Решение по Гражданско дело 484/2010г.

Р Е Ш Е Н И Е № 228

гр.Шумен,3.ХІ.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на тринадесети октомври 2011 г.в състав:

Окръжен съдия:Лидия Томова

при секретар Д.А.,като разгледа докладваното от окр.съдия гр.д.№ 484/2010г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Г.Х.,ЕГН **********,***,против П.А.Н.,ЕГН **********,***,за сумата 99000/деветдесет и девет хиляди/ лева,с правно основание по чл.348 от ТЗ вр. с чл.284 от ЗЗД.

Ищецът излага в исковата си молба,че с решение по т.д. №740/2008г. на ШОС,,потвърдено с решение по в.т.д.№ 373/2009г. на Варненския апелативен съд ответникът по настоящото дело и по посоченото по-горе т.дело на ШОС П.А.Н. бил осъден по предявен против него частичен иск да заплати на „Синема 2000”ЕООД-Т. сумата 26000 лева.Сумата по частичния иск била част от общо дължимата от ответника сума в размер на 125000 лева. Тази сума ответникът дължал по силата на Договор за поръчка,с който ответникът се задължил да купи от името на „Синема 2000”ЕООД-Т. недвижим имот в Шумен,подробно описан в молбата на ищеца за допълване на първоначалната искова молба,с вх.№ 8618 от 7.Х.2010 г.,за сумата 350000 лева,от които 150000 лева била цената на имота,а 200000 лева-възнаграждение за довереника по договора и ответник в настоящото производство П.Н..В изпълнение на задълженията си по договора за поръчка,Н.Х.,като управител на „Синема 2000”ЕООД-Т.,на 23.VІІ.2002г.заплатил на ответника сумата 100000 лева,а на 26.VІІ.с.г. му заплатил още 25000.Ответникът обаче не закупил процесния имот за „Синема 2000 „ЕООД-Т.,а с договор за продажба по нот.акт №... от 10.V.2003г. на ШРС,вписан в Сл.по вписванията с вх.рег.№1972/10.V.2003г. закупил същия имот за себе си,на името на ЕТ „П.Н.”С договор за продажба на вземане/цесия/ ,нот.заверка №6382/12.ХІ.2009г. на нотариус Я.Н.,рег.№011 на Нот.камара,с район на действие гр.В.,вземането от 125000 лева било прехвърлено от „Синема 2000”ЕООД-гр.Т.,на ищеца в настоящото производство Н. И. Х..Претендираната по настоящото исково производство сума в размер на 99000 лева представлявала разликата между доказания размер на задължението на ответника към”Синема 2000”ЕООД-гр.Т.,общо в размер на 125000 лева,произхождащо от неизпълнения договор за поръчка ,в ч. задължението по този договор на довереника/ответника/ да даде отчетна сделка и да върне даденото поради несъществуващо или отпаднало основание и доказаната и присъдена по т.д. № 740/2008г. на ШОС сума от 26000 лева,на основание чл.348 ТЗ вр. с чл.284ал.2 и чл.55 ал.І от ЗЗД.Моли съдът да постанови решение,с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца исковата сума.

В депозиран по реда и в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор на ответника се оспорва допустимостта на исковата претенция,а по същество-и нейната основателност.Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД. Моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане като недопустима,а ако бъде разгледана по същество-искът по нея да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,съдът прие за установено следното:

Действително,с решение по т.д. №740/2008г. на ШОС,потвърдено с решение по в.т.д.№ 373/2009г. на Варненския апелативен съд, ответникът по настоящото дело и по посоченото по-горе т.дело на ШОС П.А.Н. бил осъден по предявен против него частичен иск да заплати на „Синема 2000”ЕООД-Т. сумата 26000 лева.Сумата по частичния иск била част от общо дължимата от ответника сума в размер на ...000 лева. Тази сума ответникът дължал по силата на Договор за поръчка,с който ответникът се задължил да купи от името на „Синема 2000”ЕООД-Т. недвижим имот в Шумен,подробно описан в молбата на ищеца за допълване на първоначалната искова молба,с вх.№ 8618 от 7.Х.2010 г.,за сумата 350000 лева,от които 150000 лева била цената на имота,а 200000 лева-възнаграждение за довереника .В писмения отговор по чл.131 от ГПК по т.д. 740/08г. на ШОС,както и в хода на производството пред първоинстанционния съд и въззивния апелативен съд,ответникът при условията на евентуалност и на основание чл.110 от ЗЗД е направил възражение за погасяване поради изтекла погасителна давност на претендираното от ищеца вземане срещу него,представляващо възнаграждение по Договор за поръчка, както следва:

-за сумата от 100000/сто хиляди/ лева,получена от него на 23.VІІ.2002г.,петгодишният давностен срок изтекъл на 23.VІІ.2007г.;

- за сумата от 25000/двадесет и пет хиляди/ лева,получена от ответника на 27.VІІ.2002г.,петгодишния давностен срок е изтекъл на 27.VІІ.2007г.

Исковата молба по т.д. № 740/2008г.на ШОС,със заведения по нея частичен иск,е депозирана на 24.ХІ.2008г. В самата искова молба ищецът твърди,че е направил три плащания към ответника съответно за сумата 100000 лева , 25000 лева и 60000 лева,като първите две плащания са на същите дати-23.VІІ.2002г.-първата сума и на 26.VІІ.2002г-втората сума.За платените 60000 лева няма посочена дата на плащане,като няма и писмени документи. С решението по т.д. № 740/08г. на ШОС ,потвърдено от Варненския апелативен съд с решение по в.т.д. №373/2009г. частичният иск за 250000 лева от общо претендираната сума в размер на ...000 лева е уважен,макар и по различни съображения.И по двете дела не е уважено възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца спрямо него,като съдилищата са приели,че давността е прекъсната на основание чл.116,б”а” ЗЗД с направеното от ответника пред следствените органи признание за получаването на сумите по двете разписки,с което e прекъснал давността относно вземането за тях.

С решение № 100 от 20.VІ.2011 година по т.д. № 194/2010 година на ВКС ТК ІІ о.е отменено решението на Варненския апелативен съд № 210/30.Х.2009г. по в.т.д. № 373/2009г. и вместо него е постановено,че се ОТХВЪРЛЯ иска на „Синема 2000”ЕООД-гр.Т. против П.А.Н. ***,предявен частично за сумата 26000 лева /като част от обща сума ...000 лева/ получена в изпълнение на сключен договор за поръчка от 1.V.2001г.В решаващите мотиви на отменителното и отхвърлителното си решение касационната съдебна инстанция приема за основателно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност,което именно е обусловило крайния изход на делото.

ВКС приема в мотивите си,че поначало правилно,с оглед данните по делото,апелативният съд е обявил за нищожен сключения между страните договор за поръчка от 1.V.2002г. поради липса на предвидената в закона форма-чл.26ал.2 във вр. с чл.37 и чл.292,ал.3 от ЗЗЗ.Приема,че при наличието на нищожност по см. на закона даденото от страните в изпълнение на този нищожен договор подлежи на връщане съгласно чл.55ал.1 вр. с чл.34 ЗЗД поради начална липса на основание.С оглед на това,че при първия фактически състав на чл.55ал.1 от ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на престацията,давностният срок започва да тече от деня на получаването й ,в който момент вземането на ищеца по цитирания текст става изискуемо-в случая-на 23.VІІ.2002г.,когато ответникът е получил сумата от 100000 лева по първата разписка,съответно датата 27.VІІ.2002г. по отношение на получената от ответникасума от 25000 лева по втората разписка.При така установеното положение ВКС приема с решението си,че към датата на предявяване на иска пред ШОС-21.ХІ.2008г./според изходящото клеймо на пощенския плик,с който е изпратена молбата/петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД вече е изтекъл по отношение и на двете вземания.В същите решаващи мотиви ВКС приема,че не е налице хипотезата на чл.116,б.”а” ЗЗД за прекъсване на давността,тъй като по делото липсват данни за признаване на вземането от страна на длъжника.Според касационната съдебна инстанция,което е и продължение на трайно установената и непротиворечива съдебна практика,признание по смисъла на закона е налице,когаето се признава съществуването на задължението,което кореспондира на признатото право.Признаването е едностранно волеизявление,с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява,че е задължен към кредитора.За да е налице признаване на вземането по см. на чл.116,б.”а” от ЗЗЗ,то трябва да е направено в рамките на давностния срок,да е отправено към кредитора или негов прдставител и да се отнася до съществуването на самото задължение,а не само до наличието на фактите,от които произхожда,като признаването на фактическия състав все още не означава признаване на последиците от този фактически състав към момента на признаването му.Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия,стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора.ВКС приема в мотивите на посоченото решение,с което се слага и край на спора за процесните вземания,че видно от изявлението на ответника,направено в хода на досъдебното производство/л.91 от д.п.№ 61/2006г. по описа на ОДП гр.Шумен,съдържащо се в материалите по НОХД № 182/2008г. на ОС-Шумен,прилжено към делото/ответникът П.Н. не е признал задължението си за връщане на сумата от 125000 лева по представените две нотариално заверени разписки от 23 и 27.VІІ.2002г.,а само получаването на сумите по тях,като изрично е осочил,ме тези суми представляват полагащото му се комисионно възнаграждение съгласно клаузата на чл.7,ал.3 от сключения с ищеца договор за поръчка от 1.V.2002г.,което доверителят му дължи при оттегляне на поръчката. Оттук изводът,че не е налице признаване на вземането по см. на чл.116,б.”а” ЗЗД ,респ.не е налице прекъсване на погасителната давност за същото вземане.

