредено общо състояние и тежък неврологичен дефицит. През време на престоя си в болничното заведение, бил на изкуствено дишане и хранене, чрез сонда, поставена в трахеята, със завързани ръце и крака. Дясната страна от тялото му била изцяло парализирана. Тъй като устната му кухина останала непочистена от трева и кръв, се получило срастване между венците и зъбите, което било отстранено с разрез. След излизането му от болница, се наложило да се премести в апартамента на сестра си в гр. Шумен, тъй като условията в къщата му на село не позволявали обслужване и медицински грижи. В първите три месеца изпаднал в шок, вследствие на който не разпознавал никого и проявявал агресия към себе си и близките си. В продължение на около половин година поемал вода с биберон, не бил в състояние да преглъща и хранителният му режим включвал само течни храни, вследствие на което намалил теглото си от около 100 на около 40 кг.. Наложило му се да се раздвижва наново. В периода 04.05.2007 г. – 14.05.2007 г. преминал и рехабилитационен курс, поради затруднено движение на десни крайници. Според заключението на вещото лице д-р К., понастоящем продължава да е на поддържаща терапия с медикаменти, като последиците от претърпяната мозъчна травма се изразяват в наличие на постравматична енцефалопатия и дизатрия. Мнението на експерта е, че организмът е изчерпал естествените си репарационни възможности и пострадалият не е в состяние да възстанови физическото си сътояние от преди ПТП. Сензорната и моторна афазия са отзвучали в голяма степен и понастоящем е възможно да се общува с него. Към момента ищецът се придвижва с рингова инвалидна количка, поради невъзможност за придвижване с други средства. Продължава да страда от десностранна централна хемипареза с намален обем на мускулната маса на десни горен и долен крайници, движенията на които са некоординирани. Налице е функционално скъсяване на десен долен крайник с около 5 см., съпроводено с вътрешна ротация, дължащи се на левостранно изкривяване на гръбначния стълб и повдигане на дясната тазова половина. При изправяне на колянната става се получава плантарна флексия, поради дисбаланс между мускулите сгъвачи и разгъвачи на стъпалото. Становището на ексеперта – ортопед е, че е възможно коригиране деформациите на долен десен крайник, но с минимална успеваемост, предвид характера на увредата – централно мозъчно обусловена и давността на травмата. В сегашно време не са налице данни за увреждане на зрителния анализатор на пострадалия и не е необходима оптична корекция. При извършения преглед вещото лице – стоматолог е установило фрактура на медиалния режещ ръб на пъвия зъб горе в дясно и фрактура по режещия ръб на втори зъб горе в дясно, като зъбите са останали витални и фрактурите не затрудняват храненето. След направена ортопантомограма се доказва липса на дъвкателни зъби, която затруднява храненето. Визираните увреждания могат да бъдат въстановени с пломби. Освидетелстваният обаче изпитва затруднение при отваряне на устата и не е в състояние да я задържи така, че да може да се работи в устната кухина. Успоредно с това, движи непрекъснато главата си, от което следва, че евентуална стоматологична интервенция би могла да се извърши само под наркоза. В този смисъл, възстановянето на липсващите зъби се явява практически невъзможно, тъй като би застрашило здравето и живота на пациента. Половите органи на лицето не са увредени и функциите им не са нарушени. Заключението на вещото лице – психолог, е, че след излизането от болница след инцидента и към момента у Д. се установяват изразени нарушения по когнитивните сфери, значителен регрес в интелектуалното функциониране с оглед предболестното му равнище, изразени емоционално-волеви нарушения и трайно нарушени адаптационни възможности, поркиващи критериите на умерен към тежък психоорганичен синдром. Същият не споделя суицидни мисли и намерения. Не демонстрира симптоми на страх и бизпокойство, тъй като, в резултат от интелектуалния упадък, при него липсва оценъчност за подобни неща. Не споделя малоценностови изживявания, тъй като, в резултат от когнитивните, интелектуални и емоционални нарушения, при него липсва себеоценка в адекватен вид. Адаптационните му възможности и възможностите му да възприема и оценява стресогенните събитя като такива са трайно нарушени. От разпита на свидетелите се изяснява, че преди инцидента пострадалият е бил физически и писихически здрав. Занимавал се е със животновъдство и е подпомагал финансово семейството си. Към днешна дата прави по няколко крачки, с чужда помощ, но не е в състояние да се храни и поддържа хигиената си сам, тъй като не може да стои дълго време прав, единият му крак трепери, а дясната му ръка е с нарушена моторика. Има затруднения в говора, отделя обилно слюнка, храчи и се задавя. Посотянно поклаща глава. Зявява, че не вижда добре с дясното око. Изморява се лесно. Често изпада в депресивни състояния. В определени ситуации поведениято му е неадекватно. Няма желание да излиза навън. Не поддържа социални контакти и няма своя среда. Видно от ЕР № 2529/147 от 26.02.2008 г., считано от 17.02.2006 г. ищецът е инвалидизиран, с противопоказания за всякакъв вид труд, поради констатирани 95 % намалена работоспособност и нужда от чужда помощ, за срок до 01.09.2011 г..

Съобразно изнесените факти и правни доводи, съдът приема за безспорно установено, че, вследствие на описания пътен инцидент, за който вторият ответник е признат за виновен с влязла в сила присъда, и настъпилите в резултат от него тежки травматични увреждания, описани в медицинските документи и заключенията на вещите лица, ищецът е претърпял силни физически и душевни болки и страдания, част, от които – свързани със затруднено придвижване, невъзможност да се обслужва сам, говорни дефекти, силно слюноотледяне и поклащане на главата, продължават и до днес, макар и с намален интензитет, като здравословното му състояние обективно го възпрепятства да води пълноценен живот и го принуждава да разчита на чужда помощ за задоволяване на ежедневните му потребности. Предвид това и, че визираните болки и страдания са резултат от осъщественото престъпно деяние и са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с него, заключава, че, на основание чл.45, ал.1, вр. чл.51, ал.1, вр. чл.52 от ЗЗД, има право на обезщетие за тях. Досежно размера на обезщетението, като взе предвид вида, характера и продължителността на изживените болки и страдания, възрастта и състоянието на пострадалия, както и икономическите условия към момента на непозволеното увреждане и сега, счита, че, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост на 80 000.00 лева.

Между страните не се спори и се доказва от намиращите се по делото документи, че към датата на ПТП, вторият ответник е имал сключена застраховка Гражданска отговорност по зострахователна полица № ...., в сила от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., със застраховател първия ответник. Съобразно изнесените факти, съдът заключава, че са налице елементите от фактическия състав на правната норма на чл.226, ал.1 от КЗ, а именно: валиден договор за застраховка Гражданска отговорност, настъпило застрахователно събитие, причинени от застрахования на трето лице вреди и причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредите, което е основание за ангажиране отговорността на първия ответник за заплащане дължимото на пострадалия обезщетение, вместо прекия причинител на вредите. На л. 53 и 54 е приложено двустранно подписано споразумение между застрахователното дружество и ищеца, по силата на което му е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 50 000.00 лева. В т. 5 от споразумението, същият е декларирал изрично, че, с полоучаването на обезщетението, ще счита отношенията си със застрохователя за уредени и за в бъдеще няма да има други претенции за вреди, произтичащи от застрахователното събитие. От платежно нареждане на л.57 се доказва, че сумата от 50 000.00 лева му е била преведена по сметка на 10.04.2009 г.. Визираното споразумение има характер на спогодба по смисъла на чл.365, ал.1 от ЗЗД, от което следва, че претенцията на ищеца към застрахователя над посочената сума се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Като неоснователен следва да се отхвърли и акцесорния иск за лихви за забава върху главницата от 150 000.00 лева.

Предвид неуважаването на исковете срещу първия ответник, следва да бъдат разгледани предявените при условията на евентуалност искове срещу втория ответник, в качеството му на деликвент.

Съобразно изнесените фактически и правни доводи, приема за безспорно, че са налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране отговороността на ответника О.Р.О. за репарирене причинените на ищеца неимусетвени вреди, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, като същият следва да бъде осъден да заплати на пострадалия сумата от 30 000.00 лева, явяваща се разлика между дължимото се обезщетение по чл.52 от ЗЗД и изплатеното от застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволено увреждане, съобразно нормата на чл.84, ал.3 от ЗЗД. В останалата част, за раликата до пълния размер, предявените срещу него искове са неоснователни и недоказани, поради което подлежат на отхвърляне.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК вторият ответник следва да заплати на ищеца деловодин разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 240.20 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на втория ответник деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 617.52 лева.

Първият ответник не представя доказателства за извършени от него разноски, поради което такива не му се дължат.

На основание чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, втроият ответник следва да заплати по сметка на ШОС държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 1 250.00 лева, както и съдебни разноски, в размер на 70.00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Н.С.Д., ЕГН **********,***, срещу “ Дженерали застраховане “ АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. .... № 68, ЕИК ...., представлявано от К.С.В. и Д.Н.М., иск по чл.226, ал.1 от КЗ, за сумата от 150 000.00 лева – дължимо по застрахователна полица № ..../01.01.2006 г. обзещетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП на 17.02.2006 г., на път ІІІ-7301 км. 18+100, между селата Н.Я. и Я., област Шумен, причинено виновно от О.Р.О. при управлението на лек автомобил “ Фолксваген транспортер “ Т4, ДК № В .... СН, и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 17.02.2006 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА О.Р.О., ЕГН **********,***, да заплати на Н.С.Д., ЕГН **********,***, сумата от 30 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания, вследствие ПТП на 17.02.2006 г., на път ІІІ-7301 км. 18+100, между селата Н.Я. и Я., област Шумен, причинено от О.Р.О. при управлението на лек автомобил “ Фолксваген транспортер “ Т4, ДК № В .... СН, за което е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 241/2008 г. по описа на ВПРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на непозволено увреждане – 17.02.2006 г. до окончателното й плащане.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Н.С.Д. срещу О.Р.О. иск по чл.45, ал.1, вр. чл.52 от ЗЗД в останалата част, за разликата от 30 000.00 лева до 150 000.00 лева.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Н.С.Д. срещу О.Р.О. иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за законна лихва върху сумата от 120 000.00 лева, сътавляваща разлика между уважената и отхвърлена претенция по чл.45, ал.1 от ЗЗД, дължима за периода от 17.02.2006 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОСЪЖДА О.Р.О. да заплати на Н.С.Д. деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете, в размер на 240.20 лева.

ОСЪЖДА Н.С.Д. да заплати на О.Р.О. деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 617.52 лева.

ОСЪЖДА О.Р.О. да заплати, по сметка на ШОС, съобразно уважената част от исковете, 1 250.00 лева държавна такса и 70.00 лева съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: