Р Е Ш Е Н И Е № 12

гр. Шумен, 14.01.2010г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Моллов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Азадухи Карагьозян

2. Христина Колева

при секретаря А. А. като разгледа докладваното от мл. съдия Христина Колева въззивно гражданско дело № 502 по описа на съда за 2010 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Р.И.А. с ЕГН ********** ***, против решение № 285/31.05.2010г., постановено по гр. д. № 2127/2009г. на ШРС. Решението се обжалва в частта, с която съдът е отменил констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 107 т.4 н.д.№...., на нотариус при ШРС в частта, в която И.А.М.с ЕГН: ********** е признат за собственик на повече от 1/3 ид. ч. от описаните земеделски имоти, в частта, с която съдът е обявил за недействителни дарения на недвижими имоти, обективирани в Нотариален акт № ... том.3, н.д. 1556/95г. и Нотариален акт № ... т.3, н.д.№1557/95г. на Нотариус при ШРС по отношение на А.А.Б. с ЕГН: ********** и Е.Е.М. с ЕГН: ********** и е разпоредил връщането на имотите в делбената маса и в частта, с която съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между А.А.Б. с ЕГН: ********** ***, Е.Е.М. с ЕГН: ********** *** и Р.И.А. с ЕГН: ********** *** на следния недвижим имот: 1. полска култура, намираща се в землището на с.Длъжко, община Хитрино, поземлен имот № 017002 в местността “...” с площ 28.162 дка./двадесет и осем хиляди сто шестдесет и два декара/, шеста категория, ЕКАТТЕ 21289, при граници имот №017001-полска култура на О.М., №017011-полска култура на М.И.А., №000379- полски път, №017003-полска култура на О.С.О., №017010-полска култура на А.Д.Д., №012008-овощна градина на М.В., №000392-пасище, мера; 2. полска култура, намираща се в землището на с.Длъжко, община Хитрино, поземлен имот № 009005 в местността “... с площ 19.947дка., шеста категория, ЕКАТТЕ 21289, при граници имот №009004-полска култура на Р.Р.И., №090018-полска култура на Х.Г.№0190170-полска култура на К.М.Ч., №009012-полска култура на О.М., №009012-полска култура на държавен поземлен фонд, №009010-полска култура на Х.К.С., №009009-полска култура на А.Х.М., №00908-полска култура на А.Д.Д., № 009007- полска култура на Ф.Р.М., №009006 полска култура на Н.К.Х. и №000379-полски път при квоти: 1/3 ид.ч. за А.А.Б. с ЕГН: ********** ; */3 ид.ч. за Е.Е.М. с ЕГН: ********** и 1/3 ид.ч. за Р.И.А. с ЕГН: **********. Жалбоподателят счита, че решението в атакуваните части противоречи на закона и на събраните писмени доказателства, както и че при разглеждане на делото и при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи по същество в подкрепа на застъпваното становище. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови ново, с което да се отхвърли иска за делба. Претендират се съдебно – деловодни разноски за двете инстанции. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата А.А.Б. с ЕГН: ********** и Е.Е.М. с ЕГН: **********, чрез адв. Г.Х. от ШАК– ищци пред първоинстанционния съд – са депозирали такъв. Считат, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Релевират доводи по същество. Не правят доказателствени искания.

В съдебно заседание страните също поддържат заявените становища във въззивната жалба и отговора по нея.

Шуменският окръжен съд, след като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя и ответника по жалбата, приема за установено следното:

Поради обжалване решението на ШРС само от ответника Р.И.А. и само в определени части, делото е висящо пред настоящата инстанция само в обжалваните части.

В останалата част, решението на ШРС е влязло в сила.

Този съдебен състав намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 262 ГПК, подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че жалбата е неоснователна.

Съдът установява следното:

Пред районния съд е разгледано съдебно производство за делба, което се намира в първата фаза - между кои страни, за кои имоти следва да се допусне делба и при какви квоти. Предявеният иск намира правно основание в чл. 34 ЗС.