Ищецът по гр.д. № 484/010 на ШОС Н.Г.Х. претендира вземане от ответника П.А.Н. в размер на 99000 лева,представляващо разликата между доказания размер на задължението на ответника към”Синема 2000”ЕООД-гр.Т.,общо в размер на 125000 лева,произхождащо от неизпълнения договор за поръчка, в ч. задължението по този договор на довереника/ответника/ да даде отчетна сделка и да върне даденото поради несъществуващо или отпаднало основание и доказаната и присъдена по т.д. № 740/2008г. на ШОС сума от 26000 лева,на основание чл.348 ТЗ вр. с чл.284ал.2 и чл.55 ал.І от ЗЗД.Претенцията си ищецът основава на договор за продажба на вземане/цесия/ с нот.заверка №6382/12.ХІ.2009г. на нотариус Я.Н.,рег.№011 на Нот.камара,с район на действие гр.В.,с който договор вземането от 125000 лева било прехвърлено от „Синема 2000”ЕООД-гр.Т.,на ищеца в настоящото производство Н. И. Х.. Длъжникът по едно вземане,в случая ответникът ,може да прави пред цесионера,придобил същото вземане,какъвто в случая се явява ищецът ,всички възражения ,които е имал срещу цедента на същото вземане,явяващ се негов първоначален кредитор.Това е така,защото с прехвърлянето на вземането цесионерът замества цедента като първоначален кредитор.Ето защо, независимо от цедирането на процесното вземане,направеното от ответника възражение за погасяване по давност на същото вземане срещу ищаца в настоящото производство и цесионер на процесното вземане,е допустимо.

С произнасянето на ВКС по т.д. № 194/2010 година на ВКС ТК ІІ о. решението по гр.д. 740/08 на ШОС е влязло в сила ,в т.ч. и по отношение на разрешеното с окончателния съдебен акт възражение за изтекла погасителна давност за процесното вземане. При развитието и крайния изход на спора по т.д. № 740/2008г. на ШОС,на което се позовава ищецът по настоящото гр.д.484/010г. завършил с отхвърляне на исковата претенция поради погасяване по давност на цялото исково вземане ,произтичащо от процесния договор за поръчка,следва да намери приложение чл.297 от ГПК за даължителното зачитане на решението по отношение спора за настъпилата погасителна давност.При така установеното положение окръжният съд намира,че претендираното вземане ,предмет на исковата молба,заведена на 21.VІІ.2010г.,по която е образувано настоящото гр.д. № 484/010 г., е ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ. Ето защо исковата претенция за осъждане ответника да заплати на ищеца същото вземане,респ. частта от него в размер на 99000/деветдесет и девет хиляди/ лева,следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.

Деловодните разноски следва да останат за двете страни така,както са направени,тъй като по делото няма писмени данни за направени такива разноски от ответника .Въпреки,че е представляван в съдебното производство от адвокат,в представения от процесуалния му представител Договор за правна защита и съдействие не фигурират договорени и заплатени суми като адвокатски хонорар,а по делото не е представен и списък за разноските по чл.80 от ГПК.

Водим от горното,Шуменският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Г.Х.,ЕГН **********,***,съдебен адрес-В.,бул.”...”21,адв.В.Д.-Т.,***,против П.А.Н.,ЕГН **********,***,за сумата 99000/деветдесет и девет хиляди/ лева,получена в изпълнение на договор за поръчка от 1.V.2001г.

Разноските остават за страните така,както са направени.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-В. в двуседмичен срок от връчването му на страните,с изключение на частта досежно деловодните разноски,която е окончателна.

Окръжен съдия: