Р Е Ш Е Н И Е№123

гр. Шумен, 01.12.2011 г.

Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на втори ноември две хиляди и десета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова

1. Т. Димитрова

2. М. Маринов

при секретаря Н. И., като разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова в.търг.д. № 590 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на “ Делта Транспорт-97-Русе “ ООД, гр. Русе, представлявано от управителя Т. Г., чрез адв. Ив. Д.от РАК, срещу решение № Т 145/30.07.2010 г. по т.д. № 909/2010 г. по описа на ШРС, с което предявените от дружеството, срещу “ НЕС – Нови енергийни системи “ ООД, гр. Шумен, представлявано от управителя М. М., искове по чл.361, вр. чл.356, ал.2 от ТЗ, за сумата от 6 420.00 лева, дължима по договори за организиране на транспорт и спедиция, съгласно фактури №№ 1520/08.09.2009 г. и 1663/26.11.2009 г., са отхвърлени като погасени, чрез прихващане с насрещно вземане на ответника, заявено по реда на чл.298, ал.4 от ГПК, за сумата от 8 816.37 лева, представляваща обезщетение за вреди, настъпили при изпълнение на задължения, породени от договор за спедиция и превоз на товари, за който е оформена международна товарителница от 03.09.2009 г., и е осъден да заплати на ответника 804.50 лева деловодни разноски.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което моли въззивният съд да го отмени изцяло и постанови друго, по силата на което да уважи предявените искове в пълен размер, за сумата от 6 420 .00 лева, като му присъди и извършените деловодни разноски за две инстанции, респ., ако, приеме възражението за прихващане за допустимо – да отмени решението в частта, с която искът е отхвърлен за сумата от 1 623.30 лева, като, вместо него, постанови друго, с което да уважи исковите му претенции относно нея.

Въззиваемият “ НЕС – Нови енергийни системи “ ООД, гр. Шумен депозира отговор на жалбата, в който я оспорва като неоснователна и недоказана, и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените във второинстанционното производство деловодни разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следното: От 2 бр. заявки, 4 бр. международни товарителници и 2 бр. фактури №№ 1520/08.09.2009 г. и 1663/26.11.2009 г., както и от заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ, се доказва, и не се спори между страните, че помежду им са били сключени договори за организиране на транспорт и спедиция на товари от Република България до Република Полша, Кралство Дания и Република Германия, по които въззиваемият, в качеството на възложител, дължи на жалбоподателя, в качеството на спедитор, възнаграждение в размер общо на 6 420.00 лева с ДДС, по фактура № 1520/08.09.2009 г., на стойност 4 020.00 лева и фактура № 1663/26.11.2009 г., на стойност 2 400.00 лева.

Длъжникът признава вземанията на кредитора по основание и размер, но твърди, че са частично погасени чрез извънсъдебно прихващане, с негово насрещно вземане за сумата от 4 796.37 лева, от която 3 598.37 лева – стойност на увредени стоки – 20 бр. колектори, при международен превоз на товари от Република България до Кралство Дания, извършен с международна товарителница от 03.09.2009 г.; 948.00 лева – цена за превозване на увредените товари до Република България, съгласно фактура № 10000570/19.09.2009 г. и 250.00 лева – такса за оглед при съставяне на авариен протокол № 05.1/0360 от 24.09.2009 г., по фактура 5000100315/29.09.2009 г.. На следващо място, заявява, че, независимо от извършеното извънсъдебно прихващане, прави възражение и за съдебно такова, с насрещни свои вземания за посочената по-горе сума от 4 796.37 лева и за сумата от 4 020.00 – цена на втори превоз на 20 бр. колектори от България до Дания, съгласно фактура № 100000547/16.09.2009 г., възлизащи в размер общо на 8 816.37 лева. Жалбоподателят възразява, че възражението за прехващане се прави за насрещно вземане, което не произтича от същото правоотношение и е погасено чрез плащане. Освен това, активните вземания не са ликвидни и изискуеми.

По възраженията, настоящата инстанция приема, че вземанията, с които се прихваща, са за обезщетение от неизпълнение на договорни задължения, а не от непозволено увреждане. Възражението на жалбоподателя, че насрещните вземания не произтичат от едно и също облигационно правоотношение е необосновано, тъй като законът не поставя подобно изискване. Що се отнася до твърдението му, че активните вземания са погасени поради плащане, то се не подкрепя от събраните по делото доказателства.

Досежно основателността на възраженията, от международна товарителница от 03.09.2009 г., фактура № 1527/11.09.2009 г., фактура № 1000001766/03.09.2009 г., кредитно известие № 1000001952/08.10.2009 г., фактура № 10000547/16.09.2009 г., международна товарителница от 11.09.2009 г., фактура № 10000570/19.09.2009 г., международна товарителница № 2396/14.09.2009 г., фактура № 5000100315/30.09.2009 г., възлагателно писмо, авариен протокол № 05.1/0360 от 24.09.2009 г., уведомително писмо, протокол за върната стока по рекламация и протокол за преглед на стоки от 23.09.2009 г., както и от заключението на вещото лице по СИЕ, се установява, че, по заявка на въззиваемия, жалбоподателят е сключил договор за превоз на товари от Република България до Кралство Дания, за което му е било изплатено възнаграждение в размер на 3 840.00 лева с ДДС. Според отразеното в товарителницата, превозът е бил осъществен от превозвача ЕТ “ Р. Н.“. След доставяне на стоката по местоназначение, получателят е констатирал, че част от нея е повредена, вследствие на което е направил рекламация и е отказал да я приеме. По договор за превоз с друг превозвач, на който е заплатил превозно възнаграждение в размер на 948.00 лева, с включен ДДС, изпращачът е върнал товара в България, след което е извършил доставка на нова стока на клиента, за транспортирането на която е заплатил сумата от 4 020.00 лева, с включен ДДС. След извършен оглед на повредените товари от “ Булгарконтрола “ АД, за което въззиваемият е заплатил такса в размер на 250.00 лева, са били констатирани повреди на общо 15 бр. панел колектора. Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство СТЕ, пазарната стойност за отстраняване на щетите възлиза на 3 598.37 лева. Въззиваемият твърди, че повреждането на стоката се дължи на виновното поведение на жалбоподателя в качеството му на превозвач. В цитираната по-горе международна товарителница, като изпращач е посочен “ НЕС – Нови Енергийни системи “ ООД, гр. Шумен, а като превозвач ЕТ “ Р. Н.“. От друга страна, във фактура № 1527/11.09.2009 г. е отразено, че предоставената от жалбоподателя на въззиваемия услуга е “ организиране на транспорт и спедиторска услуга “. Предвид горното, установената в чл.9 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари презумпция, съгласно която, до доказване на противното, товарителницата удостоверява условията на договора и получаването на стоката от превозвача, и, че удостовереното в посочените два документа не се опровергава от останалите доказателства по делото, настоящата инстанция приема, че при осъществяване на превоза жалбоподателят е имал качеството на спедитор по смисъла на чл.361 от ТЗ, т.е. сключил е от свое име и за сметка на въззиваемия договор за превоз, но не го е осъществил, което изключва възможността за ангажиране на отговорността му като превозвач. В хода на процеса не се установиха и данни, които да навеждат на извод, че същият е поел отговорност “ делкредере “, т.е. – задължение за солидарна отговорност с лицето, което е извършило превоза. С оглед на изложеното, заключава, че отговорността му би могла да бъде ангажирана единствено в качеството му на спедитор, действал като търговски представител. Видно от товарителницата, водачът на превозното средство, с което е била транспортирана повредената стока, е вписал като възражение “ касата не е укрепена добре “. Въззиваемият е оспорил верността на товарителницата относно цитираната отметка, съобразно което е било открито производство по чл.193, ал.1 от ГПК. С обжалваното решение, районен съд е отменил определението си за откриване производство по оспорване, по мотиви, че в оспорената част товарителницата съставлява частен свидетелстващ документ, чието съдържание се преценява с оглед на всички доказателства по делото и не подлежи на оспорване по специален ред. Въззивната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд в изложения по-горе смисъл. От показанията на разпитаните пред първа инстанция свидетели И. С. З.и М. В.Й.се установява по категоричен начин, че товаренето на стоката е било извършено от служители на въззиваемия, от което следва, че, в съответствие с чл.57 от Конвенцията, той, а не спедиторът е лицето, което е било отговорно за правилното й натоварване. Превозвачът е вписал в товарителницата възражение по чл.60, ал.1 от Конвенцията, че, при товаренето една от касите не е била укрепена. Доколкото обаче в нея не е отразено изрично, че изпращачът е приел възражението, то не го обвързва по силата на чл.60, ал.1 от Конвенцията. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства също не се установява по категоричен начин, че причината за увреждане на товара е била неправилното или недостатъчно укрепване на един от палетите, с оглед на което не би могло да се отговори на въпроса дали отговорността за щетите е на изпращача или на превозвача.

Предвид изнесените фактически и правни доводи, въззивният съд приема за недоказано наличието на основания за ангажиране отговорността на жалбоподателя за претендираните от въззиваемия вреди, респ. – че вторият има ликвидни и изискуеми насрещни вземания срещу първия, с които би могъл да извърши извънсъдебно или съдебно прихващане, поради което възраженията му са изцяло неоснователни и подлежат на отхвърляне.

По изложените мотиви, намира, че обжалваното решение, с което възражението за съдебно прихващане е уважено, а предявените искове – отхвърлени като погасени, се явява неправилно и следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло, а въззиваемият да бъде осъден да заплати на жалбоподателя деловодни разноски за две инстанции, в размер на 958.80 лева – за първа и в размер на 128.40 лева – за втора.

Водим от изложеното,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № Т 145/30.07.2010 г. по т.д. № 909/2010 г. по описа на ШРС, в частта, с която предявените от “ Делта Транспорт-97-Русе “ ООД, гр. Русе, срещу “ НЕС – Нови енергийни системи “ ООД, гр. Шумен, искове по чл.361, вр. чл.356, ал.2 от ТЗ, за сумата от 6 420.00 лева, дължима по договори за организиране на транспорт и спедиция, съгласно фактури №№ 1520/08.09.2009 г. и 1663/26.11.2009 г., са отхвърлени като погасени, чрез прихващане с насрещно вземане на ответника, заявено по реда на чл.298, ал.4 от ГПК, за сумата от 8 816.37 лева, представляваща обезщетение за вреди, настъпили при изпълнение на задължения, породени от договор за спедиция и превоз на товари, за който е оформена международна товарителница от 03.09.2009 г., и ищецът е осъден да заплати на ответника 804.50 лева деловодни разноски, като, вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА “ НЕС – Нови енергийни системи “ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. Мадара № 12, представлявано от управителя М.П. М., да заплати на “ Делта Транспорт-97-Русе “ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. Вардар № 40, представлявано от управителя Т. К. Г.сумата от 6 420.00 лева, дължима по договори за организиране на транспорт и спедиция, съгласно фактури №№ 1520/08.09.2009 г. и 1663/26.11.2009 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.03.2010 г. до окончателното й плащане, както и 958.80 лева – деловодни разноски за първа инстанция, от които 700.00 лева – адвокатски хонорар.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на “ НЕС – Нови Енергийни системи “ ООД, гр. Шумен за съдебно прихващане между вземането на “ Делта транспорт-97-Русе “ ООД, гр. Русе и насрещно негово вземане за сумата от 8 816.37 лева, от която 3 598.37 лева – стойност на увредени стоки – 20 бр. колектори, при международен превоз на товари от Република България до Кралство Дания, извършен с международна товарителница от 03.09.2009 г.; 948.00 лева – цена за превозване на увредените товари до Република България, съгласно фактура № 10000570/19.09.2009 г., 250.00 лева – такса за оглед при съставяне на авариен протокол № 05.1/0360 от 24.09.2009 г., по фактура 5000100315/29.09.2009 г. и 4 020.00 – цена на втори превоз на 20 бр. колектори от България до Дания, съгласно фактура № 100000547/16.09.2009 г..

ПОТВЪРЖДАВА решение № Т 145/30.07.2010 г. по т.д. № 909/2010 г. по описа на ШРС в останалата част.

ОСЪЖДА “ НЕС – Нови енергийни системи “ ООД, гр. Шумен да заплати на “ Делта Транспорт-97-Русе “ ООД, гр. Русе деловодни разноски за втора инстанция в размер на 128.40 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.