Ищците А.А.Б. и Е.Е.М. основават иска си за делба на недвижими имоти - земеделски земи, намиращи се в землището на с.Длъжко, община Хитрино-1. поземлен имот № 017002 в местността “...” с площ 28.162 дка., шеста категория, ЕКАТТЕ 21289, при граници имот №017001, №017011, №000379-полски път, №017003, №017010, №012008, №000392 и 2.поземлен имот № 009005 в местността “... с площ 19.947дка., шеста категория, ЕКАТТЕ 21289, при граници имот №009004, №090018, №0190170, №009012, №009012, №009010, №009009, №00908, № 009007, №009006 и №000379, като ги считат за съсобствени с ответниците Р.И.А., З.И., Б.И. и К.И.А.. Искат да бъдат допуснати посочените имоти до делба при квоти - 4/12 ид.ч. за ищците и по 1/12 ид.ч. за всеки от ответниците. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ищците и ответниците са придобили по наследство от А.М.Х.– техен общ наследодател, правото на собственост по отношение на спорните имоти, като А.М.Х.- син на общия наследодател и баща на ответника Р.И.А. се е снабдил с нотариален акт за собственост на целите имоти, а не само на полагащата му се част от наследството и е дарил същите на ответника Р.И.А.. При тези съображения тъй като ответникът не е бил в кръга на наследниците по закон на общия наследодател – А.М.Х., на основание чл. 76 ЗН, правят възражение за относителна недействителност на извършеното от наследника А.М.Х.дарствено разпореждане в полза на Р.И.А., след което бъде допусната делба между страните. Както и да бъде отменен констативният нотариален акт, с който А.М.Х.се е легитимирал като собственик на процесните имот.

Ответникът Р.И.А. оспорва твърденията за съсобственост между страните. Навежда доводи, че процесните ниви са били собственост на неговия баща, който му ги е дарил и не притежава същите в съсобственост с ищците. Твърди, че сестра му З.И. е отстъпила полагащият й се дял от наследството с Удостоверение, както и че с пълномощно другата му сестра Б.И. също му е дарила нейния дял.

Ответницата З.И. не е депозирала отговор.

Ответниците Б.И. и К.А. в депозирания писмен отговор, чрез особен представител, считат, че иска е допустим и основателен.

По делото пред районния съд са били събрани писмени доказателства.

Първата инстанция е постановила обосновано, законосъобразно, валидно и допустимо решение въз основа на събраните по делото доказателства, което следва да бъде потвърдено.

Няма спор, че ищците и ответниците имат общ наследодател – А.М.Х.. Същият е починал на 19.07.1955г.. Видно от приложеното удостоверение за наследници № 19 от 14.05.2009г. на кметство с. Длъжко при община Хитрино/л.11 от делото на ШРС/ е оставил за наследници трите си деца: 1. син И.А.М.; 2. дъщеря Н.А.А.и 3. дъщеря Х.А.Х.., съобразно представеното удостоверение № 23/12.06.2009г. на с. Длъжко при община Хитрино за идентичност на лице с различни имена л.26 от делото на ШРС/.

А.М.Х.е починал на 19.05.2000г., видно от удостоверение за наследници № 21 от 03.06.2009г. на кметство с. Длъжко при община Хитрино/л.14 от делото на ШРС/ негови наследници са четиримата ответници.

Н.А.А.е починала на 31.03.2005г., нейни наследници са ищеца А.А.Б., Н.А.А., К.А.Ю. и Б.А.А.видно от удостоверение за наследници № 20 от 14.05.2009г. на кметство с. Длъжко при община Хитрино/л.12 от делото на ШРС/. Последните трима са направили отказ от наследство, вписани в книгата при ШРС, видно от представените удостоверения/л.20-25 от делото на ШРС/ под номера № 42, 43, 46,47,44 и 45 от 2009г., поради което не са били страни в производство пред ШРС.

Х.А.Х../ е починала на 06.02.1988г. и е оставила за единствен наследник ищцата Е.Е.М., видно от удостоверение за наследници № 53 от 03.06.2009г. на кметство с. Каменяк при община Хитрино/л.15 от делото на ШРС/.

Видно от приложеното Решение от 13.06.1995г. по гр.д.№930/1994г. по описа на ШОС, признато е за установено по отношение на А.М.Х.и ОбПК Хитрино, че собственици на възстановените с решение №5 от 27.07.1992г. на ОбПК Хитрино ниви- предмет на настоящата делба са - И.А.М., Н.А.А.и Е.А.М., като същите са били признати за собственици на имотите, описани в решението, в качеството им на наследници на общия наследодател А.М.Х.. Съобразно това съдебно решение, същите са притежавали по силата на наследствено правоприемство, по 1/3 ид.ч. от земеделските земи.

От нотариален акт № ... том 4, н. д. №.... на нотариус при ШРС, се установява, че на 30.03.1995г. И.А.М.- баща на ответника Р.И. е признат за собственик на процесните имоти, въз основа на посоченото по – горе решение на поземлена комисия ОбПК Хитрино. Това е станало при висящ спор за собственост, касаещ същите имоти.

От нотариален акт №..., том 3, дело №1556/1995г. и нотариален акт №..., том 3, дело №1557/1995г. на нотариус при ШРС се установява, че А.М.Х.– баща на ответника Р.И. му е дарил спорните ниви изцяло, а не само съответстващата му идеална част, легитимирайки се за единствен техен собственик въз основа на посочения констативен нотариален акт. Като това отново е станало при висящо съдебното производство, приключило с горепосоченото решение.

В наименуваният документ “Удостоверение” /л.47 от делото на ШРС/ с дата 22.05.2003г. е материализирано изявлението на З. И. за отстъпване своя дял от наследството на починалия си баща на брат си Р.И..

В пълномощно от 10.07.2003г./ л. 48 от делото на ШРС/ се съдържа изявлението на Б.И. за надаряване на брат си Р.И. със своя дял от наследството.

Посочените два документа /удостоверение и пълномощно/ не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са изготвени в необходимата форма, предписана от закона. По силата на чл. 18 ЗЗД, договорите за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на други вещни права върху недвижими имоти, трябва да бъдат извършени с нотариален акт. В разглежданият случай, тази изискуема от закона нотариална форма не е спазена. Неспазването на предписаната от закона форма влече нищожност на сделката – по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1 – во ЗЗД. Фактът, че сделката е нищожна води до правният извод, че същата не може да породи никакви правни последици за страните по нея.

Страните не спорят, че процесните имоти са били единствените, включени в наследствената маса след смъртта на общия наследодател А.М.Х..

При така изложената фактическа обстановка, ШОС достига до следните правни изводи:

Производството е делбено, във фазата на допускане на делбата.

Съобразно чл.34, ал.1 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Правото на делба уредено в тази норма възниква в полза на лице което е съсобственик на определена вещ, като чрез упражняването му се предизвиква промяна в правната сфера на останалите съсобственици – състоянието при което две или повече лица съпритежават правото на собственост се прекратява, независимо от волята на другите участници в общността по чл.30, ал.1 ЗС. Следователно предпоставка за възникване на правото на делба е наличието на съсобственост върху вещ. Ето защо, лицето което претендира делба следва да се легитимира като съпритежател на правото на собственост. Със завеждането на иск за делба, правото по чл.34 ЗС се упражнява спрямо всички съсобственици, като всички те следва да участвуват в производството, защото в противен случай делбата ще бъде нищожна / арг. от чл.75, ал.2 ЗН вр. с чл.34, ал.2 от ЗС/. По тази причина ищецът в производство по делба следва да докаже, че правото на собственост принадлежи на две или повече лица, като докаже осъществяването юридически факт, по силата на който е придобил своята идеална част.

Ищците доказаха твърденията си, че са придобили част от правото на собственост върху процесните земеделски имоти по силата на наследственото правоприемство, доколкото от приложените писмени доказателства се установи, че процесните имоти са възстановени на наследниците на общия наследодател – А.М.Х..

При това положение правилно е уважен искът за делбата им.

По отношение на искането за отмяна на нотариален акт от 30.03.1995г. № ... том 4, н. д. №.... на нотариус при ШРС:

Оспореният от ищците констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот не е годно доказателство за установяване правото на собственост, тъй като същият не представлява юридически факт, пораждащ правото на собственост, а само констатира наличието на доказателства, които го установяват. С оглед на това издаденият такъв за придобиване на процесните имоти не легитимира ответника като собственик, тъй като той само удостоверява, отразява права, поради което в тежест на ответника е да установи, че са налице предпоставките за придобиване на собствеността в настоящия случай.

Съдът намира, че оспореният нотариален акт следва да бъде отменен само за 2/3 идеална част по отношение собствеността на описаните в него земеделски имоти.

С оглед на установяване по делото на обстоятелството, че И.А.М.е притежавал 1/3 идеална част от недвижимите имоти, то констативният нотариален акт удостоверява неверни обстоятелства, а именно, че същият е единствен собственик на целите наследствени имоти, поради което съдът намира, че същият нотариален акт следва да бъде отменен в частта му, която касае собствеността на ищците, а именно до 2/3 идеална част.

По делото е направено възражение по чл. 76 ЗН, за относителна недействителност на извършеното от наследника А.М.Х.дарствено разпореждане в полза на ответника Р.И..

По възражението по чл. 76 ЗН:

Няма данни по делото общият наследодател да е оставил други наследствени имоти.

Съгласно разпоредбата на чл.76 ЗН актовете на сънаследник с отделни наследствени имущества са недействителни, освен ако те се падат в негов дял при делбата. Разпоредбата на чл.76 ЗН е създадена в интерес на сънаследниците на продавача/ дарителя и с нея се цели да се обезпечи възможността им да получат реален дял от наследството, според състоянието му в момента на неговото откриване. Текстът следва да се тълкува в смисъл, че недействително е разпореждане на сънаследник в полза на трето лице, както е в случая. Ответникът Р.И. се явява трето лице, тъй като не е наследник на общия наследодател, призован към наследяване. Ето защо, искането на ищците на основание чл.76 ЗН правилно е уважено от ШРС.

Както беше посочено по – горе, всеки от наследниците на общия наследодател А.М.Х.е придобил по силата на наследственото правоприемство по 1/3 ид. част от правото на собственост по отношение на претендираните за делба имоти.

Бащата на ответника Р.И. се е разпоредил с целите имоти, като по отношение на неговата 1/3 ид. част от правото на собственост сделката е валидна и произвежда правно действие. След като обаче не е притежавал и останалите 2/3 ид. част от правото на собственост по отношение на претендираните за делба имоти, принадлежащо на другите наследници на общия наследодател А.М.Х., то същият не би успял да го прехвърли на ответника Р.И.. При тези съображения се налага извода, че ищците А.А.Б. и Е.Е.М. притежават по 1/3 ид. част от правото на собственост по отношение на процесните имоти. Останалата 1/3 ид. част е преминала по силата на правна сделка в патримониума на ответника Р.И..

При тези съображения и с оглед принципа, визиран в чл. 34 ЗС, че никой не може да бъде принуден да остане неделен, Окръжният съд счита, че делбата на спорните имоти, след уважаване на възражението по чл. 76 ЗН, следва да бъде допусната между ищците А.А.Б. и Е.Е.М. от една страна и ответника Р.И. от друга, при квоти от 1/3 ид. част за всеки от тях.

Поради съвпадане изводите на двете инстанции, решението в обжалваните части следва да бъде потвърдено.

Относно разноските: С оглед изхода на делото пред въззивния съд на жалбоподателя не се дължат разноски. Въззиваемите по делото - А.А.Б. и Е.Е.М. не са представили доказателства за направени разноски пред въззивния съд, нито са поискали присъждане на такива. Поради обстоятелството, че Б.И. и К.А. не са страни в производството пред въззивната инстанция, на същите не им се следват разноски за назначен особен представител.

Водим от гореизложеното, Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №285 от 31.05.2010г. по гр.д.№2127 по описа за 2009г. на ШРС в частта, с която с която съдът е отменил констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ № 107 т.4 н.д.№...., на нотариус при ШРС в частта, с която И.А.М.с ЕГН: ********** е признат за собственик на повече от 1/3 ид. ч. от описаните земеделски имоти, в частта, с която съдът е обявил за недействителни дарения на недвижими имоти, обективирани в Нотариален акт № ... том.3, н.д. 1556/95г. и Нотариален акт № ... т.3, н.д.№1557/95г. на Нотариус при ШРС по отношение на А.А.Б. с ЕГН: ********** и Е.Е.М. с ЕГН: ********** и е разпоредил връщането на имотите в делбената маса и в частта, с която съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между А.А.Б. с ЕГН: ********** ***, Е.Е.М. с ЕГН: ********** *** и Р.И.А. с ЕГН: ********** *** на следния недвижим имот: 1.полска култура, намираща се в землището на с.Длъжко, община Хитрино, поземлен имот № 017002 в местността “...” с площ 28.162 дка./двадесет и осем хиляди сто шестдесет и два декара/, шеста категория, ЕКАТТЕ 21289, при граници имот №017001-полска култура на О.М., №017011-полска култура на М.И.А., №000379- полски път, №017003-полска култура на О.С.О., №017010-полска култура на А.Д.Д., №012008-овощна градина на М.В., №000392-пасище, мера; 2.полска култура, намираща се в землището на с.Длъжко, община Хитрино, поземлен имот № 009005 в местността “... с площ 19.947дка., шеста категория, ЕКАТТЕ 21289, при граници имот №009004-полска култура на Р.Р.И., №090018-полска култура на Х.Г.№0190170-полска култура на К.М.Ч., №009012-полска култура на О.М., №009012-полска култура на държавен поземлен фонд, №009010-полска култура на Х.К.С., №009009-полска култура на А.Х.М., №00908-полска култура на А.Д.Д., № 009007- полска култура на Ф.Р.М., №009006 полска култура на Н.К.Х. и №000379-полски път при квоти: 1/3 ид.ч. за А.А.Б. с ЕГН: ********** ; */3 ид.ч. за Е.Е.М. с ЕГН: ********** и 1/3 ид.ч. за Р.И.А. с ЕГН: **********.

В останалата част решението е влязло в сила.

При наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.